Издателство "Ентусиаст", които миналата година за първи път предложиха на читателите си книга-игра ("Предатели в космоса"), сега започват нова интерактивна поредица - "Приключение, в което героят си ти - Времеви обрати" или на английски - "A Pick-Your-Own-Path Adventure - Time Twisters". Автор отново е Тим Колинс, който за двадесетгодишния си авторски път вече е натворил над 110 произведения за деца.

Както името на поредицата подсказва, в "Загадка в Помпей" героите ще пътуват назад във времето, за да повлияят на пагубни събития и да съхранят историята такава, каквато я познаваме.

Роми е вълчица, Рем е бухал, а двамата заедно са изобретателно дуо, пътуващо във времето. С помощта на специални часовници, с които ще се запознаеш и ти, те посещават различни епохи от историята, за да спасят света от ОГРОМНИ кризи.

В тази книга-игра ще се включиш към тях и заедно ще стигнете до древния римски град Помпей. Кризата е, че известният историк Котакий посещава града в навечерието на изригването на Везувий, а не би трябвало да е там. Уловката е, че ще разполагате точно с дванайсет часа, за да поправите бедствието и да спасите историята.

Ще успееш ли да им помогнеш навреме?

Литературата

Приключението започва с кратко представяне на героите, Рем и Роми, пътешественици във времето. Читателят е призован да им помага в приключенията, в които те ще спасяват историята, като всеки път ще разполагат с 12 часа за целта. Това, което тук ми се стори малко мрачно като за детска книга, е че не се опитвате да предотвратите по някакъв начин бедствие, а да спасите конкретен герой, като внимавате да не издадете на останалите за изригването на вулкана, за да не вземат да се спасят - така ще промените историята прекалено много.

След бързичкия старт, героите започват да обикалят Помпей в търсенето на Котакий. Срещат се с различни персонажи и неочаквани пречки, като историческата действителност е груб щрих, а не по-основен елемент (както е например в "Проклятието на фараона"). Особеност е, че всички герои са всъщност животни, но за съжаление това не е направено по някакъв интересен начин, например като в "Зоотрополис", а напълно безцелно и без този антропоморфизъм да е отразен в повеедение на героите, битието им или поне да води до някоя готина шега. Или както младото поколение се изразява, напълно "рандъм" е. Ето няколко примера:

Тръгвам след Роми - миризмата я повежда по улицата, докато не стига до малка странична уличка. Прасе с копринена рокля отскача встрани, когато тя преминава стремително. (нов ред) Роми спира пред една врата.

Виждате ли някаква добавена стойност от това, че героинята във второто изречение (извинявам се, че правя предположение за пола) е прасе? Или въобще смисъл в съществуването на това изречение?

Покрай три от страните на малка стая има дълги каменни пейки с малки дупки, издълбани в тях. Върху три от тях седят гарван, заек и рис. Сепват се и вдигат очи към мен. (нов ред) Изкачам навън и помагам на Роми да се изправи.

Със същия успех можеше да има слон, пингвин и делфин, които дефекират кротко, докато не ги сепваш с това, че влизаш в обществена тоалетна, което впрочем е и следващата игра-лабиринит - заобиколи смръднята от помпейските кенефи, с извинения за цинизмите.

Още в първи епизод имаме смяна на гледната точка - изведнъж тя се предава от първо лице през погледа на Рем и повече няма реплики към читателя-помощник чак до финалните епизоди, в които отново Рем и Роми започват да обсъждат с него как са се справили. Тази смяна ми се стори объркваща и ненужна - можеше героят поначало да е Рем, можеше да е помощник (бил той и отдалечен оператор-съветник) през цялото време, но половинчатият подход според мен е най-лошото възможно решение.

Текстът ми стои сух и невдъхновен и никоя от сцените, през които минах, не изглеждаше особено интересна нито като приключение, нито като колорит, нито в някакъв исторически аспект. За превода, дело на Анелия Петрунова, не мога да кажа много - от една страна нямах никакви проблеми с четивността му, от друга вече споменах за въпросната сухота, но вероятно голяма част от нея идва от оригиналния текст.

Играта

Играта залага на избори, както и загадки, вписани в епизодите. Структурата е изцяло дървовидна, състои се от 53 епизода (от които 18-те края на "саламен" принцип) и няма никакво преплитане в нея, тоест пътят до всеки един край е напълно уникален. В рамките на един прочит читателят минава през 5-7 епизода, като в края на всеки такъв изборът е между две опции.

