Интервю с Андрю Грийн: За книгите-игри, ноара и силата на избора

Андрю Грийн е американски автор на книги-игри, който дебютира у нас с Психо буря през 2024 г. Със същата книга спечели конкурса Линденбаум, 2021/2022, а по-късно стана част от неговото жури.

Алекс Торофиев: Здравей, Андрю, благодаря ти, че прие поканата за това интервю. За мен е удоволствие да имам възможността да ти задам няколко въпроса. Следя работата ти още от първото ти участие в конкурса „Линденбаум“ и съм неин почитател. Тъй като българските читатели знаят сравнително малко за теб, би ли се представил? Кой е Андрю Грийн?

Андрю Грийн: Преди всичко благодаря, че се свърза с мен за това интервю. За мен е чест да разговарям с вашата аудитория и да се срещна с почитатели на книгите-игри от България.

Андрю Грийн е човек, който цял живот обича да чете, работи в сферата на вестниците и пише истории, воден от въпроса: „Какво ще стане, ако читателят избере другата врата?“

Почти цялата ми професионална кариера премина във вестникарската индустрия. Започнах като разпространител на непълен работен ден, а постепенно стигнах до позицията регионален мениджър, отговарящ за ежедневната работа на няколко различни клона. Доста скучна работа, ако трябва да бъда честен.

Но когато се обърна назад, осъзнавам, че тези години са повлияли на писането ми много повече, отколкото предполагах. Читателите на Hollywood Noir ще срещнат едно момче, което продава вестници по улиците. Този герой е поклон към собственото ми начало. Алфред Хичкок беше известен с кратките си появи в собствените си филми. Този персонаж е моят своеобразен „момент на Хичкок“.

Преди много години прочетох едно твое онлайн приключение – Escape from Khosht; книга-игра, използваща системата Tunnels & Trolls. Останах приятно изненадан – беше много добре написано и ми хареса (макар че не следвах правилата на T&T).

Започнах да пиша още като дете, вероятно на седем или осем години. Не училищни съчинения, а собствени истории, родени от въображението ми. Това, което ме пленяваше, беше създаването на герои, измислянето на нови светове и наблюдението как другите хора реагират на тях.

Макар професионалният ми път да беше свързан с вестникарския бранш, той не включваше писане на статии. С увеличаването на служебните ангажименти, семейните задължения и изискванията на зрелия живот имаше периоди, в които писането трябваше да отстъпи на заден план.

Желанието да пиша обаче никога не изчезна. Дори през най-натоварените години историите, героите и идеите винаги присъстваха някъде в съзнанието ми и чакаха своя момент.

Така че, макар писателският ми път да не е бил праволинеен, той винаги е бил постоянен. Интересът, който се зароди в детството ми, никога не ме напусна.

През 2022–2023 г. участва и спечели конкурса „Линденбаум“, духовен наследник на Windhammer Prize (за който вероятно си чувал). По-късно "Психо буря" беше издадена в България и беше приета изключително добре. Какво те мотивира да участваш в конкурса?

Следях конкурса Windhammer и се възхищавах на произведенията, които се създаваха там. Исках да участвам, но на онзи етап от живота си просто не разполагах с необходимото време, за да напиша книга-игра. Едно приключение от 100 епизода и около 25 000 думи може да не изглежда огромно, но всъщност представлява сериозно начинание. Това не е една история, а множество взаимосвързани истории, които трябва да работят като едно цяло.

Когато беше учредена наградата „Линденбаум“, вече имах възможност да отделя необходимото време и енергия за подобен проект. Реших да опитам и да видя как хората ще приемат работата ми.

Радвам се, че го направих. Благодарение на това се свързах с почитатели на книгите-игри в България. Ако не бях решил да участвам, нищо от това нямаше да се случи.

На следващата година се завърна с Hollywood Noir, която аз лично смятам за още по-силно произведение. И до днес това е любимата ми книга-игра от конкурса „Линденбаум“ (поне докато не прочета участниците за 2026–2027 г.), а още повече ме радва фактът, че скоро ще бъде публикувана в България на страниците на престижното списание „Агамор“! Това обаче беше и последното ти участие в конкурса. Поглеждайки назад, как оценяваш това преживяване? Повлияха ли резултатите върху решението ти да не участваш повече, или причините бяха други?

Благодаря за милите думи относно Hollywood Noir. Радвам се, че книгата е докоснала читателите и че благодарение на „Агамор“ ще достигне до още по-широка публика.

Колкото до самия конкурс, ще споделя една история.

