Границата на Рош

Защо, бе?
Не разбираш ли, че съвсем не е случайно това да има правила за писане?
Вземи да ги научиш. Ще ти бъде полезно в много отношения.

Вилорп писа: писа:

Когато алармите писнаха първата ми мисъл бе възможно най-бързо да отида до мостика, но още докато са протягах за кобура с гаусовия пистолет реалността се стовари отгоре ми. Легнах отново на тесния нар стърчащ от стената на килията и ударих с юмрук сензорния екран на комуникатора над главата си. Писъците на алармата спряха, но не и тревожното мигане на осветлението. Капитанът и оная пасмина дупелизци да му берат грижата си казах тогава, макар че пухкавия капитан Пикар не заслужаваше такава съдба. Никой не заслужаваше съдбата сполетяла екипажа на AD-143, най-малкото пък аз.

Първото изречение е ужасно тромаво. Не съм учител, не мога да ти обясня защо точно е тромаво. Вероятно някой вогон би го намерил за изящно.

След "писнаха" има запетая. Също и след "пистолет", а не вярвам да използваш "са" вместо "се", макар че има краища на България, в които битува тази диалектна форма.

Очевидно, първата ти мисъл е била да се протегнеш към кобура с пистолета. Не знам що за реалност се стоварва отгоре ти и как точно аз като читател да го разбера това (приемам го за поредния циркаджийски израз, който преди 200-300 години може би е смайвал читателите с вещината, с която е уловено вниманието им, но този номер отдавна се е изтъркал). Затова ми се струва, че е грешно реалността да се стоварва, докато се протягаш - стоварва се рязко, а не продължително. Но няма как да съм сигурен, този текст оставя читателя с много въпроси и почти никакви отговори. Но въпросите не са чак толкова вълнуващи, че да тръпна в очакване.

Осветлението не може да мига тревожно.

Съдбата, която капитан Пикар не заслужава, е да му бере грижата за каквото там се случва след спирането на алармата (очевидно ти знаеш какво е то, докато читателите нарочно са в неведение - поредния изтъркан номер). Така излиза от изречението, няма друго тълкувание, макар да подозирам, че си имал друго предвид. И в следващото изречение изведнъж обявяваш, че ти не заслужаваш такава съдба - след като в предишното изречение е станало ясно, че няма да се занимаваш (оставяш ги да му берат грижата), следователно няма да те сполети тази съдба.

По-късно става ясно, че си заключен в карцера за неподчинение. Що за чудо е гаусовия пистолет, че да ти е под ръка в карцера? Вероятно героят осъзнава, че е арестуван, може би е вързан или е в някакво поле и това е "реалността, която се стоварва отгоре му".

Вероятно това е начало на някакво произведение, ама ми се струва твърде много циркаджийство, твърде малко мисъл, никакво старание да се пише правилно. Защо трябва да се пуска по този начин нещо, което прилича на миниатюрно въведение, чийто смисъл ми убягва? Копираш кошмарни практики от майстор Уейн?

Аз изобщо не загрях, че пистолета го няма. Първата ми мисъл беше, че корабът излиза от някаква абстрактност, в която се придвижва много бързо (и това е клише, разбира се), и нещо се е объркало при излизането, поради което някакви аларми се задействат (между другото, аларми има всякакви, далеч не всички реагират с виене, а при някои аларми различните видове виене сигнализират за различни проблеми - в случая на нашия герой не е ясно дали му става ясно какъв точно е проблема).

Едва от авторовия текст в края на въведението ми се проясниха нещата, но пак беше на ниво догадки. Продължавам да не разбирам дали по някакъв начин героят е ограничен в движенията си, или просто се събужда и след инстинктивна реакция осъзнава, че не си е в леглото. Може би трябва да си направя извода, че не е свикнал да се събужда в чужди легла...

Според мен, Вилорп да пише на такава тематика ще е беля. Той изобщо не се старае (не си личи старание) да пише дори прилично, пердаши си както си знае. А и все пак трябва да имате някакво уважение към писането, не е за всеки. Всеки, който харесва "Стоманено сърце" на Брандън Сандерсън, с огромна вероятност не става за автор (искрено и твърдо го вярвам).

Моите забележки не са точно към правописа, дори не точно към стила, а изобщо към замисъла. Велики писатели няма да ставате, но за да се получи игра, трябва да сте си подредили нещата, да има някаква логика.

За разлика от Торо, аз изобщо не заподозрях, че ударът по комуникатора може да има някаква връзка със спирането на алармата. Реших, че едното е гневна реакция, а другото е отзвук от случващото се някъде из кораба или около него.

Автор да говори за себе си в множествено число ме отвращава: "споменахме ли". Не знам в кой век са писали така превзето.

Защо още си тук, тичай към епизод 1.

Това би следвало да се разбие на две изречения, всяко с подходящ препинателен знак. Например:
"Защо още си тук!? (имаш избор на знаци, в зависимост от това какво точно се опитваш да кажеш: ?, !?, !?!, ?!...) Тичай на епизод 1!"

