Лексикон за кисели чички и млади по душа оптимисти

Любим автор на книги-игри: Робърт Блонд
Всъщност харесвам много автори и от различните съм си взел по нещо, но като че ли Блонд ми остави най-големи впечатления като дързък, отворен автор с добра и разнообразна проза + готини игрови механики. Има автори с по-добри механики и проза от него със сигурност, но като лично впечатление ми е останал той.
Ако трябва да посоча и един чуждестранен автор, бих каал Дейв Морис – страшен размах на световете, които представя и приключенията му ме увличат.

Нелюбим автор на книги-игри: Сим Николов и Иън Ливингстън
Като малък на Сим имах 2 книги от поредицата „Шерпи на времето“ и прекалената свобода и липса на насоки ме остави объркан и без желание да търся посока. Чак на дърти години разбрах неговото решение като автор и го харесвам заради творческото решение, за което все пак се е постарал.

Харесвате ли стратовете: Предимно да
Като дете за мен бяха новост и дори само да прочета правилата и всички епизоди/възможности само по себе си беше достатъчно голям кеф. Да разбера какви неща са заложени в играта.
С брат ми най-много сме играли Командос, „Лорд и Магьосник“ и „Смъртоносна битка“, а отделно аз много харесах „Воини на пустинята“ като усещане за ролева игра.
Знам, че игровия баланс на тези произведения е „каквото стане“, но като дете тези идеи много ме впечатлиха.
Като дърт чичка, все още съм впечатлен, че авторите са успели да издадат такива произведения на родния пазар при тези условия! Сигурно ще ми е забавно някога да ги разцъкам пак, но със сигурност ще преиначавам правилата, така че да ми пасват на личната логика и липсата на търпение.

Харесвате ли Fighting Fantasy: Да
Това са книгите-игри, които ме отказаха да хвърлям зарове заради тъпата битка с тъпия пустинен червей в „Храмът на ужасите“. Обаче впечатленията от разнообразието и бързото екшън действие в мрачна фентъзи обстановка (предимно) за мен беше нещо ново и непознато дотогава, така че ми остави големи впечатления.
До ден днешен мога спокойно да ги разцъквам и да не се вълнувам от повечето им механики и уловки в стил „отиди на епизода с номер убитите от теб зомбита“. Пак са си кеф за преживяване.

Кървав меч или Пътят на Тигъра: Кьорвав меч
Като малък „Пътят на Тигъра“ не успя да ме грабне с „Узурпатор“ и „Пъкъл“. Като голям пробвах да захвана Убиец, но нещо светът и действието не ме привличат все още. По-скоро като получа правилните настроение и мисловна нагласа за поредицата, ще я разцъкам както си трябва.
Кървав Меч като малък започнах директно с „Царство Уиърд“ и бях страшно впечатлен! Дейв Морис умее да прави фентъзи тематика! Всъщност все още не съм прочел „Бойните ровове на Крарт“, но 2ра, 3та и 5та книги са ми много любими като действие и тематика.

Превес на литературата или играта: Достатъчно добра за мен литература с приятна за мен игра
Приятна за мен игра са ми дали много автори – предимно когато има параметри за следене или пък последствия, които а се проявят. Мятане на зарове и „единствен верен път“ никога не са ме привличали.
За мен книгите-игри са отпускащо преживяване, в което искам да играя точно толкова колкото ми е приятно и пак да успея да премина през някакво приключение. По възможност и да проверя как автора се опитва да ме предизвика, без да се задължавам да му/й се връзвам.

Българските или преводните книги-игри са по-добри: И двете са добри
И в двете има силни и слаби произведения. И от двата типа съм си взел хубави впечатления и спомени.
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: Само ако не е условие за успех или пропуск. Ако води до разнообразие – ОК. Ако трябва да се разчита, че при някое преиграване късмета ще ми се усмихне, то за мен 1 преиграване е точно такова преиграване. Винаги.

Новата или Старата вълна е по-качествена: И двете – ще обясня защо
В Старата вълна имаше много енергия и талант от хората тогава. Страшни илюстратори. Разнообразни автори. Експерименти, които макар и понякога неуспешни, все пак даваха пъстрота и все пак имаха някои положителни страни.
Примерно част от тези експерименти са били въз основа на стратите на дадени автори по онова време, а такъв род мотивация няма как да се повтори. Например футболната мания през 90те или свежия кибер пънк.
В Новата вълна хората са други и творбите са други. Определено се пипа доста по-прецизно и това също води до качество на завършените произведения.

Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: Зависи, но предимно хартиените.
През 2012-2015та бях яко зарибен от дигиталните. Обаче покрай кариерното ми развитие и динамика, се върнах към хартиените.

Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: Причина е, но не основна.
За мен книгите-игри са и своего-роде диалог с игрови елемент с автора. Винаги съм харесвал този аспект.
Също така бягството в светове и преживявания с интерактивен характер продължава да ми харесва. Това е едно от убежищата ми и местата, в които се презареждам когато действителността ми дойде в повече.