Размисли в-у Сим и Прокълната(та му) Земя

Кой може да каже кой от следните два пасажа е от книгата, и кой измислен:

Отпускаш се изморен в стаята. Страноприемницата не е от най-скъпите, но условията не са лоши.

Прозореца се отваря - мини на 158
Ханджията тропа на вратата - мини на 16
Изморен си и искаш почивка - мини на 86

Ще излезе ли на пътя срещу този който се задава, или ще се втурнеш прав срещу облака? Разумно ли е това? Не е ли разумно първо да разбереш кой иде насреща?
Ако искаш да хукнеш срещу облака, мини на 74
В очакване на нещо хубаво, прехвърли се на 136
Предвидиш ли опасност, попадаш на 43

Не? Ами, няма и значение. Както споменах на друго място, подходих към тази книга с много умерени очаквания, и както ме предупреди Уейн те се оказаха напълно оправдани. След като на три пъти яздих черен арабски жребец в началото на книгата, реших че няма причина да отлагам разсъжденията си до пълния прочит.

След кратко премисляне се надявам че успях да изолирам основния проблем на Сим. Хаотичното развитие на ситуациите,свързани с изцяло нелогичните и несвързани с тях избори нарушават основния принцип залегнал в основата на всяко интерактивно забавление - Кутията на Скинър ( en.wikipedia.org/wiki/Operant_conditioning_chamber ).

Фундаменталната идея на всяка компютърна или книга игра е да направи връзка между действията на играча и резултата за него в контролираната "виртуална" среда на играта - за целта в книгите-игри специално е необходимо ясно да бъде поставена игралната ситуация, възможните опции да бъдат резонни и логически свързани с нея и - резултата от всеки избор да засяга по адекватен начин статуса на играча.
По-простичко - при избор на логически обоснованата правилна опция играча получава "сиренце", а при избор на съответната "лоша" опция - или не получава нищо, или получава наказание.

В книгите на Сим Николов, включително и настоящо ревюираната "Прокълната Земя" се ототдалечават в много голяма степен от тази концепция, като се доближават до описанието "Интерактивен роман, с неочакван край", където самото действие се моделира по-скоро хаотично в следствие на изборите на играча. Естествено, механиката на книгата игра съществува - играча избира от различни опции, проблема е че привидна логическа връзка между опциите, действието до момента и развитието на действието в последствие няма.

Интересно е че С. Николов се отклонява до такава степен от основополагащия принцип на жанра в който се е заел да твори, още повече че по времето на излизане на първата му книга подходящи примери за добра книга-игра не липсват.

Друг, по-скоро типичен за книгите игри "дефект" е оставянето на възможности действието да се върти в затворен цикъл многократно без да има някакъв смисъл от това. По-горе споменах че попаднах няколко пъти в една и съща ситуация още в самото начало, тези "въртележки" бяха много типични и за "Окото на Дявола".

Лично аз съм склонен да отдавам такива недостатъци на книгите на откровено нежелание да се изпипа детайла. Далеч по-лесно е да се създаде привидно "трудна" книга игра, където трудността се състои в това играча да запомни през кои епизоди е вече минал, отколкото да се създаде някаква систем, която играча трябва да разбере и победи.

Обърнете внимание - това не са затворените циклични схеми, познати от много турнирни, или спортни книги игри, където началото на цикъла, разиграването и излизането от цикъла са ясно обозначени. Става въпрос за игрова схема подобна на миши лабиринт, от която е въпрос на нерви и търпение да се намери правилния изход.

Още съм в началото на книгата, но не очаквам да бъда изненадан с нещо добро или по-лошо от очакваното. Като приключа ще драсна още един ред.

P.S.
Редно е да отбележа че в някои от по-късните произведения на С. Николов описаните проблеми са до известна степен ограничени. "Краят на Трошача" и "Битка под Вълните" са подходящи примери за това. Уви, и двете заглавия остават далеч от качеството на много други с подобна тематика.

Много интересно и изчерпателно ревю. Може би е време и аз да се захвана с нещо на Сим...

Не бих си правил труда, освен ако нямаш произволна книга на С. Николов под ръка. Няма никакъв смисъл да купуваш нещо такова за да имаш учебникарски пример как не се пише книга-игра.

На мен пък "Прокълната земя" ми хареса. Не кой знае колко много, но ми беше интересно да се лутам насам - натам, да се срещна с Караконджо , да гостувам на Какаваните и техните братовчеди Хай-ваните, които искаха да ме сготвят, при това с чесън .