След като Mind Storm беше обявена за победител, Стюарт Лойд – създателят на конкурса – ми изпрати поздравителен имейл и ме насърчи да се върна и през следващата година. Тогава му обърнах внимание, че нито един от победителите в предишния конкурс Windhammer не беше спечелил каквато и да е награда, когато участваше отново в следващи издания. Дали това беше просто съвпадение, резултат от променящите се вкусове или нещо друго – не знаех. Отговорът на Стюарт беше кратък:

„Ти можеш да бъдеш първият.“

При приех това като предизвикателство.

Когато започнах да пиша Hollywood Noir, бях решен да създам най-добрата книга-игра, на която съм способен. Посветих ѝ огромно количество време и концентрация. Когато приключих, имах чувството, че съм създал нещо специално и доста различно от предишните си произведения.

Разочарован ли бях, че не спечелих? Може би малко. Всеки автор, който участва в конкурс, се надява да се представи добре. В същото време за мен беше чест да получа отличителната награда Commendation Award, а още по-голямо удоволствие ми достави фактът, че читателите харесаха книгата.

Важно е да се отбележи, че всеки конкурс отразява вкусовете на своята публика. Голяма част от англоезичните читатели на книги-игри идват и от света на ролевите игри. В това отношение Hollywood Noir е необичайна книга-игра. Това е класическа закоравяла криминална история, развиваща се в Холивуд през 30-те години на XX век, без фентъзи елементи, космически ужас, магия или чудовища. Вероятно именно това я е направило по-нетрадиционна за някои читатели, но аз не бих искал да я напиша по друг начин.

Колкото до това защо не участвах в следващите години – причината е, че сега съм член на журито на конкурса. Макар това да ми пречи да участвам като състезател, ми позволява да остана част от наградата „Линденбаум“ и да подкрепям общността на авторите на книги-игри по един различен начин.

Хареса ли ти да бъдеш от другата страна на конкурса, или го възприемаше повече като важна отговорност, отколкото като удоволствие?

Беше и двете.

От една страна, това беше приятно преживяване, а от друга – отговорност, която приемах много сериозно. Като човек, който сам е участвал в конкурса, отлично знам колко ценна може да бъде градивната обратна връзка, особено когато в един проект са вложени толкова много време и усилия.

Същевременно искрено ми доставя удоволствие да чета нови книги-игри, да виждам различните идеи и подходи, които авторите влагат във формата, и да насърчавам новите писатели. Това носи голямо удовлетворение.

Изглежда, че ноарът заема специално място в сърцето ти. Кои са най-големите ти вдъхновения в жанра?

Без никакво съмнение най-голямото ми вдъхновение е Реймънд Чандлър.

Най-силно ме впечатлява неговият диалог, особено разговорите с участието на детектива Филип Марлоу. Марлоу умееше едновременно да бъде остроумен, наблюдателен и безпощадно честен. Репликите му можеха да те разсмеят и в същото време да нанесат болезнен удар. В диалозите на Чандлър има една изключителна острота, на която винаги съм се възхищавал и която се опитах поне отчасти да уловя в Hollywood Noir.

Другото голямо влияние е Мики Спилейн.

Неговият детектив Майк Хамър е съвсем различен тип герой. Докато Марлоу разчита на остроумие и наблюдателност, Хамър е много по-директен и физически действен. Той никога не се колебае първо да нанесе удар, а после да се занимава с последствията.

Това влияние също намери място в Hollywood Noir. Всяка книга-игра има нужда от моменти на действие и опасност, а бързото, сурово темпо на Спилейн ми помогна при изграждането на някои от тези сцени.

Ако Чандлър ме научи как говори един ноар детектив, Спилейн ме научи как се бие един ноар детектив. Комбинацията от двамата оказа огромно влияние върху начина, по който подходих към Hollywood Noir.

Имаш ли си други книги-игри или интерактивни произведения, които българските читатели може би не познават? Или може би традиционната художествена литература?

Да. Много преди Mind Storm написах Shadows in the Dark за издателството Dark City Games. Книгата беше публикувана през 2012 г. и все още е достъпна на техния уебсайт.

Това е интересен хибрид между традиционна книга-игра и настолна игра. В комплекта има разгъваема карта и жетони, а битките включват тактическо придвижване и позициониране. В същината си обаче произведението си остава разклоняваща се приключенска история в духа на класическите книги-игри за самостоятелна игра.

