Трошача

Не искам да насаждам мнения, но всичките книги на Сим Николов са яки железници и Трошача не е изключение. Реално шансовете са само за "украса" . Прекрасна литература - нула игра. (характерно е са Сим - Смърт в Океана, По следите на глутницата, Битка под вълните)В първите два Трошача сюжета е еднотипен - бягаш от Трошача, ходиш в Пустинята, после в планините, или пък първо в планините, после в пустинята и пр (нищо не се променя който и път да хванеш). Накрая има битка която печелиш с цената на жертва за да се съживи Трошача (Властелинът на бурята го съживява) в следната серия.
Реално в третата част е направен опит за минимална механика - търсиш един вълшебен меч, трябват ти определени числа и имаш нещо като плаваща кодировка. (използвам това понятие малко условно). Така че единствено в третата част има някакъв супер-минимален опит за вкарване на игрови елемент. В първата и втората част няма и толкова.
За деца Трошача става, доколкото реално това си е чиста литература. Но за зарибяване на деца аз по-скоро бих препоръчал по-скоро Ноктите на дракона, с много повече варианти е, отколкото железницата на Сим. Няма някаква сложна механика но е много про-преиграваема, а и рисунките са прекрасни.