Размисли в-у Сим и Прокълната(та му) Земя

Действай, пиши, твори, а ние, жадната публика, чакаме Така де, поне тук сме главно фенове. Та дори и на Сим Николов

Хм, аз си мислех, че на сайта има само един себеосъзнат "фен на Сим" (Сатаник-а, или Танер), а аз на него му устроих почти смъртоносно покушение още вчера. Както беше предупреден.

Но щом има още, ок. Мерси за другото.

Първата не ми направи толкова лошо впечатление, но "Окото на дявола" ми свари мозъка, пълно безумие. От друга страна след нея съм по-малко капризен и лесно харесвам всякакви книги.
Шегата настрана, но Маноле, това с крал Мрак и Здрач си е брутално ясно, че е с комунизма и посткомунизма, а съвета на автора е болезнено откровен - get the hell out of here.

Darth Sparhawk писа: писа:

Шегата настрана, но Маноле, това с крал Мрак и Здрач си е брутално ясно, че е с комунизма и посткомунизма, а съвета на автора е болезнено откровен - get the hell out of here.

Аз това й харесах на книгата (Окото).

Интересно дали Сим е предвидил, че, ако продължим политическото сравнение, днес ще управлява един от Гръмотевичните братя...

Аз за Сим нямам негативно мнение (освен за книгите му), не мисля че човека е сляп за това което става около него. Та, сигурно алегорията не е случайна.

Не, не е, дали посланието му е правилно - всеки преценява за себе си. Иначе аз и до ден днешен намирам резюмето на Окото на дявола с Духавей и пръчоглавите са актуално описание на Р България. Проблемът при него е, че всичките тези метафори и закачки ужасно натоварват играта и тя става неприятна.

Ако беше направена като хората (както и предишната част, виж забележката в началото) щеше да е ок и с това натоварване, мисля.

Как пък не може брат му да ги напише тия книги...

Може би Любомир иска да избяга от тая действителност...

ами прецакапх се да си я купя, нали имаше реклама в принца на алкирия, очаквайте новата книга игра на плеяда прокълната земя.
но май никой от плеяда не я е бил чел преди да я издадат

Книгата е солидна за мен. Има множество предмети. Относително разнообразие. Солидно литературно ниво. Виждали сме и по-големи издънки, много по-големи издънки от по-"класни" автори.

kartacha писа: писа:

Виждали сме и по-големи издънки, много по-големи издънки от по-"класни" автори.

Кои?

Краят на Злото, Древното зло, Пробивът(лично за мен), Шангри, Операция "Звезден гост"(пак лично за мен), Спасете Титаник. Това са тези, които се сещам на първо четене...

Краят на Злото - изключително плоска и като сюжет, и като игра, но не страда от нито един от проблемите на книгите на Николов.

Древното зло - освен че е невъзможно да загубиш, не виждам проблем с тази.

Пробивът - да кажем че ако не се вълнуваш от музика няма да откриеш нищо интересно вътре. Все едно, да кажем, готварска книга-игра?

Шангри - с изключение на безкрайно скучните циклични битки и безинтересния сюжет също не откривам недостатъци на самата игра.

Последните две които изброи са убийствено кратки, а Титаник общо взето може да се завърши успешно по 101 начина (това наистина е сериозен недостатък, но Колин го изкоментира така - наистина е имало много начини нещастието да бъде избегнато).

Разбирам ако предпочиташ фентъзитата независимо как са писани, или горе изброените са ти скучни в частност, но не виждам как която и да е книг на Сим е по-добре избълнена от тях, гледано обективно.

А за мен всяко едно от тези заглавия е с безброй на безбройна степен пъти по добро от което и да е на Сим. А и въобще никое от тях не смятам за издънка. Въпрос на вкус