Литературен вестник за книги-игри

След като освоят двустранното подравняване могат да помислят за нови редове и някаква не фиктивна редакция. И всъщност май това е доброто което може да се каже за изданието. Статиите на Снижи, Монев и интервюто с Торо са сравнително четими.

Къде съм споменал правописа!?

George-AL писа: писа:

за пръв път чувам, че двустранното подравняване се Освоява. И въобще е много смешно някой да дава акъл как, се редактира, а да не може да напише правилно Усвоявам.
Спасе, стегни се, явно те е ударила жегата!

- Малка буква на нов ред.
- Двойна шпация преди "И".
- "как, се редактира" - тази запетая как ти хрумна да е там + отново двойна шпация.

Не се занимавайте с глупости, почти всички допускаме грешки от този род и пишем във форум - нормално да не гледаме под лупа всяка дума. Това си е чист спам.

Уточнения:
1. Спас не е редактор в Списанието;
2. Темата е за Литературен вестник;
3. Спас не „назидава” грамотикатическита правила, а типографските.
4. Наистина ако успееш да прочетеш какво е неписано вероятно ще забележиш и правописните грешки.
5. Шпация си е съвсем редовна дума в българския език и е синоним на интервал. Идва от полиграфията. Вземи си редовна версия на речника, а не съкратена.

Препечатвам ревюто/коментарите си от чата.

Започваме от началото с „Песен” на Бриджит Пиджийн Кели, форматирането няма да го коментирам казах че у ужасно вече.
Твърди се че въпросната дама е преподавателка по творческо писане и наистина като зачетеш „песента” се усеща творческия ѝ подход към писането. Освен ако преводача не си е играл да размества абзаците (които както казахме не са отбелязани, а и защо ли?) то сюжета се мятка напред назад по творчески начин подобно на недозклана кокошка. А самия превод е толкова далеч от Валери Петров колкото е Мишо от завършване на втората книга за Инициативата.
Изкарвам цитата от текста на „Песен”-та:
„Козлето принадлежало на едно малко момиче, което го кръстило Счупено Трънче Сладко Къпинче. Тъй го нарекло, заради нощния звезден шубрак и копринената му козинка, черна като кладенчова вода, а очичките – диви плодчета.”
Бриджит Пиджийн Кели (1951-2016) е американска поетеса и преподавателка по творческо писане в Университета на Илинойс, Университета на Калифорния в Ървайн, Университета Пърдю и Уорън Уилсън Колидж. Сред по-важните й книги са „Песен: стихотворения“ (1995) и „Овощна градина: стихотворения“ (2004). Носителка е на множество отличия като Yale Younger Poets, Whiting Award, Lamont Poetry Prize, The Nation Poetry Prize.
Превод от английски НАДЕЖДА РАДУЛОВА
В заключение наградите Yale Younger Poets, Whiting Award, Lamont Poetry Prize, The Nation Poetry Prize. не ми ги хвалете, а НАДЕЖДА РАДУЛОВА не я избирайте за преводач, макар, че може просто изходния материал да е ужасен, като Пътя на тигъра примерно.

Следващите две страници ги подминавам като брониран автобус тълпа зомбита влачещи се по магистрала през пустинята, но на четвърта виждам „Нова книга” от Тери Пратчет списана през 1990-та, на български има две издания преди да се появи сегашното на Сиела през 2019, но защо да не лансираме книгата, като нова, а и да ползваме корица на изданието от 2005-та. Не че корицата на Сиела е нова, оригинална или има нещо общо с текста на книгата...
Възмутен гася огнехвъргачката и продължавам напред към надявам се статиите за книгите-игри на които уж е посветен броя.
Спирам за малко на 5-та страница защото ми се струва че виждам текстове писани от Уейн:
„Когато видиш паниката/ на мравката от пречупения й корем/ разбираш че нищо не е без значение”
и
„Между будност и сън/ разликата е прозрачна/ няма разграничение/ в методиката/ само в промеждутъка”
Тези хора наистина си нямат и представа от форматиране на текст! Но пък са си направили фондация, която само добавя още камъни в градината на фондациите. Азимов прости им!
Докато се опитвам де се отърся от „литературността” на която попаднах подминавам покрай едно реФю на филм в „Литературен вестник” и ловко избягвам едно интервю в което все пак успявам да прочета: „Тъмният интернет набира популярност и заплахата от него никак не е за подценяване, проблемите на тийнейджърите също няма да изчезнат, ако мълчим и не се опитаме да се вгледаме в тях.”
И малко след средата на броя посветен на книгите игри достигам Статията зя тях. Със свито сърце, лъжлива жаба и преносима дупка се насочвам към нея и започвам да я чета едновременно с това пишейки коментари във верния канал.

Не мога да прочета статията:
Ключовата дума, която получаваш, ако още четеш това, е „рамо“. От „потупване по рамото“. Честито! Готов си да се върнеш в началото и да избереш къде да отидеш. Освен ако нямаш ключова дума „рамо“. В такъв (и само в такъв) случай можеш да продължиш да четеш нататък.

Получавам „ключова” дума рамо и после при проверката за нея и само ако я нямам мога да продължа да чета статията.
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ: Амелия Личева (гл. ред.)
Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов,
Ани Бурова, Бойко Пенчев, Камелия Спасова, Мария Калинова, Георги Гочев
Малина Томова

Дано не взимат пари тия хора!
че България е на трето място в света по брой издадени книги-игри – след САЩ и Англия. Предвид тази статистика и теоретичните въпроси, които жанрът би могъл да постави, е наистина странно, че явлението остава толкова маргинализирано у нас.
Аз ли не знам какво е маргинализация?

Номинрам Николай Генов за бан 12-то ниво по точката свързана с нанясяне на щети на жанра.

„Може би една от първите изцяло хумористични поредици книги-игри от 90-те години беше „Замъкът на таласъмите“ на Колин Уолъмбъри.”

Разбирам че 8 редактори не могат да проверят всичко, ама Снежи уж е от гилдията, пък и можеше поне на Митака (@Cliff ) да даде да ѝ погледне текста.
Така, като чета статията на Генов може да работят на едно бюро с Ал.

„Във втората книга има и доста силна сатира на тогавашната политическа обстановка в страната – племето чукундурти си има министър на разните работи, министър на другите работи и министър-предател, а теб канят за министър на външните работи, за да се разправяш с таласъмите. ” О сърце поспри!

Държа да отбележа, че текста списан от Снижи е значително по-четим, въпреки ужасното форматиране.

Ако се зачетеш в другите материали за „вестника” ще видиш че имат доста разностранна публика.

Минавам на разкара за Вещера:
„Е, кирпичената къщичка с две стаички трудно можеше да мине за истинска колиба”
Това ми напомня на спора от ледената цитадела дали къща може да се сгуши на върха на планината.

Силата на вещера е в добрите традиции на уейнизма - претопляне на стара манджа.
От 10 епизода има 3 избора и два салама от 2 и 3 епизода та по скоро това е вариация на темата как да направя разказ в книга игра без да си давам зор.
Старана Вълна отново от Генов изтъръпвам!
„Появяват се списание „МЕГАИГРА“ на издателство „МЕГА“ (с общо 5 броя”
Нека най-общо към въпроса за естетиката бъдат добавени и илюстрациите, които са ключов елемент от всяка книга-игра. Тяхното изследване отваря интердисциплинарни канали и способства за симбиозата между изображението и наратива в релация с нещо трето.