Едно от нещата, които особено харесвам в него, е, че може да се играе по различни начини. Един играч може да управлява цяла група герои и да премине приключението самостоятелно, а може и няколко души да играят заедно, като един от тях изпълнява ролята на Водещ на играта.

Написах също така Escape from Khosht за ролевата игра Tunnels & Trolls, която спомена по-рано. Този проект ми даде възможност да работя в рамките на една от класическите фентъзи ролеви системи и да експериментирам с различен подход за изграждането на приключения.

Работиш ли в момента по нови приключения или други писателски проекти?

Да. В момента имам един напълно завършен ръкопис на книга-игра, както и още няколко проекта, които са приблизително наполовина готови.

Самото писане е само една част от процеса. Не по-малко важно е да намериш най-подходящия начин да представиш даден проект, да откриеш правилното място, където да бъде публикуван, и да прецениш кога действително е готов да достигне до читателите.

Идеи никога не ми липсват, но превръщането им в завършени произведения изисква търпение.

Така че да – мога да кажа, че нови приключения са в процес на разработка.

През последните години станахме свидетели на няколко окуражаващи развития – появиха се нови книги от поредицата Choose Your Own Adventure (Избери своето приключение), Endless Quest (Безброй приключения) беше възродена за кратко, а в Съединените щати започнаха да излизат както нови оригинални, така и преводни поредици книги-игри. Какво е състоянието на жанра при вас? Остава ли той малка ниша, или достига до по-широка аудитория?

Доколкото мога да преценя, книгите-игри все още представляват нишов жанр в Съединените щати, но това е една изненадващо устойчива ниша.

Освен новите книги от поредицата Choose Your Own Adventure и възраждането на Endless Quest, дигиталните платформи също запознават по-младите читатели с подобен тип преживяване, дори те самите да не го възприемат като „книга-игра“ в традиционния смисъл.

Основната публика все още ли се състои предимно от дългогодишни почитатели, или и по-младите читатели откриват този формат?

Мисля, че повечето читатели все още достигат до книгите-игри чрез по-старите поредици, ролевите игри или препоръките на вече съществуващи фенове.

Значителна част от аудиторията се състои от хора, които са израснали с книгите-игри през 80-те и 90-те години и никога не са изгубили обичта си към този формат.

Макар книгите-игри вече да не присъстват във всяка книжарница, вярвам, че жанрът е жив, развива се и продължава да привлича както дългогодишни почитатели, така и нови читатели.

Как виждаш бъдещето на книгите-игри?

Смятам, че книгите-игри изпълняват важна роля, защото насърчават хората да четат, като ги превръщат в активни участници в историята.

Много читатели, особено по-младите, са привлечени от идеята, че изборите им имат значение. Вместо просто да прелистват страниците, те вземат решения, решават проблеми, управляват ресурси и сами допринасят за развитието на приключението. За някои именно книгите-игри могат да се окажат вход към любовта към четенето за цял живот.

Що се отнася до бъдещето, аз съм оптимист. Макар традиционните печатни книги-игри вероятно да останат нишов формат, идеите, върху които се основават, продължават да бъдат изключително популярни. Съвременните интерактивни форми всъщност стъпват върху концепции, които книгите-игри въведоха още преди десетилетия.

Именно затова вярвам, че бъдещето на интерактивната литература е светло. Формите могат да еволюират, но желанието на хората да станат част от една история и да влияят върху нейния развой е непреходно.

И накрая, има ли нещо, което би искал да кажеш на своите български читатели?

Бих искал да благодаря на българските читатели, автори и издатели, които продължават да поддържат традицията на книгите-игри жива. За мен беше истинско удоволствие да споделя творчеството си с вас и искрено се надявам да харесате Hollywood Noir. Благодаря ви за интереса и за подкрепата.

Андрю, още веднъж ти благодаря за отделеното време. За мен беше истинско удоволствие да разговаряме. Желая ти успех във всички бъдещи авторски начинания и се надявам българските читатели да имат възможност да се насладят на още много от твоите приключения.

Благодаря ти сърдечно. Оценявам милите думи и се надявам още дълги години да продължа да създавам приключения, които да радват читателите.

Original text

Andrew Greene is an American gamebook writer, known to the Bulgarian audience from the cyberpunk adventure Mind Storm, published here in 2024. He won the the winner in Lindenbaum 2021/2022 competition and later on became part of the jury.

Alex Torofiev: Hello Andrew, thank you for accepting this interview. It's a pleasure to have the opportunity to ask you a few questions. I've been a fan of your work ever since your very first participation in the Lindenbaum Prize. Since Bulgarian readers know relatively little about you, would you like to introduce yourself? Who is Andrew Greene?

