Проект - "Под повърхността на небесата"

Mindcrime писа: писа:

Човек трябва да владее елементарни умения да се изразява писмено, които в случая не се виждат...

Майкъл, наясно съм че изказваш също толкова критично към своята работа, колкото и към чуждата,, но въпреки това - навремето си станал един от най-популярните автори на КИ ВЪПРЕКИ "бисери" като "...източния край на познатата вселена". Ако някой навремето ти беше вкарал критика като твоята и ти се беше захванал с "нещо в което те бива" вместо с КИ - хиляди читатели щяха да останат без лбимите си КИ - твоите (не съм сигурен какво мнение имаш за такива читатели, предвид -относително- ниското мнение, което имаш за творчеството си, поне в наши дни, но тука говорим какво се приема и харесва от читателите, не от авторите).

Та, ако можеш, преодолей себе си и дай на човека някаква градивна критика "от кухнята на майстора". Ако не - не ти отива да хвърляш първия камък на база литературни умения.

Delving Deeper, от два дни се каня да ти отговоря тук, но все не успявам да прочета всичко, за да дам конкретно мнение по целия разговор. Въпреки това, не искам да се демотивираш. Затова ще ти кажа, че и аз бях посрещнат по подобен начин. Тук всички са добронамерени (след като им свикнеш на поведението). Зная, че някои коментари болят, но не си ги слагай прекалено много на сърце! Просто българската народопсихология ни е научила да сме толкова много критични, дори когато харесаме нещо. Мислим си, че помагаме, но всъщност не е така. Не обръщай много сериозно внимание на коментарите на Майндкрайм. Той също е добронамерен по собствен си начин, но винаги е бил толкова хаплив в изказванията си (още от едно време).

От малкото, което прочетох, имаш по-добър стил от моя и с необходимите редакции (тук има много хора, които могат да помогнат с това), имаш доста светло бъдеще в жанра (поне според моето скромно мнение).

Благодаря за топлите думи, sipko1! Благодаря и на Longshot! Слава богу от известно време насам претръпнах към такива коментари. Както казах, жалкото е, че някой друг вероятно би получил още от същото, но без да е минал по моя път. В този случай дори и с добри намерения резултатът не би бил положителен, но няма смисъл да раздувам повече темата. Казах каквото имах да кажа и, за да не е пълен спам пускам още няколко епизода.

**Тези не са редактирани спрямо коментарите от темата, така че вероятно ще намерите същите неща, които бяха дискутирани преди това. Все пак се надявам да ви харесат. Това са 3-те избора направени в Епизод 42. Вероятно след като привърша проекта някои от епизодите няма да приличат изобщо на нещата, които съм пускал тук. Често ми се случва да правя радикални промени в нещата, които пиша, така че ако нещо сметнете, че не е на място, непремено кажете, защото вероятно и мен би ме подразнило на второ и трето четене. Едно от нещата, които се набиват на очи са "ако" в края на епизодите. Звучи ужасно. Изчезва! Реално "условности в минало време" пак ще има, но поне преминаването от един епизод на друг няма да звучи толкова "условно".**

- Първата пряка вдясно и надолу по улицата. Няма как да сбъркате „Разгонените мацки“.
Грозният се ухили, с което не стана по-симпатичен. Другият продължи по пътя си, но приятеля му остана да ни прави сянка още малко. Подаде ми смачкана банкнота и добави:
- Да си купите по един сладолед.
След като се изгубиха зад ъгъла Су ме погледна недвусмислено. Зак също искаше да го направи. Наоколо нямаше никой друг освен нас. Трябваше само да сме бързи и да ударим докато не ни очакват. Имаше нещо в тях обаче, което ме караше да се поколебая. Когато ми подаде хартийката срещнах очите му. Сякаш ми казваха „После ще се върна да си взема парите ако кажеш и дума“. Не ме беше страх, но осъзнавах, че са опасни и, че неслучайно търсят куцащия мъж.
◘ Реших да ги последваме на ► Епизод 65
◘ Играта на карти не ми се струваше толкова скучна затова останахме тук на ► Епизод 307


- Вървете надолу по пътя докато не стигнете сива сграда с червен кръст над нея. – Су и Зак кимнаха и продължиха да го гледат недоверчиво.
- Болница – ухили се грозния и се обърна към другия.
- Да тръгваме!
Преди да тръгне грозният ме посочи, размаха пръст и ни озари с още една от неприятните си усмивки.
- Да знаеш, че ако ме лъжеш ще се върна.
Су трепна в готовност, но аз го спрях, слагайки карта между трима ни.
- Приятелят ти те чака – промълвих без да вдигам поглед.
Двамата се изгубиха в маранята, а Зак се изплю встрани.
- Викам да им теглим едно угощение на тея. Ще викнем Лука и Матей… и Набожния де. Все някой трябва да поема ударите. – Закари мразеше момчето, което се извисяваше почти с две глави над него. Въпреки ръста си никога не посягаше да отвърне на ударите. Затова и му викаха Набожния. Истинското му име нямаше значение. Никой не го помни вече. Дори аз се изненадвам, че все още знам къде живееше и момичето, което тайно харесваше. Закари я сваляше само, за да го дразни и когато му писна я захвърли като парцал, а Набожния май умря или замина. По-вероятно първото. Малко успяваха да се измъкнат от Ню Хоуп, а тези които го стореха никога не се връщаха, за да разкажат.
◘ Идеята на Закари ми хареса и сметнах, че е време да ги последваме на ► Епизод 143
◘ Вместо това предпочетох да намерим мъжа и да го предупредим. Втурнахме се по първата пряка вдясно в посока ► Епизод 201
◘ Винаги можехме да прочетем в утрешния вестник за случилото се. Не беше нужно да се излагаме на опасност. Това ме прати към вкъщи на ► Епизод 307


