„Коприна в нощта” или Тетрадката

ох

Такаа прочетох я тая книга от полуновата вълна.Доста тъничка излезе,а пък цената и се е вдигнала,явно придобива антикварна стойност.Всъщност самата книга ми допадна ,като атмосфера макар че почва без предистория от нищото.Петте героя са интересен вариант,който обаче не е за такъв тип книжка и наличието им значително съкращава приключенията.Много ми допадна че героят има само един показател-издържливост и всичко се решава от тактико-логически избори това е най-голямото достойнство на книгата.Друг е въпроса колко е логически,аи тактически издържано да нападаш дузина врагове/тука умрях за първи път/или да нападаш тигър с голи ръце,ама се оказа че героят в историята е нещо кат бат Арни на млади години.Доста е трудна за изиграване предвид обема и има доволно количество битки и смърт.Тъкмо се бях зарибил и тя взе че свърши с обещание за продължение,което вече 8 години не излиза и явно няма да излезе щот автора емигрира в Танзания.След края на историята ни вклин ни в ръкав се появява статия на Ян.Вместо да чуем нещо от авторите за тях,произведението им или жанра в който пишат четем ролеви игри.Странна му работа.

Нещо се бъркаш. Мисля, че бъркаш с книгата на Блонд Приказки от хиляда и една кули, което е доста различно от Приказки от хиляда и една нощ.
Аз харесвам тази книга, с изключение на това че е супер кратка, съм на мнението че е доста добра. Тактически избори, битки, динамика, избори на герои. Аз също играх с героя дето е кат Бат Арни, той е бая по-мощен от останалите и ги помита с чук враговете.
Също ми се иска да видя продължение.

"Koприната" наистина е доста добра като игра. Обаче писана по този начин, с петима герои, трябва да е с поне двойно повече епизоди (900), за да не остава човек с усещането, че приключението свършва в момента, когато едва е започнало.

Рони# Мейдей писа: писа:

Имаш ли идея колко думи е твоята тетрадка?

Ейдриън Уейн писа: писа:

Точно 20х. (на око де, защото я нямам още дигитализирана). Епизодите са малки/тактически. Но пък много бяло отива за празните места помежду им и новите редове за многобройните различни избори. Затова и направих текста в 2 колони на страница.

Рони# Мейдей писа: писа:

44 думи на епизод! Забележително постижение. По принцип така се получава, когато има много екшън и малко лирически отклонения.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Точно. (А и имаше избор от петима самостоятелни герои ПЛЮС тактически битки, които са двата НАЙ-зверски разклоняващи елементи в КИ евър - особено в комбинация ) Но аз сега - след 10 години в романите - това го намирам за "счупен стил" и за неправилна посока, в която бях поел тогава (със самостоятелните си КИта), така че за всичко мое в Новата вълна ще продължавам да си държа на поне 100 думи средно на епизод - при все така максимум лаконизъм и нула развлачване, разбира се. Това е мимимумът, за да има достатъчно художествен стил, хумор, диалог и развитие на героите (и сетинга и сюжета, все пак).

Изчетох я преди лягане! Много ми хареса! Поредната добра книга, която прочетох от Блонд и Уейн. ПОЗДРАВЛЕНИЯ и на двамата! Интересна история. Леко забавна ми се стори (типично в техен стил). Имаше на места и нещо като задачка за разгадаване - там накрая, където да избера посока, не да стрелям на посоки, а да се замисля какво ми беше казал оня жълтурник. Не много лесна за минаване, но това с многото епизоди на страница ми допадна. Не беше нужно да разлиствам страниците като вентилатор. Можете само там замотаването в тунелите и подземията да се замени с някакво обикаляне по покривите или задни улички на къщичките. Книги с тунели и подземия има доста, не ми се върза точно в духа на историята тези подземия.
Искам да попитам ще излиза ли "Господарят на кошмарите" ?
Изненада ме и "няколкото думи накрая" от Ян - как ли са попаднали там.
*Искам автограф от Уейн на тази книжка!

Ако искаш обикаляне по покривите, чети Асасините.

А не трябва ли тетрадката да е в раздела "Нова вълна" ?

Тя по средата между двете вълни.

В Новата Вълна трябва да са само качествени във всяко отношение неща.

Коприната има много хляб да изяде, за да стане такова. Продължението й, виж - за което питаше Милан - непременно ще е в НВ.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Издадена е 2004-5а - единствената бг КИ между двете вълни.

Иначе мога да зарадвам хората, които вече са я прочели (и тези които тепърва ще си я вземат от Онлайн магазина knigi-igri.net/index.php?option= ... Itemid=134 , където е под по-общото си заглавие "Новите приказки от 1001 нощ"), че цялата, завършена история ЩЕ бъде издадена - и то как. С много важни допълнения и усъвършенствания на стила на разказване и геймплея от първата книжка - да не говорим за формата, странирането, илюстрациите и обема.

Мисля че имаше една за ЕЛО издадена 2003 и е рядка като кокоши зъби Лисичков май каза и за някаква на Майндкрайм така че май тетрадката не беше единствената, ама мисля че е идейно да се издава този формат. Почти за без пари се достига максимален ефект.

Вероятно имаш предвид ЕЛО Звездни вълци, но тя е от 2001.

Друга от 2001 е Маймуни срещу динозаври, но май с това се изчерпват издадените след 2000-ата година.

За мен книжката е под-средното ниво и единствената положителна черта е хуморът.
Изборите и атмосферата въобще не са описани добре и не са особено логически.
Зависи и с кой герой ще си де.

Ще ми е интересен конкретен пример (с цитат или номер на епизод) за нелогичен избор.

Иначе има много какво да и се оправя на книгата - и вече даже е оправено, както ще се види в завършената история, когато излезе - но то НЕ е в изборите, или не преобладаващо.

Веднага се сещам за един такъв. Имаше един момент, в който героят ти се е покатерил на един покрив, а долу на улицата има една дузина от гадовете. Единият избор беше да ги проследиш, а другият да ги нападнеш. Всеки нормален здравомислещ човек би ги проследил, за да научи най-малкото нещо повече за тях и само някой луд самоубиец би се хвърлил в битка с една камара обучени убийци. Противно на всяка логика обаче при първия избор умираш, а вторият е верният. Сигурно ще ми възразиш, че историята е такава, нали през нощта убиваха жителите на града в сънищата им и така го отнасяш и ти, но това читателят няма как да го знае и за да оцелее трябва на сляпо да предпочете един абсурден избор пред друг, който изглежда съвсем логичен.
Мисля че имаше и други нелогизми, но този съм запомнил като най-фрапантен.