Псевдонимът Люис Амърсън се появи за пръв път на международната сцена на книгите-игри през 2024 година с участие в конкурса "Линденбаум", а неговото произведение "Мочила" получи "Merit" награда, т.е. се класира в челната тройка в една доста силна година и то не само откъм брой участници. У нас с това заглавие се поставя начало на поредицата "Съкровищница Линденбаум", с което издателство Гигаигри вече има ясен фокус и ако плановете им се реализират, в скоро време ще видим още доста заглавия от същия конкурс, че и от същата година. Редно е да се отбележи, че все пак има и други произведения от него, издадени у нас - "Психо буря" на Андрю Грийн и "И виж как небесата се разкъсват" на Щефан Хаген (в списание Агамор, брой 4), а от неговия предшественик, "Windhammer", вероятно имаме повече от дузина преведени заглавия.

Приключението съчетава интересена смесица от жанрове (уестърн и ужаси) с многокомпонентна игрална система, включваща битки, предмети, показатели, характеристики, умения и кодови думи - въобще едно силно интригуващо заглавие, което успя да спечели интереса ми дори и преди да съм стигнал до първи епизод.

Под безмилостното слънце на Дивия запад един млад куриер от „Пони Експрес“ трябва да поеме поредната си пратка. Каквото и да е съдържанието ѝ, тя е обрекла на ужасяваща смърт предния ездач и началника на станцията.

Но безбройните опасности няма да разколебаят точно този куриер, дал своя кървав обет. Каквито и пречки, врагове и мрачни сили да застанат на пътя му, той ще продължи към своята цел. За да оцелее, ще разчита не само на револвера си, но и на своите тайни свръхестествени дарби.

Литературата

Литературата на "Мочила" е увлекателна и потапяща. Без прекалено много текст се изгражда интересен герой с мистични способности и свят, в който имаме преплитане на Дивия запад с мистериозни сили, като в голямата си част това е направено сполучливо. Текстът е много приятен на английски, сякаш най-добрият в това отношение за годината в Lindenbaum и въпреки че целта му не е да е прекалено страшен, хорър атмосферата е осезаема и изградена стилно.

Сцените са фокусирани върху основната сюжетна линия и постепенно разплитане на това какво се случва. Дори страничните случки се чувстват силно обвързани, поне тематично, с основните събития. Има осезаема градация на напрежението и почти всичко работеше много добре за мен до кулминацията. В нея ме разочарова първо антагонистът и второ известната несигурност на автора до колко иска да заложи на фантастичен елемент и доколко на по-"фентъзи" такъв - не мога да кажа нещо по-конкретно, за да не ви издавам нищо от сюжета, но когато прочетете книгата, ще разберете какво имам предвид. Т.е. единствено във финала жанровата смесица леко не сработи за мен, струва ми се "ненаясно със себе си", но това не е нещо, което бих определил като голям проблем - по-скоро като лично усещане и предпочитания в друга посока.

Преводът на български до голяма степен успява да запази чара на текста, но не е без забележки. Предвид че има двама редактори, които очевидно не са работили по игралната система или по голобални промени в това завършено произведение, а са били концентрирани изцяло върху това преводът да е гладък, все пак е странно, че се набиват на очи проблеми като "караш с пълна скорост" (яздиш кон!), "Ако имаш храна от предишното приключение" (епизод 38 - предишно приключение няма и нищо подобно не пише в английския текст) и други.

Играта

Играта за щастие е също доста интересна. Още на ниво създаване на герой има доста избори - разпределяне на точки между три характеристики, преразпределение на точки между Живот и Сили (Мана), избор на специални умения (някои под формата на предмети). Разликите по-скоро създават лек нюанс в приключението, отколкото генерално да определят героя, или да отключват и заключват ситуации и сцени. Считам това за добър подход, особено за приключение в 100 епизода. Резултатът е, че на базата на уменията си ще имате леко по-добри шансове тук-там, поле за търсене на най-добър старт и най-силно изиграване, но пък създаването на един или друг герой не води до очевидни избори и не предопределя развитието на сцените. За балансът на възможните умения и характеристики имам леки забележки - има едно прекалено силно умение и за съжаление чисто не-биткаджийски герой има сравнително малки шансове за успех, но като цяло нещата са съвсем прилични.

