Размисли в-у Сим и Прокълната(та му) Земя

hameleona писа: писа:

Купи си очила
Аз го ненавиждах заради абсолютната липса на логика в изборите и последствията им. И лудите цикления на едно и също място.

Защо аз трябва да си купя очила бе човек?
Нали всички други се оплакват, че се въртят в кръг!

Когато не можеш да усетиш, че си минал през епизод 14 поне 50 пъти защо не.

няма да правя шеги за къса памет с модератор

hameleona писа: писа:

Купи си очила
Аз го ненавиждах заради абсолютната липса на логика в изборите и последствията им. И лудите цикления на едно и също място.

Логика в книгите на Сим има. Просто трябва да забравиш реалната логика и наистина да се потопиш в света на книгата. Да вникнеш в него. Да разбереш логиката му. Тогава логика има. А и отделно, в един лабиринт, каквито обикновено са картите на Сим, не можеш ли да минеш на едно и също място няколко пъти? Можеш, дори е нормално да се случи 1-2 пъти, докато разбереш за какво иде реч. За едно и също поле да напише 20 епизода ли, че да е различно? Много добре знаете как. Книга на Сим изглежда трагична на първи прочит, ако не се опиташ да вникнеш. Сториш ли го обаче, ти се вижда интересно и магично. При втори прочит вземаш да разбираш всичко, което се случва в света му. И на третия си напълно подготвен за приключението и то става едно незабравимо усещане. А има основа да преиграваш книгата. Твоите вълшебни три пъти ги има, Нед.

А към Уейн: Лесно е да се плюе с две три заучени клишета човек, който не присъства, за да се защити. Пък и на всичко отгоре нямаш покритие, за да го критикуваш. От "големите" седем, да включвам и Сим в това число, ти беше най-слабият автор и то не малко по-слаб от другите, а доста надалеч беше издухал цялата конкуренция. Старите ти самостоятелни го потвърждават. И Асасините също. Въпреки че и името на Блонд е писано на корицата, аз не виждам какво общо може да има той с...това. Ако Сим не беше срещнал такъв негативизъм и то от собствените му колеги, то сигурно щеше да започне отново да твори книги игри. Напълно сигурен съм, че ако той сега напише един интерактивен роман, то той безусловно ще скрие в джоба си Асасините.

Май не трябваше да пиша в тази тема, пак се атакува Уейн. АЗ бях този, който говореше за Печка и горене. Дали Уейн е добър или слаб автор, няма връзка с темата за Сим Николов и Прокълнатата му земя.
Съгласен съм, че има хора, които харесват Сим Николов, но има хора, които харесват и Уейн, като автор.

Мерси за всички комплименти (в твоите уста), картач - но защо така бързаш да отписваш любимеца си? Къде е вярата и любовта ти? Я вземи спретни една инициативка, да видим дали и Сим няма да размисли.

Никъде и никога не съм казал, че ми е любим автор. Любимка ми е Върджелина. Не смятам никакви "инициативки" да спретвам. Щом той е казал, че не го интересуват повече книгите игри и не му се пише, то трябва да уважим решението му. Не е добре в новата вълна да се пише насила и без вдъхновение, както е било преди.

Аз с удоволствие ще си купя нова КИ на Сим - не се майтапя.

Meriadoc писа: писа:

Аз с удоволствие ще си купя нова КИ на Сим - не се майтапя.

И аз.

Аз харесвам "Майстори на Меча" повече от която и да е книга на Сим и не само на Сим, тази книга-игра ми е една от любимите. Коприната също ми хареса, вярно кратка и недовършена е, но не е лоша.
Колкото до книга на Сим и аз бих си купил нова негова книга-игра.

stalk писа: писа:

Аз харесвам "Майстори на Меча" повече от която и да е книга на Сим и не само на Сим, тази книга-игра ми е една от любимите. Коприната също ми хареса, вярно кратка и недовършена е, но не е лоша.
Колкото до книга на Сим и аз бих си купил негова книга-игра.

Аз също попаднах на Майстори на меча, но не ми хареса реализацията, въпреки потенциала на идеята. Тя е по-добра от 5-те книги-игри на Сим, на които съм попадал
Никога не бих си купил негова книга-игра, но не бих препоръчал на друг да не я купува, понеже има всякакви вкусове.

Аз до някаква степен харесвам книгите на Сим, макар по-горе да го обиждах- бях повлиян от негативните коментари за книги, които ми харесват повече. Не съм чел много негови работи, но има нещо различно и загадъчно в неговите книги, а и някои от сюжетите са добри. Например "Шерпи на Времето" ми харесва и като малък си купувах поредицата- книга, след книга, "Психотронно Оръжие" също ми харесва.

Снощи хващам тази книжка на Сим...косите(които нямам) настръхват само при мисълта за Сим, но решавам да дам шанс...започва добре...като епично фентъзи. Получаваш 30 т. живот и 10 сила, които в последствие използваш само в една! битка...избираш си на сляпо 18 от 29 предмети и ...почва едно лутане в кръг, както са писали и други. Над 90% от изборите зависят от късмет...а това как да се измъкнеш от цикленето в кръг също, това прави книгата трудна, да...но и адски безинтересна! Не знам, можеше и да е по-зле, но честно бих предпочел някое линейно приключение с интересна история, отколкото безсмислено обикаляне в кръг...докато научиш кои епизоди да не ходиш

Не знам защо, но този пост на Монев ме въодушеви и сега мисля да прочета книжката!

Monevwww писа: писа:

Снощи хващам тази книжка на Сим...косите(които нямам) настръхват само при мисълта за Сим, но решавам да дам шанс...започва добре...като епично фентъзи. Получаваш 30 т. живот и 10 сила, които в последствие използваш само в една! битка...избираш си на сляпо 18 от 29 предмети и ...почва едно лутане в кръг, както са писали и други. Над 90% от изборите зависят от късмет...а това как да се измъкнеш от цикленето в кръг също, това прави книгата трудна, да...но и адски безинтересна! Не знам, можеше и да е по-зле, но честно бих предпочел някое линейно приключение с интересна история, отколкото безсмислено обикаляне в кръг...докато научиш кои епизоди да не ходиш

Ами обикаляш в кръг докато намериш линията, която да те отведе до финала. Мога да ти подскажа дори кой е избора, който те извежда до финала. Все още си го спомням

Препрочетох я днес и си връщам почти всички думи назад. Майко, като си чета коментарите, все едно съм бил на кафЕво.
Потресаваща е. Мега интересна идея, интересно писане, ама връзките между епизодите, логиката... Неее!
Чета я за 4-5-ти път в живота си и все едно чета нещо, до което никога не съм се докосвал. И не в положителния смисъл(както би било, ако препрочета за 3-ти път Малкият принц).

Имаше един момент, който почти ме накара да метна книгата и да не я вдигна. И това беше май третото ми рандом посрещане на Крал Мрак.

Искам да ви зачета един момент, който за мен е олицетворение на тази книга от днес нататък:

Сим Николов писа: писа:

Листата те шибат в лицето като малки зелени човечета.

Аз нямам повече какво да кажа.

П.П.: ...освен че сега съм до "Окото на Дявола", а всички я плюят дори повече. Направо не знам...