Люлката

knigi-igri.bg/media/kunena/attachments/1...ulkata-Gamebuker.rtf
Линк към произведението.

knigi-igri.bg/forums/all-about-the-magazine/5009#126104
Линк към коментарната тема.

Спас ми беше похвалил този разказ и днес реших да го прочета. Имах високи очаквания не само заради препоръките, а и поради доброто впечатление, което бях изградил за gamebooker от личните ни срещи.

Определено не съм разочарован. Разказът е много добър и съжалявам единствено за това, че не е по-дълъг. Ще се опитам да систематизирам нещата, които ми харесаха и респективно тези, които търпят развитие:

[u:2suj095z]Плюсове:[/u:2suj095z]
- Тематиката – психотрилър с фентъзи елементи, ако мога да дам собствено определение. Не бях чел подобно интерактивно произведение и много ми допадна. Може би „Съновидението” е нещо подобно;
- Добър литературен стил, но с известни забележки (в „минусите” ще ги отбележа);
- Дълги епизоди – това е нещо, което винаги ми е допадало. Считам, че книгата-игра трябва да бъде повече книга и по-малко игра;
- Въпреки че е доста кратък, има възможност за преиграване.

[u:2suj095z]Минуси:[/u:2suj095z]
- В даден момент авторът пита за кодова дума „път” и ако я нямаш те връща на Епизод 1. Въпросната дума се получава на втори игрови епизод, т.е. ако на Епизод 1 не вземеш „правилното” решение (шанс 50:50), ще бъдеш принуден да преиграваш от начало. Този подход според мен не логичен, тъй като въпросният избор не ми се струва обоснован по никакъв начин, а и не е ОК да изиграеш “n” на брой епизода и след това изведнъж да бъдеш върнат в началото без реално да си сбъркал никъде;
- На моменти срещнах доста странен изказ, който определено не ми допадна. Може би е търсен ефект, но изречения като „Вървях векове.” правеха впечатление и лично аз бих ги редактирал;
- Някои от изборите не бяха логически обосновани и не успях да се ориентирам дали съм взел правилното решение. На финала имах кодова дума, която ми даваше 12 точки, а при над 14 се получава оценка „перфектно” за играта. Струва ми се прекалено крайният резултат да зависи толкова много от едно решение;
- Имаше няколко алтернативни края, но аз не разбрах, че при всеки от тях трябва да погледна финалните оценки. Може би било удачно в началото да се спомене, за да знае читателят. Аз например останах с впечатлението, че съм се провалил и трябва да започна от началото, а то реално няма „успешен” край.

В заключение:
Ще се зарадвам много на ново произведение от gamebooker. По възможност цяла книга :thumbup:

Вилорп писа: писа:

За успешен край, доста зависи какво наричаш успешен край. Дали да отървеш света от едно зло какъвто е героят ти, дали да спасиш детето каквато е целта ти или пък може би да се завърнеш в света като демо в чуждо тяло..?

Ти играеш от името на главния герой. Смъртта му няма как да бъде „успешен край“. Ако подхождаме от гледната точка на страничен човек би било различно. Разбира се, че „отърваването“ от сериен убиец е добре за обществото. При книгите-игри обаче си мисля, че идеята е по-различна, така че моята представа за успешен край на разказа беше спасяване на момичето и оцеляването на героя.

Благодаря отново за препоръката! До момента и двата разказа ("Финалът“ и „Люлката“), към които си ме насочил ми харесаха много :rock:

Вилорп писа: писа:

Роска, леко ще се отклоним от темата за люлката, но има ли успешен край в Съновидението, където едно бабе те изнасилва в един от финалите или от Хлапето на майкъл, където освен себе си взривяваш и една камара почтенни бизнесмени?

„Съновидение“ не съм го чел. Затова написах, че може би е нещо подобно на „Люлката“. Просто предположение. Съжалявам, ако не съм се изразил добре.

За „Хлапето“ не съм съгласен. Ключова е мотивацията на героя. В случая има успешен финал, тъй като той постига това, което цели. При „Люлката“ не е така, понеже основното желание на главния герой е да оцелее. Това имах предвид под липсата на успешен край.

Разбирам, че горните разсъждения са много субективни. Просто това е моето виждане, което разбира се не означава, че то е правилно

Вилорп писа: писа:

За връщането на 1 трябва да се погледне, но ми се струва че не те връща от началото на играта, а от началото на пътя или нещо такова беше. Ще си призная, че последната версия не съм я чел.

