[Ревю] Кристал от бури

Предполагам за мнозина от любителите на фентъзи в България името Пратчет моментално буди интерес. Авторът на поредицата за света на Диска е популярен в цял свят, сякаш повече в Европа, отколкото в Щатите, но у нас е направо боготворен. В моето обкръжение през гимназиалните и студентските години това беше или най-четеният автор, или на второ място след Кинг, а тиражите на книгите му се дават като пример сред книжари и издатели. Комбинацията от "книга-игра" и фамилията Пратчет при мен означаваше "моментална покупка" и така се сдобих и прочетох "Кристал от бури" на английски още когато излезе, преди няколко години.

Автор на книгата е Риана Пратчет, дъщеря на Тери, чиято биография обаче далеч не се изчерпва с това - тя е журналист и сценарист за видеоигри, като във впечатляващата листа от заглавия, по които е работила, са серията Tomb Raider, Bioshock Infinite, Beyond Divinity, серията Overlord, Thief, Prince of Persia и други. Специализацията в интерактивно разказвачество е страхотна предпоставка за доброто структуриране на книга-игра, така че имаше всички предпоставки това да е едно различно и запомнящо се заглавие от поредицата "Битки безброй" ("Fighting Fantasy").

Хубавата новина е, че в края на лятото от Гени Джи издадоха заглавието на български, та сега всеки от вас може да се запознае с него и да прецени сам за себе си. За контекст на това ревю е важно да отбележа, че считам "Кристал от бури" за продукт, който нито е насочен към старите фенове на "Битки безброй", нито се опитва да предложи на новото поколение това, което се предлагаше навремето на нашето, а се опитва да предложи нещо подходящо за днешните деца. Не съдя негативно книгата за това, че не спазва изцяло обичаната за поредица формула, макар че разбирам и тези, които го правят.

А ТИ достатъчно смел ли си, за да тръгнеш на приключение в Океана на бурите, в търсене на летящия остров Нимбус, който внезапно пада от небето и се разбива във водата?

Очакват те стихийни бури и какви ли не морски създания, с които ще трябва да се сблъскаш по време на мисията ти да върнеш острова обратно в небесата. По петите ти ще се появят побеснели същества, като чудовищни харпии и подводни страшилища, от рода на голямата бяла акулосепия. За да оцелееш ще ти трябва много хитрост, както и целият ти кураж.

Книгата

Въпреки че събитията "на хартия" се развиват в Титан (света на голяма част от книгите-игри в поредицата "Битки безброй"), светоизграждането на Риана дава напълно различни усещане и атмосфера. Тя си е създала едно свое кътче в него, удобно изолирано от останалия свят, в което нещата са напълно различни. Имаме архипелаг от летящи острови, пътуващи между тях ферилети, енергийни кристали и внедрилите ги в всякакви машинарии таласъми техноманти, могъщи буреродници (въздушни елементали), които зареждат кристалите... и целият този микс живеещ в хармония, до падението на Нимбус, разбира се.

Макар да идва малко труден за осмисляне в началото, с цялата си терминология и особености, това е един интересен сетинг, който постепенно придобива плътност. Жителите в него се познават, много от тях се занимават със съвсем светски дейности, а изпъплилите навсякъде полудели създания са по-скоро създадени от текущия феномен, отколкото ежедневното състояние на това местенце. Протагонистът също е низшестоящ страж, а не велик приключенец, който е готов да смаже всяко страховито чудовище, попаднало на пътя му.

Книгата е по-скоро сюжетна и линейна. Героят е наглед последният оцелял страж от Небесния патрул, който тръгва да разнищва събития покрай падането на острова Нимбус. Ако се абстрахираме от поръсените зад всеки ъгъл битки, по-голямата част от сцените са пряко свързани със сюжета и са малко тези, които не го развиват по някакъв начин. Въпреки изборът в какъв ред да посетите локациите, ще минете през почти всички такива в рамките на един прочит и това прави книгата дълга за четене и позволява на историята да се разгърне; по мое мнение - сравнително сполучливо.

Цялостното усещане е за една приятна детска книжка - лековато приказно/clockwork фентъзи - по-детска от другите книги от поредицата и според мен по-подходяща и за момичета. Ако заради фамилията на авторката сте си помислили, че това ще е хумористично произведение искам да побързам да разсея тези очаквания - хуморът не е (значима) част от микса и Риана не се опитва да подражава на баща си в този аспект. Акцентът е върху постепенното разследване, с малка доза героизъм, без прекомерен драматизъм в никой момент, но няма и от тъй наречените comic relief сцени.

Играта

Предвид че Риана има сериозен опит в писането за съвременни компютърни игри, очаквах играта тук да блести като структура и далеч да надскача остарелите (за мен) игрални принципи на поредицата. В частта с правилата видях, че книгата плътно се придържа към стандартните правила и система на "Битки безброй" и от тук си личи, че авторката по-скоро се е опитала да се впише, отколкото да изпъкне.

За съжаление това не се е получило много качествено. Основният геймплей, а именно разучаването на принципа проба-грешка чрез неинформирани избори и тук е на лице и работи както обикновено, макар и за щастие с по-малки наказание и възможност за връщане на локациите. Битките обаче са много предозирани точно в тази книжка, в която най-малко е нужно да са толкова и голямата част от тях са лесни, в резултат на което само накъсват сюжета. Минах през 26 битки в последното си трето разиграване на българското издание, което, относително казано, е двойно дори на стандартите на Ливингстън и Джаксън. Определено ми досадиха толкова много битки, а може би сюжетът ми е бил достатъчно интересен, че да не искам толкова често да се отделям от него.

