Нова КИ от мен - предстои

Пускам една зарибявка - без предисловието и без никакво инфо за мисията и историята на героя Работно заглавие - Петият принц. Цялата книга ще бъде завършена до края на август (надявам се). Засега е готова само на схема, текстът се налива в момента. Подсказвам - 201 епизода е. Боговете да ви поднесат вода и хладна сянка!
Какво ще се случи с книгата - не знам и не ме интересува сега, но ще ви бъде предоставена о време, в името на носталгията по класическите фентъзи сюжети на КИ.

Увод

Ах, романтиката на пустинята! Златно поле се е разляло докъдето ти стига погледа, а извитите гребени на пясъчните вълни те примамват да заплаваш върху им. Въздухът приятно трепти под напора на яркото слънце, тук-таме се срещат яркозелени оазисчета, разхлаждащи душата на пътника...
„Романтика? Пфу!!!“ Това минава през главата ти в момента, в който вече решаваш, че топлинният удар чука по главата ти. Дори тюрбанът не може да задържи вадичките пот, стичащи се от челото ти. Горещият въздух пари в дробовете, слънцето ослепява очите, задникът ти се е сплескал на седлото. Камилата под теб се влачи така както само една камила умее, а торбата с багажа се клати унило, закачена на задницата й. Току прибърсваш лицето си с ръкав и отпиваш от блудкавата вода в мяха.
От два месеца си на път през горещата пустош на Кралствата. Приключенията ти се изразяват в непрестанно местене от коравите постели на градски страноприемници и мръсни крайпътни ханчета до гърба на камилата и обратно. От претъпканата кесия, с която тръгна, са останали някакви си двадесет леяни, но поне се утешаваш, че утре ще зърнеш стените на град Вангор – твоята крайна цел. След два дни е церемонията на принцесата в Главния храм на бог Гмундра. По пътя си чул слухове за събитието. Инома пътувала с голяма свита, с богати дарове за управителя на Вангор, както и за жреците на Храма. Да, очевидно в суматохата при религиозната церемония е най-подходящо да изпълниш мисията си.
Чудиш се как ли е приел баща ти бягството от кралството. Може би ще си помисли, че си се впуснал в пътуване, за да утолиш глада си за знания, а може и да е прозрял плановете ти. През изминалите два месеца ти умело прикриваше самоличността си, дори си пусна рехава брада, каквато само осемнадесетгодишните могат да имат. Кожата ти хвана пустинен загар и закоравя осезаемо, от постоянното пестене на вода гласът ти стана по-дрезгав. Старата аристократична осанка на петия принц се изгуби нейде из безкрайните пясъци на континента. Но очите ти блестят решително, десницата е готова да размаха оръжие, когато трябва. Само да не беше толкова горещо...
Камилата рязко вкопава предните си крака в пясъка. Стреснато вдигаш глава. На няколко разтега от теб самотна фигура на бял кон хвърля сянка на пътя ти. Странно, че не забеляза приближаването на ездача по-рано.
- Добра среща, пътнико! – подвиква той и прави реверанс с ръка в обичайния за пустинята поздрав. – Боговете да ти поднесат вода и хладна сянка!
Отвръщаш в същия тон и оглеждаш мъжа. Бедуин. По всичко – и по дрехите, и по коня – си личи, че странникът е един от онези пустинни номади, раждащи се и умиращи сред пясъците. Изгорялото лице на ездача и бялата му гъста брада не издават определена възраст. Той може да е както на четиридесет, така и на осемдесет години.
