Коментари към превютата и ревюта "АнП"

Поставете в тази тема са към рецензиите поместени на адрес: viewtopic.php?f=76&t=1381 Може да се ориентирате по датите.

Я, истинско ревю! Мерси.

Всъщност, надявам се и останалите колеги и приятели, на които пратихме книгата, да пуснат своите ревюта тия дни тук, така че да се позапълни седмицата до окончателното отпечатване на хубавата лачена, с всички екстри, корица на изданието.

Също така се надявам, че ще използваме случая и занапред ще пускаме (за всички КИ) прегледни и добре обосновани ревюнца - а не просто: кефи ме/не ме кефи, както често досега. Горното ревю най-малкото обхваща и четирите съставни елемента на едно художествено произведение (сюжет/герои/сетинг/стил), което смятам, че е задължително при рецензия на книга.

Браво, страхотни изчерпателни превюта. Сега остава да изчакаме само и до нас да стигне книгата

You've got my attention.

Налага се да подчертая няколко важни момента, които Шин и сам е написал - но явно не си е дал сметка колко са важни. Важно е и за всички останали, които още не са чели/играли книгата.

1. Това е интерактивен роман. Сюжетът и играта не са просто две равностойни части - за разлика от повечето КИ, където има само някаква игра и никакъв сюжет. Ами тук направо сюжетът Е играта. Възможността да предвидиш и да отреагираш навреме на всички тези гореспоменати обрати и изненади (бидейки ВЪТРЕ в тях с двата крака) според мен е най-ценното преживяване, която една игра - от който и да е тип - може да даде.

Въпросът е, че при Шин точно тази част е безнадеждно спойлната, тъй като - както сам казва - знае добре историята. Това е като да се играе мач, в който знаете, че резултатът ще е 4:2, както и точните минути, в които ще бъдат вкарани головете. Ако искате да видите нормалната реакция на неспойлнат читател/играч, вижте ревюто на ал Торо да речем. На Шин ще препоръчам да изчака 2ра или най-добре 3та книга, за да види кво е усещането (щом не може да си го представи отсега).

2. Употребявайки фразата "фиктивен избор" в този контекст, на практика отхвърляме и голяма част от геймплей творчеството на Майкъл Майндкрайм като фиктивно. В АнП, както беше изтъкнато, поне точките Опит сериозно наклоняват везните в самата игра - вместо да фигурират само във финалната извънигрова оценка, както при ММ. Имам чувството, че Шин не е играл много Майндкрайм и е позабравил цялостното ниво на геймплей на старите КИ, та ще го помоля за задължителното сравнение с известни заглавия, за да можем да се ориентираме в разбиранията му.

3. Освен сюжетната игра, има много gameplay-острови, които си вкарват доволно стандартен геймплей: няколко многостепенни "социални битки", както и реални такива.

4. В 1ва книга битките са по-малко, защото историята още не е набрала скорост и няма къде да влязат - пък и за да могат играчите да посвикнат със системата. Близко е до ума, че в оставащите 5 книги значението и нивото на схватките непрекъснато ще се качва.

По маловажните неща:
1. Умението е само за ориентация, никой не е казал че участва в битките, беше си ясно в правилата още.
2. Ролята на мечовете като бонус добавки към конкретните техники, за която говори Шин, е несравнимо по-маловажна от истинската им роля - модификацията на 4те ФХарактеристики, което може да е сериозна част от геймплея в схватките.
3. Ако Шин пробва да вкара техниките в Отбрана в същата матрица като атакуващите техники, ще види, че ще му трябват допълнителни ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ ЕПИЗОДА НА БИТКА само за тях - т.е. това е леко контрапродуктивно.
4. Колкото до преиграването - отново давам за пример книгите на Майкъл, които много от феновете му са се занимавали да превъртат многократно само, за да си вдигнат оценката.
5. А колкото до шанса, тестовете на другите играчи показват, че значението му е по-скоро недостатъчно - нежели твърде голямо. Затова и битките се минават сравнително лесно.

Ейдриън Уейн писа: писа:

На Шин ще препоръчам да изчака 2ра или най-добре 3та книга, за да види кво е усещането (щом не може да си го представи отсега).

O, aз и сега си се кефех доста като я четях, въпреки че знаех какво ще се случи.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Употребявайки фразата "фиктивен избор" в този контекст, на практика отхвърляме и голяма част от геймплей творчеството на Майкъл Майндкрайм като фиктивно. В АнП, както беше изтъкнато, поне точките Опит сериозно наклоняват везните в самата игра - вместо да фигурират само във финалната извънигрова оценка, както при ММ. Имам чувството, че Шин не е играл много Майндкрайм и е позабравил цялостното ниво на геймплей на старите КИ, та ще го помоля за задължителното сравнение с известни заглавия, за да можем да се ориентираме в разбиранията му.