Andrew Greene: First, thank you for reaching out to me for this interview. It's an honor to speak to your audience and connect with fellow fans of gamebooks.

Andrew Greene is a lifelong reader, a newspaper man, and a writer who enjoys asking, "What happens if the reader chooses the other door?"

I've worked in the newspaper industry for almost all my professional life. I started as a part-time distributor and worked my way to a Regional Manager position responsible for daily operations at a few different branches. Pretty boring stuff, really.

But looking back, I think those years influenced my writing more than I realized. Readers of Hollywood Noir (play the gamebook before reading this interview) may come to know a newspaper boy who hawks newspapers on the side of the street. That character is a nod to my own beginnings. Alfred Hitchcock famously appeared in cameos in many of his films. That character is my "Hitchcock" moment.

I’ve read an online adventure, written by you, very long ago - Escape from Khosht; practically a gamebook, using the Tunnels & Trolls system. It was well written and I enjoyed it (without following the T&T rules, though). When did you actually started writing and was that hobby persistent for all those years?

I started writing at a young age, probably seven or eight years old. Not school assignments, but stories of my own imagination. What fascinated me was creating characters, imagining new settings, and seeing how other people reacted to them.

Even though my career was in the newspaper industry, it did not include writing articles. As work responsibilities, family obligations, and the demands of adulthood increased, there were periods when writing had to take a back seat. The desire to write never disappeared, however. Even during the busiest of years, stories, characters, and ideas were always somewhere in the background waiting to be unleashed.

So, while my writing journey has not been a straight line, it has been a persistent one. The interest that began when I was young never left me.

In 2022–23 you entered — and won — the Lindenbaum competition, a spiritual successor to the Windhammer Prize (which you may have heard of). Mind Storm was later published in Bulgaria, where it was very well received. What motivated you to enter the competition in the first place?

I had followed the earlier Windhammer competition and admired the work being produced there. I wanted to participate, but at that stage of my life I could not devote the necessary time to writing a gamebook. A 100-section, 25,000 word adventure may sound modest, but it's a substantial undertaking. It's not a single story, but many interconnected stories that must work together.

By the time the Lindenbaum Prize was established, I had the opportunity to devote serious time and energy to a project, so I decided to give it a shot and see how people responded to my work.

I'm glad I gave it a shot. It ultimately connected with me with fans in Bulgaria. None of that would have happened if I hadn't decided to participate.

The following year you returned with Hollywood Noir, which I personally consider an even stronger entry. It remains my favorite Lindenbaum gamebook to date (at least until I've read the 2026–27 entries), and I'm delighted that it will soon be published in Bulgaria as part of the prestigious Agamor gamebook magazine. That was also your last competition entry. Looking back, how did you feel about the experience? Did the results influence your decision not to participate again, or were there other reasons?

Thank you for the kind words about Hollywood Noir. I'm glad it resonated with readers, and that it will find a wider audience through Agamor.

As for the competition itself, I will share a story. After Mind Storm was announced the winner, Stuart Lloyd, the contest's creator, sent me a congratulatory email and encouraged me to return the following year. I pointed out that winners of the earlier Windhammer Prize hadn't won an award of any kind when they entered the contest in subsequent years. Whether that was coincidence, changing tastes, or something else, I did not know. Stuart's response was: "You can be the first."

I took that as a challenge.

When I began writing Hollywood Noir, I was determined to create the best gamebook I could. I devoted a great deal of time and concentration to it. When it was done, I felt I'd produced something special and quite different from previous works.

Was I disappointed not to win? Perhaps a little. Any writer who enters a competition hopes to do well. At the same time, I was honored to receive the Commendation Award, and pleased readers enjoyed it.

One thing worth remembering is that every competition reflects the tastes of its audience. A large portion of gamebook readers in the English-speaking world also come from role-playing backgrounds. Hollywood Noir is an unusual gamebook in that respect. It's a straight hard-boiled mystery set in 1930s Hollywood, without fantasy elements,cosmic horror, magic, or monsters. That may have made it less conventional for some, but I would not have wanted to write it any other way.

As for why I haven't entered in subsequent years, the answer is I now serve as a judge for the competition. Although that means I can't participate as a contestant, it has allowed me to stay involved with the Lindenbaum Prize and continue supporting the gamebook community in a different role.

How was that experience? Did you enjoy being on the other side of the competition, or did it feel more like an important responsibility than a pleasure?