- За къде ли се е запътил един млад северняк в тези далечни нему земи? – подхвърля бедуинът.
Заставаш нащрек и инстинктивно хвърляш поглед към ятагана на конника. Ръцете му спокойно са полегнали върху юздите.
- Към Вангор – отговаряш честно. Нещо ти подсказва, че този не е от хората, оставящи се да ги заблудят.
Той кимва бавно:
- Утре сутрин ще си там... но ти добре знаеш това.
Покашляш се малко пресилено.
- Дали уважаемият ми събеседник може да посочи място, където да прекарам нощта?
Той посочва зад себе си.
- След два часа езда ще попаднеш на малък оазис, където има всичко необходимо за един уморен пътник.
- Покорно благодаря, друже! Сполай ти!
След тези думи смушкваш камилата напред, заобикаляйки бедуина предпазливо.
- Не прибързвай, младежо! – долита гласът му отзад.
Дърпаш юздите, извръщаш се и въпросително го поглеждаш.
- За всяко нещо си има начин... и време – продължава той с дълбок глас. – Времето е нещо, с което трябва да се съобразяваш, дори и да смяташ, че цялото е твое. Никога не можеш да предвидиш превратностите му.
Глупавият ти поглед явно го кара да продължи да говори.
- Погледни слънцето! – сочи пръстът му нагоре. – Сега ти се струва, че е като закован въглен в небето, но прекрасно знаеш, че то пътува всеки ден от изток на запад. Не е в покой. Замисли се сега и за оазиса, към който си се запътил. През горещия въздух ще ти се види, че той трепти, че се движи над пясъците, ала здравият разум подсказва, че растенията са дълбоко вкопани и не ще помръднат дори педя. Времето, климатът и разумът. Това са нещата, върху които си струва да помисли един млад и склонен към прибързване човек. Хай!!
С този вик той пришпорва коня и изчезва в облак пясък. Гледаш след него известно време, като човек, на когото изневиделица са ударили шамар, след това свиваш рамене и подкарваш камилата отново. Бедуинска му работа.
Вечерта, сгушен в постелята си насред малкия оазис, сънуваш храмове, принцеси и пясъчни облаци.
На другия ден преди обяд минаваш под грамадните порти на Вангор. Високите му стени очевидно могат да спират еднакво добре и вражески нашествия, и напористите пясъчни бури. Вливаш се в реката от търговски кервани, поклонници и от цялото пъстро множество, което обикновено населява големите градове на пустинята. Разбираш по разговорите на религиозните фанатици, че принцесата вече е пристигнала и е отседнала в двореца. Утре е церемонията в Храма, а ти ще се постараеш да направиш рождения ден на Инома незабравим.
Усмивка съживява обруленото ти лице и със свежи сили сръчкваш камилата да навлезе сред прашните улици на Вангор.
******
Преди да се впуснеш в същинското приключение, прегледай някои неща. Дневникът на героя ти е в началото на книгата. Присъстват обичайни графи:
- Пари - отбележи си, че имаш 20 леяни (това е валутата)
- Предмети – тук записваш придобивките си.
- Кодови числа – ще ти бъде указвано кога какво число да записваш.
Не забравяй и като какъв ще се представяш в града – поклонник, воин или търговец.
Пак в началото ще откриеш Карта на град Вангор. Ориентирай се по нея, когато трябва да вземеш някои решения.
В края на книгата има и Таблица с числа за посочване. Ще я ползваш, когато късметът решава съдбата ти в определени ситуации. За целта, ако ти е по-удобно, можеш да използваш и зарче.
Сега вече е време да преминеш на епизод 1!