Присъединявам се към забалежката за известна тромавост на стила. Малко го оправи и ще го прочета с интерес.

Имам обаче сериозни "ситуационни" въпроси:
1. Защо дявол да го вземе тоя тип въобще посяга към пистолета. Намира се на боен космически кораб. Събужда се от алармен сигнал и посяга към кобура?! Все ми се струва, че на кораб (даже да не е космически, а платноход) ако героят е проспал всичко, което предхожда употребата на пистолет - спукана му е работата. Искаш да го изкараш "печен космически вълк", а реакцията му е като на сержант кашик. "Тревога! Къде ми е пищова!".

2. "Героят е в карцера за неподчинение..." - има си обаче комуникатор и табло за управление. Може да изключи алармата на бойна тревога да не му пречи на съня. Големи глезотийки има в тоя карцер! Нищо чудно, че героят се е набутал там. Обстановката предполага още кафе машина и "румсървиз" - най-малко.

3. "Никой не заслужаваше съдбата сполетяла екипажа на AD-143, най-малкото пък аз." - това изречение предполага, че не само авторът, но и героят знаят каква е съдбата на екипажа. Обаче той е в карцера и просто изключва алармата. Няма идея какво се е случило, но знае, че екипажа не го заслужава. Хитро!

Mindcrime писа: писа:

Според мен, Вилорп да пише на такава тематика ще е беля. Той изобщо не се старае (не си личи старание) да пише дори прилично, пердаши си както си знае.

Аз пък харесвам темата. Давай, Спасе. Имаш поне един сигурен читател в мое лице. Най-малкото за да ти критикувам военните познания. Ама вярно казва Майкъл, трябва повечеко да се постараеш.

[offtopic]Струва ми се добре да добавя, че реагирам остро на нещо, написано от Вилорп, докато в същото време подминавам много други, не защото мразя Вилорп или защото му завиждам, а защото го познавам.
Не ми харесва написаното от него и не мисля, че има някакъв шанс да стане четивно, ако не се намесят още хора и не вкарат много часове. А тогава какъв е смисълът?
Много от другите неща в лично творчество са също толкова зле, че и повече. Ако човек не пише поне по 20-30 часа седмично, няма как резултатът да е по-добър, освен ако човекът не е много талантлив.
На повечето от авторите тук самочувствието им е в повече, а им липсва способността да признават грешки. Пускат нещо. То е пълен боклук. Получават критики. Вместо да оправят нещото, пускат ново нещо. И то е пълен боклук. И така се нарояват въведения в ненаписани и дори неизмислени истории.[/offtopic]

Нали по принцип за книгите-игри винаги си защитавал, че е важна играта, а не нивото на литературата. Книга със слаба литература, но интересна игра, пак ли ще е пълен боклук?

Моите забележки не са точно към правописа, дори не точно към стила, а изобщо към замисъла. Велики писатели няма да ставате, но за да се получи игра, трябва да сте си подредили нещата, да има някаква логика.

Ако играта е интересна, ще се получи интересна игра, а нивото на писане ще трябва да бъде преодоляно/преглътнато от читателя (както сте преодолявали често написаното от мен).
В един толкова кратък текст са загатнати толкова много логически поблеми, че да му на човек му се отщява да продължи нататък.

Съсипахте човека. Сигурно има нужда от редакция, но ако се подхожда така жестоко към всеки абзац, то никога няма да видим нова книга игра. Ако на мен не ми харесва нещо, това е същата онази пародийност, която присъстваше и в Дракона. Пак има никси, пак има Абаносов дракон, сигурно има и някой извънземен Уейн. Хич не ми харесват тия смешки.

Аз съм против да се пускат абзаци от проекти. От тях не става изобщо ясно каква ще е играта, а и не са гледани/редактирани от никой. Не знам хората, които ги пускат защо го правят. Някак си все едно искат някой да ги окуражи да продължат да пишат по темата. При положение, че обикновено е нещо нередактирано, то по-скоро получават негативна реакция. В случая на Спас, текстът е зле. Дори и елементарни грешки е допуснал. Лисичков преди няколко дни беше писал, че е хубаво всеки да си изчете мнението и оправи преди да го пусне във форума. Това трябва още по-силно да важи и за откъсите лично творчество. Иначе е грозно.

И аз съм пускал откъси от Съновидение и ТУ, но са били вече минати от редактор и е било преди да излязат от печат. Хем за рекламка и зарибяване, хем и да стане малко ясно за какво иде реч в книгата.

[offtopic]

Ал Торо писа: писа:

nixata писа: писа:

Нали по принцип за книгите-игри винаги си защитавал, че е важна играта, а не нивото на литературата. Книга със слаба литература, но интересна игра, пак ли ще е пълен боклук?

Стойността на книгата-игра от 1 до 10 = стойността на литературата/2 + стойността на играта / 2 + (стойността на литературата * стойността на играта - 50) / 10

А после се цупиш като ти кажа, че и социалните ти взаимоотношения се определят от математически формули [/offtopic]