Получени "Благодаря": 2
Лексикон за кисели чички и млади по душа оптимисти
Страхил Войвода
User is blocked
Мнения:
12
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
psicho_lg
Свръхразум
Мнения:
2443
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
Pe6ka_S_Mnenie
Магьосник
Мнения:
5953
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
Лисичков
Свръхразум
Мнения:
2317
Любим автор на книги-игри: Дейв Морис и Оливър Джонсън. При българските автори трябва да се вземе творчеството им в цяло и да се види колко са консистентни и колко най-малко скапани книги имат. Любо и Майкъл трябва да са на челно място.Джордж, Блонд Блонд/Уейн също имат добри неща, но при тях няма подобна консистеност на качеството.
Нелюбим автор на книги-игри: Джак Блъд - това трудно става за четене или за каквото и да е.
Харесвате ли стратовете: За да ги харесам, трябва да работят. До момента не съм попадал на такива, но тъкмо работя в тази посока.
Концепцията може и да работи, въпрос на изпълнение е.
Харесвате ли Fighting Fantasy: Да! Трябва да призная, че сега ги харесвам повече, отколкото преди 20 години. Може и да е заради мобилните приложения.
Кървав меч или Пътят на Тигъра: И двете, трудно ми е да кажа коя ми е по-любимата поредица! Но за мен това са най-добрите книги-игри от Първата вълна.
Превес на литературата или играта: Трябва да има и от двете. Все пак са игри.
Българските или преводните книги-игри са по-добри: Сложен въпрос. По-скоро преводните. FF и Кървав меч със сигурност бяха направени по-професионално от нашите родни книжки от едно време.
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: Да, но само ако има битки. Не е лесно да се направи бойна система без случайни числа. Има го навсякъде в компютърните игри и вероятно и неизбежно.
Новата или Старата вълна е по-качествена: Труден въпрос. За момента в Новата вълна няма произведение от ранга на Кървав меч, но пък няма и толкова плява както в Първата.
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: Според ситуацията. На плажа с телефон в ръка приложенията на Tin Man нямат алтернатива.
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: До голяма степен да. Всъщност, не съм губил връзката с тях в никой момент от 90 до сега.
Нелюбим автор на книги-игри: Джак Блъд - това трудно става за четене или за каквото и да е.
Харесвате ли стратовете: За да ги харесам, трябва да работят. До момента не съм попадал на такива, но тъкмо работя в тази посока.
Концепцията може и да работи, въпрос на изпълнение е.Харесвате ли Fighting Fantasy: Да! Трябва да призная, че сега ги харесвам повече, отколкото преди 20 години. Може и да е заради мобилните приложения.
Кървав меч или Пътят на Тигъра: И двете, трудно ми е да кажа коя ми е по-любимата поредица! Но за мен това са най-добрите книги-игри от Първата вълна.
Превес на литературата или играта: Трябва да има и от двете. Все пак са игри.
Българските или преводните книги-игри са по-добри: Сложен въпрос. По-скоро преводните. FF и Кървав меч със сигурност бяха направени по-професионално от нашите родни книжки от едно време.
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: Да, но само ако има битки. Не е лесно да се направи бойна система без случайни числа. Има го навсякъде в компютърните игри и вероятно и неизбежно.
Новата или Старата вълна е по-качествена: Труден въпрос. За момента в Новата вълна няма произведение от ранга на Кървав меч, но пък няма и толкова плява както в Първата.
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: Според ситуацията. На плажа с телефон в ръка приложенията на Tin Man нямат алтернатива.
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: До голяма степен да. Всъщност, не съм губил връзката с тях в никой момент от 90 до сега.
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
logus
Автор
Мнения:
42
Ето и от мен.
Любим автор на книги-игри: Колин Уоломбъри като автор и цялостно творчество; Майкъл заради "Номера на Хю" и "Изгрева на Мрачното слънце", които са двете мои любими игри.
Нелюбим автор на книги-игри: Сим Николов, на когото позволих да ме разочарова прекалено много пъти
Харесвате ли стратовете: Да, 'Лорд и Магьосник", "Подземен бяг" и "Дракони напред!" съм ги играл много пъти, макар и с леки преправяния на правилата; както и този за Троя, макар и сега да ми убягва името
Харесвате ли Fighting Fantasy: Да, много обичах четирите книжки от поредицата "Магьосничества"
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Кървав меч
Превес на литературата или играта: Баланс, естествено. Игра трябва да има, но и мразя да минавам по Н-пъти през един и същи служебен епизод.
Българските или преводните книги-игри са по-добри: От тези, които познавам - българските.
