"Сезон на тайни" - Радослав Апостолов (тема за ревюта) - СПОЙЛЕРИ

Увод
В обновеното списание за книги-игри, вече носещо името АГАМОР, основният разказ е Сезон на тайни. Това е второто произведение на Радослав Апостолов, след Убежището, намерило своето убежище в сборника Призвание-Герой, брой 4. Неминуемото сравнение между двете произведения, отдалечени със седем години едно от друго във времето показва, че авторът е постигнал възходящо развитие на своя стил, изработка на сюжет и гейм дизайн.

Дизайн
Сезон на тайни е богато илюстрирано, използвайки последният писък на технологичната мода, а именно – изкуственият интелект Midjourney, който е рисувал по инструкции от самия автор. Точно така, авторът е и същевременно художник на своето произведение. Това до голяма степен синхронизира художественото с литературното, защото не се налага повторна интерпретация от едната към другата форма на изкуство през друг творец. Чрез него е създаден и YouTube трейлър, в който има разкрити части от сюжета. Може да бъде открит тук:


Той също е създаден от самия автор, между двете online разигравания на произведението в канала на Nerd Zone в YouTube от стриймъра kartacha. Тези разигравания влизат под номера 35 и 36, откакто той започна да играе книги-игри преди четири години. Красотата на илюстрациите се допълва от цветността им, която е налична за първи път в този брой на списанието. Текстът е поднесен по подходящ начин и номерата на епизодите са вградени в самото тяло на епизода по обичайния за списанието начин. Най-отгоре е изписано името на героя, в чиято роля играчът се вживява и взема решения от негово име. Това може да поднесе леко объркване от честата смяна на гледната точка, но не може да бъде избегнато, без да се наруши динамиката при представянето на ситуациите.

Литература
И именно чрез ситуациите, през които преминават героите, те се разкриват пред читателя. Точно както човек се опознава чрез ситуациите, през които преминава, така и читателя опознава героите в произведението. Това е акцент в тяхното развитие, в развитието на техните взаимоотношения. Играчът може да реши и да ги развива и задълбочава или обратно, да скара героите помежду им. Това води до различни завършеци в края на играта. Отличната редакция и умелото управлението на темпото в повествованието ме кара да си мисля, че има скрит съавтор зад оригиналния такъв, който подръпва конците от време на време. Моментът, от който творбата е била написана, до момента, от който е започнала тя да се полира е изиграл голяма роля за това да я виждаме такава, каквото е сега. Няколкото лоши думи почти ми отнемат удоволствието да кажа, че изказът в текста е перфектен, красив дори. Наистина, можеше и без тях, но явно са оставени за цвят, както например в епизод 143, когато Иван се ядосва, че Алекс не му вярва. Друг аспект, който усетих е, слабата различност между персонажите – начин на изразяване, начин на мислене, донякъде и реакции. Идентичността на отделните персонажи е много близка и на моменти си представях, че това е един и същ герой, който мисли, говори и действа чрез тях. Логично, да, авторът е това, но едно засилване на уникалността на всеки герой бих приветствал с високо вдигнат палец нагоре.


Игра
В структурно отношение играта можеш да бъде разделена на четири големи части – пътят до хижата, случките в хижата, обиколките на околностите и финалът. Всяка от тях предлага различни начини за взаимодействие между героите, например в обиколките на околностите има заложен цикъл с показател Време. На финала пък всеки герой се изправя срещу своя страх, като дотогава читателят е имал възможности да му помогне, било с информация, под формата на кодови думи, било с предмети. Интересен е моментът, че setup-а на играта е един и същ, а по-голямата част от вариациите в играта се настройват в първата част, а именно – пътят до хижата. Там, с различни решения от страна на играча, се задават и различните курсове на развитие на историята. Така преиграваемостта се определя не от предварително генерирани варианти, а е вследствие от натрупването на различните читателски решения в отделните части. Петимата герои и различните комбинации на взаимоотношения между тях допълнително усилват този ефект. Използваните точки за живот, кодови думи, показател за отборен дух и точки за отношения между герои идеално пасват на историята. Леко недоумение буди фактът, че всичките герои имат по 4 точки Кондиция, при положение, че физическите данни на мъжете и жените в групата се различават. Иначе всичко е добре обмислено и пасва на мястото си по отношение на своето изпълнение. Това, което бих развил по отношение на иновациите е добавянето на качествени варианти при определено ниво на отношения между двама души, може би да правят нещо заедно, ако имат добри взаимоотношения. Може би, дори и кодова дума Заек, ако например Иван и Алекс имат отношения повече от 6 точки? Или пък нещо свързано с Лена и Мишо? А защо не и специална ситуация Скандал, ако Алекс и Лена достигнат 0 точки отношения? Това би поставило тримата мъже пред избор на коя страна да застанат, би направило играта по-пикантна по отношение на отключването на подобен род ситуации и т.н. Малките разлики в отношенията на героите в началото ми се струват една идея по-стандартизирани, по-балансирани, отколкото тези, които се получават при един успешен финал на историята. Липсата на условие за победа вероятно ще издразни повечето читатели, свикнали да постигат максимума в своята игра, но не е това целта на това произведение. В него няма изцяло добър избор или изцяло лош избор. Авторът се е опитал да компенсира правилните избори в една посока с натрупването на негативи в друга. Което в един човешки колектив е точно така – някои читатели биха защитили новата връзка на Иван с Алекс, а други (Team L.E.N.A go go go) биха правили онези избори, с които са съберат отново Иван с Лена. Мишо е перфектният приятел и в двата случая, а Стоев, който е новият в групата, е леко въздушен на моменти. Нещо, което Лена използва, за да постигне целта си. Което всъщност е и основния двигател в динамиката на отношенията в групата. На различните играчи би им допаднал този или онзи герой, респ. би им бил антипатичен този или онзи герой. Това е нещо напълно резонно, имайки предвид, че книгата-игра е един вид съпреживяване.

