Трошача

Не искам да насаждам мнения, но всичките книги на Сим Николов са яки железници и Трошача не е изключение. Реално шансовете са само за "украса" . Прекрасна литература - нула игра. (характерно е са Сим - Смърт в Океана, По следите на глутницата, Битка под вълните)В първите два Трошача сюжета е еднотипен - бягаш от Трошача, ходиш в Пустинята, после в планините, или пък първо в планините, после в пустинята и пр (нищо не се променя който и път да хванеш). Накрая има битка която печелиш с цената на жертва за да се съживи Трошача (Властелинът на бурята го съживява) в следната серия.
Реално в третата част е направен опит за минимална механика - търсиш един вълшебен меч, трябват ти определени числа и имаш нещо като плаваща кодировка. (използвам това понятие малко условно). Така че единствено в третата част има някакъв супер-минимален опит за вкарване на игрови елемент. В първата и втората част няма и толкова.
За деца Трошача става, доколкото реално това си е чиста литература. Но за зарибяване на деца аз по-скоро бих препоръчал по-скоро Ноктите на дракона, с много повече варианти е, отколкото железницата на Сим. Няма някаква сложна механика но е много про-преиграваема, а и рисунките са прекрасни.

Бях чел и чувал, че поредицата за Трошача е най-доброто от Сим Николов. Представям си какво би било на-лошото... Историята е сякаш измислена от човек в неравностойно положение, а качеството на текста е на прекалено ниско ниво. Изборите както винаги са потресаващи: познатата дилема какво ще ти се случи, а не какво ще направиш... В началото си помислих, че илюстрациите не ми харесват, но колкото повече четях, толкова повече намирах утеха в тях и осъзнавах как не заслужават този текст. По средата на историята се появяват фиктивни правила и избор на предмети. Един от тях беше култов конски косъм. По едно време попаднах и в характерна за автора въртележка, от която за щастие се измъкнах бързо. Други култови попадения са Гадната мръсна уста и летящите хоботи. Животните по някаква причина говорят, а бойният вик на главния едноименен злодей е по-нелеп от самата книга и гласи нещо от сорта на "урику"...

Не можах, отказах се... въртях се, въртях се във въртележките на този титан на мисълта и все се озовавах в първоначална позиция. Накрая си изтеглих суровите сканове и започнах да ровя, за да стигна до някак до финала – УРИКУ! А той пак беше потресаващ: пронизваш ушите на Трошача, обиците му падат, а заедно с тях и той. Със сетни сили обаче стоварва юмрука си върху гръбнака на княз Архан. В предсмъртните си мигове получава видение, казва на сина си каквото му казва и... wait for it... се вселява в него...
Не знам, сигурно и герой от филма Трейнспотинг не би успял да съчини такъв шедьовър. Там плуваха в тоалетни и виждаха лазещи бебета по тавана, но Сим е стигнал и по-далеч във виденията си. За капак, на корицата Трошача е стиснал Скорпиън от Мортал Комбат. Патология, бате...

Книга в която героят си ТИ!

Това е единствената поредица къде буквално ти си героя. Нищо не ти е спестено, има доста сексуални податки, автора пресъздава самия живот.

Трошача е партията, княза е репресиран фабрикант, който трябва да опази двоите богатства. Партията разрушава всичко, а всеки който може да ти помогне се ослушва или се гъбарка с теб. Въртиш се в омагьосан кръг и през 1990 омразния строй пада, но убива и теб. През следващите години твоя син, пак се бори с партията която е същата но е и различна. Отделно голяма част от книгата е писъна на две ракии, то си и личи.

Ако си мислите че се бъзикам, не се. Сцената с голяма змия е показателна за епохата....

Хм, това е смела алегория. Аз например винаги съм възприемал Трошача като отрицателния герой в поредицата. Ако се докаже, че това е всъщност само привидно, още повече бих затвърдил мнението си, че господин Сим Николов е истински майстор на перото.

Не мога да повярвам, че се обсъжда тая КИ. Толкова сбъркани препратки, нелепи избори и недомислен геймплей може да откаже и най-запаления КИ фен. Жив мазохизъм си е да се чете Сим Николов.