Стратове за "съживяване"

Добре. Като са готови книга + приложения ще пиша

Ако Върдж публикува работните си тетрадки за "Номад", то може и да става за нормална игра.

Ще се радвам някой, който е наясно с играта "Пионки на съдбата" по "Лорд и магьосник" да даде съвет. Става дума за бойната карта, защото поне аз не разбрах съвсем добре как да я направя - къде са точно числата за бойците и враговете и къде (и колко) са точно изходите и от кой/кои може да се излезе. Също и реда за инициатива с фигурите от шаха не го разбрах как се съчетава с останалото.

Edit: Не съм обърнал внимание, че в правилата пише, че има два изхода, през които може да се избяга, но остава въпросът къде са. Също друг въпрос се появи - при критичен пропуск една от възможностите е героя (или противника) да се предаде, но не е пояснено какви са последствията при такава ситуация.

Тия дни започвам с Талисман. За сега всичко ми изглежда нормално и без никакви пропуски.

Моля на всички да погледнат и Смъртоностна битка. Правилата и играемостта е трудна. Според вас какво може да се направи за правилата

Смъртоносна битка няма проблеми да се играе. Правилата са си окей. По спомени, никъде няма грешки в правилата или да се окажеш в задънена улица.

SatanicSlayer писа: писа:

Смъртоносна битка няма проблеми да се играе. Правилата са си окей. По спомени, никъде няма грешки в правилата или да се окажеш в задънена улица.

Така е, просто играта е малко ...мудна

На сингълплейър за около 2 часа се минаваше, което за стратовете си е доста бърза игра

SatanicSlayer писа: писа:

На сингълплейър за около 2 часа се минаваше, което за стратовете си е доста бърза игра

Не знам...аз имам спомен, че съм губел адски много време с нея...

По принцип зависи от коя фракция играеш. С компанията на Райдън се минаваше някъде за толкова. С компанията на Шан Цунг малко повече.
Мултиплейъра вече беше над 8 часа, ама стабилна игра, която за миг не доскучава.

личното ми мнение, е, че на повечето стратове - Лод дракон, Командоси, Лорд и Магьосник -правилата бяха безумно сложни. трябавше да се събере едан компания от 5-6 души и водещият да е суперподготвен. Мисия- невъзможна.
Лично аз съм се забавлявал добре на Подземен бяг (играл съм го с братовчед ми) и на войната на Спондж (сам) като и на двете игра опростих правилата.
в Подземен бях изгубих всичик маркери затова играехме с две пионки от "не се сърди човече" - единственото правила които остивихме - пред шахта се спира за един ход, след което следва "телепортация" която се определя от зара и е пред друга шахта. а като се срещнат двама играчи следва битка от три удара. в ямите също се престоява един ход.
победител е този който пърив се измъкен със съкровището.

В Спондж също опростих правилата защото нямам 10 брой на Мегаигра брой и приех че форта е цялото пространство зад мен и че почвам с 10 души въоръжени спушки и брадви. Целта - да не бъдат избити хората ми (ако ги избият до последния значи форат е превзет). Сгради не съм строил и затова не са разрушавани.

Личното ми усещане е, че една игра трябав да е колкото се може по -опростена, за да се хареса.
Карамба също беше добра, но нея съм я играл "моноскил" пък и картата бе мащабна.
С джонгата имаше цяла книга в допълнение, а картата не бе сложна.

Обаче от Дракони напред се отвратих - такава масивна карта, толкова малко сюжет, а какво щеше да стане ако се наредяха 9-те карти......нямам думи. Те в стаята ми не можеха да се поберат, а тя е от 45 квадрата, камо ли да се играе.

силно препоръчвам настолната игра "цитадели". за мен това е пример какви трябав да са стратовете.