[Ревю] Блюк

Мечтали ли сте си някога да влезете в ролята на едноклетъчен микроорганизъм, съществуващ на границата между органичната и неорганичната материя? ... Не?! ... Е, така или иначе, сега вече можете. "Блюк" е новата книга-игра на Картър Маккол, псевдоним на анонимен български автор, който дебютира миналата година с книга 6 (но първа като поредност на издаване) от поредицата "Изчезнали пътеки". В нея героят е динозавър (може да прочетете повече тук), но дори повествованието там да ви се е сторило литературно обрано, както се казва - нищо не сте видели.

Приключението тук се развива преди повече от 3.5 милиарда години и... ъъъ... влизате в обувките на... микроб - хемолитоторф. Макар това да създава очакване да играете с някой отрицателен герой от "Патрул за ада", например дясната ръка на Езъл Мухатъ, вие ще си бъдете един съвсем истински микроб. Произведението до голяма степен е изброяване на физико-химични обстоятелства, на базата на които да направите избори и се чувствам некомпетентен в тази матгерия, че да коментирам колко достоверно е от научна гледна точка. От повествователна мога да кажа, че е нечетимо, като оставям вратичката, ако наистина е стабилно базирано на наука, да е гениално за много, много малко читатели, които могат да го разберат (вероятно дори по-малко от тези, които все още очакват, че Инициативата за нова книга-игра на Майкъл МАЙНДКРАЙМ ще се реализира).

Въпреки изключително респектиращия си вид, изданието се отличава с форматиране, по-щедро от издателските обещания на Ейдриън Уейн, и е под 200 епизода, някои от които са доста къси. Лично моят мозък, бързо превключил в Safe mode с цел самосъхранение, не беше физически в състояние да извърши задълбочено четене на този текст и затова минавах епизодите предимно по диагонал и така доста бързо направих три разигравания.

Извадка от произволен епизод (175):

Осмотичният потенциал се обръща, като водният разтвор отвън започва системно да се отнема - слой по слой, молекула по молекула, протоплазмата се сгъстява, а колоидните маромолекули се допират без посредничество на междинна вода, изчезването на която променя прецизната хидродинамика на вътрешната матрица. Ензимните джобове губят подвижност, каталитичните центрове се стесняват, а трансферацията на редокс еквиваленти се забавя. Мембраната се нагъва, задържа локалното напрежение, а йонните потоци създават нестабилни джобове.

Увеличаване на съвместими осмолити (16)

Уплатняване на липидния бислой чрез наситени вериги (3)

Навлизане в частична анабиоза (34)

Предполагам за повечето от вас горният избор е очевиден, но за мен тук се стига до втория (?) проблем - играта. Неспособността ми да възприемам текста беше напълно пропорционална на неспособността ми да вземам решения и това е едничкото нещо, което не може да бъде игрално компенсирано от нищо друго. Да, има умения (които не се натрупват а директно се сменят, за добро или лошо, от едно ниво в друго), но какво ми носи това, ако единственото, което мога да направя, е да преминавам на произволни страници и да записвам каквото ми се каже.

В резултат, "Блюк" за мен е най-нечетимата книга-игра, която ми е попадала до момента. Докато в "Луска" можех все пак да възприема ситуацията от частично подадени обстоятелства и сетива, тук не успях да открия нищо, което да ми допадне. Да, може да се каже, че е дързък експеримент, но експериментите трябва да имат хипотеза, която да потвърдят и въпросът ми е към фундамента на тази хипотеза - за кого е това произведение? Съгласен съм с коментара на автора, че предвид ограничената сетивност и емоционалност на героя едва ли могат да се достигнат особени висоти на художествените описания, истории за доблест, отмъщение и любов, но, хей, може би точно затова повечето автори не пишат книги от гледната точка на микроб? Няма как да не се сетя за онази игра, в която играеш като кокосов орех и, ами, нищо — седиш си и гледаш плажа. А в реалистичен режим има просто един черен екран, защото, разбира се, кокосовите орехи нямат очи и уши.

И така, оставаме в очакване на следващото произведение от поредицата. Не знам какво ще сме в него, но смело мога да кажа, че оттук ще сме само нагоре... поне в еволюционен смисъл и освен ако авторът не реши да пусне книга нулева, в която сме, примерно, камък. Ако не друго, мога да кажа, че изпитвам поне някакво любопитство какво следва...