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: Да. Във всяка игра трябва да има елемент на шанс.
Новата или Старата вълна е по-качествена: В старата емоцията беше по-силна, книгите-игри бяха явление и част от облика на детството ми. В новата вълна обаче, качеството и старанието според мен са повече. Пишем за удоволствие, за его, за себе си и за публиката. В днешно време не можеш да си позволиш да напишеш глупост, защото първо, голяма част от феновете са зрели хора с познания и второ, всичко може да бъде проверено. Това изисква много повече време в проучвания, изпипване и редакции. Пишем, след като сме били на работа, занимавали сме се с децата, с половинката и най-накрая - и с книгата. За щастие редакцията е много силна и допълнителната работа, която си е почти колкото писането, изпипва нещата. Писането е хоби, което излиза скъпо, но пък задоволството накрая, когато видиш позитивни коментари, е несравнимо.
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: И двете, според условията. При първите преживяването е по-истинско, вторите пък са по-удобни.
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: Не, интересът ми към жанра не е намалявал. Книгите-игри са от онези неща, които веднъж навлезли в живота ми, завинаги намират място в него.
Любим автор на книги-игри: Колин Уоломбъри като автор и цялостно творчество; Майкъл заради "Номера на Хю" и "Изгрева на Мрачното слънце", които са двете мои любими игри.
Нелюбим автор на книги-игри: Сим Николов, на когото позволих да ме разочарова прекалено много пъти
Харесвате ли стратовете: Да, 'Лорд и Магьосник", "Подземен бяг" и "Дракони напред!" съм ги играл много пъти, макар и с леки преправяния на правилата; както и този за Троя, макар и сега да ми убягва името
Харесвате ли Fighting Fantasy: Да, много обичах четирите книжки от поредицата "Магьосничества"
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Кървав меч
Превес на литературата или играта: Баланс, естествено. Игра трябва да има, но и мразя да минавам по Н-пъти през един и същи служебен епизод.
Българските или преводните книги-игри са по-добри: От тези, които познавам - българските.
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: Да. Във всяка игра трябва да има елемент на шанс.
Новата или Старата вълна е по-качествена: В старата емоцията беше по-силна, книгите-игри бяха явление и част от облика на детството ми. В новата вълна обаче, качеството и старанието според мен са повече. Пишем за удоволствие, за его, за себе си и за публиката. В днешно време не можеш да си позволиш да напишеш глупост, защото първо, голяма част от феновете са зрели хора с познания и второ, всичко може да бъде проверено. Това изисква много повече време в проучвания, изпипване и редакции. Пишем, след като сме били на работа, занимавали сме се с децата, с половинката и най-накрая - и с книгата. За щастие редакцията е много силна и допълнителната работа, която си е почти колкото писането, изпипва нещата. Писането е хоби, което излиза скъпо, но пък задоволството накрая, когато видиш позитивни коментари, е несравнимо.
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: И двете, според условията. При първите преживяването е по-истинско, вторите пък са по-удобни.
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: Не, интересът ми към жанра не е намалявал. Книгите-игри са от онези неща, които веднъж навлезли в живота ми, завинаги намират място в него.
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
Zort
Таласъм
Мнения:
801
Пожелахте да видите!
Добра тема за пост №700! Благодарение на Виктор, който ме насочи към нея.
Любим автор на книги-игри: Любомир Николов.
Заради всичко направено, магията и ... началото!
Нелюбим автор на книги-игри: Сим Николов.
Заради безумните му въртележки.
Харесвате ли стратовете: Във вида в който излизаха в България, по-скоро не. Само някои се получиха и то донякъде.
Харесвате ли Fighting Fantasy: ДА!
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Кървав меч.
Като атмосфера Пътят на тигъра е по-добър, но като игра Кървав меч ни даде онова, което нито една друга книга издавана в България, не направи - отборното преживяване. След всичко смятам, че той остава несравним и ... недостижим!
Превес на литературата или играта: Балансът между двете, но какво да се лъжем, аз предпочитам добре оформената литература, а ако е гарнирана и с подходяща игра - толкова по-добре.
Българските или преводните книги-игри са по-добри: Зависи от конкретния случай и тема, но българската школа даде много разнообразие и почти няма от какво да се срамува.
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: Винаги съм ги харесвал. За мен те влагат онзи случаен елемент, който не зависи от волята на читателя и разнообразяват приключението много приятно.
Новата или Старата вълна е по-качествена: Няма верен отговор, зависи от конкретното произведение.