Заключение
Интересна би ми била друга история не толкова свръхестествена, която да бъде със същите персонажи.

Благодаря за това страхотно ревю! Наистина се радвам, че книгата ти е харесала.

Не мога да пропусна и референциите към Костенурките нинджа, Умирай трудно, Silent Hill (?)

SH2 ми е от най-любимите произведения на изкуството въобще. Като го играх преди 20 години, за пръв път се сблъсках с това, че една история може да има различни завършеци. Това не говори добре за Първата вълна на книгите-игри в този аспект, понеже по онова време вече бях чел десетки книги-игри, но това, което виждах в Сайлънт Хил беше ново и вълнуващо. В книгите-игри имаше един "правилен" финал и много "неправилни", завършващи със смърт или край на приключението. В Сайлънт хил не беше така. Там играта не ти казваше кой е правилният финал. Историята можеше да звърши по много начини и да те кара да искаш да видиш още от тях, с надеждата, че историята на Джеймс Съдърланд може да завърши по по-добър начин... А може би не. От такава гледна точка и "Убежището" и "Сезона", а и всяко следващо нещо, което евентуално напиша, би било повлияно от Сайлънт Хил, понеже точно това за мен е най-силният потенциал на книгите-игри. Поредица от решения, които завеждат играча в една от множество различни вселени в края на историята.

Друг мотив, който е засегнат в някои части на Сайлънт Хил, а и в Сезон на тайни, е този за изкуплението. Той е нещо, което винаги ме е вълнувало. Герои, които са извършили нещо лошо, но са в конфликт със себе си и това им тежи. Книгите-игри са страхотно поле за развитие на такъв сюжет, защото дали героят ще успее да изкупи себе си или ще прекрачи отвъд спасението е в ръцете на читателя, а това го прави още по-ангажиран в сюжета.

Така че, да - вероятно се усеща влиянието на Сайлънт Хил, въпреки че не мисля, че съм слагал директна референция (което е пропуск!)

Мислил ли си за продължение на историята?

Не мисля, че ще има продължение. Първо, че историята ми се вижда завършена. Второ, при книгите-игри с алтернативни завършеци съществува проблемът на канона. Някой читател е достигнал до определен край, примерно основен герой му е умрял. Аз пиша продължение, в което героят е жив... Не е чак болка за умиране, но е леко некоректен похват, който няма как да бъде избегнат. Трето - винаги съществува риск продължението да не е добро. Случвало ми се е безброй пъти да харесам даден филм/сериал/игра, авторите да започнат да правят продължения, понеже произведението се харесва и въпросните да не струват. Това е голям проблем, защото калпавите продължения развалят вкуса и от хубавия оригинал. Поне аз така го усещам, не знам дали хората могат да правят разделение и да се абстрахират. Ярък пример, който се сещам - Walking Dead. Първият сезон беше прекрасен, вълнувал съм се от всяко действие на екрана. Почнаха да правят нов и нов сезон и в момента съм отвратен от този сериал. Не мога да сложа чертата и да си представям само първия сезон, понеже същите герои в съзнанието ми са окепазени от продълженията

Я съм упорит - тогава напиши предистория

Etom писа:

Я съм упорит - тогава напиши предистория

Единствената интересна предистория, която виждам, е как Иван и Лена тръгват заедно, след това тяхната раздяла и последващата атака на Алекс.

Това може да се е случило при друга паранормална случка примерно.

(Модерация -> Преместена)
Личи си, че за 30год са се променили много неща. Няма по- хубава и по- лоша вълна. Просто са различни. Имам чувството, че сега механиката я правят с помощта на софтуер.

teneff писа:

(Модерация -> Преместена)
Личи си, че за 30год са се променили много неща. Няма по- хубава и по- лоша вълна. Просто са различни. Имам чувството, че сега механиката я правят с помощта на софтуер.

Какво ще рече, че механиката я правят със софтуер?