Таласъмия 2013 и Книгите-игри

Малко и от мен:

Всичко започна с няколко часово шофиране и събиране на пътниците из София. В колата бях подложен на политическа пропаганда срещу управлението на сборника и съдържанието на брой 2, както и на многобройни инсинуации относно екипа. Никой не остави бакшиш за шофирането.
Още с пристигането стана ясно, че ме чакат два много тежки дена. Бях подложен под натиск да пия и първите два часа устоях, но в последствие ме издърпаха в тъмна беседка встрани от основното събитие и въпреки съпротивата ми бях заобграден и заставен да консумирам токсични, психотропни течности. Последва разпит, на искаха от изкопчат информация от мен и да подпиша всичко, което те си бяха решили. Принуждаваха ме да се смея на снимките и да изглеждам безгрижен, сякаш извършвам всичко това доброволно. За тази част от престоя ми можете да прочетете повече в глава "Следствието" на творбата "Архипелаг Гулаг". В последствие един от останалите автори се възползва от старшинството и авторитета си и не ми позволи да си тръгна дълго вечерта. По време на последните часове бях постоянно опушван от огън, чието поддържане бях заставен да поддържам.

Няколко часа след заспиването ни Longshot бе приготвил коварна аларма, която бе нагодена така, че да няма никакво въздействие върху него, но да събуди мен. В ранния следобед се беше събрала цяла комисия, пред която бях заставен да издам вътрешна информация за сборника. Разбира се, не казах всичко и това ги ядоса. Решиха мъченията да продължиат, този път с добре познатите методи на водно и термично въздействие на място, носещо зловещото название "басейнът". Там имаше заточени хора от различни държави, някои бяха почти голи, вероятно с цел публичното им унижение, което да допречупи психиката им. След няколко часа подложен на болезненото слънце и студената вода в сенчестия басейн в гората не издържах и признах всичко останало за сборника, което до момента криех.
Мислех, че това ще ги накара най-после да се смилят над мен, но мъченията продължиха - вероятно мислеха, че крия още нещо. Затова бях заставен да ям свински уши, а в последствие не ми дадоха и от чевермето, оглозгано пред самия ми поглед. Последва повторно мъчение с алкохол. Възнамерявах да поспя, но групата се увеличи и до 5 сутринта трябваше да ги забавлявам, модерирайки игра след игра на Ultimate Werewolf.

Разбира се, терорът продължи и в ден 3 с ранно събуждане. Имаше задължително присъствие на събитие, наречено "търгът на книги" ръководено от личност, наричана просто "Генерала", което целеше унижение на мен и други присъстващи автори и издатели с продаване на книгите им на безценица. След няколко часа на крак ни отведоха в заведение, което наглед приличаше на ресторант, но всъщност не сервираха никаква храна - дори по едно време си взеха обратно приборите. Когато часове по-късно ни донесоха все пак нещо за ядене (защото не искаха да рискуват мъките ни да приключат), храната изглежда вече бе ядена от някого. Последната част от това мъчение беше пътуването към дома на 37 градуса температура и отново под същия психологически натиск на хората, за чийто шофьор бях поставен. Най-сетне явно счетоха целите си за постигнати и ме оставиха, но не без заканата, че този ужас ще се повтаря всяка година...

Малко сериозни отзиви и от мен (не че всичко по горе не е вярно):

Събитието като цяло е супер. Организацията сякаш може да се подобри (да се създаде) с не-чак толкова усилия, имам чувството, че хвърлям повече усилия при подготвянето на среща за 10 човека на хижа Алеко.

Иначе има невероятни хора на това място, мен ми е чудно как не се събират още повече фенове - изобилстваше с доста сериозни, интересни и дейни личности - автори, издатели, илюстратори и какво ли още не.
Относно представянето на книгите-игри, сякаш повечето хора, които имаха някакъв интерес към тях, вече бяха чували отдавна това, което с Никола имахме да кажем. Разбира се, имаше и нови, но сякаш очаквах повече интерес към презентацията и всъщност цялата "програма на Таласъмия" се оказа по-скоро "разговори в тесент кръг". Това обаче не е проблем, а просто разминаване с очакванията - всъщност постоянните разговори с различните присъстващи си бяха 6+, като един "бизнес коктейл", който продължава 2 дена и не е "бизнес", а е по интереси (а застъпващи се такива - бол).
Може би възможността за популяризиране на това събитие страда от шеметното съотношение популяризиращи:публика - имам чувството, че всеки от присъстващите имаше какво да покаже, то не бяха книги-игри, сборници, списания, алманаси, романи, инициативи... Определено мога да кажа, че имаше и полезни контакти, които ще си дойдат на мястото след време, например за илюстрации, онлайн популяризация на книгите-игри и т.н. Никола също ни предаде някоя и друга полезна лекция по маркетинг

От игрите на върколаци също останах приятно изненадан, играта е супер с интелигентни и мислещи хора, които да могат да комуникират помежду си и така бързо да навлизат в правилата и особеностите (и разликтие с "Мафия"). Обикновенно дори да има един-двама нови играча се получават често проблеми и все някой не е разбрал нещо, а тук с 10 нови нямаше такива ситуации и станаха страхотни игри.

Рони# Мейдей писа: писа:

РОт Торо - за селекцията на бр. 2. Мисля, че щеше да обяви нещо и като че ли го е направил, само ето информацията не е изтекла.

Разбира се, просто не мога да насмогна, насъбра се много работа покрай сборника, а имам да наваксвам малко сън. Пишем синопсисите, до няколко дена ще сме пуснали информация, обещавам!

Ела да изпием по една христова кръв заедно и после повечко от кръвта на Один