Проект за КИ на Розата: помощ от читателите

Напиши книга - веднага ще те прекръстят на автор!

Стига да можех бих написала - само че аз съм посредствен аматьор и съвсем възможно е да не ми се отдава!

^^The Red Rose^^ писа: писа:

Стига да можех бих написала - само че аз съм посредствен аматьор и съвсем възможно е да не ми се отдава!

Аматьор в кое? Литературата ти е в пъти по-добра от тази на не малка част от книгите-игри. А системата, разцепването на епизодите и т.н. - това са сравнително простички неща, ако се организираш

Не това ме спира да пиша... ^

Страх ме е от самото действие и как да го поднеса. Преди време започнах един проект за войната при Сталинград и "двубоя" между Зайцев и Кьониг, но исках да избегна филма, разбира се. Става въпрос за "Враг пред портата". Наистина въздействащ и хубав филм, но недостоверен. Разполагах с литература и данни и бях разработила два образа - демек героят (ти) може да е или Зайцев, или Кьониг... и си го избираш...

Спрях проекта, защото се страхувах, че военната тематика само мен вълнува, въпреки, че бях замислила да е стратегия и самия герой да има развитие не само като поведение и ходове, а типично емоционално. Бях започнала да го пиша в първо лице (много добре си спомням, че любимата ми КИ "Олтарът на тъгата" бе в първо лице!)... и се отказах! Епизодите ми бяха големи и предполагам литературно издържани, но се опасявам, че не знам как да поднеса самата книга. Нямам нужната доза смелост!

За това и казах, че съм съвсем обикновен аматьор! Един истински писател няма да има колебания за нищо - той щеше да знае как да се оправи във всяка една ситуация.

Съжалявам за офтопика!

Делай-раз !
Основното правило, за да пишеш, е да пишеш и да не се притесняваш на кого ще хареса. В това отношение Сим Николов има напълно правилен подход, макар че не бях мислил, че ще го давам за пример!
Или, да го кажем така, погледни който и да е сайт за фен-фикшън и прочие графомански прояви. Не мисля, че ще напишеш нещо по-слабо от средното за подобни сайтове, дори да опитваш ! Защо се притесняваш?
Да не говорим, че ме лишаваш тогава мен от книга за бой между снайперисти, която искам да прочета. Да, военната тематика има и други фенове! Хайде, стисни зъби и в името на добрата кауза, пиши !

И аз съм 100% ЗА - и ако конкретната книга-игра се получи както ти я описваш, веднага ти я издавам даже. Къде другаде издателите правят такива оферти, а?

Даже можеш да пуснеш специална тема по въпроса за съвети, мнения и желания от страна на читателите, както наскоро стори Джордж. Зелена светлина. Това е най-добрият начин да преодолееш вътрешната си несигурност. Даже аз бих отцепил тези постове в нова тема, но разбира се не искам да ти изземвам решението, което си е твое.

Нека Зайцев да е вампир, а немеца - върколак. Не, не, Зайцев да е върколак, щот са по-яки. И двамата да търсят разбито НЛО, докато се опитват да се убият. Но действието да се развива след ядрен взрвив през Третата световна война, когато почти всички хора са мутирали и клоуните държат монопола над горивото и водата.
И всички задръжки падат.

Хм, така да бъде! Бих ли могла да помоля модератор или дори теб, Алекс, ^ да отцепиш офтопика от тази тема, която аз започнах и да направиш нова? Пита се с горепосочената тематика как трябва да изглежда една КИ, какви епизоди, каква стратегия, да има ли емоционално развитие...?

Не споменах по-горе, но май е редно да го кажа сега. Спрях самият проект, защото тук избора е доста сложен. Хубаво ще е да разиграя двама герои, коренно различни по между си не само като социално положение, но и като възгледи (все пак да не забравяме факта, че единия е нацист, другият - комунист!) и ти можеш да си избереш кой от двамата искаш да си. Този факт няма как да не спомена, нали? Защото и в двата случая ще има хора, които биха прокламирали книгата за нацистка, ако избирайки Кьониг накрая "убиваха" Зайцев. Остави достоверността, тук е литература и не би следвало да има и грам достоверност, но в повечето случаи биха ме разкъсали за това, че предлагам вариант, в който нациста убива комуниста. Границата е тънка и аз не смея да я прекрача, написвайки нещо толкова скандално, защото за мен, макар да ме влече военната тематика, трябва да взема впредвид именно този аспект и то точно тук, когато става дума за Втората Световна Война.