Навсякъде има разхвърлени и напълно безсмислени оръжия - достатъчно за играча е само едно за +1 Атака, а тези без никакъв бонус нямат никаква роля, тъй като героят започва с оръжие и не видях да има ситуация, в която може да го изгуби. В добавка всяка храна е от различен вид (вместо да са просто "провизии") и може да възстановява или 2, или 3 точки, а на няколко места в приключението определени видове имат допълнителен ефект. И така вместо чертички или стойност в една графа накрая играчът е описал продуктовия каталог на епизод от "Мастър шеф" в дневника си. В комбинация с безбройните битки, останах с впечатлението, че Риана е видяла какви неща се слагат по тези книги-игри, без напълно да разбира функцията им, и ги е наслагала щедро без замисляне къде, защо и как.

Има и други дребни проблеми, например често се налага читателят да помни нещо, въпреки че в книгата се ползват кодови думи - не е ясно защо не е използвана тази техника навсякъде, където е необходимо; има няколко предмета, за които не е ясно дали могат да се ползват с натрупване и къде точно важат; има няколко места, на които иначе сравнително свободната схема на движение безпричинно не ти позволява да посетиш дадена локация, ако си посетил друга преди това. Но като цяло всичките тези неща са доста дребнички и рядко биха довели до сериозни проблеми за играчите.

Като плюс бих посочил сравнително по-ниската трудност. Възможностите за допълнителното увеличаване на атаката, изобилието от лековити предмети, както и малкото места, на които се получават тежки наказания или се влиза в кошмарни битки при "завиване наляво" правят приключението относително лесно, особено след малко разузнаване на първи прочит. Изключение прави един сегмент от приключението, в която има 3-4 битки, при които предметите няма да ви свършат особена работа и ниско начално Умение може да ви обрече на провал. Въпреки това "Кристал от бури" е възможна с начално умение около 10 и би трябвало да е лесна с 11 или 12 - с такава стойност дори е съвсем реалистично да се мине при първо преиграване. Определям това като плюс не само като сравнение с често прословуто трудните книги от серията, а и с оглед на различната целева аудитория.

Оформление

Ще бъда малцинство тук и ще кажа, че корицата за мен беше приятна. Тази дебилна, минималистична и сладурска визия наподобява стила на анимациите по детските телевизионни канали и с оглед на това ми пасва за продукта. Релефните надписи, лакът на резки и по-наситения лилав цвят правят оригиналната английска версия още по-приятна за мен. Отново, тук мнението ми е обосновано на това, че тази книга е за съвсем друга аудитория и се опитвам да я преценя в този контекст. Разбирам напълно защо повечето не я харесват чисто естетически, както и като книга от поредицата "Битки безброй", защото тя е напълно различна от останалите.

Относно вътрешните илюстрации, не харесвам и "нашия", и англиския вариант. Все пак мисля, че тези в оригиналното издание (дело на художничката на корицата - Ева Ескелинен) са по-подходящи. Ще отворя една скоба, че от Гени-Джи вършат страхотна работа в подбора на корица и илюстрации за българските издания и заслужават много респект за това и предвид доказаните им успехи, тук по-скоро отново става дума за мои лични предпочитания, а не обективна оценка. Илюстрациите за нашата "Кристал от бури" са на Иштван Лактош и макар и видимо по-детайлни и майсторски от тези на Ескелинен, за мен са грозновати, старовремски и не пасват толкова на продукта.

Останалата част от оформлението е естетически подредена, но страда от базови удобства, на които започнахме да свикваме напоследък. Многобройните предмети за вземане са навсякъде из текста и без визуален акцент, което затруднява диагоналното четене при преиграване, тъй важно за книги-игри от тази поредица. Дневникът е неергономичен - има много загубено пространство, а за нещата, които записвате, мястото далеч не стига. Няма графи за елементи от играта като например кодовите думи, родно място, текущ спътник, показатели на управлявана машина...

Заключение

"Кристал от бури" ме остави със смесени чувства. Като цяло беше една лека и приятна история, която мисля че може да е интересна на деца на възраст 10-15 години, макар и едва ли ще се превърне в култова класика и за тях. Играта не блести и не поема никакви рискове, но пък е напълно приемлива и макар да съм изброил доста недостатъци, те са по-скоро дребни и леко досадни елементи, отколкото фрустриращи или разбиващи цялото изживяване.

Очаквам заклетите фенове на поредицата у нас да не харесат много тази книга, но според мен трябва да се приеме, че те просто не са целевата ѝ аудитория. Ако сте закърмени с "Битки безброй" от 90-те, бих ви препоръчал или да прочетете книгата по-широко скроени към това, което е, или просто да я дадете на децата си. Тя е стъпка в търсенето на това какво трябва да е една книга-игра за днешната младеж и макар да не е съвършена в това си начинание е един приличен експеримент. А що се отнася до Риана Пратчет, усещането ми е че ако не се опитва да пише по чужди калъпи и поизпипа малко структурирането на играта, би могла да се справи много по-добре и да напише изключително увлекателни приключения, особено за по-младите читатели.