"Звездите с нас!" от Оливър Грин

От mu6-more-rock разбрах, че има книги-игри по ЕЛО. Аз съм голям фен на тази комикс поредица и видях, че благодарение на Никсата ги има сканирани.

Прочетох „Звездите с нас!“ и меко казано останах разочарован. Не мога да повярвам, че Любомир Чолаков (под псевдоним Оливър Грин) е автор на толкова слаба книга-игра. С него поддържам контакт покрай „Дъга“ и преди време проведох едно пространно интервю, части от което могат да се намерят на фейсбук страницата на списанието. Всеки негов отговор е интересен, добре структуриран и нямащ нищо общо с нивото на литературата от "Звездите с нас".

Видях че двете (за щастие единствени) книжки са излезли през 98-ма и 2001-ва година, т.е. са едни от изданията, които подпомогнаха краха на жанра. За мен те направо са обида към читателите и феновете на ЕЛО. Любомир Чолаков е добър писател-фантаст, което ясно се вижда от разказите му, които макар и малко на брой са на високо ниво. В книгите-игри явно умишлено е занижил качеството, като може би е имал идея, че така ще станат по-достъпни за детската аудитория. Това по никакъв начин не го оправдава, но наистина нямам друго обяснение.

По отношение на играта нещата са още по-зле (ако изобщо е възможно). Фиктивните избори преобладават, а малкото реални почти неизменно наказват грешката със смърт или "пенсиониране" на героя. Дори и без да проверявам какво би се случило при преход на алтернативните епизоди ми трябваше съвсем малко време, за да се усетя, че почти нито едно от решенията ми не е от значение, за действието. Имам чувството, че Любо е написал някакъв кратък роман за деца ползвайки героите от ЕЛО и след това по изключително нескопосан начин го е променил под формата на книга-игра.

Илюстрациите на Димо са страхотни, но каква изненада... Взети са едно към едно от „Дъга“...

Не мога да разбера защо заглавието е „Звездите с нас!“. Поне трябваше да запазят култовата фраза „Звездите да бъдат с вас!“. Ето какво ми отговори Любо Чолаков когато го помолих да разкаже малко повече за нея:
Любомир Чолаков: "Звездите да бъдат с вас!" се породи от чисто сценарната нужда елосите да използват запомняща се фраза, която да бележи края на подготвителната част на всеки епизод (поставянето на задачата) и тръгването им за изпълнение на мисията. И понеже винаги тръгваха сред звездите и към звездите - фразата дойде някак от само себе си. После тя се оказа удачна да бъде използвана не само заради функционалната си роля (да отбелязва края на увода в епизода), но и като чисто приятелски поздрав и пожелание, тоест натовари се и с емоционален смисъл.“

А ето и още една част от интервюто, с която искам да илюстрирам написаното по-горе относно нивото на отговорите, които получих:
Въпрос: Съжаляваш ли, че създаде „зогор“ на толкова късен етап от развитието на серията?

Любомир Чолаков: "За космическата борба "зогор" - напротив, радвам се, че нашите герои в своето развитие стигнаха до нея и започнаха да я овладяват. Ако "Дъга" беше продължила съществуването си, несъмнено щяха да се появят нови приключения с похвати от това бойно изкуство.
Всъщност, никога за нищо не е късно. Нашите герои са живи - също както крал Артур спи в своята пещера на остров Авалон, така и те само временно почиват. Но винаги, когато Злото се появи нейде в света, неговите носители трябва да знаят, че срещу тях ще се изправят героите на Доброто - както го правят елосите. Страхът, а не ликуването, трябва да е нормалното състояние на Злото. То, Злото, постоянно трябва да се страхува, да трепери от страх - защото трябва да знае, че винаги, непременно и задължително, насреща му ще застане някой Екип за ликвидиране на опасности."

Сашо, съгласен съм с теб.

В конкретния случай имах предвид, че Любо е занижил качеството на литературата в старанието си да пише за деца. Може би това е била неговата представа за това, какво трябва да предложи на съответната аудитория. В началото на 90-те той емигрира в Португалия и силно се съмнявам, че е чел книги-игри. Дори и да е имал тази възможност, най-вероятно те са били не повече от 2-3. Много зависи кои точно са му попаднали и респективно каква представа за нивото на литература, което се търси е придобил...

Повлиян съм в голяма степен от комуникацията с него и впечатлението, което е оставил в мен. Наскоро излезе и книгата му „Демократура или диктатура на демокрацията“, в която литературата е с много добро качество, но пък тематиката е за строго профилирана аудитория в по-зряла възраст (аз самият нямах никакъв интерес).

Това разбира се са мои догадки и най-вероятно причината е много по-произаична – писане на нещо без желание, помежду другото и без никаква редакция

Да, и този път съм съгласен. Разбира се, че детската литература не се характеризира с по-ниско качество.

Прочитайки внимателно предходните ми мнения отчитам, че не успявам да се изразя достатъчно ясно. Дано дойдеш утре, за да го обсъдим на по бира. Правя още един последен опит съзнавайки, че проблемът е в мен.