Както при преводните и българските игри и тук смятам, че си има заглавия и заглавия. Това, че днес, има сериозен редакторски подход към произведенията, не означава автоматично, че Старата вълна, е по-некачествена. Нима тогава редакторът е бил съвсем непознато явление? Това е само един от компонентите, необходими за успеха и качеството. Нормално е и нещо ново, да се поучи от грешките на старото. Разнообразието от автори, издателства, художници и теми от старата вълна, май все още не е достигнато. Това не означава непременно и гаранция за качествени измерения, но е основа за развиването им. Ние също сме се променили - с едни очи гледахме на Старата вълна (на дете), а с други оценяваме днес Новата (на взискателни чички с опит).
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: Хартиените.
Случвало се е да изиграя една-две книги-игри на Kindle-а, но винаги ще предпочитам хартията.
Носталгията ли е основната причина да играете книги-игри днес: Не.
Носталгията я има, но изградените навици са по-силни от нея. Чувството за любопитство, останало ми от едно време - какво ново на пазара е издадено и как е развито на хартия, са водещото. Това е вид култура. Или е покълнала в теб или не.
Добра тема за пост №700! Благодарение на Виктор, който ме насочи към нея.
Любим автор на книги-игри: Любомир Николов.
Заради всичко направено, магията и ... началото!
Нелюбим автор на книги-игри: Сим Николов.
Заради безумните му въртележки.
Харесвате ли стратовете: Във вида в който излизаха в България, по-скоро не. Само някои се получиха и то донякъде.
Харесвате ли Fighting Fantasy: ДА!
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Кървав меч.
Като атмосфера Пътят на тигъра е по-добър, но като игра Кървав меч ни даде онова, което нито една друга книга издавана в България, не направи - отборното преживяване. След всичко смятам, че той остава несравним и ... недостижим!
Превес на литературата или играта: Балансът между двете, но какво да се лъжем, аз предпочитам добре оформената литература, а ако е гарнирана и с подходяща игра - толкова по-добре.
Българските или преводните книги-игри са по-добри: Зависи от конкретния случай и тема, но българската школа даде много разнообразие и почти няма от какво да се срамува.
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: Винаги съм ги харесвал. За мен те влагат онзи случаен елемент, който не зависи от волята на читателя и разнообразяват приключението много приятно.
Новата или Старата вълна е по-качествена: Няма верен отговор, зависи от конкретното произведение.
Както при преводните и българските игри и тук смятам, че си има заглавия и заглавия. Това, че днес, има сериозен редакторски подход към произведенията, не означава автоматично, че Старата вълна, е по-некачествена. Нима тогава редакторът е бил съвсем непознато явление? Това е само един от компонентите, необходими за успеха и качеството. Нормално е и нещо ново, да се поучи от грешките на старото. Разнообразието от автори, издателства, художници и теми от старата вълна, май все още не е достигнато. Това не означава непременно и гаранция за качествени измерения, но е основа за развиването им. Ние също сме се променили - с едни очи гледахме на Старата вълна (на дете), а с други оценяваме днес Новата (на взискателни чички с опит).
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: Хартиените.
Случвало се е да изиграя една-две книги-игри на Kindle-а, но винаги ще предпочитам хартията.
Носталгията ли е основната причина да играете книги-игри днес: Не.
Носталгията я има, но изградените навици са по-силни от нея. Чувството за любопитство, останало ми от едно време - какво ново на пазара е издадено и как е развито на хартия, са водещото. Това е вид култура. Или е покълнала в теб или не.
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
Branimer
Автор
Мнения:
2892
Любим автор на книги-игри: Робърт Блонд. Също и Колин Уолъмбъри, естествено, но на второ място. Просто при Блонд чувствах някаква странна, особена близост и връзка с читателя. На трето място - Джордж.
Нелюбим автор на книги-игри: Сим Николов. Без да се замислям.
Харесвате ли стратовете: По-скоро не. Харесвам много Лорд и Магьосник, допада ми и Лорд Дракон, но дотам, нищо друго.
Харесвате ли Fighting Fantasy: Да, по-скоро да. Не всичките, но като цяло - ОК.
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Правилният отговор е ДА
Но да кажем, че Кървав Меч го предпочитам мъъъъничко повече, ако трябва да избирам.
Превес на литературата или играта: Литературата, естествено. За мен книгите-игри винаги са били повече книги и по-малко игри. Ако е повече игра, отколкото книга, ще си пусна някоя игра на компютъра. Или ще ходя на игрището да ритам или хвърлям топка.
Българските или преводните книги-игри са по-добри: Хм, труден въпрос, но да кажем, че бих дал лек превес на родната литература поради няколко причини.
