ЗА ДЕДПУЛ И КОМИКС-ИГРИТЕ
Tрябва да си призная, че когато преди няколко дни Артлайн Студиос обявиха, че ще издадат комикс-играта „Ти си Дедпул“, страшно много се зарадвах. Сдобих се с лимитираното колекционерско издание на този комикс още през 2018 г., но тогава нямах големи очаквания за него и го бях поръчал със свито сърце. Никога не съм харесвал Дедпул като комиксов герой и дори не успях да изтърпя докрай MCU филмите за него. Но тази комикс-игра ме изненада изключително приятно.
Но нека първо кажем малко повече за комикс-игрите. Както сигурно повечето са се досетили, това е комикс, в който читателят е героят и взема решенията вместо него – нещо много добре познато от книгите-игри. Може би от Марвел са се уплашили някой да не се заблуди, че това е „нормален“ комикс и затова са се спрели на това клиширано, но директно заглавие – „Ти си Дедпул”. В България имаме доста добри традиции в комикса (например, Списание „Дъга“ и „Чуден свят“), а и още по-големи в книгите-игри. Все пак след англоезичните, ние сме на второ място по брой издадени книги-игри. Въпреки това през всичките тези години нямаме издаден самостоятелен интерактивен комикс. В Списание „Мегаигри“ на издателство „Плеяда“ през 1994 г. бяха публикувани три епизода от комикс-играта „Кралска кръв“, нарисувани от страхотния Евгений Йорданов. Въпреки че този комикс е приет много добре от феновете, а и повечето неща от списанието излизат в самостоятелни издания (като „Реката, от която никой не се завръща“ и „Патрул за ада“), няма опит за издаване на самостоятелна комикс-игра. Изпуснат е страхотен момент, тъй като по това време с книгите-игри са свързани едни от най-значимите художници от списание „Дъга“ като Петър Станимиров, Димо Стоянов, Евгений Йорданов, Ивайло Иванчев и др. През последните пет-шест години форматът „комикс-игра“ доби значителна популярност в международен план покрай френското издателство Makaka edition, което издаде над 30 комикс-игри в най-различни жанрове. Те са насочени към различна възрастова аудитория – имат комикс-игри както за деца на 7-10 годишна възраст, така и такива със съдържание за 16+ годишни. Комикс-игрите на това издателство бяха преведени на много езици и благодарение на партньорството с големия дистрибутор Blue Orange бяха издадени дори и в държави като Бразилия и Русия. Един от основните им сценаристи е познатия и в България автор на книги-игри Емануел Керо (повече за него и за новостите свързани с френските комикс-игри може да прочетете в интервюто ми с него ТУК).
Сега да се върнем на „Ти си Дедпул“. Този комикс-игра излиза в мини серия от пет броя, които по-късно (както обикновено се случва при стандартните комикси) са издадени заедно в TPB (trade paperback) формат. Точно и в този формат ще излезе и в България. Предполагам доста се питат защо точно с Дедпул е издаденa комикс-игра, а не с някой от по-класическите герои на Марвел, като Спайдърмен или Железния човек, например. В случая Марвел са уцелили десетката с този избор. Не се сещам за друг техен герой, който да е по-подходящ за интерактивен комикс. Тези, които са запознати с Дедпул покрай комиксите и филмите знаят какво е нещото, което го прави уникален спрямо всички останали герои от Марвел вселената. Той е единственият от тях, който осъзнава, че съществува в комикс/филм и в резултат на това постоянно пуска забавни коментари и майтапи по тази линия към читателя/зрителя. И точно това е, което го прави толкова подходящ за комикс-игра, тъй като, ако се замислим, в книгите-игри се случва нещо доста сходно. Четеш една история и изведнъж трябва да вземе решение вместо главният герой, сякаш той самият те пита „А сега какво да направя?!“. Тук тези неща са подплатени и със специфичния хумор на Дедпул и постоянните му гаври, както със случващото се покрай него, така и с изборите, които прави самия читател. Нещо подобно правеше през 90-те Върджил Дриймънд (Елена Павлова) в своите книги-игри, където доста често се шегуваше с изборите, които е направил играча. Но и да не сте чували никога за Дедпул, това няма да ви развали удоволствието от комикс-играта, тъй като тази мини серия ви дава достатъчно информация за него, за да стигнете до края на играта.
В началото на приключението Дедпул е нает да върне откраднат от лаборатория шлем, с помощта на който може да се пътува във времето. С негова помощ той прескача в различни времеви епохи, като има доста шеги и препратки, свързани с всяка една от тях. Няма да разкривам подробности от сюжета, но историята е доста добра, като по време на играта Дедпул ще се сблъска и с други марвелски герои като Хълк, Деърдевил, Кингпин и Наказателят (Тhe Punisher). Комиксът има какво да предложи и като игра. Вкарани са доста от стандартните за книгите-игри механики – начални показатели, битки със зарове, намиране на предмети, движение по карта и др. И колкото да прозвучи странно за мнозина, комиксът има и нелоша преиграваемост, която мисля, че ще задоволи изискванията и на по-претенциозните в това отношение фенове на интерактивните формати. Форматът „комикс-игра“ позволява и нови механики, като например тази да откриеш някой предмет в даден панел и да си го запишеш, без затова да имаш изрично указание. Това издание е страхотен пример за специфичните предимства на комикс-игрите спрямо стандартните комикси, а и спрямо книгите-игри.
Що се отнася до това за каква възраст е подходящо това издание, тук нямам категорично мнение. Да, има ги обичайните за комиксите с Дедпул битки с мечове, придружени с осакатявания и обезглавявания, но не са нещо фрапиращо и шокиращо при графичното им изобразяване. Но пък не може и да се каже, че е подходящ за всички деца. Може би най-точният критерий са филмите. Ако сте гледали филмите за Дедпул с децата си и смятате, че те са ок за тях, значи и този комикс ще е подходящ за тях. На всички одъртели фенове на комиксите и на книгите-игри също горещо препоръчвам това заглавие.
Може да направите предварителна поръчка за него както на страницата на Артлайн Студиос, така и на нашия нов онлайн магазин: ТУК
