Интервю с Виктория Хенкокс

Здравей, Вики! Благодарим ти, че се съгласи да разговаряш с нас за твоята книга-игра „Нощна смяна“ и предстоящото ѝ публикуване в България от „Сдружение Книги-игри“. Разкажи ни първо нещо повече за себе си – с какво се занимаваш, къде живееш… и разбира се как се стигна до писането на книги-игри?

Ами основното нещо при мен е, че много бързо се отегчавам от всичко. Израснах в Манчестър, Северна Англия, но исках да „разширя хоризонта си“ и се преместих в Берлин, после в Брага (Португалия) и след това отново в Берлин. Въпреки че се дразня на немците (като типичен британец!), в Берлин се чувствам като у дома си. Нещо сходно е и с кариерата ми. Завърших специалност „Биохимия“ в университета, след това станах медицинска сестра, после учител, а сега създавам текстове за електронно обучение. Имам израз, който може би най-точно ме описва: “Jack of all trades, master of none” („добър в много неща, специалист в никое“.)

Винаги съм обичала да чета и съм се опитвала да пиша, но резултатът е бил определено посредствен. Но когато се върнах към детството си и преиграх книгите от поредицата „Битки безброй“ (“Fighting Fantasy”), ме осени идеята да напиша книга-игра. Опитах и сякаш всичко си дойде на мястото, трябваше само да открия стила, който най-много ми подхожда.

И стигаме до „Нощна смяна“... От къде ти хрумна идеята за нея? Малко е нетипично в книга-игра от английски автор да няма зарове. Всички знаем за култа в родината ти към поредицата Битки безброй и колко много феновете там обичат да хвърлят зарове в книгите-игри. Защо реши да напишеш книга-игра без зарове?

Идеята за „Нощна смяна“ е на поне 20 години. Вдъхновена бях, сигурно вече сте се досетили, по време на нощните смени, които давах в операционните. По принцип си е малко плашещо място, когато сте само двама посред нощ и коридорите са изпълнени със сенки и странни звуци. В началото тя беше написана като нормален разказ, но след това взех началната сцена и започнах книгата-игра с нея.

Никога не съм използвала зарове, докато играех книгите-игри от Битки безброй. Мамех и винаги печелех битките, винаги имах късмет и достатъчно точки умение. Винаги ми е била интересна историята и светът, в който се развива. Предполагам мнозина са били като мен. Реших, че „Нощна смяна“ може да бъде интересна и предизвикателна ако има за основа добра история, както и всички други добри неща от книгите-игри без зарове: пъзели, предмети и логически задачи.

В този ред на мисли… Какво за теб е по-важно в една книга-игра? ИГРАТА или КНИГАТА (качеството на литературата)?

Мислех, че лесно мога да дам отговор на този въпрос, но всъщност не е така. Историята определено е важна за мен и трябва да съм я измислила преди да седна да пиша. Искам да има логика в света, в който се развива действието, и атмосфера, в която да се потопя. Харесва ми информацията за това какво се случва да бъде разкривана поетапно. Но и структурата на книгата-игра е много важна. Както при един филм, не може всичко да е „под високо напрежение“, тъй като това е твърде изтощително, така и в книгата трябва да има места, където тя „да забавя“ и да подготвя читателя за следващото ниво. Нещо като „битка с боса“ накрая на нивото.

В Amazon вече е налична и втората ти книга-игра „Имението на алхимика“. Какво може да ни кажеш за нея? Какво да очакваме?

Стилът е сходен с този на „Нощна смяна“. Харесва ми да пиша за нормални хора на нормални места, където изведнъж се случват странни неща. В „Имението на алхимика“ всъщност имаме едно дяволско интервю. В тази книга героят ни не е особено невинен и определено не е герой. В нея се опитах да се измъкна от клишето на епизод 400 да е успешният край. Там е просто един от четирите възможни края на книгата, който не може да се нарече особено успешен. Все пак героят не е много добър и приключението му в имението не променя този факт.

Мислех си, че тази книга ще е по-забавна и не толкова страшна. Въпреки това, до момента отзивите за нея са: „мрачна“, “извратена“ и не е за „хора със слаби сърца“, така че не ми вярвайте много-много. :)

Надяваме се, че вече пишеш трета книга?

Да, така е. В нея се завръщам към свръхестественото, въпреки че има доста голям „туист“ в нея. В момента е още на ниво сюжет и съм заровена в купчини от листове A3 с схеми и карти на етажи с бележки по тях.

И накрая. Искаш ли нещо, което да кажеш на феновете на жанра в България, които очакват излизането на „Нощна смяна“?

Надявам се всички да са добре в тези странни времена и сърдечно благодаря на всички, които ще подкрепят книгата ми. Надявам се да им и хареса и да успеят да преживят нощната си смяна!

21.05.2020 г.