Диего ди Савар.

Замахваш с всичка сила и посрещаш скока на сенчестата фигура с щита си и нощта се оглася от глухия тътен при срещата й с дървото. Силата на удара те събаря на коляно, но скимтенето от създанието ти подсказва, че ако не друго поне го е заболяло. Край ухото ти изсвистява стрела и потъва в сивата козина на чудовището, карайки го да нададе болезнен вой и да отстъпи крачка назад.
Решаваш да не губиш време и бързо забиваш ръба на щита си в муцуната му, преди да стовариш меча си с всичка сила върху врата му. Естествено, не успяваш да отсечеш главата му с един удар, както правят героите в историите на бардовете, но такъв удар по незащитена плът винаги е смъртоносен – създанието пада на земята и започва да се гърчи в предсмъртна агония.

Замахваш с всичка сила и посрещаш във въздуха летящото към теб създание и нощта се изпълва с глх тътен и скимтене, а силата на удъра те събаря на коляно. В този момент край ухото ти изсвистява стрела и се забива в сивата козина на звяра, принуждавайки го да нандаде болезнен вой и да се отдръпне от теб.
Не губиш време, а се хвърляш напред и стоварваш ръба на щита си в муцуната му, а след това и меча си по врата му. Отстъпваш крачка и го оставяш да се гърчи в предсмъртна агония.