Завръщането на Наследника

Жалко Майкъл е пропуснал страхотен геймплей елемент.

Във втората книга за викингите има някакви абстрактни показатели за войската, но няма видове войска или различни постройки като в "Завръщането на наследника".

Подбор и въоръжаване на войската има във "Войната на сенките" на Блонд, но това е една доста странна книга-игра и не е съвсем "тактическа", въпреки че има такива елементи.

Е Майкъл няма ли някви врътки с войската в "Недимата армия"?

най-близко до истината е медивъл тотал уор, но там генералите имат огромен контрол над войските и прекрасна видимост, да не говорим, че противника се държи страшно неадекватно.

в пътя на тигъра също имаше водене на армии в битка, при това съвсем не лошо описани и пак всяка грешка беше наказвана със смърт. не, че нещо, но самата смърт изобщо не кара читателя да започне книгата отначало, ами просто се връща и коригира избора си (понякога той е опирал до прост късмет), което прави цялата работа с такива фатални избори безсмислена.

Аз лично не вярвам че в средновековието е имало каквато и да е стратегия - бях чел в един учебник по военна история че липсата на дисциплина и организация са свеждали всяка битка на открито до меле всеки срещу всеки.

медивъл тотал уор - Какво е това?- компютърна игра?

Между другото не бях прав, че Синът на Пустинята е последната тактическа, Футболът на Майкъл също се водеше такава, ама до колко в действителност бе, не знам.

Мда, част от поредицата Total War .

Темата която се захвана не беше ли по-скоро за книги-игри в които има такива неща, а не за компютърни.

stalk писа: писа:

Между другото не бях прав, че Синът на Пустинята е последната тактическа, Футболът на Майкъл също се водеше такава, ама до колко в действителност бе, не знам.

Вярно, че заглавието включва "тактическа игра", както и че има избор на тактика за мачовете, но шансът във "Футболът" определя твърде много. Зависи и какво разбираме под "тактическа книга-игра". Според Майкъл още "Златният оракул" е била тактическа, защото включва и избор на тактика (но пък шансът има огромно значение). Но по-скоро онова, което прави една книга-игра тактическа, е битките да се решават изключително с избори, без шанс. Аз определено предпочитам игра с много тактически избори и без шанс.

Да, аз го разбирам така, работа по карта и схема и битки с избори, а не с шанс. Ако е само битките с избори, значи има още тактически, "Небето ви Чака" например.

Реших днес да си я припомня покрай темичката и си намерих в едно кашонче. Още с първото изречение почнах да се смея - какъв реализъм търсим в игра в която още в първото изречние има историческа глупост.
Цитирам

Англия 1144, Ти току що се връщаш от кръстоносен поход.

За тези които не се интересуват от история като мен - справка Първи кръстоносец е от 1095-1099 Близо 45 години преди нашия пич да се "върне" от него . Втория кръстоносен поход пък почва 1147 година - 3 години СЛЕД като ни се завръщаме.

Въпреки тези несъотвествия, голямие брой грешни препратки и логиката тип Сим Николов на моменти всъщост книжката зарибява - голямо разнообразие от неща за правене, случки, разговори какво ли не. Автора е хванал всяко клише от книги като Айвънхоу и историите за крал Артур и си е вплел в книгата.
Ако е била ударена една качествена редакция съм сигурен че това щеше да една от най-великите книги-изгри излизали някога.

Като за дебют е доста силна книга, не мога да кажа, че е перфектна, наистина има доста неточни неща. Но е хубава и приятна.

Нека да не забравяме, че това е първата (и за жалост последна) книга-игра на този автор. Можеше и да е доста по-добра, без няколко грешки в механиката и наивности в историята, може би без толкова много внезапни умирания при слепи избори, но и така си е забележителна. "Завръщането на наследника" се отличава доста от излезлите преди нея книги-игри и като игра, и като повествование. Това е и може би най-трудната книга-игра, която съм чел, има страшно много начини да се провалиш и само няколко да победиш. Усеща се идейно влияние от компютърни стратегии (подробните статистики след всяка спечелена битка навеждат на тази мисъл).

xenox писа: писа:

най-близко до истината е медивъл тотал уор, но там генералите имат огромен контрол над войските и прекрасна видимост, да не говорим, че противника се държи страшно неадекватно.

в пътя на тигъра също имаше водене на армии в битка, при това съвсем не лошо описани и пак всяка грешка беше наказвана със смърт. не, че нещо, но самата смърт изобщо не кара читателя да започне книгата отначало, ами просто се връща и коригира избора си (понякога той е опирал до прост късмет), което прави цялата работа с такива фатални избори безсмислена.

[offtopic]А ти забеляза ли че те споменавам и тебе? Ще има ли такива неща за които говориш в твоята книга?[/offtopic]
Иначе като говорим за татктически битки мисля че можем да прибавим и Убийство в Белскейд, но там думата битки в словосъчетанието тактически битки би трябвало да е в едни огромни кавички.
Мисля че същото може да се каже и за Зведни вълци на Оливър Грин. И това май са 2 от последните излезли бг книги-игри.

Опасявам се, че относно Белскейд и самата дума тактически трябва да е в кавички. Там Боби е постигнал точно обратното - да демонстрира как в реалния живот НИЩО не зависи от теб и независимо какво си мислиш, че ще стане, се случва най-лошото. Направо е надскочил Сим в тва отношение, не знам защо. (Но за това ще говорим подробно в рецензията на книгата - в Списанието разбира се - адашът вече си каза мнението, та съм аз наред.)