За това въпроса към широката аудитория остава ----> до колко да е достоверна самата битка, епизодите какви да са, колко шанс и късмет да има, какво мислите за стратегията, да има ли емоционално развитие (намеквам онова, в което влагам спомени и мисли, описвайки героя и вътрешният му мир, в това число и любов!) или да има само действие? Точно тези въпроси ме карат да се колебая, защото не им знам отговора и ще се радвам, ако ви вълнува самата тематика да ми отговорите, за да мога да се коригирам от мнението ви и да набера нужната смелост...

Готово -Уейн

^^The Red Rose^^ писа: писа:

... и в двата случая ще има хора, които биха прокламирали книгата за нацистка, ако избирайки Кьониг накрая "убиваха" Зайцев. Остави достоверността, тук е литература и не би следвало да има и грам достоверност, но в повечето случаи биха ме разкъсали за това, че предлагам вариант, в който нациста убива комуниста...

Моят съвет е пиши смело! Тези съображения за "добрия комунист" и "лошия нацист" са остарели поне с 20 години. За потенциалните ти читатели и двете понятия са непознати и екзотични поне колкото вампир и върколак Освен това доколкото разбрах смяташ да се съобразиш с душевната нагласа и емоционалното развитие на литературни герои, не да прокламираш фашизъм. Така че пак казвам - давай смело напред!

^^The Red Rose^^ писа: писа:

... емоционално развитие (намеквам онова, в което влагам спомени и мисли, описвайки героя и вътрешният му мир, в това число и любов!)

Идеята да вмъкнеш емоционални преживявания е много хубава. Направо страхотна! Герои стрелци има предостатъчно.

Колкото до стратегия и шанс, достоверност или литература... избора си е само твой. Всяко литературно произведение, винаги, е отражение на позицията на автора, дори да е с претенциите за " чисти исторически факти".

Темата е супер и избор между два героя, поне в моята представя няма да е толкова трудно да се направи. Аз си го представям като главни епизоди, в които се описва ситуацията генерално и хода на войдана - позиции на двете страни, планове, тактика и при вземане на решение вече се отцепват съответните епизоди - ако зи Койчо мини там, ако си Драганчо там и се чете какво е станало.
За самата битка - тук ще изложа своето мнение, което смятам, че е напълно вярно, ако ми позволите да бъда толков не скромен :
Направи я толкова достоверна, колкото ти се ще. Да не говорим, че историята се пише от победителите и доколко е достоверна никой не би следвало да се наеме да каже. Емоционално развитие на героя винаги следва да има. Все пак всяко нещо следва неотменния ход на еволюцията. Но все пак се постарай да е в рамките на разумното. Нека вътрешната му борба и усъвършенстване да не бъдат по-сложни и драматични от войната на фронта. Но пак повтарям - за мен задълженително би следвало да има. Войната променя всички - добрия може да стане лош, а лошия добър. Шанс задължително. Естествено, нека липсата му в дадена ситуация не бъде летален. Въпреки, че на война на всеки му трябва ГОЛЯМА доза късмет, за да оцелее. Но има много потенциал героя да разчита и страда, заради своя шанс/късмет. С любовта ще е малко зор... Ех, жени..... Едва ли някой си води гаджето/жената на фронта. Още по-малко нациското либе ще е нейде близо до Сталинград... Освен, ако не се е преоблякла като руска дуня и не е пропълзяла по неведоми пътища до нациския лагер и е успяла незабелязано да открие Кьониг Но може примерно да се вмъкне елемента на споделяне на преживяното ежедневно с изгората далеч от фронта под формата на писмо. Там и може да се развие втория фронт от военните действия - емоционалното развитие на героя. Дори в самите писма може да се вмъкне игралния елемент - ако ще й напишеш това, запиши си еди си коя кодова дума, ако ще напишеш в писмото онова запиши си другата кодова дума. Като кодова дума ще значи как въздейства на героя самата война. В хода на последващо сражение системата ще пита коя кодова дума има героя. Така емоционалната му обвързаност с видяното от войната би могна да го тласне към по-жестоки или пък по-филанстропски действия. Така дори самия читател ще има своего рода зрънце прдстава за себе си как би повлияла войанта на собствения му мир... Успех!