1

Пробиваш си път през множеството, като умишлено не слизаш от камилата. Така има шанс кесията ти да не се окаже притежание на някой с по-бързи от очите ти ръце.
Камилата пристъпва лениво по централната улица. Измежду хората пред теб току се появяват петна от сенки и слънце. От дясно се редят високите каменни къщи на Търговския квартал, а в ляво мяркаш покривите на казармите. Нейде в далечината се белеят кулите на Двореца, а до него, над градските стени и цветната тълпа, се издига властно черният обелиск на Храма на Гмундра. Някоя от двете величествени сгради ще бъде целта ти утре, но за това ще мислиш по-късно. В момента трябва да решиш къде ще нощуваш днес.
По принцип не е зле и да разгледаш самия град, но поради днешната пренаселеност се опасяваш от недостиг на места за спане в хановете. Церемонията на принцесата, кипящата търговия и игрите на Арената са привлекли доста народ в и без това оживения Вангор. Затова – първо уреди нощувката, после ще се разхождаш из улиците.

Имаш няколко варианта пред себе си.
Първият е да намериш легло в хубавите страноприемници на Търговския квартал. Определено ще е скъпо, но пък комфортът струва пари. Ако това е изборът ти, мини на 2.
Ако не искаш да правиш излишни разходи, можеш да посетиш някой хан в Бедняшкия квартал – място на работническата класа и всякакви безделници. Там също се намира и развлечението, наречено Арената на игрите. Избереш ли това, иди на 3.
Третия вариант е да си намериш място в лагера на поклонниците, досами Храма. Лесно би било на човек да се скрие измежду стотиците чернодрешковци там. Пък и колко може да струва една нощувка в подобен лагер? Ако предпочетеш този избор, отгърни на 4.

Много хубава новина! Козият беше един от най-обещаващите (не съвсем) нови автори на КИ, преди да се изгуби от хоризонта. Завръщането му е може би още един знак, че най-доброто предстои .

Пленяващ пролог, може би вдъхновен от Синът на пустинята

Дневникът на героя ти е в началото на книгата.

Защо си избрал да го сложиш в началото на книгата, вместо в края?
Идеята да е в края е, че може да го сложиш почти в самия край на книгата, един-два листа преди задната корица, с което става лесно читателят да отгърне на дневника.

Защо го наричаш "дневник на героя ти", когато в играта герой е самият читател?
За мен единственото подходящо за случая определение е "Дневник на приключението".

Кодови числа – ще ти бъде указвано кога какво число да записваш.

Според мен трябва да поразшириш описанието, ако искаш изобщо да има такова. Старите кучета си знаят какво са кодовите думи или кодовите числа, за тях няма нужда от описание. За нов читател твоето не е достатъчно. Най-малкото защото понякога записваш там числа, а понякога правиш справка дали си записал дадено число, за да се определи как да продължи историята.

Не забравяй и като какъв ще се представяш в града – поклонник, воин или търговец.

Ако наистина четем пълният Увод + Правила за игра, изборът като какъв да се представям в града ми идва изненадващо. Разбирам, че вероятно има разлика в облеклото на един воин и на един търговец... но е добре да обясниш каква е тя. Не се сещам за никаква причина да не съм и поклонник, без значение дали съм воин или търговец.
Самият избор воин или търговец... принадлежност към класа / гилдия ли е, или е просто въпрос на това какъв тип умения притежаваш?
Чисто практично, не разбирам и защо това указание е тук по такъв начин. Може би ти трябва графа в дневника, в която читателят да запише като какъв е решил да се представя.

Защо прибягваш до таблицата с числа, вместо до зарове, отпечатани в ъглите на книгата?

Това, което пуснах, е само малка част, от която не става ясно много, но така си прецених.
Целта на книгата не е да е модерна, а да носи всички белези на старите КИ. От многото модерни работи, книгите се сдухаха, по мое мнение.
Не е пълният увод.
Кодовите числа са си просто цифри - 1, 2, 3, 4... и нищо няма да се прибавя или изважда. Като думи, ама не са думи
Героят не е европеец (това става ясно от предговора, който нарочно не съм пуснал).
Заровете на страниците ме дразнят. Ако хората не се кефят на таблица - имат си зарове.
Разбира се, ще има предговор за начинаещи в жанра.
Мисията на героя засега няма да я разкривам.
В дневника има графа за вида на героя. Нещо като гилдии са, да.
Дизайнът на книгата ще бъде изгладен, веднага щом тестерите, които ще я прочетат първи, дадат препоръките си.
Забележки на Майкъл ги приемам и ще коригирам нещата, където е нужно.

Аз съм доволен от традиционния уклон и усещане на книгата.

Ако битките са само зарчета, няма да ме греят особено де - но разчитам, че останалият геймплей и историята ще са над повечето от новите КИ.

Няма да има битки по правила. Всичко ще лежи на логични избори (или на нелогични хахаха).

koziq писа: писа:

Няма да има битки по правила. Всичко ще лежи на логични избори (или на нелогични хахаха).

YES!!

Изборът в края на епизод 1 ме изнервя, понеже уж прилича на логически избор, пък ми изглежда като да е хвърляне на зар, за да видиш какво ще ти се случи.