Търсейки някакво оправдание за трагичния продукт, който кадърен автор като Любомир Чолаков ни представя ми хрумва следното:
Може би в желанието си да напише произведение, което е подходящо за детска аудитория, той е променил характерния за него стил и това рефлектира пряко върху качеството на литературата. Вероятно заслуга имат и книгите-игри, до които той е имал достъп. Предполагам че това са били произведения от късните години на 90-те, когато нивото на родните произведения рязко се понижи. Донякъде ми изглежда нормално, че бидейки незапознат, той се е опитал да подражава на тези лоши примери.

Преди малко писах на Любомир Чолаков с молба да хвърли малко светлина върху този период от творческия му път. Защо качеството на литературата е толкова ниско? Бил ли е повлиян от други произведения? И т.н. Изпратих му и линк към тази тема с ясното съзнание, че едва ли има автор, който би се зарадвал на подобна рецензия. Все пак най-важното е да бъдем обективни.

Любо отговори с лаконичното:

"Какво мога да кажа, освен, че това явно не е моят жанр? Благодаря за информацията!"

Историите за ЕЛО в Дъга и на мен, както на мнозина други, бяха едни от най-любимите. Тази книжка я бях пропуснал, но не смятам, че съм загубил много.
Сюжет: Тъкмо си завършил ШЗО и ти предстои първа мисия. На една планета се бият две нации за един полуостров, пирати подклаждат войната и печелят от нея. На ЕЛО предстои да разреши този конфликт. За целта се срещаш с барон и неговите войници в замък, който се появява веднъж на 100г., ставаш цар на елфите след решаване на загадки, "возиш" се на змей, решаваш куп литературни задачи, за да влезеш в бърлогата на пиратитр и т.н.
Положителни страни - стилът е малко по-добър от "Сим Николов", задачките са...любопитни, практически се чете почти цялата книжка...
Отрицателни- стилът е детински, дори не детски, историята е странна, няма игра, изборите са фиктивни, дори като приключениски разказ е слаб, задачите са малко странни на фона на историята...
Доста слаба книжка, да има и по-слаби, но ЕЛО подвежда, че може да е нещо стойностно....

Не съм сигурен точно защо тази книга съществува! Дори да гледам на нея само като на книга(без игра) пак не мога да повярвам, че я е написал оригиналният автор на ЕЛО и по този начин се е погаврил със собствената си епохална класика. Иначе воденетото за носа през безумни ситуации, абсолютно фиктивните избори и тоталната липса на игра са забъркани в умопомрачаващ коктейл... Не знам дали авторът е бил вдъховен от Сим, но определено е написана в духа на най-лошите Симови традиции. Казвам най-лошите, защото смятам, че Сим има и някои ценни неща, като смислено изградени и оригинални светове и задоволителна - на моменти дори добра - литература. В "Звездите с нас!" за съжаление няма и помен от подобни неща ... за сметка на това има ходещи курабийки

Някои (възрастни) автори много трудно разбират самата идея на интерактивността, очевидно. Сим е най-крещящият пример. Човек написал почти 20 книги-игри, повечето за ужас на всички даже и издадени, от престъпно безхаберните издатели - и който все още си няма и най-малката представа какво е книга-игра. Явно подобен е случаят и с Чолаков - без да съм чел книгата, разбира се. А ако и литературата наистина е толкова смешна, колкото интерактивността - просто нямам думи.

Неговите две книги (добре, че не е имало време за повече в края на вълната) са от тези, за които изрично предупреждавам заблудени клиенти - да знаят какво купуват. При все това, понякога ги вземат - последно вчера. В такъв случай казвам: дано поне сте фенове на ЕЛО.

Te ако са фенове на ЕЛО е още по-страшно! Така, освен че че ще разлюбят книгите-игри, още преди да са ги залюбили, има опасност и да придобият трайно посттравматично разстройство, свързано с любима комикс-поредица..

comics_ross писа: писа:

. Дори и без да проверявам какво би се случило при преход на алтернативните епизоди ми трябваше съвсем малко време, за да се усетя, че почти нито едно от решенията ми не е от значение, за действието. Имам чувството, че Любо е написал някакъв кратък роман за деца ползвайки героите от ЕЛО и след това по изключително нескопосан начин го е променил под формата на книга-игра.

Росен го е написал още в първия пост по темата. Предполагам, че има и други от 90- те, преправяне по този начин. Със сигурност има една книга-игра от новата вълна, която е била преправяна от "роман" на "книга-игра" и мисля, че повечето знаем коя е тя.

Това е най-малкият проблем и не е никакво оправдание за лоша книга-игра.

Ако изходящият роман е добър - и човекът, който го преправя, разбира смисъла на КИ - може да се получи много добра КИ - даже по-добра от повечето обикновени. (Което не изглежда да е случаят тук.) Разбира се - не и за хора като Лисичков. Я кажи кои още книги "подозираш", лол, че и от старите? Да знам да не ги чета.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Това е най-малкият проблем и не е никакво оправдание за лоша книга-игра.

Досегашните няколко издадени преправяни "романи", "повести" или каквото там са, са доказано лоши книги-игри. Ето, дори пишем в темата за такава книга. Разбира се, можеш да ме обориш, като дадеш пример за подобна добра книга-игра.

Пътуващият Цирк. За мен изобщо не е кой знае какво, но за обемa си е добра - а и не съм чувал още оплювания, за сметка на многото положителни отзиви, и наживо.

И ще ги правя все по-добри, тези които са от подобен тип, това става със самоусъвършенстване - и старание все пак.