Степени на трудност и трудност

При Майкъл просто се състоеше от старт с по-ниски коефициенти. Това малко ограничаваше избора и караше играча да търси оптимален вариант.

Доста по-нескопосан беше варианта на Джордж, който беше озползван основно във "Виртуална полиция". Там имаше 6 степени на трудност, като и базовите точки, и бонусите в последствие намаляваха при висока степен. Плоблема при Джордж беше че всичко беше изключително базирано на шанс.

Личното ми мнение е че степените на трудност са удачни само в игри където шанса на практика е елиминиран. Иначе си е чист мазохизъм. От друга страна наличието на нива на трудност в игри от типа на кънсото творчество на Майкъл донякъде обезмисля лесните нива - красотата в тези игри е да разбереш и победиш системата на най-висока трудност. В това отношение "ТОРНАДО 6" е перфектната игра за мен, защото имаше само едно ниво - трудно.

Имаше нещо подобно в трилогията "Пари и Гангстери". Не помня какво точно беше, Жорко да казва.

В "Пари и гангстери 3" има три нива, но там разликите между нивата не са чисто количествени, а засягат степента на "потапяне" в различни аспекти на играта - предприемачески решения и битки. В едното ниво има търговия с акции, вплетена в нормалните епизоди чрез набор от специални маркери - знаци, под номера на съответния епизод, показващи промени на цените, загуби, печалби и тям подобни. Второто е "боец ветеран" и при него битките се провеждат по циклична система. Трето е за начинаещи и при него борсовите манипулации и цикленето бяха спестени.

В "Арена 3" и във "Вълшебната тетива" май също имаше различни нива на трудност. В "Арена 3" нещата опираха до разпределяне на точки, а в "Тетивата" до прилагането на разни специални правила.

Степента на трудност в игрите е едно от забавните неща, които доста ми харесват.
При Майкъл степента на трудност се появява само в началото на играта, от където взимаш различни оценки в зависимост от самата сложност.
При Джордж степента на трудност не я взимаме само от началото, но тя влияе през цялата игра, а сложността Фанатик е направо самоубийствена в някои от игрите му, като например Лорд Дракон.

Степента на трудност според мен трябва да съществува в книгите-игри, но само в онези, където имаме избор на на повече от четири умения или разпределяне на точки за базови статистики. Така играчите, които не знаят в началото кои умения да изберат, ще могат да започнат с повече от тях и да се справят по-лесно с предизвикателствата на играта. Но има играчи като мен, които още от самото начало изборът винаги пада на най-високото ниво на трудност и след това ненапразно в повечето случаи ни обвиняват в мазохизъм.

Например: Имаме осем умения. Имаме и описания към тях:
- за лесно ниво се избират 5 умения;
- за нормално се избират 4 умения;
- за трудно ниво се избират 3 умения;
- за ниво самоубиец се избира само 1 умение

Пример с разпределяне на точки:

Имаш 4 статистики. В зависимост от играта се предполага да се използва шестобална, седмобална или десетобална система. След първоначално разпределяне на точките идва изборът на степента на трудност.

- при лесно ниво - разпределяш нови 4 точки;
- за нормално ниво - слагаш разпределяш нови 2 точки;
- за трудно ниво - не разпределяш точки;
- за ниво самоубиец - изваждаш 2 точки.

Ако и това не ви стига да поощрявате играчите или да се гъбаркате с тях може да се приложи по време на самата игра. Например:

Трябва да се проникне в сграда, като трябва да се придвижим увиснали на въже опънато между две сгради. Когато стигаш по средата на двете сгради усещаш, че въжето поддава на тежината ти.

- Ако си с нормално или лесно ниво - само така ти се струва и без проблеми преминаваш до другата страна;
- за нивото трудност - може да ти даде да хвърлиш зарче или просто да изпуснеш някой важен предмет, като например шперцове или документите си за самоличност;
- на ниво самоубиец - ами пишат те по вестниците и те дават по телевизията, но не можеш да се гледаш, тъй като в отвъдния свят няма телевизор.

Няма смисъл от степен на трудност в игри, където няма статистики или оценки, тъй всичко е базирано на решенията на играча.

Ако трябва да обобщя:

1. За уменията - чрез ограничаването им, стесняваш вариациите от възможностти достъпни за играча. Тук има един минус, където играч който няма понятие от книгата може да избере такава комбинация от умения, с която той още повече да си отреже пътя - един вид повишаването на трудността тук се препоръчва на хора, които вече познават играта т.е. тя по скоро се използва при нейни преигравания от колкото в началото (изключвам хората които искат да проверят шестото си чуство с изиграване на играта на ниво фанатик от 1 вия път ). Като добавка мога да добавя, че автора може да добави умения които съвсем бегло влизат в употреба или въобще не се ползват в книгата.

2. За стойности на атрибути - това е един вид Bear grills на книгите игри, имам предвид че статистическата механика предразполага игра в която играча "оцелява" на базата на един предварително изграден "характер".

Примерно: имаш атрибути - стрелба, фехтовка, дипломация, инженеринг - разхвърляш точки между четерите, като един вид специализираш в този на който си сложил най-много точки. Сравнявайки го с предишната методика от точка едно - тук "имаш" дадено умение само ако цифрата надхвърля определена летва - някой книги те питат преди да направиш избор, други предпочитат играча да се ослани на неумелото му познание в дадена сфера за да го сгащят.
Този тип книги-игри може би са най-мързеливи защото за разлика от предишния метод тук всяко едно от уменията се използва и читателя в повечето случай винаги залага на безопасната стратегия от тип "изливам колкото се може повече точки на един атрибут и после ще избирам само него".
Интересен "финт" тук може да се получи, ако решенията в книгата замаскират проверката, която ще последва. Като под замаскират нямам предвид логически необоснована препратка в името на "прецакай-читател", а логически замаскирана препратка. Един пример.