Аз имам 20 леяни. Малко ли са, много ли са, искам да узная
Не видях показатели за енергия и живот, та не ми е ясно какво би ми донесъл комфорта.
Пък с пари мога да подкупя някого или да си купя нещо полезно за мисията ми...
Как да реша дали да избера комфорта?
Да приемем, че знам цената на валутата и какво може да си купи човек с нея. Би следвало авторът да ми даде възможност да се върна към друг избор, ако не искам да плащам цената.

В Бедняшкият квартал... да, евтино ще е, ама дали изобщо има отделни стаи? Може да се вкарам в приключение (което в книга-игра често е хубаво и дори полезно), или да е толкова гадно, че да се изтощя в самото начало на мисията.
Струва ми се съвсем възможно да остана без леяните, ако реша да дремна. Все пак, из града беше толкова страшно, че не исках да слизам от камилата, за да не ме оберат. Пък сега да се натреса баш в бедняшкия квартал.

Третия вариант е да си намериш място в лагера на поклонниците, досами Храма. Лесно би било на човек да се скрие измежду стотиците чернодрешковци там...

Знам ли колко би било лесно. Не зависи ли от цвета на връхните ми дрехи?
Приемам, че поклонниците не са от друга раса, нито са особено екзотични във външния вид.
Ако е казано някъде, че дрехите им са специфични, може да се окаже, че е логически избор - трябва да се сетиш, че не можеш да останеш незабелязан сред тях.

Затова се чудя що за избор е това в края на епизод 1:
- логически избор, за който читателят ще получи информация предварително, просто тук е публикувана малка част от текста
- логически избор, който и от публикуваното би следвало да се приеме за логически
- просто начин да се получи разклонение, шанс, но не с хвърляне на зарче, а с изразяване на предпочитание в кой район да продължи приключението
Или пък нещо друго, за което не се сещам?

Абсолютно за всичко, читателят ще получи информация предварително, включително и за валутата.
Този пръв избор е твърде логичен дори и голяма роля при него играе като какъв се представяш в града. Не бих искал да подсказвам на играчите за всички избори, но... За лагера на поклонниците: очевидно е, че ако ти самият не си Поклонник, няма да те пуснат сред тях, а и, както ти отбеляза - цветът на дрехите ще те издаде, че не си фанатизирано вярващ (ако си такъв, си с черна роба). Но за това самият играч трябва да се досети, все пак той е човекът с решенията.
Много добре си се досетил, че парите може да ти потрябват евентуално за подкупи или покупки
И друго - за комфорта. Комфорт не означава само пухени възглавници и вино на поднос. Означава и сигурност. Разбира се, тук отново играе роля самоличността ти. Ако си Търговец има логика да се присъединиш към "своите". За Бедняшкия квартал - на някои хора просто не им се харчат пари; други може да искат да ги спестят за по-натам в приключението. Ако си Воин, с меча на кръста не би трябвало да ти пука особено от грабители. Също така в бедняшкия квартал е Арената (това може да се види само на картата, която вие засега не можете да разгледате) и играчът може да пожелае да я разгледа и дори да участва в турнир (само ако си Воин).
Съвсем естествено, героят може да обиколи всички тези места и да си избере едно, а в случай, че нищо от това не му хареса, съм предвидил и опция да спи в парка на града.
Има и още нещо - за мисията на героя е важно да установи някакви контакти в града, защото в момента той си няма на идея как ще осъществи плана си. Какъв е той, няма да разкривам все още. Ясно е, че най лесно героят би се приобщил към някоя от своите гилдии.
Изобщо - по принцип перфектни логически избори в никоя книга-игра няма. На всички могат да се открият кусури. Важното е да не са твърде профански, а аз ви уверявам, че в тази книга профански избори няма да има.
Радвам се, че откъсът предизвика интерес, но повече от това няма да разкрия и няма да пусна друг текст.

Ама аз не искам да я представям, искам да си коментирате и да си задавате въпроси.

Колкото повече обяснявам, толкова повече въпроси ще има. Затова - спирам вече да обяснявам каквото и да е. Не пуснах откъса за реклама на книгата, а за провокацийка

Айде живи и здрави и след най-късно месец ще обсъждаме надълго и широко.