Малцина са тези сред феновете на книгите-игри, които не са чели или поне не са чували за поредицата „Пътят на Тигъра“ на Марк Смит и Джейми Томсън. Тя се състои от шест книги, от които през деветдесетте в България издателство „Еквус Арт“ издава единствено последните четири, започвайки с книга трета „Узурпатор“. Главният герой е нинджа, наречен Отмъстител, а действието се развива в магическия свят Орб. За разлика от книгите в поредицата „Битки безброй“ в тези английски книги-игри има изграден един доста интересен фентъзи свят с богата митология и история.
Последната шеста книга от поредицата „Пъкъл“ (издадена през 1987 г. в Англия и през 1993 г. в България) приключва по един много странен начин, хвърляйки в недоумение феновете по цял свят. Проникнал в недрата на Процепа, за да спаси своя добър приятел рейнджъра Глайвас, нашият герой се изправя пред Черната вдовица и миг преди решителната битка... книгата свършва. Авторите твърдят, че не са планирали нова книга, а са искали така да завърши поредицата. Жанрът залязва във Великобритания и поредицата остава с този отворен край... до тази година.
Около двадесет и пет години по-късно, през 2015 г, в резултат на кикстартър кампания излезе книга седма – „Изкупител“. Книгата е написана от Дейвид Уолтърс (автор на книга 0 от Пътят на Тигъра, но за нея ще ви разкажа друг път) с участието и под вещия надзор на самите Марк Смит и Джейми Томсън/
Държа да предупредя, че аз самият съм върл фен на поредицата „Пътят на Тигъра“. Бях на 10, когато ми попадна книга трета „Узурпатор“ и именно тя ме запали по книгите-игри. Преди това си бях купил няколко книжки от поредицата „Избери своето приключение“ и въобще не ми бяха харесали. Всички книги от поредицата съм ги препрочитал до скъсване. Така че си представяте какво е било усещането като разгърнах книга седма над двадесет години по късно. Честно казано, бях се подготвил да бъда разочарован. Така наречената „нулева книга“ от поредицата, която излезе миналата година, хич не ми допадна. За щастие, сега това не се случи!
„Изкупител“ е точно това, което трябва да бъде. Епичен край на една култова поредица. Но всичко по реда си.
Първо, за оформлението: то е ужасно. Вътрешните илюстрации са трагични, качеството на печат на корицата е плачевно: размазани букви, пискелизирани надписи... След две изигравания страниците се подвиха и намачкаха. Явно хората от Megara Entertainment печатат книжките на доста евтин дигитален печат (само така си обяснявам качеството и дългото чакане, докато ми я изпратят, въпреки че си я поръчах от Amazon).
Иначе, за самата книга. Ще се постарая да няма спойлери, за да не разваля удовослтвието на тези, които още не са я чели. След като попада в паяжината на Черната вдовица, нашият нинджа трябва да се измъкне и да бяга. Все пак не е сам, придружен е и от приятели (Ерис, Весперс, Тауфур и и Тайболт) и от врагове (Тютчев, Таум и Касандра). А, да, и за къде без Фоксглъв. В зависмост от това дали сте влюбен или не в нея в книга 6, ще протече по различен начин действето. Това е много често срещана проверка в тази книга. Постоянно има проверки какво си направил в предишните книги, така че е хубаво да се препрочетат преди да се започне с тази. Например, дали в книга 2 „Узурпатор“ си бил преследван от Голем на плъта.
След като успява да се измъкне от Черната вдовица, Отмъстителят се захваща с основната си задача – да спаси Глайвас. Бях с нагласата, че действието на цялата книга ще се развива в Процепа, но не е така. След няколко епични битки, както с нови врагове, така и с доста „стари познати“, освобождавате Глайвас и се завръщате в Ирсмункаст, където обаче, докато ви е нямало, са се случили разни неща. Трябва отново да се борите, за да въвзвърнете трона си. Герои от „Властелин“ отново се появяват, за да ви помогнат в това начинание: водачът на простолюдието Демагога, жреца на Куон Грейстаф, Главния жрец от Храма на Времето Солтис, Анотидас – главатарят на наемниците, Гуинет от Храма на Дама...
Явно авторите са се опитали всячески да намесят всички любими на читателите персонажи от предните книги. За някой, който не е фен на поредицата, или не е чел всичките книги, може да му се стори малко „манджа с грозде“ или изобщо да не разбере аджеба кои са тези, но пък за хард фенове като мен беше истински кеф, когато се появеше поредната позната мутра.
Като игра: книгата си е линейна, като всички останали от поредицата. Системата за битки, естетствено, си е същата, а литературата си е на обичайното за поредицата ниво. Авторите все пак са се опитали да разчупят малко битките, вкарвайк малко по-различен тип избори преди битка, но като цяло няма някаква съществена промяна.
И така. Поредицата вече е завършена. След последния епизод даже ми стана малко тъжно. Сякаш сега, когато всичко е свършило, магията“ е изчезнала. Все пак се надявам да прочета още някое приключение на моя любим нинджа Отмъстител. Например, да поеме някъде на юг към морето Зегед или джунглите на Кеш, повтаряйки си Завета на Нинджа:
НИНДЖА НО ЧИГИРИ
„Ще изчезвам в нощта, ще превръщам тялото си в дърво или камък;
ще потъвам в земята и ще минавам през стени и заключени врати.
Ще ме убиват много пъти, но няма да умра;
ще сменям лика си и ще ставам невидим,
за да ходя сред хората, без те да ме виждат.”
Автор: Николай Гьошев
Написана от ringlas, Публикувана в Ревюта
Българският сайт за книги-игри!
Дизайн на RocketTheme Разработен от Victor Atanasov a.k.a. ringlas