По следите на глутницата

Понеже тази книга и досега ми е единствената на Сим, която съм чел, а навремето много ми харесваше, та реших сега да я препрочета, за да разбера защо го хулите толкова човека. Ами не разбрах! Вярно е, че се чувствах доста несигурен, когато трябваше сам да избирам какво да ми се случи, но книгата съвсем не е нелогична, просто е малко нетипична. Прибавяйки към това страхотната атмосфера, запомнящите се герои от групата "Пауър Зак" и въобще не лошата литература, "По следите на глутницата" си се превръща в една много добра книга-игра.
Така че, поне докато другите му произведения не ме убедят в обратното, аз ще съм от хората, които харесват Сим!

Тва не беше ли една книжка с няколко берети на корицата? Фон тип джунгла?

www.knigi-igri.com/catalog.php?book=74
Това е книгата, резюмето е интересно.

Я! Никой ли не я е чел книжката? Иначе, съдейки от списъчето на втората страница, където са изброени другите произведения на автора, това може и да му е последната книга-игра. Може и да се лъжа обаче. При всички положения е от 1998 година, както пише и в линка, даден от stalk.

Не че никой не я е чел, но ... хм ... как да го кажа (напиша). Да речем че вкусът ти е противоположен на масовото разбиране за добра книга игра

Имам я, чел съм я. Останали са ми смътни спомени, че ме беше разочаровала. Не е изненадващо защо. Не съм от върлите хулители на Сим, но не съм му и фен. По спомени очаквах някакъв логичен екшън, а попаднах на типичната история, може би малко по- малко абсурдна от обикновено, но все пак достатъчно за да подразни, особено когато човек иска просто чист екшън.

И на мен ми хареса. Относително добра е. Нещо като крими екшън се е получило. А който не я е чел да кажа че тази книга на Сим ми е харесала най-много. Е не ми е в ТОП 10 или 15, но все пак като за него е на много добро ниво.

Като за Сим се е получила добра криминална история. Пълна с клишета има и доста странни герои - телепати, подпалвач, ясновидка и други, които се борят с терористи - "глутницата", но става. Една от добрите на Сим е!

Като по-малък бях чел от Сим Николов само „Окото на дявола“ и „Смърт в океана“. Видях, че „По следите на глутницата“ е квалифицирана като „едно от добрите му неща“ и си викам, дай да я пробвам. Стартира доста прилично, с добро ниво на литература, но като се започна: наивна, изтъркана и плоска история, внезапно умиране, избори от типа „какво ще стане сега“... Наистина, защо е било нужно Колин да ни причинява Сим? Да, големият му брат също е трябвало да се храни, но защо с парите от нашите закуски? Авторът е направил точно обратното на това, което Стивън Кинг съветва. А именно, че е по-добре да напишеш история за обикновен човек, на когото се случват необикновени неща, вместо обратното. Главният герой Зак е частен детектив, който е събрал екип от хора със свръхестествени дарби, които помитат цяла армия от терористи. То не беше телекенеза, подпалвачество, телепатия, хипноза... направо кич като във филм на Марвел, но поръчан от Али Експрес. Прочетете я от любопитство, и вижте за пореден път пример как не трябва да се прави.