Не ми харесваше усмивката му. Сигурен съм, че дори собствената му майка не харесваше усмивката му. Престорих се, че не го чувам и поставих следващата карта на земята.
- Ей, малкият, на теб говоря! – Мъжът пристъпи към нас. Су вдигна поглед от картите и постави дясната си ръка на глезена. В чорапа си криеше нож, който беше готов да извади. Зак също беше приготвил изненада за мъжа. В лявата си ръка стискаше флаконче пълно с мечи-спрей. Бутилката беше от някой от парфюмите на майка му, а течността кой знае откъде беше намерил, но ако успееше да пръсне в очите ти със сигурност щеше да предпочетеш ножа. Бяхме тествали субстанцията върху себе си, когато за пръв път я донесе и болката от стотици огнени мравки дълбаещи в очните ни ябълки почти ни накара да скочим от моста наблизо. Слава богу, Зак беше прочел в една книга какво се прави в подобна ситуация и беше приготвил вода, сапун и прясно мляко. Лошото беше, че аз и Су бяхме изпили повечето и докато Зак пъшкаше тежко след като се беше измил, двамата с Иисус се борехме за малкото останала живителна течност. Накрая аз спечелих млякото, а той водата.
Грозният беше на път да спечели виното, когато направи поредната крачка, стъпвайки върху картите на земята. Протегна ръка към мен и беше на път да ме сграбчи, когато партньорът му го хвана за рамото и го дръпна назад.
- Нямаме време за това! – Гласът му беше дълбок, лицето му черно, тялото масивно. Съмняваше ме, че дори ножът на Су би му подействал. Спреят обаче беше направен за такива като него, а в момента Зак беше най-близо до мъжа. Рядко се срещаха черни наоколо. Малкото, които бяха останали в Ню Хоуп си имаха свое гето наречено „Блатото“. Беше далеч по-хубаво от Парка за живеене със сигурност, но ако човек тръгнеше по грешната пътека и нямаше кой да го издърпа в правилния момент си оставаше там завинаги. Научих го по трудния начин доста по-късно в живота си.
Грозният изсумтя. Натисна с върха на петата си картите все едно гаси цигара и се изплю встрани, но не особено далеч от Су.
- Ще се върна! – Бяха последните му думи към нас.
- Ние сме си тук и чакаме! – Думите на Зак трябваше да минат за смели, но тонът в гласа му издаваше повече страх отколкото готовност за битка. Краката му трепереха.
Когато мъжете най-накрая се отдалечиха и свиха в правилната посока след куцащия мъж Су най-сетне се изправи.
- За к‘ви се мислят тея? Викам да съберем бандата и да им приготвим едно „угощение“ като за последно, а? – Зак се стараеше да изглежда непоклатим, но приличаше повече на приклещена котка съскаща срещу глутница вълци.
- И двамата имаха пистолети. Черният имаше и значка. – Подчерта Су. Не изглеждаше особено разтревожен.
- Ченгета? Че к‘во търсят тука да им се не знае? Със сигурност не мязаха на такива.
- Съмнява ме да са по служба, Зак. – уточних аз. – Мъжът преди тях беше прострелян. Ако искаха да го заловят и затворят, улиците щяха да са изпълнени със сирени. Работата смърди!
- Тогава викам да тръгнем след тях, а?
Кимнах и направих първата крачка към пряката вдясно, прескачайки смачканите на земята карти - асо купа, асо пика и тройка спатия.
◘ Продължих на ► Епизод 65

А, все пак не било порно!
Две неща.

Първо - мнение от моя страна няма! да има! За краткото време което похаб...ъъъ, прекарах от живота си по форумите се убедих - авторът на един текст не иска да чуе как да го направи по-добър! Авторът на един тескт иска да го прочетеш - и да го харесаш! За първото си има редактори!
От мен - нито ред критика без хонорар - не за да забогатея, а да съм сигурен че поне ме слушат.
По повод второто:

Второ - по диагонал ми допадна. Естествено, в текста има неща за които няма да говоря, но ми допадна. Вероятно ако дочакаме финален проект ще го прочета.

Въпрос - развитието на действието и аватара на автора ме карат да мисля че трябва да възприемам тази история като "аниме". Това така ли е?

