Мемоарите на една легенда

Докато събирам идеи, случки и механики за втория том на Балара, реших за последните два месеца на 2019 година да избутам този проект до „втора база“. Движа го със скорост от около четвърт до половин А4 страница на ден, без да си давам много зор. А по-долу е планът за момента.


След като написах демото за миналогодишния „Вълшебен зар“, оставих този проект настрани, за да си „поеме въздух“. И добре, че направих така, защото сега успях да внедря много от идеите тогава в чисто практически план. Явно всяко нещо си има свое темпо, което съответства на същността му.


Жанрът, както можете да очаквате, е далеч от класическата книга-игра. “Мемоарите на една легенда“ могат да бъдат прочетени, като нормална книга или да бъдат изиграни – сам или с приятели. В същото време това не е бордова игра, защото няма движение по карта, токени, пионки и т.н. В крайна сметка това интерактивно произведение за мен е равноотдалечено от тези основни жанрове.


В далечното бъдеще, влизаш в ролята на млад студент, който току-що е завършил спортен университет на Земята, специалност "Футболен мениджмънт". И очакваш да започнеш като асистент в някой клуб на Земята, когато неочаквано получаваш възможност да започнеш като главен мениджър. Поканата идва от футболен клуб от Марс, за чието първенство знаеш, че е по-слабо от това на Земята, но все пак ТИ ще си начело на клуба! Приемаш, отпътуваш за Марс и шампионатът започва...


Постарал съм се да обхвана всичко, което според мен е било важно при управлението на един футболен клуб. Разбира се, преработил съм го във вариант за игра, която да не е тежка и мудна, защото това не е компютърно приложение и всички сметки се „поемат“ от играча. Като технически средства за игра, аз съм използвал стандартните за интерактивната литература – лист хартия, молив, карти и зарове.


Постарал съм се дизайна да е максимално олекотен и лесен за следване. Това предполага и бягство от класическата книга-игра с епизоди, кодови думи и прочие. Играчите следват последователно етапите на играта и няма нужда от епизоди. В зелено е частта КНИГА, а в синьо – частта ИГРА. Разбира се, след първото прочитане книгата омръзва и след това те само следват етапите в синия сектор. Друг плюс, който забелязах е, че ако тази игра я „пъхна“ в класически КИ формат, то обемът й ще нарасне с около 15-20%, което според мен не е желателно.

Аз лично не си представям как 4 човека ще седнат да я играят и ще разлисват и ще правят на "баници" книгите си, разлиствайки из епизодите, камо ли да записват кодови думи в дневниците си. Не, няма нужда от подобни утежнявания. Има една главна нишка която да следват и която нишка се помни лесно. Все пак не можем да искаме от играча да прави изчисления хем "зад гърба си", хем като компютър.

Асиметричния дизайн е една от основните спънки когато се прави нещо подобно за 1 играч и за повече играчи. Когато в играта има повече хора, всеки от тях трябва да започва със справедлив старт т.е. дизайна трябва да е симетричен за всеки от тях. Докато когато играчът е един, то той може да е по-лесно, асиметричен и играта да го "осправедлява" спрямо неговите решения. Но когато са повече, всеки от тях трябва да има приблизително равни условия с другите. Тук на помощ влиза нивото на трудност, което компенсира това – реално всеки играе играта така, както „несправедливо“ си я е избрал той самия в началото.

Опитал съм се да следвам няколко принципа при изграждаването на дизайна. Не казвам, че съм успял на 100%, но това се усъвършенства и придобива с времето.
- лесна за научаване, трудна за усъвършенстване или т.н. “Easy to learn, hard to master”
- баланс между умението на играча и случайността на картите и заровете
- използване на един игрови елемент повече от веднъж



Постарах се да създам уникално графично усещане в играта, като поставих текста в конкретно направени за целта таблици. По този начин съм се опитал да оформя големия обем текст в по-читаеми форми за играча. Особено внимание обърнах на таблицата, която се попълва, когато се играе мач, за да бъде по-лесна за употреба тя.


Най-много време догодина ще ми отнеме тестването, защото дизайна е една идея по-сложен от този в „Мостът на Лагран“. Но пък именно в това е удоволствието – да предизвикваш себе си, за да се развиваш.

Много ми се чете голяма книга-игра тип "футболен мениджър". И трите принципа при изграждането на дизайна звучат обещаващо, дано успееш да ги реализираш максимално добре. Харесват ми и имената и емблемите на отборите, всичко е много хубаво визуално. Ще очаквам с интерес!