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: Да, стига да не е прекалено много и начесто.
Новата или Старата вълна е по-качествена: Този въпрос е малко йезуитски - първо, нужно е да сложим ясно разграничима граница докъде свършва Старата и откъде започва Новата. Второ - малко е рано за сравнение, все пак обема на Старата е все още доста по-голям. Трето - в Старата вълна има заглавия като "Нощта на върколака", "Гримоар", "Огнена пустиня", "Приказки от 1001 кули", "Валенсианските хроники", "Тъмната страна на Земята", "Принцът на Алкирия" и др, които за мен са нещо невероятно и не мисля, че в скоро време някой автор от Новата вълна ще постигне такова високо ниво.
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: Хартиени, разбира се.
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: Основната причина да чета книги-игри днес е, защото ме кефи.
Нелюбим автор на книги-игри: Сим Николов. Без да се замислям.
Харесвате ли стратовете: По-скоро не. Харесвам много Лорд и Магьосник, допада ми и Лорд Дракон, но дотам, нищо друго.
Харесвате ли Fighting Fantasy: Да, по-скоро да. Не всичките, но като цяло - ОК.
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Правилният отговор е ДА
Но да кажем, че Кървав Меч го предпочитам мъъъъничко повече, ако трябва да избирам.Превес на литературата или играта: Литературата, естествено. За мен книгите-игри винаги са били повече книги и по-малко игри. Ако е повече игра, отколкото книга, ще си пусна някоя игра на компютъра. Или ще ходя на игрището да ритам или хвърлям топка.
Българските или преводните книги-игри са по-добри: Хм, труден въпрос, но да кажем, че бих дал лек превес на родната литература поради няколко причини.
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: Да, стига да не е прекалено много и начесто.
Новата или Старата вълна е по-качествена: Този въпрос е малко йезуитски - първо, нужно е да сложим ясно разграничима граница докъде свършва Старата и откъде започва Новата. Второ - малко е рано за сравнение, все пак обема на Старата е все още доста по-голям. Трето - в Старата вълна има заглавия като "Нощта на върколака", "Гримоар", "Огнена пустиня", "Приказки от 1001 кули", "Валенсианските хроники", "Тъмната страна на Земята", "Принцът на Алкирия" и др, които за мен са нещо невероятно и не мисля, че в скоро време някой автор от Новата вълна ще постигне такова високо ниво.
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: Хартиени, разбира се.
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: Основната причина да чета книги-игри днес е, защото ме кефи.
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
Спарки
User is blocked
Мнения:
51
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
George-AL
Свръхразум
Мнения:
1952
Любим автор на книги-игри: Най- вече Робърт Блонд,; 
също и Джорд М. Джордж. Чел съм доста неща на ранния Майндкрайм, докато наблягаше на фентъзито и фантастиката (супергагента, Шангри, викигнгите); почти всичко на Върджийл Дриймънд; обожавам Тед Грей. Но Блонд е над всички.
Нелюбим автор на книги игри - Сим Николов
Харесвате ли Fighting Fantasy: Не!
Кървав меч или Пътят на Тигъра: категорично Кървав меч. ПнТ умирам на всяка стъпка, липсва баланс
Превес на литературата или играта: предпочитам литература, но не възразявам когато е подплатена с добра игра. Обичам иновативните механики. „ Валенсиянски хроники - Ловците на Флавия , е много приятна като баланс между текст и механика.
Българските или преводните книги-игри са по-добри: от старата вълна - категорично българските. От нова, ми харесва как пише Рей Гард, но той е руснак, а руснаците са наши братя, така че отговорът е пак - и сме по-красиви и сме най-добри
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: категорично не. Обичам да чета, а не да смятам. Но ако книгата е електронна бих потърсил зарометачка
Новата или Старата вълна е по-качествена: несравними са нещата. като бройки, тиражи и т.н. Старата вълна постигна повече, но тя имаше много по-добри условия за развитие. Предвид условията в които съществува Новата вълна и че всичко е на самоинициатива, смятам това което постигна тя за огромен успех.
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: и двете.
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: Честно ли? Да
Обичате ли стратове - Не, с няколко изключения - Подземен бяг (настолна игра), Войната на Спондж (министрат, умалена версия на Дракони напред), Джонга, Лорд и Магьосник. Добри идеи има и в Карамба и Създател, но те не са развити. Повечето от стартовете обаче са твърде схематични, твърде малко текста, твърде много правила и задължително ти трябват още играчи
Любими книги игри - поне десетина, повечето на Блонд (И Уейн) - Варварският Бот, Принцът на АЛкирия, Небето ви Чака...разбира се има и други добри книги -игри Мистерията Пегас 500 С,Древното Зло, Господарят на зверовете, Трите Камъка на Съдбата, Немезис.....
