"Сезон на тайни" - Радослав Апостолов (тема за ревюта) - СПОЙЛЕРИ

Увод
В обновеното списание за книги-игри, вече носещо името АГАМОР, основният разказ е Сезон на тайни. Това е второто произведение на Радослав Апостолов, след Убежището, намерило своето убежище в сборника Призвание-Герой, брой 4. Неминуемото сравнение между двете произведения, отдалечени със седем години едно от друго във времето показва, че авторът е постигнал възходящо развитие на своя стил, изработка на сюжет и гейм дизайн.

Дизайн
Сезон на тайни е богато илюстрирано, използвайки последният писък на технологичната мода, а именно – изкуственият интелект Midjourney, който е рисувал по инструкции от самия автор. Точно така, авторът е и същевременно художник на своето произведение. Това до голяма степен синхронизира художественото с литературното, защото не се налага повторна интерпретация от едната към другата форма на изкуство през друг творец. Чрез него е създаден и YouTube трейлър, в който има разкрити части от сюжета. Може да бъде открит тук:


Той също е създаден от самия автор, между двете online разигравания на произведението в канала на Nerd Zone в YouTube от стриймъра kartacha. Тези разигравания влизат под номера 35 и 36, откакто той започна да играе книги-игри преди четири години. Красотата на илюстрациите се допълва от цветността им, която е налична за първи път в този брой на списанието. Текстът е поднесен по подходящ начин и номерата на епизодите са вградени в самото тяло на епизода по обичайния за списанието начин. Най-отгоре е изписано името на героя, в чиято роля играчът се вживява и взема решения от негово име. Това може да поднесе леко объркване от честата смяна на гледната точка, но не може да бъде избегнато, без да се наруши динамиката при представянето на ситуациите.

Литература
И именно чрез ситуациите, през които преминават героите, те се разкриват пред читателя. Точно както човек се опознава чрез ситуациите, през които преминава, така и читателя опознава героите в произведението. Това е акцент в тяхното развитие, в развитието на техните взаимоотношения. Играчът може да реши и да ги развива и задълбочава или обратно, да скара героите помежду им. Това води до различни завършеци в края на играта. Отличната редакция и умелото управлението на темпото в повествованието ме кара да си мисля, че има скрит съавтор зад оригиналния такъв, който подръпва конците от време на време. Моментът, от който творбата е била написана, до момента, от който е започнала тя да се полира е изиграл голяма роля за това да я виждаме такава, каквото е сега. Няколкото лоши думи почти ми отнемат удоволствието да кажа, че изказът в текста е перфектен, красив дори. Наистина, можеше и без тях, но явно са оставени за цвят, както например в епизод 143, когато Иван се ядосва, че Алекс не му вярва. Друг аспект, който усетих е, слабата различност между персонажите – начин на изразяване, начин на мислене, донякъде и реакции. Идентичността на отделните персонажи е много близка и на моменти си представях, че това е един и същ герой, който мисли, говори и действа чрез тях. Логично, да, авторът е това, но едно засилване на уникалността на всеки герой бих приветствал с високо вдигнат палец нагоре.


Игра
В структурно отношение играта можеш да бъде разделена на четири големи части – пътят до хижата, случките в хижата, обиколките на околностите и финалът. Всяка от тях предлага различни начини за взаимодействие между героите, например в обиколките на околностите има заложен цикъл с показател Време. На финала пък всеки герой се изправя срещу своя страх, като дотогава читателят е имал възможности да му помогне, било с информация, под формата на кодови думи, било с предмети. Интересен е моментът, че setup-а на играта е един и същ, а по-голямата част от вариациите в играта се настройват в първата част, а именно – пътят до хижата. Там, с различни решения от страна на играча, се задават и различните курсове на развитие на историята. Така преиграваемостта се определя не от предварително генерирани варианти, а е вследствие от натрупването на различните читателски решения в отделните части. Петимата герои и различните комбинации на взаимоотношения между тях допълнително усилват този ефект. Използваните точки за живот, кодови думи, показател за отборен дух и точки за отношения между герои идеално пасват на историята. Леко недоумение буди фактът, че всичките герои имат по 4 точки Кондиция, при положение, че физическите данни на мъжете и жените в групата се различават. Иначе всичко е добре обмислено и пасва на мястото си по отношение на своето изпълнение. Това, което бих развил по отношение на иновациите е добавянето на качествени варианти при определено ниво на отношения между двама души, може би да правят нещо заедно, ако имат добри взаимоотношения. Може би, дори и кодова дума Заек, ако например Иван и Алекс имат отношения повече от 6 точки? Или пък нещо свързано с Лена и Мишо? А защо не и специална ситуация Скандал, ако Алекс и Лена достигнат 0 точки отношения? Това би поставило тримата мъже пред избор на коя страна да застанат, би направило играта по-пикантна по отношение на отключването на подобен род ситуации и т.н. Малките разлики в отношенията на героите в началото ми се струват една идея по-стандартизирани, по-балансирани, отколкото тези, които се получават при един успешен финал на историята. Липсата на условие за победа вероятно ще издразни повечето читатели, свикнали да постигат максимума в своята игра, но не е това целта на това произведение. В него няма изцяло добър избор или изцяло лош избор. Авторът се е опитал да компенсира правилните избори в една посока с натрупването на негативи в друга. Което в един човешки колектив е точно така – някои читатели биха защитили новата връзка на Иван с Алекс, а други (Team L.E.N.A go go go) биха правили онези избори, с които са съберат отново Иван с Лена. Мишо е перфектният приятел и в двата случая, а Стоев, който е новият в групата, е леко въздушен на моменти. Нещо, което Лена използва, за да постигне целта си. Което всъщност е и основния двигател в динамиката на отношенията в групата. На различните играчи би им допаднал този или онзи герой, респ. би им бил антипатичен този или онзи герой. Това е нещо напълно резонно, имайки предвид, че книгата-игра е един вид съпреживяване.

Заключение
Интересна би ми била друга история не толкова свръхестествена, която да бъде със същите персонажи.