Въпроси към Майкъл Майндкрайм

Много ме заинтригува Ardbeg Corryvreckan. Като цяло, благодаря за коментарите по темата.
FYI аз съм почитател на Dalmore.

Мислил ли си, какво ще правиш с наградата от баса с Неделчо, който спечели преди няколко дни?

Ще я даря на списанието, което ми я донесе.

Предвид на това, че за над шест години откак е започната инициативата имаш написана една книга-игра, която няма общо с основната идея и приказваш как ще напишеш втора книга-игра в същия свят, после книгата от инициативата и накрая лебедовата песен на Стюърт Дарк не мислиш ли, че рискуваш доверието на хората в теб да намалее? Все още си далеч от някои други автори от старата вълна по обещани заглавия, но започваш да ги доближаваш

Cliff_Burton писа: писа:

Предвид на това, че за над шест години откак е започната инициативата имаш написана една книга-игра, която няма общо с основната идея и приказваш как ще напишеш втора книга-игра в същия свят, после книгата от инициативата и накрая лебедовата песен на Стюърт Дарк не мислиш ли, че рискуваш доверието на хората в теб да намалее? Все още си далеч от някои други автори от старата вълна по обещани заглавия, но започваш да ги доближаваш

Не мисля, че приказките за книга-игра от Стюърт Дарк са проблем. Забавянето на Големият купон е сериозния проблем, поне за мен. Ако книгата не излее тази година или ако не се хареса, тогава ще е тежко.

Вярно ли е, че с Колин ще щели да се биете и по какъв начин?

Леден Дракон писа: писа:

Вярно ли е, че с Колин ще щели да се биете и по какъв начин?

Не е вярно. Имаше идея да дискутираме различни спорни въпроси на страниците на списанието. Дори не започнахме да я обмисляме сериозно.

Забравил съм почти всичко от книгите си, но имам вкъщи „Пробив в НБА” и имах възможност да я погледна. Според мен си е измислена история за нашия свят и няма нищо общо с нито една от другите ми книги. Накратко: самостоятелна.

Не съм от онези, които измислят светове, освен само малко и то когато без това не може.

Не понасям Нова Генерация. Не знам дали съм ти го споделял или ме напипа на база на други мнения.
За мен цялата "Изповед" е претенциозна безсмислица, така че не бих седнал да тълкувам текста. "Нямам вяра на автора" е най-мекото, което мога да кажа.
Не ми допада и второто изречение, в което вълкът вие СЕГА, а ние ЩЕ мълчим. Може да има вложена сложна мисъл в него, но за мен е несъгласуване на времена и оттам вместо "драматично противоречие" - просто безсмислица. И, разбира се, поетът е напипал рядка рима ние-вие. Заради краткостта ѝ я поставям над полковник-подполковник.

Ако просто извадим изречението от стихотворението и го припишем на анонимен автор, така че да не подходя към него с предубеждение, пак трудно откривам смисъл.
Тъжен сезон... Кой сезон е тъжен? Понякога приписват тъга на есента и зимата, но есента може да бъде много красива, а в зимата, стига да не е ужасно студена, има и свежест, и красота.
Имаше един детски лаф: "Защото "защо" завършва на "о"!" Та, най-смисленото, което ми хрумва в отговор на "Защо конят е сезон?" е: Защото и двете завършват на "он".
Смени сезон (или кон) с бекон и пак може да търсим под вола теле. И си представи какви страшни въпроси изникват, ако пък наистина открием под вола теле... Излиза, че текстовете на Нова Генерация ме навеждат на разни мисли, което ще рече, че изпълняват ролята си на изкуство.

Времето дали лети... Чел си "Моето хубаво пони" на Стивън Кинг, предполагам.
А по отношение на задълженията ми към книгите-игри, времето наистина лети. Точно над онова за коня, има друго изречение: "Спрете, искам си парите, които вложих във мечти!"

Четейки "Пробивът", за кръжочната ни дейност, ми направи впечатление едно мнение на главния герой, Ричард Хоуп, който е посочил, че:

Когато човек мине четиридесетте, изведнъж желанието му да прави щуротии секва. Поне с мен стана така.

Та, искам да попитам, как гледаш на този оценъчен размисъл днес?
Минало ли ти е желанието за щуротии и ако не е, смяташ, ли че главно възрастта, определя тяхната граница?
Първата вълна на издаване на произведенията ти, може ли да се нарече щур период и би ли споделил, нещо щуро от написването на "Пробивът"?*


*Вземам повод и от това, което си споделил в предговора, че при написването на книгата е било вдъхновяващо, телефонното обаждане на едно момиче в четвъртък сутринта.