Битките са сравнително леки, вероятно няма ви се наложи да изиграете повече от 5-10 рунда в рамките на цялото приключение и няма да ви натоварят или досадят. Механично работят добре и в зависимост от уменията, с които разполагате, може и тук-там да имате малки избори дали и кога да приложите някое, както и дали да хабите патрони, или в даден момент да рискувате и да довършите схватка с нож. Няма особена дълбочина в тези избори, правилната стратегия е почти винаги очевидна, но все пак е малко по-разчупено от това само да хвърляте зарове.

Играта има много елементи, но без да е сложна и в своята цялост работи добре. Изборите са интересни, директната смърт е рядкост, последствията са смислени. На едно място ме изненада приятно с това, че редът на действия има значение, което е рядкост в книгите-игри. Има и добра доза преиграваемост, на базата на разкланящи се пътища и на това как ще подходите в отделните сцени. Разбира се късметът също е фактор. Единствената ми по-съществена забележка и тук е към финала, в който ми липсваха интересни избори или смислена употреба на умения и предмети - основното си остава патакламата. Отново, няма някакъв сериозен негатив в това, просто ми се искаше нещо повече.

Оформление и други

Оформлението е изцяло в стила на Спасимир Игнатов, на когото дължим голяма част или направо всички сполучливи и, по-рядко, несполучливи експерименти в сферата на предпечата и печата през Новата вълна. Подгъвът на корицата и релефният лак придават луксозен и интересен вид на изданието, заровете по страниците са дупки от куршуми в черепи на бизони, при събрани страници странично на книгата се чете името на серията - въобще, личи си, че нещата са правени с внимание и любов към дизайна.

Предната корица е твърде тъмна, изключвайки лакираните елементи, изобразява трудно различима част от седло + дисаги и се опасявам, че за случаен наблюдател би било напълно неразбираемо "какво се случва" на нея. В комбинация с непознатата дума в заглавието, единствено уестърн шрифтът има някакъв шанс да спечели внимание или да подскаже що за книга е това. Макар сравнението да не е справедливо, напомни ми на корицата на "Луска" - непонятна дума на черен фон. За съжаление и вътрешните илюстрации са излезли видимо тъмни (далеч по-тъмни от версиите им в статията тук), губи се детайл и това намалява ефекта от тях. Абстрахирайки се от това, направени са с AI в реалистичен стил и ги намирам за сполучливи. Приятно намигване е и използването на лицата на членове от екипа при генерирането на някои от изображенията - например на организатора и редактор Гален Монев като шериф, преводача Стефан Атанасов като полковник и, без да мога да съм 100% сигурен за това, на предпечатника като кривокрил гарван.

Дневникът е може би най-слабото звено, защото е претруфен с всевъзможни излишни елементи, допълнителни графи и какво ли още не. Това е сериозен недостатък, защото ще затрудни начинаещите читатели, които ще играят приключението. Да, доброто и атмосферично оформление е важно, но точно в дневника не бива да е за сметка на четимостта и простотата.

В заключение

"Мочила" на български е една наистина добра книга-игра, силна във всяко отношение, но пък и с дребни проблемчета, отново във всяко отношение. На английски - беше ми второто любимо произведение от Линденбаум в съответната година, и считам, че заслужено получи своята Merit награда. С чисто сърце го препоръчам, най-вече на стари фенове на жанра, независимо дали търсят интересна литература или игра; но защо не и на по-млади читатели, на които им понасят леки хорър елементи (много консервативно можем да я сложим в категория 13+, но със сигурност има родители и деца, които ще са ОК и за прочит на по-ранна възраст, тъй като няма нищо прекалено страшно или "графично" в книгата). От света на "Тъмната кула" на С. Кинг съм чел само разкази и не съм сигурен до колко паралелът е удачен, но ми се струва, че тази книга-игра създава подобно усещане и ще допадне на феновете на Стрелеца.

И така, имаме силен старт на серията "Съкровищница Линденбаум", от която се надявам съвсем скоро да видим още заглавия - определено има попадения, които си струва да стигнат до българските читатели. Дано екипът запази креативността си, като същевременно се пребори с дребните проблеми, които успяват да се прокраднат в изданията.