Re: Мнения и коментари за Асасините 1 (без спойлъри)

Прочети я докрай, тъй и тъй си я к... взел от адаша. Иначе няма смисъл да говориш за сюжета (за стила на Блонд ясно), пък и ще изпуснеш хубавата битка с боса в края - разбира се, ако се доверяваш на Ал Торо.

Не съм я взел от Ал Торо.
Пробвах се да продължа ама не мога.
Сигурно ще я прочета като ми мине фрустрацията ... стигнах до срещата с Ерик и това преля чашата на търпението ми.
Направо да я беше нарекъл "Клишишините на Персия" тая книга

Бих искал да обърна внимание и на още нещо дразнещо - едно от рекламираните качества на книгата е атмосферата.
И това щеше да е вярно ако не бяха интерлюдиите от автора, които са свързани с механиката на играта.
Много ме подразниха тези очевидни кръпки, които те изваждат от историята.
Освен че има цели такива епизоди, то и самите избори са в този стил вместо да са вплетени по някакъв по-ненатрапчив начин. Примерно можеше да са изброени от Омар Хаям.

Не знам дали някой не го е писал вече, но колкото повече си мисля, толкова повече осъзнавам, че да се преработи качествено една написана линейна история на качествена книга-игра е също толкова трудно и времеемко, колкото да напишеш книга-игра от нулата.
1. И в нормален роман и в книга-игра неочакваните обрати са плюс. Но ако докато преработваш романа сложиш избор на мястото където има обрат или нещо изненадващо, то няма как да се очаква от читателя да не налучква. И това е тъпо. В книгата игра обратите трябва да са на места където допринасят за историята. Ако пък искаш да са свързани с игралната система(и изборите) по някакъв начин, то трябва да дадеш някакви подсказки за евентуалния развой на събитията или изобщо нещо, за което читателя да може да се хване, когато прави избор. Иначе се получава: познай кое от изброените се струва готино на автора.
2. Много е трудно да направиш алтернативни разклонения понеже не можеш да обхванеш толкова голям текст и да го познаваш в детайли. Току виж си изпуснал някакви референции в по-късния текст към случки в по-ранния текст при преправянето. Дори и да намериш всички такива референции, то преправянето им няма да е лека работа.
3. Въвеждането на нови елементи в играта ... за него важи същото като за 2. Току виж си въвел някакъв нов елемент, който в романа отсъства и някъде в текста където се разчита на липсата на този елемент не се сложи разклонение или не се поправи текста. Това е доста трудоемка задача защото за разлика от точка 2 тук говорим за намирането в текста на нещо, което го няма(lol).
Например ако е въведено умение акробатика, то колко е трудно да намериш в текста всички ситуации където потенциално могат да се използват и да отсееш местата където има смисъл да слагаш разклонение?

Въпреки, че книгата не ми хареса аз напълно разбирам, защо тя е толкова зле. Мисля, че от преправяне на роман към книга-игра нищо качествено не може да излезе без да се хвърли поне толкова труд колкото за написването на книга-игра от нулата. Може би преправянето е даже по-сложно и скучно от писането на нов материал.

Gravolez писа: писа:

Сигурно ще я прочета като ми мине фрустрацията ... стигнах до срещата с Ерик и това преля чашата на търпението ми.
Направо да я беше нарекъл "Клишишините на Персия" тая книга

Така и щях - ако свършваше там, преди да е почнала. Ти си спрял точно когато реално започва историята, така че нищо чудно, че си на такова мнение засега. Неслучайно много от ревютата подчертаваха, че началото може да изглежда малко бавно, но колкото по-напред отива историята, толкова по-неудържима става. Така че спокойно мога да ти пожелая приятно четене, когато пак се наканиш.

Gravolez писа: писа:

Въпреки, че книгата не ми хареса аз напълно разбирам, защо тя е толкова зле. Мисля, че от преправяне на роман към книга-игра нищо качествено не може да излезе без да се хвърли поне толкова труд колкото за написването на книга-игра от нулата. Може би преправянето е даже по-сложно и скучно от писането на нов материал.

Абсолютно вярно. Преправянето на нормалният текст е в основата на купчината идиотщини като фиктивните избори неводещи до никъде, линейната история - саламите, епизодите от по един ред, където Уейн те понахранва, задето не си взел правилното решение и те експедира на верния епизод.

Но, тук идва и най - смешното - Уейн отказва и продължава да отказва да си признае, че прословутите Асасини са един преправян текст, неписан за книга игра !

И аз много се радвам, че Мери се върна. Постепенно ще върнем заедно форума към приятния и спокоен тон от началния му период.

Мери, прав си че има принципна разлика между ИР и КИ - и доста точно го казваш в последния абзац.
ОБАЧЕ - всяка следваща книга от 6те Асасини отива все повече към нормален КИ геймплей и разклоненост, така че скоро от характеристикте на интерактивния роман ще останат само силната история (но не за сметка на разклонеността), героите и стилът. Първата книга е нарочно крайна форма на ИР поджанра (макар и със силни КИ елементи като системата и тактиката в схватките), от която да се върви към максимално пълноценно сливане с КИ, като се запазят всички плюсове и нито един от минусите на двата поджанра.

Защо точно по този начин? За да се хванат и въведат в интерактивната идея мнозинството нови читатели (на нормални романи), разбира се, на повечето от които "книга-игра" неслучайно им звучи смешно. И които никога не биха се заинтересували от повечето от старите КИ (тези в които имаше само зарчета, но не и история).

Ейдриън Уейн писа: писа:

И аз много се радвам, че Мери се върна. Постепенно ще върнем заедно форума към приятния и спокоен тон от началния му период.

Да се надяваме, нямаш предвид момента преди да има потребители ? Това беше най-спокойният период, който съм запомнил.

Напомням ти, чакаме "Асасините 2" !

Имам предвид момента, преди някои потребители да почнат да се държат все едно имат специални права - каквито нямат. Пролетта и началото на лятото.

Уейн преди няколко дена драсках във Флууд темата за различните бойни системи - в КМ, в РИ, в Асасините.
Така както аз играх имаше моменти, в които излизах срещу опонент, който имаше защита (15) и контрираше моята най-силна атака, която беше (15). Тук всичко опира до зара и по тази причина не виждам някаква огромна дупка, която да прави битката толкова лесна, че каквото и да правиш да си победител. Аз не съм фанатик на 100%-логичната игра и не съм повелител на зара така, че за мен битките си бяха трудни.

Ами - отношението атака/защита варира неимоверно при различните 6 техники. Така че ако при някоя техника противникът те превъзхожда, просто при следващия ход избираш друга (както и без това трябва). Ако съм те разбрал правилно.

Как ще е средна хубост?
8+8 е макс за атака или защита. Повече от 16 не може да имаш базово нали така?

Уейн: Мерси за рецензията. Местя я в по-подходящата тема.

Моля занапред всички прочели книгата да пускат първоначалното си мнение в темата за Рецензиите - най-малкото защото там си пише СПОЙЛЕРИ в заглавието. И допълнително да скриват с офтопик скоби най-спойлърските места. Благодаря.

През портала или най-добре на ЛС до aToro можеш да си поръчаш неговата "Котарака и черния нарцис". Скоро се очакват и други нови книги игри, но тези двете са единствени за сега. Иначе употребявани (от първата вълна) можеш да си намериш във форума в раздел "Книжна борса". Точно в момента там е заринато от заглавия. Добре дошла!