Любима рок-група: Queen (ако приемем, че не са само поп-група), Guns'n'Roses, Metallica. Не че няма още много, но не мога да посоча една, а няма смисъл да изброявам всички.
Любим "хард и хеви" - албум: Appetite for Destruction, Metallica'91. Пак са много. И три любими албума в друг стил: Styx: Paradise Theatre. U2: All that you can't leave behind. Queen: Innuendo.
Любима "хард и хеви" - песен: Няма такава.
Други "хард и хеви" - групи, които ти харесват: Това хард и хеви винаги ме е обърквало. Iron Maiden,
Любим китарист: Не мога да ги оценя. Ще се получи като китаристи на любими групи.
Любим барабанист: Не мога да ги оценя.
Любим вокал: Фреди Меркюри. Не че мога да го оценя, но в тази категория имам силно изявен любимец.
Любими композитори: Вивалди, Моцарт, Бах, Бетовен.
Любими групи и изпълнители: Не слушам много музика напоследък, но все пак е труден въпрос. Много са и не знам как да подбера 5-10.
Любим мюзикъл: Исус Христос - суперзвезда
Любима музика от филм: Като хлапак - Флашданс (наскоро го гледах... боза). После Алън Силвестри с основната тема във Форест Гъмп.
Групи и изпълнители, на които слушаш само "Избрано": Не обичам стандартното избрано. На новите групи обикновено им слушам актуалните албуми. Ако реша да проуча нещо старо, понякога пробвам с нещо Избрано, ако не мога да подбера конкретен албум.

Zort писа: писа:

Четейки "Пробивът", за кръжочната ни дейност, ми направи впечатление едно мнение на главния герой, Ричард Хоуп, който е посочил, че:

Когато човек мине четиридесетте, изведнъж желанието му да прави щуротии секва. Поне с мен стана така.

Та, искам да попитам, как гледаш на този оценъчен размисъл днес?
Минало ли ти е желанието за щуротии и ако не е, смяташ, ли че главно възрастта, определя тяхната граница?
Първата вълна на издаване на произведенията ти, може ли да се нарече щур период и би ли споделил, нещо щуро от написването на "Пробивът"?*


*Вземам повод и от това, което си споделил в предговора, че при написването на книгата е било вдъхновяващо, телефонното обаждане на едно момиче в четвъртък сутринта.

Преди две-три години препрочетох "Пробивът" и не останах с добро усещане. Сега го започнах и пак така. Опитвал съм се да се правя на интересен, но от сегашна гледна точка, тогавашният Майндкрайм не ми е особено интересен.

На "този оценъчен размисъл" гледам като на напъване, от което неминуемо съм получил някой хемороид. Може да го наречем опит за литературничене, но по-скоро е неуспешен опит да се правя на интересен.
Вярвам (на този етап), че повечето хора стават "скучни чичковци" дори преди да минат 30. Лудите глави си остават такива и на 75.

Минало ли ти е желанието за щуротии и ако не е, смяташ, ли че главно възрастта, определя тяхната граница?
И да, и не. Ако с годините трупаш отговорности, възможностите ти за щуротии намаляват. Аз със сигурност не съм от хората, които биха се кротнали. Но не можеш да си луд във всичко.
Със сигурност възрастта не определя границата, след която не ти се правят щуротии. Чувството ти за отговорност и струпалите ти се отговорности със сигурност потискат щурото в човек. Досега да съм написал три книги-игри и един роман и да съм се оженил за компаньонка, ако не ме натискаше работата.

Първата вълна на издаване на произведенията ти, може ли да се нарече щур период и би ли споделил, нещо щуро от написването на "Пробивът"?
Щуро беше да зарежа образованието си и да се захвана с писане на книги-игри. Тогава беше щуро, после се оказа уж правилно.
Щури бяха времената в МЕГА, особено по приключване на броевете.
Онова момиче, което споменавам в Пробивът... Щуро беше как три денонощия писах за поредния брой на МЕГАИГРА, а накрая тя дойде и прекарахме четвъртото денонощие заедно. После отидох при мама с разтуптяно сърце, тя ми даде едно от нейните хачета и след два часа бях готов да отида в МЕГА за приключването на броя.