Можеш да го направиш и като отделна паралелна вселена. Свят подобен на нашия, но вече играчът със своите действия да променя хода на събитията. Така че можеш да загатваш, че при такава тактика щяло да се случи така или при друга тактика онова.
Така ти не само ще можеш да дадеш кратък урок по тактика на незнаещите, но и пак можеш да издържиш на историческата тема, тъй като творбата ти може и да се нарече тогава "Аналитична книга-игра".
Колкото до двамата герои как да се развият умствено по време на играта ти предлагам ако по някаква странна случайност не си гледала филма "Тримата от запаса". Точно този филм може да ти помогне в изграждането на емоционалността на образите.
И не си мисли, че военната тематика няма да заинтригува всички, не само в този форум, а въобще навсякъде.
Дори някъде в нас имах една прастара книга, която обаче не мога да намеря, която се казваше нещо от сорта на Грешни тактики по време на Войните.

SatanicSlayer писа: писа:

Можеш да го направиш и като отделна паралелна вселена. Свят подобен на нашия, но вече играчът със своите действия да променя хода на събитията. Така че можеш да загатваш, че при такава тактика щяло да се случи така или при друга тактика онова.
Така ти не само ще можеш да дадеш кратък урок по тактика на незнаещите, но и пак можеш да издържиш на историческата тема, тъй като творбата ти може и да се нарече тогава "Аналитична книга-игра".

Ето това, с едно изключение - съмнявам се, че е учила военно дело и съответно да може да представи някаква валидна бойна тактика, камо ли да преподаде урок
Това си е в реда на нещата разбира се, но ми стана смешно от самото изречение

Рано или късно всеки почнал да чете исторически факти по дадена битка се сблъсква с тактиките по битката и следователно след това и анализи, ако бяха направили това или онова.
Просто го написах предполагайки, че е възможно да се е сблъскала с тях, а не от проста форма на злобеене от моя страна.

Оценявам коментарите ви и съм много благодарна на онези, които дадоха съвет, мнение или просто подкрепа. Но когато казах до колко може да е достоверна имах точно това предвид, защото, Морфи, може да не съм учила военно дело, но ти гарантирам, че съм чела доста история, а Втората световна война (последици, тактики, бойни действия) я знам до толкова, до колкото един човек, който се интересува живо от войната би могъл да знае. Не се хваля и не претендирам знания, но не искам и да преподавам урок.

Войната е всичко друго, само не и преподаване на урок, и аз не искам да го правя. Както казах наблягам на развитие, но не само в отиване на епизод еди-къде си. Предлагам разработка, която може да погледне най-важната и най-кървавата битка от Втората Световна Война от два различни ъгъла - от този на германеца и от този на руснака. Подходът ми е малко странен именно тук, защото наблягайки на това, правя нещо, което не съм забелязала в КИ, а може и да е имало, но да не съм срещала това. А именно - моралният избор и описването на душевният свят на героя. Така, че дори да играеш Кьониг да инициираш себе си върху него. Не знам дали се изразявам правилно, но веднъж говорехме с Асен за това. Беше чрез лично съобщение или скайп, но не помня точно. Съжалявам, ако той не иска да бъде цитиран, но онова, което ми каза тогава остана да ме човърка, а именно: книга-игра, която предлага не само избор, в който да идеш на следващият епизод, а със всеки следващ епизод да допълваш образа на героя си с мисли, желания или чувства. Да го правиш... по-човешки, ако мога така да се изразя, а не да е само предмет или пионка, която да местиш по картата.