It was both enjoyable and a responsibility that I took seriously. As a participant myself, I know how valuable constructive feedback can be, especially when so much time and effort has gone into a project.

At the same time, I genuinely enjoyed reading new gamebooks, seeing the different ideas and approaches authors bring to the format, and helping encourage new writers is very rewarding.

Noir fiction seems to hold a special place in your heart. What are your biggest influences in the genre?

Without question, my greatest influence in noir is Raymond Chandler.

What impresses me most about Chandler is the dialogue, particularly the exchanges involving his detective, Philip Marlowe. Marlowe had a way of being witty, observant, and brutally honest all at once. His remarks could make you laugh while simultaneously delivering a punch. There is a sharpness to Chandler's dialogue that I have always admired, and I tried to capture a little of that spirit in Hollywood Noir.

The other major influence would be Mickey Spillane. His detective, Mike Hammer, was a very different kind of character. Where Marlowe relied on wit and observation, Hammer was much more direct and physical. He was not afraid to throw a punch first and deal with the consequences later.

That influence found its way into Hollywood Noir as well. A gamebook needs moments of action and danger, and Spillane's fast-paced, hard-hitting approach helped inform some of those scenes.

If Chandler taught me how a noir detective talks, Spillane taught me how a noir detective fights. Between the two, they had a significant on how I approached Hollywood Noir.

Have you written other gamebooks or interactive fiction that Bulgarian readers may not know about? What about non-interactive fiction?

Yes, long before Mind Storm, I wrote Shadows in the Dark for Dark City Games, published in 2012, and is available on their website. It's an interesting hybrid between a traditional gamebook and a tabletop adventure. The game includes a fold-out map and counters, and combat involves tactical movement and positioning. However, at its heart it still tells a branching adventure story in the spirit of solo gamebooks.

One aspect I particularly like is that it can be enjoyed in different ways. A single player can control a party of characters and experience it as a solo adventure, or a group can play together with one person acting as Game Master.

I also wrote "Escape from Khosht" for the Tunnels and Trolls role-playing game, which you pointed out earlier. That project allowed me to work within one of the classic fantasy role-playing systems and explore a different style of adventure design.

Are you currently working on any new adventures or other writing projects?

Yes. I currently have one completed gamebook manuscript and a couple of others that are roughly halfway finished. The writing itself is only part of the process. Determining the best way to present a project, finding the right home for it, and deciding when it is truly ready for readers are all important considerations.

Ideas are plentiful, but bringing them to completion requires patience. So yes, I can say that there are new adventures in development.

In recent years we've seen several encouraging developments: new CYOA books, a brief revival of Endless Quest, and new original as well as translated gamebook series in the United States. What is the state of the gamebooks there, are they a small niche, or is there a broader audience?

From my perspective, gamebooks remain a niche in the United States, but they are a surprisingly resilient niche.

In addition to new CYOA books, and a revival of the Endless Quest line, digital platforms have also introduced younger readers to the genre, even if they don't think of them as "gamebooks" in the traditional sense.

Is the audience mostly longtime fans, or are younger readers discovering the format as well?

I think most readers are still discovering them from older series, role-playing games, or recommendations from existing fans. A large portion of the audience consists of people who grew up with gamebooks in the 1980s and 1990s and never lost their affection for the format.

While gamebooks may not be in every bookstore, I believe the format is alive, evolving, and still attracting longtime fans and new readers.

Where do you see gamebooks heading in the future?

I believe gamebooks serve an important role because they encourage people to read by making them active participants in the story.

Many readers, especially younger readers, are drawn to the idea that their choices matter. Instead of simply turning pages, they are making decisions, solving problems, managing resources, and helping shape the outcome of the adventure. For some, gamebooks can serve as a gateway to a lifelong love of reading.

As for the future, I'm optimistic. While traditional printed gamebooks may remain a niche format, the ideas behind them are still very popular. The modern formats are building upon concepts that gamebooks pioneered decades ago.

This is why I believe the future of interactive fiction is bright. The formats may evolve, but the desire to step into a story and influence it's outcome is timeless.

Finally, is there anything you'd like to say to your Bulgarian readers?

Thank you to the Bulgarian readers, writers, and publishers who continue to keep the gamebook tradition alive. It has been a pleasure sharing my work with you, and I hope you enjoy Hollywood Noir. Thank you for reaching out and for the support.

Thank you very much. I appreciate the kind words, and I hope I can continue creating adventures that readers will enjoy for years to come.