15-ти брой на списанието е малко по-различен от останалите и предлага оформление и съдържание, които са променени спрямо предишните броеве. Той има две корици - една стандартна към "Мостът на Лагран" и една нестандартна, която е към комикс-играта за съдия Дред. Предната корица е дело на Дияна Нанева, която е илюстрирала и основното произведение в броя - "Мостът на Лагран". Задната корица е от автора на илюстрациите към комикс-играта за съдия Дред, Брайън Талбот.

Основното произведение в броя е "Мостът на Лагран". В него целта на играча е да построи мост, в определения за целта срок, съобразявайки се с наличните материални и трудови ресурси. Това е страт, а негов автор е Ваян Дечков. В произведението имате управление и мениджмънт, нива на трудност и случайни събития, неуказани в текста интеракции и дори лов на кралски елен. Вътрешното оформление е богато на графични елементи и икони, а дневникът съдържа достатъчно на брой графи за попълване. Също така "Мостът на Лагран" е победител в конкурс и е разигран на живо в Twitch в канала на Kartacha. Tози страт е част от един по-голям цикъл произведения, "Приключения в Балара". Те започнаха своя път от брой 9 на списанието с кратката история за Керус и Шадара.

В рубриката "Разпарчетосване" Ал Торо подлага на дисекция "Ездача на черното слънце" - една книга-игра, която предлага часове забавление.

Силвия Бароко дебютира на страниците на списанието с "Параноя". Това е напрегнат психотрилър, който както подсказва заглавието, се разиграва основно в ума на главната героиня Юлия Андреева. Шрифтът е специално подбран за това произведение и допринася за потапяне в атмосферата. Част от вътрешния монолог на героинята е подчертан с него, което подсилва чувството за тревожност, което се прокрадва през целия разказ.

Рубриката "Чикагска трибуна" показва как създаваме предател в началото на едно приключение в коя да е книга-игра, вместо да се създаде герой. Това е поредния любопитен материал на Петър Агапов, който извежда на преден план тънкостите при писането на книги-игри.

"Развилняване" на Андрю Райт е най-опустошителното произведение в броя. В него влизате в ролята на вилнеещо чудовище в гномския град Боулдър Форд, чиято единствена цел е храната, плячката и хаоса, който може да създаде в него. Хумористичният заряд е на висота и ще предложи неангажиращо и забавно прекарване на времето.

Кратка статия за това, какъв е бил "Пътят до Пъдпъдъка" - фенското преводно издание на годината - показва защо нейния статус премина незабавно в култов след изчерпването на първоначалния тираж за по-малко от седмица. А това наложи скоростна допечатка. В материла се разказва за автора и художника на книгата, а неговият преводач е същият, който преведе книгата – Георги Димитров - Der.

В рубриката "Игротека" е поместена третата част на "Мините на Алдара" – една кратка фентъзи история за главния герой, търсач на приключения и съкровища и неговия приятел, джуджето Том Тобинс.

Надникването в кухнята на майстора предлага иновативна игрална механика, наречена Неуказани в Текста Интеракции. Тя идва като директен заместител на кодовите думи в интерактивната литература, като същевременно предлага по-високо ниво на защита срещу чийтване. Към статията има добавен практически пример, с използване на различни НТИ, наречен "Изумрудената планина".

Вторият дебют в броя е дело на Кирил Иванов. Произведението носи името „Бърза схватка“ и е постапокалиптичен екшън, в който главният герой трябва да се спаси от банда мародери. Оформлението отговаря на бързото мислене, което трябва да се демонстрира за да се стигне до успешния финал. Внимание заслужава интересната механика за битка и нейното описване в самия текст. В края на разказа ще забележите една реклама за "Сърце от лед" от Дейв Морис. Авторът на "Бърза схватка" е и преводачът в тази фенска инициатива, която се очаква през 2021 година.

Обиколката в света на книгите-игри продължава в този брой, с обзор на жанра в Чехия. Авторът отново е Ивайло “Арлекин” Динков, който се е постарал сериозно, за да запознае читателите с жанра при в тази страна. В края на материала той оповестява едно неочаквано разкритие и е подготвил едно кратко демо.

В края на броя отново Harlequin се е постарал с комикс-играта за съдия Дред. Тя има черно-бял оттенък с култов герой, който раздава правосъдие и справедливост. Неговият превод, подбор на шрифт и специални ефекти усилват усещането, което оставя този комикс-игра.