Така или иначе в реалната история "двубоят" между Зайцев и Кьониг не влияе толкова на военната стратегия. Тяхното по-скоро е преминало на лична основа. Стратегията ми тук не е само в битките, а в това да се дебнат един друг. Представете си само следната картина - един разрушен до основи град, от който лъха смърт и две страни, които не възнамеряват да отстъпят... и двама мъже, които се срещат очи в очи само чрез дулото на снайпера... Не знам, но мене само това ме вълнува, защото винаги ме е влечало моралният избор, принципите, душевността... Пречупени през призмата на войната, тези неща изглеждат толкова реални, колкото и илюзорни... Т.е. от всичко казано дотук може само мен да ме вълнува.

Битките? Ровя се в документи като този и това е достоверността, на която искам да наблегна:

Сталинградската битка е една от най-жестоките касапници на Втората световна война. В нея непобедимият до тогава Вермахт търпи първото си голямо военно поражение. Когато през август 1942г. 6та немска армия в състава на група армии "Юг" навлиза в града нищо не предвещава какъв ад предстои да се разиграе. За Фюрерът "Русия вече е мъртва", показалката над оперативните карти е насочена към нефтените залежи в Кавказ. Съветското командване е решено буквално на всяка цена да не допусне падането на града в немски ръце. В хода на подготовката зад Волга са натрупани огромни умопомрачителни количества огнестрелно и артилерийско въоръжение, НКВД разстрелва хиляди руски войници, за да задържи дисциплината - този факт в днешно време вене не се крие… В хода на продължилите до края на януари жестоки сражения огромно загиват количество руски и немски войници. Фонтани от минометен обстрел се надигат над Волга, рояци от "Щуки"Ju 87 налитат конвоите, немците бият жестоко, но имат сериозни проблеми с доставките, които не могат да достигнат жизненият минимум от 200 тона дневно. Резултатът освен убиване на коне за храна и е канибализъм…Гьоринг очевидно е надценил възможностите на Луфтвафе. Над двете летища съветската авиация извършва систематични бомбардировки. Главната причина за немският неуспех е упоритостта на Хитлер, за когото Сталинград се превръща във въпрос на личен военен престиж. От оперативна гледна точка 6та армия може да бъде спасена с изтегляне до средата на ноември месец. Правени са два неуспешни опита за деблокаж единият от които с 4та танкова армия на ген.Манщайн. Градът е обграден от Съветската армия в рамките на щателно разработена от Ставката операция "Сатурн", в която взема участие елитът на съветският генералитет. Над разрушените сгради се стеле гъста мъгла от взривове, зловещ тропот на картечници и пронизително свистене на куршуми, отчаяни заканителни псувни на руски и немски огласят разкопаните опръскани с кръв улици, жестоки престрелки се водят на всяко едно място…войниците кръщават сталинградската битка "Войната на плъховете". 6та армия се държи буквално до последният боеспособен немски войник под ураганен зверски артилерийски обстрел затисната в тесен джоб. Противно на утвърдени виждания в историческата наука Сталинградската битка не обръща хода на събитията на източният фронт, а се явява зловещо предупреждение за предстоящият фатален за Германия сблъсък. От предалите се на 2 февруари около 300 000 немски войници едва 4000 ще видят отново Германия…

Имам книги, документи, спомени на очевидци... И всичко това само и само битката да изглежда достоверна. Информацията от тях бях готова да напъхам в текста плавно, без дупки, доофярмайки литературната част...

А сега след като знаете какво искам да правя всъщност, все още ли ви харесва тази идея или да я оставя?

Добре е. Историческата литература, особено за ВСВ, е доста специфично нещо, но като художествено произведение в случая е ок. Бих чел и играл нещо такова. Аз обаче бих зарязал реално съществуващите образи. Примерно, може героят, докато се крие с разни другари в окопа, да слуша истории за това как Зайцев точно преди няколко часа отнесъл главите на няколко немски офицери. Самото присъствие на снайпериста е по-силно за атмосферата от това светлината на прожектора да пада върху него.