Re: Ной

Изчетох въпросната книга-игра навремето, идеята ми допадна тъй като си падах по кеч, бях гледал по Sky sport, доколкото помня. По бг телевизиите, май все още не се излъчваше кеч тогава. Книжката наистина беше слаба, жалко за което.

Една от най-слабите книги-игри изобщо, макар че имах някакви по-големи очаквания когато си я купувах навремето. Жалко за хубавата идея иначе.

Кой я знае тази книга? А който я знае, какво си мисли за нея?
Аз ще споделя моят опит с една от най-големите издънки, а вие не се ослушвайте намерете въпросната книга и я запалете, защото това е гавра не само с кеча, който си е театър, но и с нас самите, които сме фенове на жанра.

Какво ни предлага играта.

Избор на кечисти, с които да правим на кълбета останалите, които са имали грешката да ни се изпречат на пътя. Имаме си и въпросните завършващи удари. (Мисля си че играх с Гробаря и направих Последното причастиe ).
Механиката е циклична, като имаш начало, но нямаш край. Истински ужас.

Нито един от кечистите нямаше оценки за да направи играта наистина брутална.
Пълна скръб.

Много зле беше, не знам, предполагам, че авторът е бил съвсем, съвсем млад - ученик. Не ми хареса, ама никак.

В началото беше готино, но после започваше да се въртиш като малоумен през едни и същи епизоди и едни и същи неща да се правят. Мен ме изкефи, щот тогава бях фен на кеча, бях гледал по sky sport и като видях че има такава книга се изкефих. А относно кеча, макар че знам че е театър, винаги ми е бил забавен.

stalk писа: писа:

А относно кеча, макар че знам че е театър, винаги ми е бил забавен.

Аз съм фен на кеча от години и продължавам да го гледам с удоволствие. Много са ми странни пренебрежителните коментари, че битките били нагласени! Ами то и филмите са нагласени, ама ги гледат хората и не се оплакват от нагласеността на събитията. Такива добри демонстрации на живо не е лесно да се правят (който е правил - знае) и е кеф да ги гледаш, а и който иска реален екшън - да си гледа MMA или UFC.

Аз гледам ММА и UFC, ама понякога гледам и кеч. И не съм се изказвал пренебрежително, съжалявам ако си ме разбрал погрешно. В кеча наистина има добри спортисти и правят добро шоу. А някои от тях се пробваха и в ММА като Брок Леснар и Боби Лейшли и са добри бойци.

Тази тема не е ли по-подходяща за спомени за любимите заглавия?
Иначе пише, че авторът е Николай Николов...

На мен пък тази книга много ми напомни на "Футболът - тактическа игра". Историята и тук беше интересна до момента, в който дойде турнирът. След това влизаш в цикличната система и умираш от скука.
Освен това наистина беше неиграваема. Лоши препратки, даже май липсваше същински край...
Но наистина авторът не се е възползвал от популярността на кеча, защото той почна да се гледа доста след издаването на книгата, така че трябва да го поздравим, задето е открил нова тематика за книгите-игри.

Аз принципно харесвам турнирните книги игри, но тук се получаваше прекалено циклична схема, доколкото помня. Първата битка ок и след това почваш да минаваш през същите епизоди за да разиграеш и другите битки, тоест четеш едно и също за да разиграеш няколко битки. Простотия!

Адмирации за автора за темата, която не беше популярна 98ма. Определено е бил голям фен на кеча.
Сюжет: Ти си боец, който желае да се занимава с кеч и затова си изоставил страната си( въпреки че може и да си американец) и искаш да се запишеш в wwf( сега wwe). Първоначално си избираш герой, реално има значение само за "победния" ти епизод. В малко градче си и трябва да се хванеш на работа за пари....каквото и да правиш ставаш докер, "като кумира ти Дан Колов". Сбиваш се там, после спасяваш един човек от разбеснели се рокери. За твой късмет се оказва кеч мениджър..обучават се и се впускаш в най-големия кеч турнир.
Положителни страни: нова тематика за книга-игра към 98ма, всеки кечист му е описана победната хватка, в 163 еп. Може да загубиш доста време ако ти се цикли...
отрицателни: ОГРОМНО ЦИКЛЕНЕ през еднакви еп., ако играеш целия турнир, липсват епизодите преди полуфиналната и финалната битка, но това по никакъв начин не се отразява, липсва...край!, литература почти няма...
Турнирна книжка, но много слаба, неслучайно май е последната на МЕГА, поне да я бяха попрегледали преди да я отпечатат...характеризира залеза на жанра...

George-AL писа: писа:

на мен пък точно сюжетът с динозаврите ми хареса. Беше в стила на ледена епоха....ако има нещо което не ми хареса много-много бе рекламата с бобъра. Тъпо е.
Кралете на Кеча е една от най-тъпите КИ която съм чел директно я изхвърлих на боклука - някой циганин може да я вземе за хартия. като я изиграеш един-два пъти и вече знаеш всички варианти не е много по-добра от Професия ченге на ММ или книгите на Сим Николов. А литературните й качества са на много ниско ниво.

Е ти как точно изиграваш "Кралете на кеча"? Защото беше нещо объркана и се губеше някъде къде средата на турнира...

именно. То половината препратки бяха сбъркани. И аз се чуда как може на Сатаника Кралете...да му е харесала. Първо - на началните епизоди на повечето кечисти не са там където ги очакваш. После имаш една началана схватка - изкарваш я, побеждаваш и.... ако искаш де се биеш с някой друг се налага да повтаряш същата схватка но да сменяш имената на бойците. което значи че на второто - третото изиграване знаеш колко точки ти носи да нанесеш ритник, колко да нанесеш кроше...и винаги си избираш правилната опция. Побеждаваш с три удара. и оттам нататък играта е безинтересна. Не се споменава да получаваш награда. Не става ясно кога спечелваш турнира, нямаш точки които да "качваш" нито пък бонус които да събираш... пари или слава...какъв е всъщност смисълът? ИГрата е по-бъгава и от Варварският бог, но в Бога поне има интересен сюжет и иновативна система за битки, съчетани с прекрасни илюстрации и прекрасни диалози. В Кралете...има ужасна литература, никаква игра и твърде много бъгове... Дори Сим Николов пише по -интересни КИ€

George-AL писа: писа:

именно. То половината препратки бяха сбъркани. И аз се чуда как може на Сатаника Кралете...да му е харесала. Първо - на началните епизоди на повечето кечисти не са там където ги очакваш. После имаш една началана схватка - изкарваш я, побеждаваш и.... ако искаш де се биеш с някой друг се налага да повтаряш същата схватка но да сменяш имената на бойците. което значи че на второто - третото изиграване знаеш колко точки ти носи да нанесеш ритник, колко да нанесеш кроше...и винаги си избираш правилната опция. Побеждаваш с три удара. и оттам нататък играта е безинтересна. Не се споменава да получаваш награда. Не става ясно кога спечелваш турнира, нямаш точки които да "качваш" нито пък бонус които да събираш... пари или слава...какъв е всъщност смисълът? ИГрата е по-бъгава и от Варварският бог, но в Бога поне има интересен сюжет и иновативна система за битки, съчетани с прекрасни илюстрации и прекрасни диалози. В Кралете...има ужасна литература, никаква игра и твърде много бъгове... Дори Сим Николов пише по -интересни КИ€

Човече предлагам ти преди да првиш радикални заключения отново да ми прочетеш мнението. Може и да потърсиш във форума темата за Кралете на кечз. Ако пак не си сигурен в прочетеното ще ти помогна - Ной е по-слаба книга игра от Кралете на кеча.