Коментари за Хуаранг и кумихо

Тема за коментари на заслужилия победител от Конкурса.

Ами започнах го разказа и съм доста очарован засега, но по-подробно мнение ще дам като го завърша. Проблемът обаче е, че стигнах до 72-ри епизод където говорех с кмета и накрая авторът ме праща на епизод 108, при условие, че имам кодова дума "кръчмар", а там изведнъж се оказвам в кръчмата при кръчмаря, където бях преди това. Явно препратката е грешна и не знам кой е правилният епизод, на който трябва да продължа. Някаква помощ?

Прочете този Разказ-игра (или Новела-игра), страхотен дебют за Автора. Изключителен баланс между литература и игра

И литературата е доста, и системата е сложна (като за около 100 епизода), сетингът е екзотичен. Единствените критики, които съм чувал са свързани с факта, че веднъж като избереш 2 умения, това ти детерминира изхода от голяма част от ситуациите. Което, според мен, няма как да се избегне с такава система.

Благодаря ви за отзивите! Означават много за мен! Shin - ако идваш от кмета - следваш кодова дума "кмет", която те води към 111. Май трябваше да добавя опция за задраскване на тези кодови думи, след като си минал през тези епизоди. Но - и аз се уча от опита!
Вилорп - няма липсващ епизод - има проблем с механиката, както е забелязал Shin.

Да, разбрах как да продължа. Наистина това е нещо, което трябва да оправиш занапред.

Завърших разказа и съм повече от очарован.
Сетингът трудно можеше да не ми хареса, тъй като съм фен на изтока откак се помня.
Героите са достатъчно развити като образи, за стила и краткия обем на произведението.
Историята е страхотна, макар и класическа. От една страна доста ми харесаха разни пипнати детайли, които придаваха плътност на историята, но от друга като че ли ми липсваше някакъв непредвидим обрат по някое време.
Това което, обаче ми хареса най-много е литературата. Стилът на писане доста ми напомни за шедьоврите на Бари Хюгарт.
Единствената ми забележка е към геймплея, тъй като на практика почти нямаше избори. Както каза и Ронин, играта ти е почти изцяло предначертана след избора на умения в началото. През повечето време историята се разклонява на базата на уменията или стойностите за Съзнание и Познание, но не и заради истински решения на играча, били те морални, тактически или някакви други.

С две думи: страхотен разказ-игра, който прочетох с удоволстие и с нетърпение чакам обещанието на кумихо за продължение.

Наистина съм поласкан от сравнението с Бари Хюгарт! Така и не можах да си намеря Осем Ловки Демона.
Благодаря ти и за забележките - всичките са на място.
В случая с този разказ-игра, в този му вид, наистина заложих на историята, радвам се че не съм сбъркал и се харесва. Както каза Ал Торо, след като го прочете -"книгата играеше мен, както се казва, но това изобщо не ми пречеше".
Ако предположим, че това е увод към по-разширена история и историята предизвика достатъчно интерес, за да си заслужава да бъде продължена, то въпросното продължение ще бъде доста по-игрово.

"Помах с ръка."
Още някой не се ли е престрашил да прочете разказа?

Я гледай! Първи палец надалу! Сега ако ми сподели гласуваия и защо ще съм му наистина задължен!

И на мен разказът ми хареса много, особено от литературна гледна точка!

Leidrin писа: писа:

Така и не можах да си намеря Осем Ловки Демона.

Лошата новина е, че не си прочел най-добрата от трите. Добрата е, че ти предстои да го направиш, защото я има в читанката, заедно с "Мостът на птиците" и "Легенда за камъка".

Има ги в Читанка, даже в момента (в този момент) ги препрочитам за трети път.

Разказът е много добър - като разказ. Колкото по-малко знаем за Древна Корея, толкова по-оригинален изглежда (а аз не знаех нищо). Бих казал, че "Хуаранг и кумихо" е приказка - добре разказана. Митологичните елементи са вплетени сполучливо. Пряката реч сполучливо предава особена атмосфера. Имаше и един-две израза, които не са съвсем на място.

Като игра е добра, но все пак ми беше неприятно при първия прочит, когато се провалих заради единствения сляп избор. После видях, че има различни възможности и пътища за успешно изиграване, което определено е предимство. Има няколко успоредни в схемата епизоди с еднакъв текст (най-вече при срещата с разбойниците), няма нужда от повечето от тях.

В избора на уменията има грешка. Да станеш стрелец те праща на 5, да станеш майстор на меча също. За стрелец правилният епизод е 4, не че е фатална де ама да си кажа.