Дневник с 3 атрибутка : бой = 0, преговори = 3 , стрелба = 5.

тук следва епизод в който е описана обстановка на тясна стая в която си обграден от 3-4 души, с които си в процес на разговор. В края на епизода избираш дадени, въпорси/отоговори с да продължиш комуникацията на базата, на които ще извлечеш някаква полза, ще се измъкнеш или ще предизвикаш схватка.

Описанието трябва да дава представа на играча, че поради тясната обстановка ще му е трудно да изкара и използва огнестрелно оръжие, а гледайки показателите той не е особенно изкусен в юмручните дела, затова единствения сносен избор ще бъде да използва философско насочени ексистенциални орални похвати, чрез които да намали напрежението и да опита да се измъкне (или някаква друга полза).

Увеличението на трудността тук е обратнопропорционално на възможността за тясна специализацията на базата на спектъра от всички умения.
след дадения пример мога да кажа, че - "най-мразим книги където те питат да сравняваш числа и после да избираш ;D".

3. Промени в околната среда - тук играча винаги се развива по един и същ начин, но книгата го запъва все по-честто в зависимост от трудността която е избрал или с две думи " В определен момент шансът да те изяде мечка вече не е по-малък от този да те блъсне кола, дори когато живееш в Африка".

с две думи зависимост от тематиката на книгата завишената трудност може да допринесе с - повече паплач за убиване, изявени каръшки способности във всички начинания а.к.а. лош късмет, обтягане на игралните възможности или книгата те насилва да минеш по-бързо през играта като изпускаш някой моменти /чрез все така намаляващия коефициент време/и тн. и тн. .


Лично на мен ми допада трудност от тип 3 - тъй като дава възможност за най-голямо разнообразие.
Тоеритично ако писателя раздели книгата на 3 или 4 основни момента може да измисли различни видове трудностти във всеки един от тях като всеки един ще се нагоди спрямо трудността на играта.

При другите два типа трудности всичко се решава в самото начало на играта, като в не малко случай се получават не много добри конфигурации за игра.

За сега толкоз

Трудността е субективно понятие. За някои хора едно нещо е лесно, друго трудно. Но като цяло:

1. Ограничаване на броя избори, които може да прави човек в дадена игра, се нарича увеличаване на трудността.

2. Това ограничаване върви ръка за ръка, със измисляне на някакви схеми, начини за справяне при ниско ниво на изборите в играта - може да се стимулира играчът да достигне до ръба на игровата механика, където в много случаи играта се "изражда" в нещо напълно различно.

3. По този начин в играта "важни" стават други фактори, които в по-ниските нива никой не им обръща внимание.

И други разни такива.

Друго, което мога да кажа за степента на трудност е приложеното в книгите-игри на Сим Николов.

По време на приключението понякога се стига до епизод, в който ти се задава въпрос:

- ако си мислиш, че нещо много лошо ще ти се случи ---> това е трудно ниво.
- ако вярваш, че ще срещнеш някой ---> това е нормално ниво.
- ако не искаш нищо да ти случва ---> това е лесно ниво.

На мен ми харесва горният подход, с няколко промени в реализацията, понеже горната е малко............... така.
Бих преформулирал изборите като предизвикателства, а не като "ОМГ, ПРЕДСТОИ ТИ БАВНА И МЪЧИТЕЛНА СМЪРТ. ИЗБИРАШ ЛИ Я?" Второ, бих дал възможност читателят да каже "I'm good, thanks," но в този случай ще трябва да си плати за лукса с някаква вътреигрова валута, която пък ще може да печели, ако приеме и преодолее даденото предизвикателство/а.

Идеята е от Numenera РПГ-то на Монти Кук, в което валутата са ти точките опит, които можеш да харчиш за краткосрочно улеснение или да печелиш/пестиш за дългосрочни изгоди, на цената на повишено ниво на трудност на момента.

Имаш предвид изборите си ги има, както обикновена книга игра и ако не успееш да вземеш някой скил-чек да използваш тази валута за да се спасиш?

Ами, на две нива може да работи или само на едното - или да се откажеш преди скил-чека, или да използваш валутата, за да re-roll-неш и да избереш по-високия от двата резултата (или повече от двата). Според конкретиката на играта.

Или вместо да реролнеш просто да продължиш напред. За да е по-ефективно е хубаво да бъде след чека, тъй като може и да хвърли хубав зар (ако е със зарове) или да има толкова висока оценка за да го мине. Един вид да не се чувства прецакан

Джордж слагаше в игрите си КОД НА НИВОТО, което даваше трудността при сметките е играта.

Само в книги-игри, където е висока преиграваемостта ( има умения, шанс, тактики ) има смисъл да се слагат степени на трудност. Примерно в "Реката ..." няма умения, ниска преиграваемост => степените на трудност са нелогични.

Друг пример - "Вълшебната арфа". Трудността идва от това да намериш "първия предмет", който да отключи цялата поредица ( мрежа ). Степени на трудност ? Ами може би всеки път "първия предмет" да е различен.