Този тип схема дава възможност за многобройни кратки прочити (около 20 страници рехаво форматиран текст на един прочит), като основният негатив пък е голямата повтаряемост. Тя се усеща най-вече в първите епизоди и може да се бори с по-голяма разклоненост в началото (като например в приключенията на Таласъмчо), но тук този похват не е приложен.

Изборите до голяма степен се правят "на сляпо", като в началото служат повече за разклоняване на сюжета а в края - за определяне на това дали ще се стигне до повече или по-малко успешен край. Тази комбинация не ми допада, защото води до усещане за незаслужено наказание или победа - подход, считан за класически в старата западна школа на книгите-игри, но не толкова добре приет в нашата. Българските автори още от 90-те бяха насочени към по-класическия вариант за игрите - наказанията да са в следствие на грешки.

Последно на тема игра остана да си поговорим за загадките. Както и в "Предатели в космоса", тук те са развързани от играта - т.е. решаването им не е изискване, не води до някакво разклонение или промяна на точки или каквото и да било друго; а често са и едва бегло свързани с текста. Предадени са почти изцяло с визуални елементи и са насочени към съвсем детска аудитория - откриване на разлики в картинки, решаване на лабиринт, определяне на кое от числата 8, 16 и 24 е най-голямо и други такива.

Оформление и други

Оформлението е приятно, с илюстративни елементи на всяка страница, макар и с доста голяма повтаряемост на илюстрации на героите в една и съща или леко различна поза и балонче за реплика. Вътрешните илюстрации на Джон Бигуд не са нещо невероятно, но не са и лоши - читателите сами могат да видят какво ще получат в това отношение още от корицата, тъй като художникът и стилът са същите. За мен тя също е средна по хубост - картууни стилът подхожда на текста и е приятен, без да блести с новаторство или класа.

В края на книгата има решения на всички загадки и речник на непознатите думи, което ми се стори добра добавка. Има и съвсем кратка информация (по страничка) за Помпей и за историческите личности, от които са вдъхновени героите в книгата, което също е хубава добавка, без да натоварва малките читатели с дълга и суха информация.

Главите имат добре оформена заглавна рамка, преходите и изборите също са отделени визуално и са ясно отличими. Това, което не ми допадна в оформлението е, че всяка препратка е дадена веднъж с номер на глава и веднъж с номер на страница. Може би това изглежда като улеснение, но резултатът е точно обратният - двойната номерация води до обърквания, натоварва инструкциите и е изключително неудобна за бързи преигравания.

Неприятен момент е и оформлението на някои от визуалните загадки, които са на цял разтвор. Понякога важна част от тях остава в сгъвката между две страници и е наистина неудобно да се види. Дори и това да е изглеждало чудесно в предпечатния файл, не е нужна много мисъл, за да се предвиди, че малко отстояния и бели полета биха били полезни, аналогично на тези, които се оставят за текста.

В заключение

Както вероятно личи от по-горните ми словоизлияния, намирам книжката за не особено креативна или изпипана - очаквано без особено впечатляваща игра, но за съжаление и без грабваща литература. Ако трябваше да дам оценка на базата на изпълнение, щеше да е ниска, но пък от друга страна мисля че не е толкова лоша за целевата аудитория. Малките читатели може би няма да са изцяло погълнати от нея, но мисля, че все пак по-скоро ще я харесат; най-вече възрастовата група 6-8 години, но според детето може да се хареса и от малко по-големи или по-малки. Така че, колкото и странно да звучи на фона на критичния поглед дотук, все пак бих препоръчал "Загадка в Помпей" за деца на тази възраст. За стари фенове на интерактивната литература или по-големи деца пък считам, че няма какво да предложи, но не се и опитва - това е изцяло детска книжка.

Предната книга-игра на Тим Колинс у нас ми хареса повече като атмосфера и се надявам следващите негови заглавия, които видим, да вървят по-скоро нагоре, отколкото надолу. В края на миналата година излезе на английски още едно негово интерактивно приключение - Traitor Island ("Островът на предателите") та има силна вероятност от издателство "Ентусиаст" скоро да ни дадат още един шанс да видим на какво е способен.