Не знаех, че има различни версии. Аз прочетох тази от линка, който ти си дал.

В нея те връща на Епизод 1, т.е. в самото начало на разказа.

Версията, към която Спас е пуснал линк тук е първоначалната, която беше предадена за конкурса - това личи дори и от разнобоя във форматирането. Впоследствие претърпя няколко редакции, една от които е публикуваната в списанието. Разрових се в мейла си за по-нова от нея версия, понеже миналата година ми гръмна хард и ги нямам при мен всички версии. Намерих една от ноемрви 2012, която ми изглежда по-нова от тази в списанието, но нямам време тези дни да я гледам подробно. От това, което успях да видя при едно бегло прехвърляне, специално за comics_ross мога да обясня следното:
1/ За кодовата дума "път" - в последната версия е направено така, че ако читателят я няма, я получава "без бой" в тази сцена при срещата с Тими в парка, НО - пак се връща на 1 - ОБАЧЕ, след като я е получил вече, не е задължен при избора в първия епизод да търси разклонениео, в което я получава. Иначе, може да прозвучи на мнозина абсурдно, но аз много харесвам книги игри, които правят такива връщания назад, дори до началото. Точно в такива връщания и превъртания се крият възможностите за получаване на по-добър резултат както в този разказ, така и в другия, който написах за същия конкурс.
2/ В редактирания вариант, който открих, оценяването изглежда така:

Оценка на играта
Кодовите думи носят следните точки:
„око“ – 3
„ключ“ – 5
„блясък“ – 4
„спомен“ – 1
„извор“ – 10, ако нямаш кодова дума „клетка“ и 7, ако я имаш.
„клетка“ – 4, но ако си записал тази кодова дума, за всички други думи, освен „извор“ се счита, че получаваш 0 точки.
„възмездие“ – минус 2 точки
Ако повече от веднъж си получил някоя кодова дума, точки получаваш само за първото и записване.
14 и повече точки – перфектно
9 – 13 – много добре
4 – 8 – добре
под 4 – можеше повече да се постараеш

Бих казал, че не съм голям фен на оценяването в книгите-игри, както и на разделянето на изборите на "правилни" и "неправилни" или "логични" и "нелогични" или дори "морални" и "неморални".
Не случайно, последният избор в играта (сцената пред бесилото) не носи никакви точки в оценяването - нека всеки прецени каква е идеята зад това

До колкото си спомням, максималният възможен брой точки е 17.

3/ Дължината на разказа е свързана с първоначалните изисквания на конкурса - идеята беше да се направи разказ в обем до 20 (+/-10) епизода и определен брой думи - Спасе, припомни ми колко беше ограничението, че не мога да си спомня. По-късно тези изисквания станаха само бонус точки, но така или иначе реших да експериментирам какво може да се направи в тези екстремно малки ограничения. А и имах само ден и половина за този разказ да го изградя от схемата до края с оценка на играта и т.н.
4/ В повечето случаи изказът е съвсем целенасочен, включително в цитираното „Вървях векове.”. На други места имаше доста неща, които в последствие съм редактирал като изказ, но не и тези, които са така целенасочени.
5/ Относно логиката на изборите - това е една много голяма тема за книгите-игри, която друг път при повече време бих дискутирал. Тук само ще отбележа, че в игрово отношение една от основните ми мотивации (какъв термин, а ) беше да напиша нещо, което да разбива общоприетите представи за "обективна" логика. Но и за това - по подробно някой път, когато имам повече време.
6/ Относно това, какво е "успешен" край - както виждаме от това, което сте писали по-горе - това също е субективно възприятие на читателя. Моето виждане е, че героят "истински" се измъква само при последния избор пред бесилото, т.е. този, който завършва с епизод 29, ако се сещате кавко имам пред вид
...
Взех,че се отплеснах, а ми се спи, така, че лека нощ от мен Когато успея да прегледам тази редактирана версия, за да преценя дали е последна, може да я качим някъде...

ze BG писа: писа:

Аз само да кажа, че напълно подкрепям изкази като "Вървях векове." Много повече ми допадат от примерно "Вървях дълго, сякаш минаха векове".

Аз бих използвал "Имах усещането, че вървя от векове.". Това пак да кажа е много субективно. Не ми се иска да превърнем темата в спор върху едно изречение. Просто предвид това, че и gamebooker и ти го споменавате, реших да напиша какво все пак е моето виждане.