също и Джорд М. Джордж. Чел съм доста неща на ранния Майндкрайм, докато наблягаше на фентъзито и фантастиката (супергагента, Шангри, викигнгите); почти всичко на Върджийл Дриймънд; обожавам Тед Грей. Но Блонд е над всички.
Нелюбим автор на книги игри - Сим Николов
Харесвате ли Fighting Fantasy: Не!
Кървав меч или Пътят на Тигъра: категорично Кървав меч. ПнТ умирам на всяка стъпка, липсва баланс
Превес на литературата или играта: предпочитам литература, но не възразявам когато е подплатена с добра игра. Обичам иновативните механики. „ Валенсиянски хроники - Ловците на Флавия , е много приятна като баланс между текст и механика.
Българските или преводните книги-игри са по-добри: от старата вълна - категорично българските. От нова, ми харесва как пише Рей Гард, но той е руснак, а руснаците са наши братя, така че отговорът е пак - и сме по-красиви и сме най-добри
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: категорично не. Обичам да чета, а не да смятам. Но ако книгата е електронна бих потърсил зарометачка
Новата или Старата вълна е по-качествена: несравними са нещата. като бройки, тиражи и т.н. Старата вълна постигна повече, но тя имаше много по-добри условия за развитие. Предвид условията в които съществува Новата вълна и че всичко е на самоинициатива, смятам това което постигна тя за огромен успех.
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: и двете.
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: Честно ли? Да
Обичате ли стратове - Не, с няколко изключения - Подземен бяг (настолна игра), Войната на Спондж (министрат, умалена версия на Дракони напред), Джонга, Лорд и Магьосник. Добри идеи има и в Карамба и Създател, но те не са развити. Повечето от стартовете обаче са твърде схематични, твърде малко текста, твърде много правила и задължително ти трябват още играчи
Любими книги игри - поне десетина, повечето на Блонд (И Уейн) - Варварският Бот, Принцът на АЛкирия, Небето ви Чака...разбира се има и други добри книги -игри Мистерията Пегас 500 С,Древното Зло, Господарят на зверовете, Трите Камъка на Съдбата, Немезис.....
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
turbobobi
Premium Member
Мнения:
34
Любим автор на книги-игри: Робърт Блонд
Всъщност харесвам много автори и от различните съм си взел по нещо, но като че ли Блонд ми остави най-големи впечатления като дързък, отворен автор с добра и разнообразна проза + готини игрови механики. Има автори с по-добри механики и проза от него със сигурност, но като лично впечатление ми е останал той.
Ако трябва да посоча и един чуждестранен автор, бих каал Дейв Морис – страшен размах на световете, които представя и приключенията му ме увличат.
Нелюбим автор на книги-игри: Сим Николов и Иън Ливингстън
Като малък на Сим имах 2 книги от поредицата „Шерпи на времето“ и прекалената свобода и липса на насоки ме остави объркан и без желание да търся посока. Чак на дърти години разбрах неговото решение като автор и го харесвам заради творческото решение, за което все пак се е постарал.
Харесвате ли стратовете: Предимно да
Като дете за мен бяха новост и дори само да прочета правилата и всички епизоди/възможности само по себе си беше достатъчно голям кеф. Да разбера какви неща са заложени в играта.
С брат ми най-много сме играли Командос, „Лорд и Магьосник“ и „Смъртоносна битка“, а отделно аз много харесах „Воини на пустинята“ като усещане за ролева игра.
Знам, че игровия баланс на тези произведения е „каквото стане“, но като дете тези идеи много ме впечатлиха.
Като дърт чичка, все още съм впечатлен, че авторите са успели да издадат такива произведения на родния пазар при тези условия! Сигурно ще ми е забавно някога да ги разцъкам пак, но със сигурност ще преиначавам правилата, така че да ми пасват на личната логика и липсата на търпение.
Харесвате ли Fighting Fantasy: Да
Това са книгите-игри, които ме отказаха да хвърлям зарове заради тъпата битка с тъпия пустинен червей в „Храмът на ужасите“. Обаче впечатленията от разнообразието и бързото екшън действие в мрачна фентъзи обстановка (предимно) за мен беше нещо ново и непознато дотогава, така че ми остави големи впечатления.
