Коментари към превютата и ревюта "АнП"

Според мой източник, в най-скоро време ще се върне, спокойно. Просто екипа им е леко поорязан покрай почивките.

Рецензията е в другата тема - "Мнения и коментари", която вече изглежда съшита като Франкенщайн от мнения от различни теми, нагодени в някакъв странен ред. Шоуто е пълно.

Абе, колко теми има за тия Асасини?! Станахме като бабички в гората зарад тия нюанси, начи.

Вилорп писа: писа:

баш преди малко подадох оставка

Ох, и ти ли...

Вилорп писа: писа:

Не в тая връзка: Ще трябва да си намеря някой който да ми заеме Хоро от гарвани, да си го дечета, че моята бройка все едно е потънала в дън земя, а и там проверих. =)

Ако действително не можеш да си я откриеш, следващият път като минеш през клубчето на Попа направо си вземи една от бройките които са там без пари. Аз ще предупредя Стефан по фейса, само кажи кога ще минеш.

Най-сетне балансирана рецензия, която ми звучи достоверно и мисля, че дава представа какво мога да намеря в "Асасините". Ясно са различени фактите от личните предпочитания. Така и трябва да бъде.

Ще коментирам рецензията само за системата, понеже пише и поне една откровена грешка .

WATO писа: писа:

За финал ще кажа, че това, което ми хареса, е че трябва да търсиш слабоста на противниците си. Не можеш просто да ги млатиш с една-две техники, ако искаш да си максимално ефективен.

Невярно, всъщност това е оптималният вариант, при който почти не понасяш рани в битка!
Разбира се, може и да е търсен ефект, за да има и Самир коронни удари като противниците си, но написаното просто не е вярно.

Ми WATO може би имаше предвид, че дори в диапазона на най-добрите удари на Самир може (понякога - трябва) да се търсят варианти - щото ако на неговия оптимален удар врага отговаря с брутална защита и яка атака не е гот. А може да се окаже че на третата ти най-слаба атака той противопоставя смехотворна защита и символично нападение - така че всъщност това да се окаже най-добрия ти вариант за действие. Ама за да откриеш тия неща - трябва да експериментираш с повече от два удара. Аз лично си признавам че винаги изреждах трите си най-силни и после карах на двата най-изгодни от трите... (като един от трите обикновено се оказваше адски неизгоден за мен)

Както всяка една система по света (независимо игрална или не), така и системата на "Асасините" си има своите пропуски. Не твърдя, че няма оптимален "powerplay" вариант, но ако човек се опитва да се вживее в роля, вместо да мин-макс-ва, то тогава определено има елемент на тактика в битките.
Лично мнение.

Longshot писа: писа:

Ми WATO може би имаше предвид, че дори в диапазона на най-добрите удари на Самир може (понякога - трябва) да се търсят варианти - щото ако на неговия оптимален удар врага отговаря с брутална защита и яка атака не е гот. А може да се окаже че на третата ти най-слаба атака той противопоставя смехотворна защита и символично нападение - така че всъщност това да се окаже най-добрия ти вариант за действие. Ама за да откриеш тия неща - трябва да експериментираш с повече от два удара. Аз лично си признавам че винаги изреждах трите си най-силни и после карах на двата най-изгодни от трите... (като един от трите обикновено се оказваше адски неизгоден за мен)

Това може, аз също експериментирах, а и имах поне две еднакво силни по-слаби атаки . Математически обаче, ако обаче оптималният ми удар се окажеше поносим, често беше тактически по-изгодно да го повтарям !

WATO писа: писа:

Както всяка една система по света (независимо игрална или не), така и системата на "Асасините" си има своите пропуски. Не твърдя, че няма оптимален "powerplay" вариант, но ако човек се опитва да се вживее в роля, вместо да мин-макс-ва, то тогава определено има елемент на тактика в битките.
Лично мнение.

Тактика има във всичко, въпросът дали оптималната тактика е разнообразна, е съвсем отделен.

Мнението ми се покрива практически, почти на 1:1 с това на Радо, та вместо да повтарям думите му, просто ще го цитирам (мерси, че ми спести цял куп писане )

Радо писа: писа:

Най-просто казано тази книга е едно начало, самостоятелна история с обособен финал няма. Начало на история чиито край не се вижда. Текст на който е уместно да се сложи надписа -"to be continued". Точно от тази гледна точка следва да се разглеждат Асасините- въведение представящо героите, сетинга и наливащо основите на поредицата. И знаете ли какво - това е добре, защото точно това им липсваше на старите книги - обем, мащаб им липсваше като цяло. Със всяка книжка сама за себе си няма как да развиеш нито персонажи нито кой знае каква история без да скицираш и опростяваш. Кървав меч нямаше да е Кървав меч ако бе беше пет книги. Примери - колкото искате. Като при това не смятам за поредица две-три ултра тънки книжки които всяка от които се минава за по 15 минути по време на сутршното посещение в кенефа. Говорим за поредица от дебели, сравнително обемни книги.