Браво, изглежда доста добре.

Eлеее човече, чупиш зъби!
Направо ме разби с този проект! Това ще е най-чаканата книга-игра! Аз лично с голям кеф ще я очаквам. Не крия че съм фен на игрите-тип менажиране, развиване на бизнес и т.н.
Изглежда доста обещаваща и мащабна! Притеснява ме малкото количество думи в сравнение със заложените обещания, но щом няма епизоди явно си го измислил как да стане все пак дълго за игра! Виждам супер много иновации, но като се има предвид кой е автора не ме учудва!
Един съвет от мен: Може да се допиташ до Майкъл Майндкрайм. Знам, че не се разбирате, но в името на това да стане супер хит, може би е добре да заровите томахавките и като двама достойни автори да застанете зад проекта и доведете нещата до нещп невиждано. Ти си добър в иновациите и разработките, но той може много да ти помогне с математиката и механиките, а освен това е един от хората тук, които най много разбират от футбол. Всеки букмейкър в София би го потвърдил!

Радвам се, че ви е харесало.

@Der - като я завърша, ще ти я дам да я изиграеш първи

@Stayfun - благодаря

@Nedelcho Bogdanov - тук има много управление и мениджмънт => различни начини за справяне с проблемите => много варианти за игра; благодаря за съвета, може и да се възползвам

Вилорп писа: писа:

Само една забележка: Алфа-та е преди Бета версията.

Забележката е приета.

Цел през сезона

Непосредствено преди началото на сезона, собствениците на клуба те привикват на лична среща и ти съобщават целта, която трябва да постигнеш в шампионата. Това е мястото, на което очакват ти да класираш клуба в шампионата. Това е и задачата пред теб през новия сезон, така че се приготви да я постигнеш, като направиш достъчно на брой победи и събереш точки от това. В зависимост от това кой отбор управляваш и кой подред сезон ще започнеш да играеш, провери в горната таблица каква цел са ти поставили собствениците на клуба. Това е и мястото, на което те очакват да класираш отбора в края на шампионата. Така че се постарай да събереш достатъчно победи и точки, за да си го гарантираш.

Ако успееш класираш отбора над поставеното като цел място през сезона, в края можеш да получиш премия за това. Но ако си под това място, тогава няма да си изпълнил целта и собствениците няма да са доволни от твоето управление. В дългосрочен аспект това може да доведе до твоето уволнение, ако няколко сезона подред не изпълняваш целта, посочена от собствениците.

Пример: Започвам моя шести сезон с Монс Юнайтед. По време на тази среща преди сезона, собствениците на клуба говорят с мен и ми дават като цел 10-тото място в крайното класиране. Така, през сезона, аз се стремя да изведа клуба поне на това място в шампионата.

Тук ще си позволя критика, но може да не я взимаш под внимание!
(ако се играят сезоните поред от 1 до 15) не е достоверно собствениците да дават за цел всяка година да се изкачваш с едно стъпало в таблицата. На практика излиза, че с най-слабия отбор ти дават 15 години да стигнеш до върха в първенството. Което пък значи че ще смениш около 5 поколения футболисти и някой като Меси ще е вече в пенсия. Отделно за самия читател няма да поддържа интереса. Трябва да се разчупи, като в реалността!
Пр: обединяваш ги по-големи графи и да добавиш странични турнири.
Година 1: В аматьорската лига си и за цел трябва да излезеш от нея и влезеш в професионалната
Година 2: Да се задържиш в професионалната, защото там е много по-трудно
Година 3: Да си в първите 5 на професионалната, което ще ти даде кредит да играеш в Слънчеовсистемния турнир: Първите 5 отбора на всяка планета играят в него
Година 4: Да получиш акредитация да играеш в галактическия турнир, който се провежда веднъж на 4 години (птделно вече играеш и в слънчевосистемния турнир, който е аналогия на Шампионска лига или Уефа)
И т.н

Това не е критика, а различна идея. Ти хубаво си дал пример, но той за кой от 16-те отбора да го приложим? Освен това, ако за 15 години вкараме Меси в пенсия, то в твоя пример, ако отбора му започне от дъното на МФА, съвсем ще го забравим. Има да се катерят нагоре по групите и дивизиите, докато им окапят ръцете. Лесно мога да направя едно малко отборче, което започва своя път към славата. Ето ги и стъпалата:

