Ще отговаря ли Любо на въпроси?

Bloucester писа: писа:

Можеш ли да ни помогнеш да разрешим един позатихнал спор във форума - Черното огледало с извънземен произход ли е?

Според версията в книгата - донесено от извънземни преди милиони години, когато е имало цивилизация на динозаврите.

hameleona писа: писа:

My Name Is Not Icon: It's actually Aiken of the Song Mountain. You foreign devils, always getting his name wrong...

Тоя пич според теб как се казва? Икон, Айкон, Айкен, Ийкен, Ейкен... Ей до сега спорехме в чата и се чудя ти, какво мислиш?

С риск да сгреша, бих казал, че името му е Айкън, а го произнасят погрешно Айкон. При всички други варианти разликата в звученето е твърде голяма.

Мерси много Не се бях замислил за вариант да бъркат последната част

Това дали ще ти свърши работа: translate.google.com/#en|bg|My%2 ... %20wrong.. . кликни на бутончето "Listen"

Ето ви нещо култово! Вижте най-долния ред
Звезден легионер
Автор: Колин Уолъмбъри
Обем: 176 стр.
Формат в мм.: 130x200
Издател: ИК "БАРД"
Мека подвързия
Дата на включване: 1999-06-30
Категория: Религия

Въпрос на време беше. Вече официално книгите на Колин са предмет на обожание.

Естествено, нали са едни от най-добрите! Не знам дали Любчо е хвърлил око на тази моя стара тема, забутана из аналите на сайта, но не мога да се сдържа да не споделя с него кои книги-игри, които е написал са ми доставили най-голяма радост:

1. Огнена пустиня - първата книга-игра в България изобщо бе и първата книга-игра, които въобще видях и чух. Един съсед, живеещ на първия етаж я четеше на терасата си. Когато го попитах какво е, той отвърна - книга, в която героят си ти. Не пожела да ми я даде да я разгледам. Впоследствие кръстосах цял Свищов да я намеря и я открих на една вестникарска сергия, която по принцип не съществуваше - появи се за кратко и изчезна, имаше точно една бройка, последната, а аз в джоба си имах точно 10 лева и 77 стотинки, колкото струваше тя. Страхотна книга.
2. Замъкът на таласъмите - първата книга-игра, която си купих и прочетох и ме накара да се влюбя в жанра завинаги. Благодаря ти, Любчо!
3. Последната врата и Пъклената кула - когато бях четвърти клас си бях изградил навика всяка събота сутрин да прекосявам града и да стигна до центъра, където си купувах книга-игра от определена сергия. Макар и да не помня останалите книги, които съм си купил оттам, макар точно тези две на Любчо да не ги имам за кой знае какво, точно като ги пипна и за мен играят ролята на машина на времето - засилват ме някъде там, назад във спомените.
4. Тайната на светещия мъх - книга, подарена от сестра ми. Щом я чета, веднага се сещам за нея
5. Светилището на Хиперборея - книжка, която си купих от един стар приятел. Видя ли я - и споменът за него изниква!
6. В лабиринта на времето - книга, която "бягаше" от мен. Купувал съм я три пъти - просто двама различни хора я взимаха да я четат и после не ми я връщаха, единият забягна в чужбина, другият се колебая дали е точно той и така. Сега "беглецът" е хванат и мърдане няма
7. Гората на демона - книга, която пък се "криеше". Видях я на една сергия, зачудих се дали да си я купя, после си викам хайде първо да ида на кино и ако останат пари, на връщане ще я взема. Пари на връщане останаха, ала книгата някой я бе купил. Търсих я сигурно 15 години, докато едва преди няколко дни ми попадна.
8. Нощта на върколака - единствената книга, която ме караше да изтръпна от ужас, макар да бях десети клас. Въпреки топлите завивки буквално се вледених.
9. Гримоар - истинската наслада от хоръра, комбинирана с разказа Бонанза вътре превърна Гримоар в личният ми фаворит от творчеството на Колин.
10. Конникът на Апокалипсиса и Сянката на Сатаната - когато искам да прочета една книга-игра, която едновременно да повдигне духа ми, да ме успокои и като цяло да ме накара да се почувствам по-добре, това са книгите.

Благодаря ти за тези книги, Любчо, както и за останалите, и за всичко! За мен ти с гордост носиш названието Кръстник в жанра книга-игра в България

Колин писа: писа:

Ето ви нещо култово! Вижте най-долния ред
Звезден легионер
Автор: Колин Уолъмбъри
Обем: 176 стр.
Формат в мм.: 130x200
Издател: ИК "БАРД"
Мека подвързия
Дата на включване: 1999-06-30
Категория: Религия

Явно някой е чел по диагонала. В книгата има известен религиозен елемент. Примерно, ако аймораните са "ръкавица върху ръката на боговете", то последните съвсем спокойно биха могли да бъдат онези, в които са вярвали ацтеките.

Любо, какво става с уъркшопа?
Бая време мина от анализа.

