Психотронно оръжие

Третата и май последна книга-игра на Сим издадена от Плеяда. Сюжетът е съвременен - ти си агент на ФБР пратен в едно малко градче, близо до военна база, където се случва нещо странно. Книгата е линейна - реално изборите са само фиктивни. Сим има и по-добри неща. Просто ми е много мудна и бавна историята и ако започва обещаващо - като някаква мистерия, то бързо всичко става ясно. И само четеш с досада...

Ако не ти харесва, отгърни на...
Поне няколко от опциите в края на епизоди от книгата-игра "Психотронно оръжие" завършват така. А това си е някакъв психологически трик от страна на авторът, не че видях някакво реално значение от един такъв избор. Естествено, че в шпионски трилър, за какъвто претендира и тази книжка, нещо все не ти харесва. Има някаква съвсем лека доза съспенс (в самото начало) да разбереш кой и какво стои зад психозата в Тексаското градче, в което си изпратен, но все ми напомняше за 80-ски филм от сорта на "Те живеят" (They live), само дето е без извънземни. А може би щеше да е по-добре така...

Нямам спомен за другите книги на Сим Николов, но тази поне прави впечатление с многото избори средно на епизод - поне по два-три, че и повече такива, ако и някои от тях само да препращат към останалите в последствие. Но и са тотално нелогични, като например след поредното бягство и скриване в една къща. Дори да изиграеш опции, при които да подсигуриш, че ще бъдеш проследен, то "о, чудо" пак биваш сгащен неподготвен. Каквооо...

Може би това създава някаква нотка напрежение в началото, заради ефимерен съспенс, но преценявам по това само като читател с едно единствено преиграване. Да си кажа честно, едва ли скоро (или въобще) ще се обърна за втори опит. Толкоз стига.