Психо буря

Три, две, едно... начало.
Алфа срещу Омега на...
...рестарт.

"Психо буря" на Андрю Грийн е киберпънк произведението на годината. Върна ме в детските години и не на шега правя алюзия със създадения от Bave свят на Европа. Чипове, хакване, битки.. главният герой дали не е Хамелеона на младини? А МЕГА корпорацията "Омега" какво е? Толкова много въпроси, толкова малко отговори. Заслужава си разширение, продължение и поне два прикуела.

За 100 епизода, създадени за конкурса Линденбаум, книжката предлага екшън, интрига, тайна и през целото време съспенс. Хареса ми относителния баланс на уменията, простия тест за успех/неуспех при бой и тестване. Това прави геймплея хем нелек, но и не досаждащ. Останалото се запълваше по-добър начин от повествование. Разказът ми се струва добър, приятен и увличащ в света на играта - Ишида, град в Нова Япония, където киберчовеци препасват пистолети с роботи и прочее.

Хареса ми цялостно графичното оформление на книгата-игра. Илюстрациите са като от комикс, на места и в панелчета, въобще отвсякъде лъха естетиката на жанра. На корицата преобладава розовичкото, но и синичкото - хем за момченца, хем за момиченца приготвено.

Изиграх играта сефте (а май съм прощапулникът ѝ на форума) и останах много приятно изненадан от нея. Множество колекция от кодови думички, няколко предмета за шукаритет и битки/чуденки. За статистиката, спечелих с кодови думи "Фаталити", "Каръщина, бате", "Честен измамник", "Мене ми не требва".

И за финал - финалната загадка.

Охо, ще се чете!

Напоследък се зарибих по всичко цайбър пънк, покрай Алтърд Карбон.

Хамелеонът появява ли се да смени чарковете на някой хипар?

Като жанр ми прилича на екшън-криминале в сайбърпънк свят. Мисля, че е от добрите образци в книгите-игри , както като история , така и като игрова механика.
Въпреки че съм (върл) противник на използването на зарове в КИ, то мисля че Грийн се е справил добре в това отношение, като е направил интересен дневник, система за битки и преодоляване на препятствия. Може да си избираш различни начални умения, предмети и разбира се, както си му е редът в сайбърпънк сетинг: импланти (разбирай психо-физиологични подобрения).
За изборите не мога да се изкажа толкова ласкаво, ако търсиш такива, в които да си напрегнеш сивото вещество, за да прозреш най-адекватната опция (т.е. да използваш дедукция / аналогия), то по-добре чети Майндкрайм (или Джордж). Повече ми се налагаше да избирам на сляпо като търсих улики (като в Щурмберг например), или трябваше да се съобразявам с уменията и/или предметите и информацията, която съм придобил към конкретния момент. Но пък и в това си има известен чар, да си призная.
Разследването, макар и да не е върха в детективския жанр, успяваше да ми поддържа интереса особено като се имa предвид, че от време на време се разнообразява с напрегнати престрелки, хаквания в компютърни системи/мрежи и други интересни сцени и случки,
Запомних един-двама колоритни герои/ни, което за КИ с обем от 100 епизода е значим успех (имало е КИ с над 200 епизода, чиито герои са ми бели петна в паметта). И разбира се: „Всичко е свързано с Киев“, това запомних, но поради други (твърде очевидни) причини.
Развръзката, неочакваните разкрития към края на играта бяха добре втъкани в развитието на сюжета, което допринесе за покачване на показателя по скалата на личния кефометър.
Да преговорим: Добро темпо, прилична литература, богат дневник, който е обвързан с игра със зарове, колоритен сетинг, интересно разследване и тук-там пуцане и хакване.
П.С.
Чел съм само оригиналния (на английски) вариант.

В магазина има някакъв бъг. Не дава да я сложиш в количката (съответно не можеш да я купиш) ако не избереш опцията за твърда корица?!?

Потвърждавам - поръчката мина успешно

Прочетох книгата и бях доста разочарован.

Изостава много, ама наистина много по точки на всички български произведения в Сайбър пънк стила (за Хамелеона, Орм и т.н.) и има някаква мацка с любовна история, която свършва в нищото. Уменията се използват доста рядко и тотална липса на развитие за някои интересни "следи". Не знам дали авторът е бил силно ограничен от броя на епизодите, но в крайна сметка е можел да се справи доста по-прилично, поне според мен.

Силните страни - праволинейна игра, въпрос на лични предпочитание, на мен ми харесва (в стил Клопка за победители на ММ)

Първо разбрах за доктора без да разбера за поръчителя зад него и после до успешния.

Кой беше третият финал?

Книгата е ОК. Толкова ОК, че даже се чудих дали да пиша нещо за нея, защото нямам силни позитивни или негативни чувства. Историята е прилична, и не се налагаше да чета през ред. За книжка с такъв обем е похвално, че авторът е сложил и различни финали в зависимост от това доколко си успял да разгадаеш мистерията. Малко е странно, че лошковците си правят целия този труд, когато могат да отстранят проблемите си много по-ефективно с директни действия, но това се отнася и за сюжета на 99% от филмите и книгите, защото иначе няма да има история за разказване.