До ден днешен мога спокойно да ги разцъквам и да не се вълнувам от повечето им механики и уловки в стил „отиди на епизода с номер убитите от теб зомбита“. Пак са си кеф за преживяване.
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Кьорвав меч
Като малък „Пътят на Тигъра“ не успя да ме грабне с „Узурпатор“ и „Пъкъл“. Като голям пробвах да захвана Убиец, но нещо светът и действието не ме привличат все още. По-скоро като получа правилните настроение и мисловна нагласа за поредицата, ще я разцъкам както си трябва.
Кървав Меч като малък започнах директно с „Царство Уиърд“ и бях страшно впечатлен! Дейв Морис умее да прави фентъзи тематика! Всъщност все още не съм прочел „Бойните ровове на Крарт“, но 2ра, 3та и 5та книги са ми много любими като действие и тематика.
Превес на литературата или играта: Достатъчно добра за мен литература с приятна за мен игра
Приятна за мен игра са ми дали много автори – предимно когато има параметри за следене или пък последствия, които а се проявят. Мятане на зарове и „единствен верен път“ никога не са ме привличали.
За мен книгите-игри са отпускащо преживяване, в което искам да играя точно толкова колкото ми е приятно и пак да успея да премина през някакво приключение. По възможност и да проверя как автора се опитва да ме предизвика, без да се задължавам да му/й се връзвам.
Българските или преводните книги-игри са по-добри: И двете са добри
И в двете има силни и слаби произведения. И от двата типа съм си взел хубави впечатления и спомени.
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: Само ако не е условие за успех или пропуск. Ако води до разнообразие – ОК. Ако трябва да се разчита, че при някое преиграване късмета ще ми се усмихне, то за мен 1 преиграване е точно такова преиграване. Винаги.
Новата или Старата вълна е по-качествена: И двете – ще обясня защо
В Старата вълна имаше много енергия и талант от хората тогава. Страшни илюстратори. Разнообразни автори. Експерименти, които макар и понякога неуспешни, все пак даваха пъстрота и все пак имаха някои положителни страни.
Примерно част от тези експерименти са били въз основа на стратите на дадени автори по онова време, а такъв род мотивация няма как да се повтори. Например футболната мания през 90те или свежия кибер пънк.
В Новата вълна хората са други и творбите са други. Определено се пипа доста по-прецизно и това също води до качество на завършените произведения.
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: Зависи, но предимно хартиените.
През 2012-2015та бях яко зарибен от дигиталните. Обаче покрай кариерното ми развитие и динамика, се върнах към хартиените.
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: Причина е, но не основна.
За мен книгите-игри са и своего-роде диалог с игрови елемент с автора. Винаги съм харесвал този аспект.
Също така бягството в светове и преживявания с интерактивен характер продължава да ми харесва. Това е едно от убежищата ми и местата, в които се презареждам когато действителността ми дойде в повече.
Всъщност харесвам много автори и от различните съм си взел по нещо, но като че ли Блонд ми остави най-големи впечатления като дързък, отворен автор с добра и разнообразна проза + готини игрови механики. Има автори с по-добри механики и проза от него със сигурност, но като лично впечатление ми е останал той.
Ако трябва да посоча и един чуждестранен автор, бих каал Дейв Морис – страшен размах на световете, които представя и приключенията му ме увличат.
Нелюбим автор на книги-игри: Сим Николов и Иън Ливингстън
Като малък на Сим имах 2 книги от поредицата „Шерпи на времето“ и прекалената свобода и липса на насоки ме остави объркан и без желание да търся посока. Чак на дърти години разбрах неговото решение като автор и го харесвам заради творческото решение, за което все пак се е постарал.
Харесвате ли стратовете: Предимно да
Като дете за мен бяха новост и дори само да прочета правилата и всички епизоди/възможности само по себе си беше достатъчно голям кеф. Да разбера какви неща са заложени в играта.
С брат ми най-много сме играли Командос, „Лорд и Магьосник“ и „Смъртоносна битка“, а отделно аз много харесах „Воини на пустинята“ като усещане за ролева игра.
Знам, че игровия баланс на тези произведения е „каквото стане“, но като дете тези идеи много ме впечатлиха.
Като дърт чичка, все още съм впечатлен, че авторите са успели да издадат такива произведения на родния пазар при тези условия!
Сигурно ще ми е забавно някога да ги разцъкам пак, но със сигурност ще преиначавам правилата, така че да ми пасват на личната логика и липсата на търпение.Харесвате ли Fighting Fantasy: Да
Това са книгите-игри, които ме отказаха да хвърлям зарове заради тъпата битка с тъпия пустинен червей в „Храмът на ужасите“. Обаче впечатленията от разнообразието и бързото екшън действие в мрачна фентъзи обстановка (предимно) за мен беше нещо ново и непознато дотогава, така че ми остави големи впечатления.