Абсолютно. Дори прословутия КМ не беше толкова добре навързан, както обещават да бъдат Асасините. В това отношение, ако по някаква (о, Боже, опази!) причина другите не излезнат, смятам, че Уейн е морално задължен да ги издаде поне в ел. формат. Аз поне няма да го оставя на мира докато не ги прочета до края. Харесаха ми. Имам критики, но те са по-малко, отколкото към някои други КИ от миналото.

Радо писа: писа:

Сюжета е сравнително стандартен но това не е толкова важно защото главните герои са няколко и събитията покрай тях с преплитането им са интересното в книгата. Имаше няколко обрата които бяха интересни ако и нищо невиждано. За това усещане спомага и ретроспекцията по средата на книгата. Друг в въпроса какво ще стане - засега само ни ги представят без в действителност да има някакво развитие по характерите им и отношенията им. Имаме си надъхания пич с независим дух и тъмно минало, имаме си северния варварин който пуска лафове , имаме си фаталната жена криеща повече отколко се вижда на пръв поглед. И разбира се разказвача който успешно паузира посред решаващите моменти . Имаме си и няколко минорни персонажа които минават и заминават и за малкото си "екранно" време не са много развити но успяват да провокират задоволство у читателя при неминуемуто си прецакване.

С това съм съгласен, с изключение на факта, че може би Омар Хаям не трябваше да е с толкова екранно време. Имам критиката, че за главния герой се разбира твърде малко преди наистина критичен момент. Уейн знае какво имам предвид, също и всеки чел книгата. И все пак, преглеждайки внимателно наденичките (а наденички дал Бог, но за това после) леееко си проличава. Минус е, че не знаем достатъчно за героя, за да отиграваме правилно. Поне аз така го видях. Можеше да се съкрати малко частта на Омар (макар че пича кефи от всякъде) и да се подобри чаръктър девелъпмента на някои странични образи.

Радо писа: писа:

Сетинга ми навя предимно мисли за играта Assasin's Creed 1. За разлика от книгите игри от старата школа които бяха съобразявани предимно с невръстна аудитория тук се засягат сексуални теми. Честно казано не съм търсил грешки за да мога да се захвана за тях - дори не знам кога и къде се е намирал Исфаханския султанат (и дали изобщо е съществувал) а представата как стоя с книгата в една ръка а другата проверяваща в гугъл всяко нещо ми се стори абсурдна. Сигурен съм че 99% от читателите изобщо няма да тръгнат да се замислят дали всички по специални думи са верни и от коя страна е острото на ятагана.

Подкрепям, макар че се сещам за Принца на Персия и Синът на Пустинята, както и за един РИ сетинг - Халифатски Нощи, а не за тази игра.
Все пак имам една-две забележки (ъъъ... не, няма да правя спойлери), но те наистина са маловажно. Професионалното ми изкривяване ме кара да смятам информацията за сетинга за недостатъчна, но (подчертавам!) тя не е и нужна!.

Радо писа: писа:

От гледна точка на самото писане - историята е почнала като сценарий за комикс и това е дало отражение. Повечето описания на действия са подробни и картинни. Явно е търсена кинематографичност. Сега че авторите не са Джордж Мартин и Асасините не са Песен за Огън и лед е ясно но за стандарта на България са повече от добре. Със риск да обидя някой ще кажа че Асасините ми харесват повече от Мечове в леда например като начин на писане а мога да се сетя и за доста по -долнопробни издадени и награждавани фентъзи книги.

+1. С най-дълбоки извинения, но като увлекателност Асасините > Песента. Което е добре, поне за мен

Радо писа: писа:

За самата игра - не знам колко от вас са обърнали внимание но разказа не се води от позицията на "книга в която героя си ти" а от позицията "книга в която героя е Самир". Това всъщност е доста важно нещо защото играча/читател роулплейва Самир, и се предполага да мислиш от позицията на Самир. Съответно при всеки избор следва да се замислиш какво би направил Самир , а не какво би направил играча с неговия си акъл. Не напразно разказа се води от разказвач - за нещо което се е случило, не нещо което в момента го случваш - а не което се е случило. Малко като играта Prince of Persia Sands of Time където при провал главния герой раздразнено казва - не , не стана така. Там също прочее се води разказ. И точно защото разказа вече се е случил гръбнака на книгата е линеен. Няма ги така любимите от старата школа два- три пътя които нямат нищо общо но съкращават времето за четене тройно. Вместо това има леки разклонения с различен текст или избор които задържат интереса и разграничават едно четене от друго. И тъй като си купих книгата да я чета а не да седна с лист и химикалка да чертая схеми не ми направи никакво негативно впечатление за ограничено, едва и не осакатено участие на читателя. Точно обратното - имаше много чести тройни избор които водеха до различен текст преди да ме върнат в сюжета.
За сравнение едни от най-добрите книги от старата школа - трилогията за реката и двулогията за реконкистата на Колин са по-абсолютно същия принцип - строго линейна история от която няма кривване. И смея да твърдя че тези книги на Колин са далеч по обичани и хвалени от лабиринто-подобните му в които обикаляш като малоумен през едни и същи места или ледените пирати която има хиляда разклонения които нямат никакъв смисъл (прочее стар похват беше в старите книги игри да се пълни текст чрез няколко епизода които са дословно копирани с едно изречение разлика). Та като отворих дума за реката - неведнъж съм споделял колко спичащ е похвата да има бърза серийка от избори от които всеки втори да води до директна смърт, или да има някъкъв късмет който да ти пресича играта по средата. Особено като говорим за книги изградени върху сюжет а не върху зарове и правила. Няма по дразнещо нещо да си стигнал най-интересния момент в дадена история и да ти скършат крилата принуждавайки те да почваш отначало. В такива случаи 90% от хората чийтват и продължават което обезмисля смъртта и грешката или се изнервят и захвърлят книгата. В Асасините не може да се прецакаш така от раз - вместо това има точки (похват който помня от Тъмната страна на Майкъл б.т.в.), като ако все пак успееш да натрупаш поредица от грешки - чак тогава си понасяш последствията.

Подкрепям, като цяло, макар да има доста избори, в които си умираш след малка наденичка от епизоди (примерно ако... уф, няма да спойлвам )

Радо писа: писа:

В заключение - не съжалявам че дадох пари, книжката е Guilty Pleasure за фенове, има къде, къде по- долнопробни неща за четене като книги по видеоигри или треторазрядни вампирски книги които въпреки това са популярни. Силно се надявам да е достатъчно успешна за да излязат и следващите.
Твърдо препоръчвам на хората които се радват на книги игри от сорта на Сонора, Варварския Бог, Реката, Тъмната страна, Конникът на апокалипсиса и т.н.
Хората които смятат гореизброените книги за провал и под книга игра разбира 5-6 листа дневник, и нон стоп въртене на зарове ще останат разочаровани. (макар че този тип читатели вярвам че е мигрирал към компютърните игри).

+1.

Остана да добавя няколко неща.
Системата не е лоша, но битките са твърде дълги. Или заровете или показателите трябва да се пипнат. Малко да разбирате от оптимизация и... ами ставате месомелачка. Последния гад му взех 45 кръв с две атаки и една защита с оптимизиран герой с правилния меч. С героя-боклук ПАК не умрях, макар да карах по един-единствен начин - силната атака и силната защита + втората по сила атака.
Първия го пречуках с ханджари. Да ви е весело.
Допълнително - да, трите меча са безсмислени сега, но може да имат смисъл в продълженията. Също така отличителната ми черта трябваше да може да се ползва винаги ПРЕДИ избора на меч. Статистиките на мечовете трябваше да са малко по-големи.

Предпочитам друг вид системи, но това е мой проблем, не на книгата.


И сега, забележките:

Мисля, че е твърде трудна за нубове. Честно, умрях веднъж ей-така и веднъж за да видя какво ще стане
Мисля, че системата трябва да се преработи за следващата част и може би да се добави броня.
Наденичките задължително трябва да са на малки преходи. Мен ме дразнят, но признавам, че нямат неприятния ефект на стена от текст за по-малко четящите. Но нека са малко по-кратки. Иначе признавам, че повечето преходи в саламите бяха добре позиционирани.
Също така грешните избори нека се замаскират като предположение от публиката и Хаям да ги поправя бащински.

Кажи-речи съм съгласен с повечето неща от мнението на Хамелеона и рецензията на Радо. Наистина Радо спомена някои неща в своя преглед, за които аз не се сетих да ги напиша.

Истината е, че ако Уейн не кривне катастрофално от пътя, който си чертае (а няма изгледи за това), Асасините преспокойно ще се превърнат в стабилна поредица, която дори да не стане модерна класика, пак ще е must have за почитатели, ценители и хора, които уважават изкуството.

Аз лично вече очаквам следващата част.