Малката промяна в системата за проверка на умение ми хареса. Вместо да има точки за умения и да се мята зар, който трябва да е по-малък или равен на умението (или алтернативно сборът от умение и зар да е по-малък от нивото на трудност) умението отговаря на определен брой зарове (по-голямо умение дава повече зарове) и теста се преминава успешно при хвърляне на 5-6. Това ми харесва една идея повече, защото когато се мята 1 зар "произволността" на резултата е доста голяма. Колкото повече зарове се мятат толкова резултатите започват да отговарят на статистическите очаквания. Разбира се това става с мятане на много зарове, а не с 2-3 както в книгата, но принципът ми допада. Друг е въпросът, че някои умения се използват много (МНОГО) по-малко от други до степен в която някой се е избъзикал и е сложил постижението "каръщина, бате".

Обикновено не давам мнение за илюстрациите, но ми се стори сюреалистично да видя 1:1 Tesla S в история, която се развива през 2095-та. Фалкъна също стои не на-място, но да приемем че е като Поршето на Джони Силвърхенд от Cyberpunk 2077 - артефакт от миналото със сантиментална стойност.

Прилична книга без нещо супер хубаво или супер лошо.

Минах и тази книжка и излизам от нея разочарован. Бях подочувал коментари, от които се бях настроил за нещо прилично и интересно поне в игрово отношение, но реалността се оказа различна. Продуктът е типично западно заглавие със скучна телеграфна литература и още по-скучна игра със зарове, проверки и битки с кичозни врагове. Реших, че този път ще се прежаля да го изиграя по правилата, за да си припомня защо се отчайвам от този тип игри и все пак да видя дали пък нещо не се е променило я в мен, я във въпросните системи. Не се бе. Правя проверки - ако не ми върже зара се дразня, че съм наказан без нищо да съм объркал, ако ми върже - продължавам напред, без да изпитвам удовлетворение, че съм заслужил прогреса. Битките - очаквано досадни, но поне проявиха достойството да бъдат лесни. Отчитам, че порейки вълните в морето на скуката е по-добре все пак да печелиш. Не изпитах проблеми да унищожа разнообразната менажерия, която антивирусните софтуери визуализираха пред мен, в очевиден опит да ми се подиграват. Разбих всички защити на великите корпорации, но накрая се оказа, че ми липсва единия код - "Авалон" и умрях на крачка от финала. Разбира се не съм толкова глупав да загубя още час или два от все пак ограничения ми като време живот в преиграване и затова чрез порив на неочаквана хитрост просто прочетох финала все едно имах кралартурската кодировка. Самото издание е противоречиво като изпълнение - водещият розов цвят не ми допада, байрячето с надпис "книга-игра" никак не пасва на футуристичната илюстрация. Лакирането на специалните елементи е добре реализирано. Вътрешните илюстрации са солидни и добре разчупват визуално, чрез комикс-формата, зададен от Пуеблю. Безобразието с гърба на книгата ще го премълча, за да не придам негативен привкус на ревюто си.

По дрехите посрещат
Вярвам, че това издание е едно от най-отблъскващите през тази календарна година, а и е в топа за цялата нова вълна. Розовото не ми бърка в здравето, макар да бих го заменил с цикламено заради темата, но правописните грешки в анотацията са скандални. Това никога не трябва да се случва. Не знам защо случаят е такъв, но няма приемливо обяснение. Вътрешното оформление е по-приятно.

Цялостната структура
За мен това е най-важната част от една книга игра и "Психо буря" по-скоро печели в това естество. Харесва ми как е навързано първоначалното разследване. Харесва ми как то се прелива във фаза с изследване на следите, а впоследствие и в трета допълнителна фаза (която няма да разкрия) преди да премине към оконачателното разкриване на мистерията.

Игри на съдбата
Харесва ми системата за шанс в играта. Не съм виждал точно така изпълнен шанс, но ми беше доста уместен в контекста на конкретния герой. Винаги имаш шанс да успееш или да се провалиш, независимо какви умения си избрал. Просто ако си с релевантно умение, то шансовете ти са по-големи (Ниско ниво - 33%, Средно ниво - 56% или Високо ниво - 70%, а в някои единични ситуации може да стигне и 80%). Струва ми се резонно за тестване на умения.

Светоизграждането
Както то, така и самият плот ми бяха много интересни. Генерално не съм особен фен на киберпънкът, смятам го за преизползван и безинтересен. "Психо буря" не е бил някаква епифания за мен, но цялостно е сред горната петина или дори шестина на произведенията в жанра, които съм чел/играл/гледал. Героите ми бяха относително безинтересни, но фокусът не е там. Интриграта е прилична, събитията са интересни.

Слабото
Големият проблем на играта е, че има изключително специфични условия за победа. По принцип това е допустимо, ако нямаш така силно заложена ролята на шанса. Първоначално нещата не изглеждат критични. Неуспехите не водят до ужасни последици, но когато завършиш разиграването и хвърлиш поглед назад, виждаш по колко тясна пътека е трябвало да минеш и как един-два грешни зар, въпреки добре преценените умения, те вкарват в патова ситуация. Според мен книги, които разчитат на шанса, трябва да позволяват няколко алтернативни пътя до успеха. Въпреки, че те не ползват зар (доколкото помня), добър пример биха били и двете "Зъби", особено първите, в които можеш по няколко пътя да достигнеш до разрешаване на мистерията. Това е жизнено важно в игра като "Психо буря", която толкова силно залага на шанса, макар и доста контролиран.

В крайна сметка
Знам, че авторът е реномиран и е печелил многократно конкурси. Съдейки по конкретната игра, смятам, че заслужено. Аз обаче бих искал да видя нещо малко по-отворено към различни решения. Не е нужно да са там, за да придадат наративна вариативност, а по-скоро за да обезпечат ролята на шанса.