Проект за КИ на Розата: помощ от читателите

Доказваш неприетата теория, че жените са по-кръвожадни от мъжете!^

Визирам в частност себе си. На моменти мисля като мъж, което не ми личи, ако имаше възможността да ме познаваш!

^^The Red Rose^^ писа: писа:

Доказваш неприетата теория, че жените са по-кръвожадни от мъжете!^

Това не е никаква теория, а факт Поне аз от личен опит мога да кажа, че в залите по бойни изкуства винаги е по-опасно и трудно да разтърваваш освирепели жени отколкото мъже А как само налитат тея каки да удрят, не е истина. Жените може би потискат агресията си по-добре от мъжете, но пуснат ли я веднъж да излезе навън, няма спиране.

Като си луд да ги разтърваваш сам и не си 130 кила - твоя грешка, че ги разтърваваш.

Бтв, знам, че ще съм леко опонент, но чиста логика искам да вметна.

Имаш два войника, които се дебнат. Имаш два професионалиста. Това е добре, но жестоката истина е, че не вярвам някой от тях да е преживял сериозни вътрешни вълнения. Не че нещо, ама такива хора просто не стават снайперисти. Снайперистите са си адски хладнокръвни копелета. Та би ми било интересно да видя, как точно Рози ще вкара каквито и да е емоции в тях (освен емоцията от рода на "мамка му, видяха ме!" за няколко хилядни от секундата, докато куршума лети към черепа му.)

Именно това е предизвикателството, не мислиш ли? ^

Както споменах по-горе дядо ми е бил очевидец на Втората Световна Война, както и на Първата, за това и съм чувала истории за него от майка си, която и досега, въпреки, че човека е мъртъв от десетина година, все още го уважава и му се прекланя. Което си е трудно, щот' не показва емоции. Приличаме си с нея, но да кажем, че аз съм взела от руско-татарските си корени много повече, отколкото от българските. Та ти говорих за дядо ми, който е бил два метра мъж и кавалерист. Нали се сещаш колко старовремско е това, но интересно, че през войната е имало кавалерия. И бил доста хладнокръвен, размятайки сабя и сечейки хора наред. Интересното е другото, че познавам и друг военен, на който пък съм отредила специално място в "Розата". И двамата са обикновени, предполагам, по някакви общоприети стереотипи, но на бойното поле са били различни. По пътя на логиката всеки би се променил, нали?

Та си мислех да залегна на това и се надявам да не бъркам!

по принцип е най-добре да изровим някой снайперист и да го питаме
те са особена порода - не напразно не всеки може да стане снайперист.

Иначе, ще ми е интересно да прочета каквото напишеш

Ммм, да... Прав си. Жалко, че не познавам такъв род човек, но ще залагам най-вече на онова, което съм чувала и което усещам като вътрешна нагласа.

Само не можах да разбера какво е за предпочитане - дълги описателни епизоди или къси? И как би се харесала - от първо лице или второ? Защото аз я почнах от първо, понеже ми е най-лесно да пиша в първо. Не знам колко хора биха предпочели това лице - да не съм само аз единствената, която си го харесва.

Споровете бяха големи. Изводът - пиши си както на ТЕБ ти харесва, няма начин да угодиш на всички.

hameleona писа: писа:

Споровете бяха големи. Изводът - пиши си както на ТЕБ ти харесва, няма начин да угодиш на всички.

АХАХХАХАХАХХХ Много правилно мнение!!!

^^The Red Rose^^ писа: писа:

Ммм, да... Прав си. Жалко, че не познавам такъв род човек, но ще залагам най-вече на онова, което съм чувала и което усещам като вътрешна нагласа.

Само не можах да разбера какво е за предпочитане - дълги описателни епизоди или къси? И как би се харесала - от първо лице или второ? Защото аз я почнах от първо, понеже ми е най-лесно да пиша в първо. Не знам колко хора биха предпочели това лице - да не съм само аз единствената, която си го харесва.

Още един глас за "пиши така, че да ти харесва на теб". На останалите или ще угодиш, или няма.

А за кръвожадността на жените имам даже стихотворение на Киплинг, което е забавно, ако и да не е добре издържано от гледна точка на етологията !

Истината е проста: лицето и времето, сами по себе си, нямат абсолютно никакво значение. Историята, езикът, героите - и геймплеят, разбира се - са всичко.

За дължината на епизодите препоръчвам да се търси разнообразие - и златната среда.

Първо да кажа че и аз ставам фен на проекта. Давай смело. За лицето щом ти е по-удобно в 1во то да е. Аз нямам претенции в кое е по-добре. Така че давай както ти е удобно. Това важи и за останалите въпроси по които имаш съмнения. Но понеже питаш. Аз да си кажа мнението за дължината на епизодите. Комбинация дълъг-къси-дълъг-къси е с висок шанс за одобрение поне от мене.

Nuzzo писа: писа:

Ех, жени..... Едва ли някой си води гаджето/жената на фронта. Още по-малко нациското либе ще е нейде близо до Сталинград... Освен, ако не се е преоблякла като руска дуня и не е пропълзяла по неведоми пътища до нациския лагер и е успяла незабелязано да открие Кьониг Но може примерно да се вмъкне елемента на споделяне на преживяното ежедневно с изгората далеч от фронта под формата на писмо. Там и може да се развие втория фронт от военните действия - емоционалното развитие на героя. Дори в самите писма може да се вмъкне игралния елемент - ако ще й напишеш това, запиши си еди си коя кодова дума, ако ще напишеш в писмото онова запиши си другата кодова дума. Като кодова дума ще значи как въздейства на героя самата война. В хода на последващо сражение системата ще пита коя кодова дума има героя. Така емоционалната му обвързаност с видяното от войната би могна да го тласне към по-жестоки или пък по-филанстропски действия. Така дори самия читател ще има своего рода зрънце прдстава за себе си как би повлияла войанта на собствения му мир... Успех!

Ей тва ми се стори интересно. При все че трудно си представях как ще вкараш емоционалното състояние на героя в текста. Но идеята ми хареса. Както и да е. На мен михрумна освен това без знанието на читателя че тези писма ги прихващат вразите и по някое време могат да ти влезнат в гръб ако се разприказваш много,много. Но това последното май не съвпада с твоите идеи и едва ли ще е интересно.

Още веднъж смело пиши и съм убеден че ще се получи.

Ъ-ъ, някой познава ли Розата? Един от потребителите, липсата на който се усеща...

Да аз я познавам. Живо и здраво си е момичето. Гледа си детенцето и работи яко в Гърция.