Така, май криво-ляво стигнах до средата. Книгата е със същата структура като "Окото на Дявола" - няколко етапа в които преходите между епизодите са без особена логика и е доста лесно да се завъртиш в кръг.
Изхода от "първо ниво" в "Прокълната земя е един сляп избор след битката с Караконджо.
"Второ ниво" също е въртене в кръг, но по-малко, като има много възможности за изпадане обратно в първо.
Верно е трудна, дето вика Танер. Докато запомня номерата на епизодите като ситуации доста лутане пада (ама то и за Окото си е валидно това). Ако някой си е правил експеримент бих искал да видя схемата на епизодите в двете книги - интересно дали Сим Николов не ползва една и съща, която да пълни с рандъм текст.

Играта е трудна в друг смисъл. Ако погледнеш логически на всички избори, които ги правиш бързо ще стигнеш края.

SatanicSlayer писа: писа:

Играта е трудна в друг смисъл. Ако погледнеш логически на всички избори, които ги правиш бързо ще стигнеш края.

Тук ме загуби - напълно и во век и веков.
Самия факт че изхода от първото ниво на лабиринта е сляп избор е достатъченза да опровергае горното. Другия такъв факт е че в книгата "логически" избори няма.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Самия факт че изхода от първото ниво на лабиринта е сляп избор е достатъченза да опровергае горното. Другия такъв факт е че в книгата "логически" избори няма.

Именно за това говорех.

SatanicSlayer писа: писа:

Именно за това говорех.

Никога не съм го приемал с чувство за хумор.

Ами то се очертава, че в този форум се оказах най-върлия фен на Сим Николов.

SatanicSlayer писа: писа:

Ами то се очертава, че в този форум се оказах най-върлия фен на Сим Николов.

Да, очаквай напълно случайна засада на пътя си след точно четвърт час.

Ако приемем книжките му просто като упражнение по абсурдизъм, можем да се опитаме да пробутаме Сим Николов като смел новатор, който се опитва под формата на книга-игра да зариби дечица за високата литература, дето по принцип я четат само болонските професори по семиотика. Те пък си правят тоя труд, за да я рецензират после в дебели литературни алманаси и да я награждават с европейски пари по време на спретнати коктейлчета с малки хапки.

Може би има хляб в една хубава, тлъста дипломна работа по българска филология, посветена на безсмъртното творчество на Сим Николов. Главите могат да бъдат в стил: "С. Николов в българския постмодернизъм", "Невъзможността за избор: езистенциална безизходица в творбите на С. Николов", "Героизмът като игра: С. Николов и Homo ludens", "Крал Мрак и крал Здрач: политически скептицизъм и социална критика в книгите на С. Николов", "Какавани и хайвани: проблемът за Другия".

Кодоша настрана, тия книги не можеха да се играят. Изборите действително бяха между настроения на автора, а не между ситуации на героя. Мога да ги приема само като упражнения по стил, нищо повече. Предполагам, че Сим е трябвало да се хване с нормални разкази или новели, може би щеше да стане добър. Имаше понякога забавни неща в книжките му, но просто не можеха да бъдат изиграни като приключение. Четеш, въртиш се в кръг, с героя стават някакви дълбокомислено-абсурдни работи.

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

стил: "С. Николов в българския постмодернизъм", "Невъзможността за избор: езистенциална безизходица в творбите на С. Николов", "Героизмът като игра: С. Николов и Homo ludens", "Крал Мрак и крал Здрач: политически скептицизъм и социална критика в книгите на С. Николов", "Какавани и хайвани: проблемът за Другия".

Любомир Николов/Уолъмбъри имаше само една КИ, публикувана под истинското му име, а Сим си ги пускаше всичките без псевдоним (не знам как му е името, предполагам Симеон или нещо такова). Двамата май са братя.
Всички останали се гърчеха под англоезични псевдоними дори след като имената им станаха известни. За Любомир Николов е интересно, че си публикуваше КИ-те с псевдонима, а сериозните книги (примерно "Десетият праведник") с истинското име. Както и че напоследък разви нов псевдоним, но вече го носи като прякор - редом с името.

Във всеки случай - евалла на Сим Николов, че последователно публикуваше с името си. Практически единственият наш автор, който го правеше.

Първо, тва пак е псевдоним - и то много тъп. (Строго англоезично име + бг фамилия ма то кво и да очакваш?)

И второ, както и сам намекна, не сме имали особен избор с псевдонимите си. Отначало бяха на практика задължителни, а после, като направихме такъв пробив още с Варварският бог, нямаше как да ги изоставим.

Лично аз нямам никакъв проблем с повечето книги-игри, които съм писал, по простата причина, че са достатъчно добри (и като литература). Както дай боже ще се види и занапред, с удоволствие бих ги подписвал и с истинското си име. (Но не и в бг, тук псевдонимите Блонд/Уейн все още имат сила.)