
Ако днес кажете на някое хлапе, че не знаете какво е "99 Nights in the Forest", то ще ви гледа все едно сте паднали от Марс , както бихте го гледали вие, когато разберете, че не знае кои са Брус Уилис, Сена и Фреди Меркюри. Играта постоянно има по 2 милиона едновременно играещи (пиково над 14 милиона) и макар да няма данни за уникалните потребители, предполагаемите такива са стотици милиони, а сесиите - милиарди.
Разбира се, такъв поп-културен феномен влачи след себе си всевъзожен мърч - плюшки, фланелки, ключодържатели и каквото още се сетите - и множество инфлуенсърски канали, на които могат да се видят разигравания, компилации, съвети за играта. А инфлуенсърите вече осребряват популярността си и тази на съдържанието си с какво ли не - от брандирани вафлички и сокчета, през тениски и чаши до... ами - книги, настолни игри и книги-игри. И така, "99 ДНИ изгубени в гората" (а не "НОЩИ") на Andy Studio, със съдействието на Sundаy Habit, е факт.
Дани и Анди са ИЗГУБЕНИ! И само ти можеш да ги спасиш…
В тази книга всеки твой избор има значение. Всяко твое действие те води към различен КРАЙ!
Ще оцелееш ли 99 дни в гората? Или завинаги ще останеш пленник на мрака?
Ще намериш ли приятелите си, преди да е станало твърде късно?
Тук времето тече странно, а нощта крие повече от сенки. Всяка стъпка може да бъде последна.
Имаш ли куража да се изправиш срещу онова, което те преследва?
Еленът те наблюдава. А неговите верни слуги вече знаят, че си тук.
Започвай да четеш. Избирай внимателно. И не забравяй - светлината е твой приятел!
Книгата
По всичко личи, че основните поставени цели за сюжета на книгата са да разходят читателите в добре познатия от играта сетинг и да го срещнат с максимално много от придобилите култов статус противници - елена, совата, култисти, вълци и други. За действията на главния герой също е предприета същата стратегия - изграждане на лагер, изследване на околностите, събиране на екипировка и спасителна мисия - но не на изгубени деца (както в компютърната игра), а на Анди и Дани. Не мога да отрека, че това вписване на инфлуенсърите в сюжета е сполучлива хрумка за тяхната аудитория, която същевременно е добре напасната.
Като качество на текста, нещата не са страхотни - усеща се липса на редакция и корекция, прекалява се с деепричастия, има излишни думички; но пък са съвсем приемливи - текстът се чете лесно, звучи модерно, като за младата аудитория, но без с това да е прекалено и да дразни. Най-добре се е получило изграждането на атмосфера на лек хорър, особено като се има предвид и колко кратки са епизодите и сцените.
"Задържаш дъха си и чакаш. Еленът бавно пристъпва към другия край на стаята, рогата му драскат тавана, а стъпките му кънтят в мрака. Сърцето ти бие толкова силно, че се страхуваш да не те издаде. Когато чудовището спира за миг решаваш, това е шансът ти."
Играта
За разлика от литературата, играта не пресъздава механично нищо от това, което е компютърната - няма точки живот, свободно движение по карта, екипиране, избор на умения, изграждане на лагер или битки - всичко това остава изцяло репрезентирано от литературата. Този избор вероятно не е лош, предвид че вероятно голяма част от аудиторията още не е достигнала и тийнейджърските си години, но все пак си мисля, че можеше да има поне някакви базови механики, освен избори.
Схемата е линейна в глобален план, т.е. се следва единствен основен сюжет, но пък на ниво сцена разклоненията са значителни. Изборите са по-скоро слепи и на места дори някои познания от компютърната игра могат дори да ви подхлъзнат, което подозирам може да е леко разочароващо за по-нахъсаните читатели. За сметка на това обаче книгата поне не е безмилостна към тях и при смърт просто води до връщане малко назад. Прочитът е сравнително дълъг като за детска книга (все пак има над 200 епизода) и според мен има какво да предложи при повтаряне и евентуално потретване - разбира се, за по-любопитните да видят всички случки и краища.
Оформление

Без колебания за мен оформлението е най-качественият елемент в тази книга. Страниците са цветни и гланцирани, с по една или повече илюстрации по тях и в цветова гама, съответстваща на сцената, развиваща се на тях - например по-страховитата сцена, цитирана по-горе, е на червено-черен разтвор. Илюстрациите са много приятни; не мога да преценя дали е използвана някаква AI генерация в тях, но резултатът определено е стилен. Корицата също ми допада много - да, тъмна е, което стандартно се счита за недостатък, но пък тъмнината е "главен герой" в произведението, така че изборът с надничащите от нея създания ми се струва уместен.
Любопитно ми беше кой е художникът, но няма посочено име - само екипът на Andy Studio. Споменаването на "Илюстрации" в редакторското каре пак е нещо - за автор няма споменато и толкова - само "креативни вдъхновители" и "съавтори и концепция", та остава мистерия кой или какво е писало текста.
Заключение
Трябва да призная, че когато разбрах за тази книга-игра, нямах особени очаквания. Тя обаче си се оказа ОК - нито повече, нито по-малко от това. Според мен изпълнява поставените си цели да бъде "Fan service" на "99 Nights in the Forest", четима е и не мисля, че ще разочарова почитателите на компютърната игра. Затова мога спокойно да я препоръчам за нейните фенове и на хлапета, които обичат детски хорър/мистерии. За останалите със сигурност ще са по-подходящи други заглавия.
Относно възрастта ми се струва най-подходяща за 9-10 годишни деца, но малко по-големи или по-малки също могат да харесат четивото. За съвсем малките ще дойде стряскаща, а за по-големите ефектът на по-телеграфното и наивно повествование ще издиша. Вероятността по-възрастен читател на книги-игри да се впечатли от тази, например на фона на "Сезон на тайни" (като тематично най-близка) е сходна на тази играч на Elden Ring или Valheim да се впечатли от "99 Nights in the Forest". Но това е напълно нормално, книгата си има много конкретна насоченост и в голяма степен доставя това, което обещава.

Написана от Ал Торо, Публикувана в Ревюта
Книги-игри в България, 1991–днес
Българският сайт за книги-игри!
Дизайн на RocketTheme Разработен от Victor Atanasov a.k.a. ringlas