Благодаря, Ринглас! С две думи се представих в някой от предните post-ове, но ще хвърля едно око и на темата.

Относно следващото мнение... За всичко си има първи път, но ако толкова настояваш... Имам 2 лева в сметката. Дай Paypal на лично и са твои.

По втората част... Зависи какво разбираш под "аниме". Повечето хора обикновено го възприемат като жанр, с което не бих се съгласил. Има едно конкретно заглавие, от което си спомням само атмосферата и елементи от историята, което със сигурност мога да кажа, че ми е повлияло. Има други, които също са оставили своя отпечатък, но те са на по-дълбоко ниво.

Мех. Ще трябва да подавам данъчна декларация, да правя изравняване... Ще стане една...

Сериозно - намери си редактор - за предпочитане добър - стига да си готов да го слушаш. (От колеги тук знам че по някога се налага да се правят компромиси.)

Аз съм човек който е гледал "Tank Police" и музикалния клип който включва "Ghost in the shell" - с това знанието ми в какво е японската анимация общо взето се изчерпва. Просто си представих героите и действията като филмирани в същия стил докато четях тескта - зачудих се дали си го целил.

Не е било умишлено, но сигурно почти година от живота ми прекарана в гледане на аниме (сайтовете, в които се следи какво си гледал сумират тази информация) със сигурност е повлияла. Ако това е усещането, което създава... за мен е бонус, защото си падам по тези неща, за други вероятно е минус.

Редактор със сигурност ще намеря щом го завърша и пренапиша изцяло половината епизоди ^^. Хванах се обаче да пиша разказ за психиатрична клиника, нацистка германия, окулта и психиката на серийните убийци, та сега това ми е в акъла ^^.

Как казваше Елена Павлова, "Плодовит, но непостоянен във вниманието си автор". Ще е много жалко ако този проект потъне - така мисля. Още повече че едни тук могат да ти осигурят и редактор, и издаване ако потръгне добре.

Жив или умрял до края на годината ще се постарая книгата да бъде завършена и тествана, за да няма бъгове и сюжетни линии водещи към нищото. Като развия напълно поне първата от трите арки, които съм планирал ще се замисля и по-сериозно за помощ от някой, за да не губя времето на хората с по 1-2 епизода. Иначе нещата, върху които работя в непостоянството си много помагат за това да придобия друг поглед върху проекта за книга-игра. 11 страници навътре в разказа и вече реших какво и как ще променя в книгата, за да ми бъде по-приятна за четене.

DelvingDeeper писа: писа:

От въпроси не се плаша, така че си отговарям честно и без бой.

1. Може би едно от нещата, които от малък искам е да напиша книга-игра и то такава, която би ми било интересно да прочета дори и да нямаше игрови елемент. В последните няколко години много от проектите ми свързани с писане застинаха поради неприятно стечения на обстоятелствата и след дълго затишие това беше първото нещо, което подхванах и ми се иска да довърша.

2. Ще запазя повечето от детайлите за момента, но мога да кажа, че градът е информационно изолиран и до голяма степен умишлено откъснат от всичко останало. Времевият поток също не искам да спойлвам, но мога да кажа, че е алтернативна линия на събития, която е оставила човечеството с до някаква степен силно развита технология що се касае до пътувания в космоса, но в други сфери като автомобилостроене, архитектура, музика (култура като цяло), дори оръжия сме между 20-те и 60-те.

И така, след като някои от главните действащи лица във форума си показаха манталитета и бяха надлежно изметени в темата със спама, да ти върна очаквания отговор от моя страна.

И с невъоръжено око е видно, че можеш да пишеш, а аз е по-добре да не си "въоръжавам" окото. Показваш, поне според мен, сериозен уклон към поетизирането на текста, към въздушни форми без гравитация и към изобразяване на околния свят, чрез вътрешния свят на героите, които описваш. Това е нещо, което аз адмирирам. Лошата новина е, че повечето от посетителите на този форума са феновете на прозата т.е. те имат нужда от "гравитация" на текста. За тях морето е синьо, а земята е зелена. И оттук, видя какви коментари получи.

Аз обаче съм любопитен да прочета целия текст, в края на годината или когато там си готов, не с цел редакция, а с цел обратна връзка, впечатления от редови читател и евентуално добри насоки, където можеш да подобриш текста, сюжета, героите и прочие. Дотук, може и да греша, даваш тежест повече на литературата, отколкото на играта, което би се харесало на хората, които повече обичат да четат и по-малко да играят.

Самото заглавие е поезия, какво остава за текста под него. Успех!

Самото заглавие прилича на безсмислица, каквито Бог дал във Ваянознанието, което обяснява защо на Ефикс му харесва.
Ефикс, очевидно ти трябва въоръжение като за две атомни подводници, за да започнеш да разпознаваш доброто писане от плахите, начални опити. А би трябвало поне тях да разпознаваш, понеже много приличат на твоите текстове.

DelvingDeeper, как се движи проектът, можеш ли да споделиш още някаква част или подробности?