Междупланетарната група
Марсианската лига
Междуконтиненталния шампионат
Континенталния турнир
Националното първенство
Областната група
Регионалната асоциация
Общинското първенство
Градската група
Кварталната лига

Това са 10 стъпки. В тях трябва да има десетки отбори или не трябва да има? Става сложно и тромаво. Отделно така губим и мултиплеъра. Ако седнат трима души да я играят и започнат от различни етажи, кога ще се срещнат да играят един срещу друг? А като са в един шампионат, ще играят помежду си. Та накратко, ти го гледаш от гледната точна на single player-я т.е. класическата КИ. Аз го гледам комплексно и отгоре. Но мога да взема две ценни неща от твоя коментар:

Първо, да групирам целите. Давам пример с Монс Юнайтед. Кое ще е по-удачно, това ще го покажат тестовете.


Второ, да добавя един турнир за Купата на МФА. Имам 16 отбора и лесно ще направя финалите след това. Така ще има още една възможност за по-слабите отбори да спечелят пари, като участват в него. Но ще го напиша, като приключа с всичко останало и разбира се, трябва отново да се тества.

Поддържам мнението на Нед. По няколко причини. Първо нека за удобство, си представим, че започваш с квартален столичен отбор - например Бенковски - за по-нагледен пример. Започваш от кварталната група. По какво градската група ще се отличава от Градската, щом кварталите са част града? в селото има махали. Да не говорим, че в нашето първенство отбори като Бенковски играят в Регионалната група. . После къде е разликата между Общинското първенство, Регионалното Областното първенство, за софийските, пловдивските, варненските и пр. отбори?. В случая ако приемем че Регионалното е за кварталните отбори на София, а Областното - за малките градчета в областите, то какъв е смисълът от общинското? нали вече имаме Регионално в което играят софийските отбори. После - . Бенковски по-горе ли е да речем от Миньор, само защото е столичен отбор или е по-долу, защото е квартален? Аналогично - всичко което е изброено - Областното, общинското т.н. влиза в Нацоналното първенство. Нека се стремим към окрупняване. Дори и най-великият футболист рядко има повече от пет-шест години активен живот, после започват да го преследват контузии (пример - Майкъл Оуен - изгря на 19, на 26 вече залязваше.) Вратарите са изключение - те изгряват към тридесетте години си, и могат да играят до четиредесет -четиредесет пет.
Названията континентален и междуконтинентален (особено второто ) не са подбран добре. Обикновено в САЩ з бокса и кеча използват израза междуконтиненталн купа, когато играят представителите на САЩ, Канада и Латинска (и Южна) Америка . Според мен е по-правилно да говорим за Европейско и Световно, както се е наложило в сокър. Не виждам защо трябва да ма Марсианска лига, по таз логика може да има и Венериянска. Нея над Марсиянската ли ще сложим или под Марсиянската?. Щом има междупланетарен шампионат то си влиза.

---

според мен

Регионално първенство
Професионалист - Б група/II група
Професионална първенство - А група/I група
Суперкупата на Европейските шампони
Суперкупата на Световните шампион
Суперкупата на Планетарните шампион.

----
сега виждам, че действието ще се развива на Марс. Добре ама пак е много подробно. Това може да бъде някаква ролева игра,стратегическа игра, но не и книга-игра. Целта на произведението би трябвало да е да се стреми кратко и ясно да влязат в главата на читателя, а не да го "разхожда" насам-натам из текста по разни ситуации

Самата идея за мултилпеърна игра с 16 отбора ми изглежда незрязал. Блекбък опита навремето нещо такова и не стоеше добре. Досттъчно проблемно е да се съберат 4 души над еднаа книга, а 16 и в най-фантастичните си представи не мога да видя. Все пак книгата-игра не е компютър.. Аз бих опитал с един отбор и бих го развил както това прави Деян Рангелов.

Един месец и 10К думи по-късно добавих и 52-те случайни събития, базирани на изтеглянето на карта от тестето с карти.



Това, което следва е да разпиша 81+8-те ситуации, на които се базира механиката със ситуациите.



И вече съм на финалната права!

Приключих с дизайна - 58К думи и 172 страници в A4 формат. За момента това е най-голямото и монолитно интерактивно произведение, което съм правил. Разпечатах си едно копие и след известна почивка ще започна тестове и развитие. Междувременно, ако някой прояви интерес, ще е добре дошъл на тестовете.