Играл съм почти всичко на ММ. Всъщност не мисля, че сравненията на Асасините с книгите от старата вълна е удачно. Опитвам се да я оценя сама за себе си. Ако една книга си има кусури, това, че останалите имат повече кусури, не я прави по-добра, а само по-добра от другите. Ако все пак държиш на такова сравнение, да, Асасините превъзхождат по много линии повечето от старите книги, а по сюжет дори всички.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Ако Шин пробва да вкара техниките в Отбрана в същата матрица като атакуващите техники, ще види, че ще му трябват допълнителни ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ ЕПИЗОДА НА БИТКА - т.е. това е леко контрапродуктивно.

Съгласен съм, че никак не е лесно, но аз лично в такъв случай или бих опростил бойната система, или бих си поиграл да напиша съответните 36 епизода за всяка битка, защото какъв е смисълът от система с такъв потенциал, ако не се използва на макс?

Ейдриън Уейн писа: писа:

Колкото до шанса, тестовете на другите играчи доказват, че значението му е по-скоро недостатъчно - нежели твърде голямо. Затова и битките се минават сравнително лесно.

Всъщност именно заради добрите зарове, понякога не ме удряше противника. Личното ми мнение е, че ако се хвърляше един вместо два зара за шанс,, системата щеше да е доста по-балансирана.

Мерси много, сега вече е доста по-ясно мнението ти за геймплея. Мерси и за ревюто, както и на всички останали ревюиращи.

Е, книгата вече излезе, така че ревютата в темата вече не са авансови. Ако желаете да добавите свое ревю (по възможност подредено по точките, използвани и в по-горните), темата е на ваше разположение.

Ако имате по-скоро отделни коментари и мнения по книгата (или рецензиите), по-добре пишете в съседната тема с подобаващото заглавие. Думата оттук-нататък е ваша.

Всъщност, смятам да ти се извиня официално за заяжданията преди и да похваля едно наистина готино критично ревю. И само ще спомена едно нещо (историческите коментари ще са когато имам време и желание да стоваря на главата на Уейн нещо повече от Уикипедия )

Anardil писа: писа:

Да започна с факта, че ми стана ясно защо Уейн ни размотаваше в последните няколко месеца. Той ще отрече – сигурен съм – но за мен няма съмнение, че „Асасините...” първо е била писана като нормален текст, който впоследствие е рязан и преправян за игра.

Няма да посмее да отрече. Имам компромати

Хамелеона, приема се! Не може да се отрече, че и аз бях зле вчера - не беше от желание за самоцелно заяждане, обаче, бях разочарован от продукт, от който очаквах много повече покрай рецензиите точно тук просто!

Вилорп, във Властелина е историята на Боромир, Фарамир и пръстена. В сума ти долнопробни фентъзите я има с вариации - като пръстена обикновено се превръща в жена. Тук образите са толкова остро стереотипизирани, че би било логично развитието им да ги доведе до същата ситуация, стига да го има брата, де. Това ми беше мисълта.

Иначе, какви са тези компромати? Щом са в мрежата, значи ли, че и ние простосмъртните може да ги видим и, ако да, къде?

Съгласен съм с всичко казано от Anardil в рецензията му. Самата рецензия много ми хареса. Критиките са конкретни и аргументирани, но е и очевидно, че Anardil е човек с доста по-сериозни изисквания като потребител, за разлика от средностатистическия читател. Аз също съм доста по-взискателен от средния читател, но съм склонен да приема някои посочени в рецензията косури в книгата, като съвсем приемливи (особено за жанра). Факт е обаче, че книгата беше попрехвалена и това в комбинация със пропуските в нея и сериозното и забавяне вероятно е разочаровало част от феновете. Въпреки това смятам, че в някои отношения превъзхожда повечето книги от старата вълна.

Това е основният избор, който правят всички автори според мен - дали да напишат 3 пътя по 100 епизода + 100 общи епизода или 350 епизода праволинейна история. И двата стила си имат последователи - зависи дали искаш игра или хубав разказ. Преди много години, когато започнаха да излизат книгите-игри, като че ли предпочитах различните пътища. Интересно ми беше какво пропускам. Сега, вече малко по на възраст, предпочитам книга, която да не се чете за половин-един час. Т.е. праволинейна. Когато ми остане време и погледна библиотеката си за някое заглавие, се спирам на точно такива - "Убийство в Белскейд", "Олтарът на тъгата", "Звезден Легионер", първите две Хлапета, "Черното огледало", "Гримоар", трилогията за Реката... Всеки, който е поне малко запознат, знае общото между тях. Може би предпочитам литературата пред играта, което повдига донякъде логичния въпрос защо просто не си купя някой роман, но както и да е.

Точно поради тази причина смятам, че "Асасините" ще ми хареса или поне няма да ме разочарова, когато най-накрая ми остане време да я прочета. Просто в момента това е моят стил.

Just my two cents.

Па след като има толкова питания - направо някво Стики с адреси на явките за КИ?

Ще попитам пак, понеже не обичам вместо да получавам отговор, мнението ми да се трие: Какво стана с рецензията на Лисичков и да смятаме ли, че практиката ще бъде да се премахват съществени коментари без уведомление?