(Аз съм от четящите, не от пишещите )

Aз искам да попитам Любо какво знае за Некрономикон, Абдул Ал-Хазред и дали е хвърлял 1 око на тази статия, която ми звучи малко абсурдно, но все пак... strangerzone.info/forum/index.php?showtopic=5243

В случай че не се е появявало досега, "Няколко думи от автора", из доста редкия "Звезден легионер":

Този път реших да скрия традиционните „няколко думи от автора” вътре в самата
книга — като премия за най-упоритите. Мисля, че имаме какво да си кажем след едно
доста дълго прекъсване.
Първо и най-важно — продължавам да ви обичам. Не съм изневерил на старата си
любов, книгите-игри, Просто през миналата година всички се бяхме втурнали прекалено
усърдно напред и реших лично за себе си, че трябва временно да успокоя топката. А
откровено казано, бях и малко уморен, все пак вече съм далече от вашата възраст, макар
че сигурно завинаги ще си остана хлапак по душа.
Между другото, върнах се към една още по-стара любов — фантастиката. Тия дни
трябва да излезе романът ми „Десетият праведник”. Предупреждавам ви, не е книга-игра,
а истински фантастичен роман! Затова и излиза с истинското ми име — Любомир
Николов, както знаят повечето от вас.
Ще засегна накратко стария и многократно обсъждан въпрос за дневниците. Онези от
вас, които харесват книгите ми главно като четиво, вероятно ще бъдат разочаровани —
този път дневникът е важен елемент от играта и се налага да бъде попълван през цялото
време. За сметка на това любителите на дневниците сигурно ще останат доволни. Е, няма
как — просто не може и едното, и другото. Май най-разумното ще е занапред да редувам
книги от двата типа — веднъж с дневник, веднъж без него.
***
Предпочитам да напиша няколко хубави думи за някого. И затова сега ще ви кажа нещо, което отдавна си мисля. За един добре познат и утвърден автор — Джордж М. Джордж.
Надявам се да не го обидя, като изкажа мнението си — според мен от всички автори на
книги-игри Джордж стартира първоначално с най-скромен талант. Но за сметка на това с
годините успя да докаже, че упорството и трудът могат успешно да тласнат един автор
нагоре. Това е един урок, който малцина успяват да усвоят (признавам, че самият аз не
успях и често си патя от това). С къртовски труд плюс капка талант непременно ще
успееш. Нещо повече, талантът сам ще изникне от работата ти и ще расте непрестанно.
Без труд не би ти помогнал дори всичкият талант на този свят. Уверявам ви, приятели,
това е чистата истина: на света съществува вроден талант, но има и талант, който се ражда
от работата, като по нищо не отстъпва на първия.
Само така, Джордж! Свалям ти шапка за стратегическите игри, за виртуалните, за
Гарголяка (за него дори ти завиждам най-безсрамно) и за още редица неща. Ако одобрявах
класациите (всъщност твърдо съм против тях), бих ти дал половината първо място, а за
другата половина нека се бият всички останали.
Е, това беше, приятели. Довиждане... до следващата книга.

Offtopic:
Ех, тая цензура!

Както каза Тариката ХХ Ранг по един друг повод - "Което е станало, не е за приказка..."

Интересно интервю с Любомир Николов на Мария Станкова, от Литературен форум:

www.slovo.bg/old/litforum/204/mstankova.htm

- Знаете ли, че много деца са започнали да четат едва след като се появиха книгите-игри?
- Благо ми е на душата, че стана. Исках, не вярвах, но исках да видя, че децата със стрес към книгата, четат. Целта ми беше те да станат мост към голямата литература. За много деца станаха. Това радва душата.
- Защо изчезнаха книгите-игри?
- Пазарът ги уби. Пренасищането, печалбарството, "феноменът на сергията" - това са убийците. Търговците започнаха да викат: "Дай! Дай! Дай!", сергиите се затрупаха. Пресищането води към загуба на интерес. Книгите залежаха и с това всичко свърши. А можеха да излизат и досега.
- Забогатяхте ли от книгите-игри?
- Не. Издателство "Мега" фалира. Никой не забогатя, освен момчетата. Децата, които се събудиха за четенето, забогатяха... Книгите-игри бяха единственият жанр (ако може така да се нарече), в който българското измести финансово вносното. Преводните заглавия направо загинаха. Искам и друго да кажа за тези книги. Те всъщност са полукниги, но доказваха на децата, че читателят е толкова творец, колкото и авторът. Момчетата и момичетата са настроени романтично под сърдитите си външности. Те търсят. Искат да открият нещо хубаво в живота. Лесно беше да се идентифицират с героя от книгите-игри. Всеки има нужда от вълнуващо приключение с щастлив край.
(Тук искам да прибавя, че книгите-игри са нещо като живота или нещо като онази приказка с трите пътя. Имаш право на избор. Можеш да направиш погрешен, но можеш да се върнеш и да поправиш грешката. На мен, например, ми доказаха, че от всяка ситуация има изход. Няма значение какъв, но изход. А това е повече от оптимистично.)
- Срещал ли сте читателите на книгите-игри? Общувал ли сте с читателите си?
- Да. Дори ми се струва, че децата ме харесваха, защото никога не съм се смятал за нещо голямо. Те имаха нужда от общуване с автора. Да няма дистанция между него и тях. Оказа се, че той е важна фигура в представите им... Децата имат нужда от духовен водач. Лошо стана, когато един от българските автори, Майкъл Майндкрайм, въведе отрицателния герой, който чрез наркотици, секс и насилие трупаше сили. Децата хлъцнаха. До този момент книгите-игри утвърждаваха доброто. Злото, обаче, привлича дори и най-светлата душа. Моралът. Това е основният дълг на всеки един автор. Излезе ли от него, е загубен. Има много примери за възгордяло се зло. Смятам, че гордостта е основен порок. Може би най-големият.... Не се гордея с това, което съм направил. Чувствам радост, дори изненада.... Трябва да благодарим на Бога за това, което сме. Смятам, че между хората няма никаква разлика. Деца, възрастни - всеки заслужава уважение и внимание. Предпочитам добрите прости хора. Никога не съм имал проблем с общуването с хора на по-ниско интелектуално ниво.