До ден днешен мога спокойно да ги разцъквам и да не се вълнувам от повечето им механики и уловки в стил „отиди на епизода с номер убитите от теб зомбита“. Пак са си кеф за преживяване.
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Кьорвав меч
Като малък „Пътят на Тигъра“ не успя да ме грабне с „Узурпатор“ и „Пъкъл“. Като голям пробвах да захвана Убиец, но нещо светът и действието не ме привличат все още. По-скоро като получа правилните настроение и мисловна нагласа за поредицата, ще я разцъкам както си трябва.
Кървав Меч като малък започнах директно с „Царство Уиърд“ и бях страшно впечатлен! Дейв Морис умее да прави фентъзи тематика! Всъщност все още не съм прочел „Бойните ровове на Крарт“, но 2ра, 3та и 5та книги са ми много любими като действие и тематика.
Превес на литературата или играта: Достатъчно добра за мен литература с приятна за мен игра
Приятна за мен игра са ми дали много автори – предимно когато има параметри за следене или пък последствия, които а се проявят. Мятане на зарове и „единствен верен път“ никога не са ме привличали.
За мен книгите-игри са отпускащо преживяване, в което искам да играя точно толкова колкото ми е приятно и пак да успея да премина през някакво приключение. По възможност и да проверя как автора се опитва да ме предизвика, без да се задължавам да му/й се връзвам.
Българските или преводните книги-игри са по-добри: И двете са добри
И в двете има силни и слаби произведения. И от двата типа съм си взел хубави впечатления и спомени.
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: Само ако не е условие за успех или пропуск. Ако води до разнообразие – ОК. Ако трябва да се разчита, че при някое преиграване късмета ще ми се усмихне, то за мен 1 преиграване е точно такова преиграване. Винаги.
Новата или Старата вълна е по-качествена: И двете – ще обясня защо
В Старата вълна имаше много енергия и талант от хората тогава. Страшни илюстратори. Разнообразни автори. Експерименти, които макар и понякога неуспешни, все пак даваха пъстрота и все пак имаха някои положителни страни.
Примерно част от тези експерименти са били въз основа на стратите на дадени автори по онова време, а такъв род мотивация няма как да се повтори. Например футболната мания през 90те или свежия кибер пънк.
В Новата вълна хората са други и творбите са други. Определено се пипа доста по-прецизно и това също води до качество на завършените произведения.
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: Зависи, но предимно хартиените.
През 2012-2015та бях яко зарибен от дигиталните. Обаче покрай кариерното ми развитие и динамика, се върнах към хартиените.
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: Причина е, но не основна.
За мен книгите-игри са и своего-роде диалог с игрови елемент с автора. Винаги съм харесвал този аспект.
Също така бягството в светове и преживявания с интерактивен характер продължава да ми харесва. Това е едно от убежищата ми и местата, в които се презареждам когато действителността ми дойде в повече.
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
Yann Gamgee
Дракон в мазето
Мнения:
1151
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
Etom
Окото на Бога
Мнения:
177
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
Radko
Командос
Мнения:
136
Любим автор на книги-игри: Колин Уолъмбъри & Робърт Блонд
Нелюбим автор на книги-игри: еднодневките
Харесвате ли стратовете: определено да
Харесвате ли Fighting Fantasy: по-скоро не
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Пътят на Тигъра
Превес на литературата или играта: баланс между двете
Българските или преводните книги-игри са по-добри: българските (изключая Пътят на Тигъра
)
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: по-скоро не
Новата или Старата вълна е по-качествена: новата по обективни причини
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: първото
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: носталгията ме върна към жанра, но и желанието да видя какво ново е реализирано
Трудно е да избирам любим и нелюбим автор, и в миналото не бях фен на "разделението" между ММ и всички останали, и днес не съм привърженик на подобните ежби. Поне що се отнася до литература/игра. Еднодневките автори от сорта на Монт Диас, Блъд и т.н. генерирани са ми не просто нелюбими, а противни, защото те показваха нещото изродено в книгите-игри в един момент. Келепир за сметка на каквото и да е качество.
Харесвах особено стратове и дори си ги разигравах сам в немалко случаи. Жалко че в повечето имаше винаги нещо счупено и не се получаваше съвсем докрай удовлетворение и все пак приемам, че са ме "ъпгрейднали", така да се каже.
