Топ 5 Колин

1. Нокти срещу огън - страшно готино фентъзи, любимата ми българска книга-игра.

2. Гримоар - невероятна атмосфера тип Лъвкрафт, истински хорър.

3. Звезден Легионер - тази му е една от последните и си спомянм, че в историята имаше нещо фрапиращо, което много ме изненада, но вече не си спомням какво точно беше.

4. Реката от която никой не се завръща - първа част на любимата ми поредица. Както е казал колегата по-горе - много съм разочарован от трета част. Близо 7-8 години я търсих, накрая добрият Ян ми я продаде, но просто не беше достоен завършек на превъзходните предишни две части.

5. Нощта на върколака - може би забравям някоя книга, но Върколака беше доста интересна.

Иначе изненадвам се, че харесвате толква Трите камъка и Господарят на зверовете - на мен не ми допадат

Звезден Легионер - тази му е една от последните и си спомянм, че в историята имаше нещо фрапиращо, което много ме изненада, но вече не си спомням какво точно беше.

А, точно това беше продължението на Каджанга - Синът на Светлината.
Нямаше ли нещо от рода на това, че той се връща като пораснал на същата планета където беше израстнал, но сега е войник, а нещата там са мноого зле... Крализата на извънземните беше проститутка или нещо такова... Спомням си, че имаше много мрачни моменти.

Господарят на зверовете беше голяма, с дълги сравнително литературни епизоди, с приблизително оригиналната и интересна за четене концепция за превръщенството и нелош класически фентъзи сюжет - what's not to like? Като Огнена пустиня, но с класа отгоре във всяко отношение.

Силата на Любо винаги е била в усета за фентъзи. :geek: Жалко, че толкова залиташе към СайФай, тях просто му ги прескачах.

Освен това Господарят на зверовете беше първата на Тим Дениълс и Астрала, както О.П. беше първата на Еквус (и изобщо). Първите книги винаги са най-добри, защото авторите си дават зор и правят най-доброто, което могат.

Е, на тези, които толкова си и могат , първите не се различават толкова от другите.

(А може би не сте я чели толкова, точно защото беше първата, някак си по назад и встрани от бума?)

Имаше кефещи сай-фай моменти - като извънземния в образа на Грегъри Пек в "Операция Звезден Гост"

Аз подредба от 1 до 5 не искам да давам, само ще кажа кои ми се струват най-качетвените книги-игри на Колин (от тези, които съм чел и си ги спомням добре).

- "Сянката на Сатаната" - много интересен сюжет, драмата е пълна при кажи-речи всеки избор; освен това е една от малкото родни книги-игри, при които героят си запазва данните от предишната книга ("Конникът на Апокалипсиса"), което на мен ми лиспва в българските поредици, както писах другаде.

- "В лабиринта на времето" - най-първата българска книга игра по време на написване (още някъде в края на 80-те, така беше писал Колин в една статия в МЕГАИГРА 1), а е по-добра от повечето преводни; като за книга-игра с много шанс (което аз по принцип не обичам) си я бива, в малък обем включва доста приключения. Правилата за игра и разделът "Сън" (къдтео героят спи) са основани на английската "The Den of Dragons" ("Леговището на драконите") от Дж.Х.Бренан, на която Л.Николов попаднал случайно.

- "Операция "Звезден гост"" (просто е добре измислена като развой, иначе темата за извънземни не ми допада)

- "Ледният вихър на смъртта" - епичен завършек на историята за Реката; правила и дневник няма, но повествованието грабва.

- "Пъклената кула" - чудесна приказка с хубави илюстрации, а и като игра предлага интересни неща

- "Черното огледало" - нестандартна история с нестандартни избори

- "Трите камъка на съдбата"

- "Каджанга - звезден легионер" - интересно разгръщане на историята, има морално-емоционални моменти, които липсват в повечето книги-игри, както и дневник (което не беше даденост за Колин)

От това което съм чел на Колин никъде не се е залагало на особен брой алтернативни възможности за преминаване на приключението. Колин по-скоро разчита на стилът и въображението си, които обаче са достатъчно силни за да създаде не една или две класически книги-игри. За да се превърне една книга-игра в класическа е нужно да издържи теста на времето и да се радва на незатихващ интерес. Сред нещата които биха могли да задържат интереса на читателите са стилът на писане, въображението, достоверността и възможните алтернативи. Комбинацията от тези четири елемента гарантира култов статус, но са възможни и отделни комбинации. Единствено стилът и въображението обаче биха могли да компенсират останалите. За това и има книги-игри които бихме препрочели отновно, въпреки че вече нямат тайни от нас в сюжета. Бихме ги прочели заради естетическото удоволствие, подклаждано и задоволявано от белетристичните умения на автора. Като такъв автор виждам Колин.

Топ 5 Колин:

1. В лабиринта на времето - любимата ми негова книга-игра и една от най-любимите ми въобще
2. Тайната на светещият мъх - една от най-любимите ми книги-игри въобще
3. Конникът на Апокалипсиса
4. Сянката на сатаната
5. Замъкът на таласъмите

На мен тайната също много ми хареса, просто не беше толкова епохална за мен както тези които изредих горе. Иначе - перфектна във всяко отношение! Чудесно приключение в Инди-стил!

Има автори, на които не може да се направи топ 5. Причината е че книгите им са повече от 5 (много повече )и почти всяка е шедьовър в жанра. К. Уолъмбъри (Тим Дениълс , Любомир Николов) е точно такъв автор.
Та на класификаторите ... успех с класифицирането

Всички книги - игри на Любо Николов са ми любими, но "Замъкът на таласъмите" заема по - специално място в сърцето ми. Може би, защото беше първата, която прочетох. Сред останалите, като първи сред равни бих отличил "Нощта на върколака", "Тайната на светещия мъх" и "Огнена пустиня".