Обратното, FF или ББ не смятам, че бяха нещо особено, както тогава, така и сега - може би покрай новата вълна са по-прехвалени, макар признавам да не съм чел оригинални издания на английски и техните нови произведения, но едва ли толкова са променили стил и игрова система..
Кървав меч и Пътят на Тигъра са сред най-успешните поредици (+ това чужди), но предпочитам втората, едно оттам ми тръгна и цялото четене на книги-игри... Тук конкретно носталгия. Трябва да призная, че преработени разкази на книги-игри са ме измъчвали, на който му е попадала Гримоар в ръцете, знае за какво иде реч. Много от книгите имаха литературен момент, колкото да го ползват за пълнеж, други обратно постигаха определено емоции - Последната врата anyone?
Винаги съм предпочитал българските книги-игри. Първоначалният ми опит с преводните на Плеяда беше плачевен, ако не броим тях останалите винаги бяха с фентъзи елементи и еднакви механики.. Нашите бяха много по-изобратетални и иновативни, дали успешни или не: тактическите карти а ла Блонд, плаващите кодировки на Върдж или кодовите думи в стила на ММ - си бяха голям напредък. В тоя ред на мисли, по-малкото шанс от зарове в БГ книгите ми допадаше значително. Мразех (мразя и до днес) еднообразните битки и шанс, който те запраща в пъклото, само защото авторът не е измислил някаква алтернатива.
Новак съм в новата вълна, признавам си без бой. Но ентусиазмът най-малкото е похвален. Да възродиш нещо и то в тая дигитална епоха, която отхвърля хартиенния носител постепенно... хах, та да затова предпочитам и хартия - Ако всички са наопаки, аз на терсене.
Нелюбим автор на книги-игри: еднодневките
Харесвате ли стратовете: определено да
Харесвате ли Fighting Fantasy: по-скоро не
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Пътят на Тигъра
Превес на литературата или играта: баланс между двете
Българските или преводните книги-игри са по-добри: българските (изключая Пътят на Тигъра
)Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: по-скоро не
Новата или Старата вълна е по-качествена: новата по обективни причини
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: първото
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: носталгията ме върна към жанра, но и желанието да видя какво ново е реализирано
Трудно е да избирам любим и нелюбим автор, и в миналото не бях фен на "разделението" между ММ и всички останали, и днес не съм привърженик на подобните ежби. Поне що се отнася до литература/игра. Еднодневките автори от сорта на Монт Диас, Блъд и т.н. генерирани са ми не просто нелюбими, а противни, защото те показваха нещото изродено в книгите-игри в един момент. Келепир за сметка на каквото и да е качество.
Харесвах особено стратове и дори си ги разигравах сам в немалко случаи. Жалко че в повечето имаше винаги нещо счупено и не се получаваше съвсем докрай удовлетворение и все пак приемам, че са ме "ъпгрейднали", така да се каже.
Обратното, FF или ББ не смятам, че бяха нещо особено, както тогава, така и сега - може би покрай новата вълна са по-прехвалени, макар признавам да не съм чел оригинални издания на английски и техните нови произведения, но едва ли толкова са променили стил и игрова система..Кървав меч и Пътят на Тигъра са сред най-успешните поредици (+ това чужди), но предпочитам втората, едно оттам ми тръгна и цялото четене на книги-игри... Тук конкретно носталгия. Трябва да призная, че преработени разкази на книги-игри са ме измъчвали, на който му е попадала Гримоар в ръцете, знае за какво иде реч. Много от книгите имаха литературен момент, колкото да го ползват за пълнеж, други обратно постигаха определено емоции - Последната врата anyone?
Винаги съм предпочитал българските книги-игри. Първоначалният ми опит с преводните на Плеяда беше плачевен, ако не броим тях останалите винаги бяха с фентъзи елементи и еднакви механики.. Нашите бяха много по-изобратетални и иновативни, дали успешни или не: тактическите карти а ла Блонд, плаващите кодировки на Върдж или кодовите думи в стила на ММ - си бяха голям напредък. В тоя ред на мисли, по-малкото шанс от зарове в БГ книгите ми допадаше значително. Мразех (мразя и до днес) еднообразните битки и шанс, който те запраща в пъклото, само защото авторът не е измислил някаква алтернатива.
Новак съм в новата вълна, признавам си без бой. Но ентусиазмът най-малкото е похвален. Да възродиш нещо и то в тая дигитална епоха, която отхвърля хартиенния носител постепенно... хах, та да затова предпочитам и хартия - Ако всички са наопаки, аз на терсене.
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
Time to create page: 0.107 seconds