Комикс книги-игри

The Grand Tournament
Текст: Manuro; илюстрации: Gyom; цвят: Damien Gay
Това е лековата история за турнир по бойни изкуства в съвременен фентъзи свят. Състои се от четири битки, а между тях има малки задачки, които да разнообразят историята и да дадат допълнителни цели и предимства на героя. Самите битки са реализирани най-вече чрез избор на техники/действия, а сцените между тях - избор кои локации да посети героят и лутане в тях.

Като цяло това е най-невдъхновената история на Ману, на която съм попадал. Не е лоша, не дразни с нищо, но и не носи кой знае какво - силно непретенциозна в добър и лош смисъл. Играта не ми беше интересна, не видях особена логика в кой да е избор, т.е. тук по-скоро принципът е заучаване чрез преиграване. В това е ок, защото няма как в рамките на едно изиграване да разнищиш всичко.

Визуалната част също не ме грабна - детския комиксов стил не е задължително лош, но пък всичко ми се струва направено набързо, често илюстрациите са доста базови и нямат фон (просто някакъв цвят отзад сложен или много рудиментарен фон). В резултат, това е един от по-слабите интерактивни комикси в GNA серията, който не дразни по никакъв начин, но и няма много какво да предложи.
3-/5

The Dark Mage
Текст: Manuro; илюстрации: Ottami; цвят: Damien Gay

Тук главният герой е тъмен магьосник на мисия да погуби жрица на доброто. Светът е колоритен, безпощаден и интересен; близък до стандартните представи от RPGs и най-вече DnD, но без да липсва креативност. Самият герой е един от нелюбимите ми елементи в произведението - някакъв емо тийн киселяк.

Първият съществен избор в играта е кои 2 от 4 възможни школи да владее героят. В последствие има избори на алтернативни пътища и множество ситуации, в които героят да трябва да се измъкне с избор на правилни магии или друга хитрост. Навсякъде има и избор между зли и недотам зли решения, което кулминира във възможност за алтернативни финали.

Краят като игра и като история не ми беше напълно задоволителен, но не бих го определил като лош - просто други сцени бяха по-добри и имах по-високи очаквания за тук.

Визуално е супер, илюстрациите имат много живец, атмосфера и детайл в тях, а ми допадна много и оцветяването с предимно бледи цветове и разнообразни цветово панели. Нямам богат опит с комиксите да преценя по-обективно, но като лично усещане книжката ми е от любимите във визуално отношение от поредицата.

Има и специален бонус за българите - имената на героите в произведението: Димитър, Иво, Дявол, г-жа Гьошев и т.н.

Като цяло много приятно книжле, едно от попаденията на Ману и GNA.
4.5/5

Сбъркана препратка от 242 май към 234
ПП2 корекции тук: static1.squarespace.com/static/5949e448b...ctedStickerSheet.pdf
Дневници пак на същия сайт.

Space Brigade
Отряд пехотинци е изпратен на мисия в космическата станция Тартарус III, на която научни екипи разработват секретни биологични оръжия от години. Станцията е нападната от извънземни, а нашите герои имат основна цел да вземат важни проби. Допълнително играчите избират една от три възможни допълнителни мисии (макар че мисля е напълно възможно да се справите с всичко в едно разиграване). Всеки от пехотинците си е някакъв персонаж със своята професия и на практика се играе с отряда, макар неговият лидер може да се определи като най-основен герой.
Историята е позната, но супер зарибяваща и има множество различни неща, които се случват на станцията. За да си представите какво представлява, мога да я определя като някакъв микс между "Торнадо 6", "Сектор 49" и... няма да казвам какво още. Напрежението се увеличава качествено чрез игрални и разказвачески похвати едновременно и мога да кажа, че отдавна не ме беше грабвала книга-игра толкова, че да не мога да заспя преди да видя във всеки един епизод (в случая панел) какво се случва - последния такъв случай беше с "Герои".
Действието и атмосферата се изграждат изцяло от визуалната част, текстът е предимно технически (за целите на играта) и тук там диалози. Визуалният стил не ми е любим, в историята няма нищо детинско и може би сериозен графиче стил щеше да ѝ пасва повече, но предвид колко много ми хареса като резултат, няма какво да му търся кусури.

Системата на игра е от по-сложните (или да го кажем - многокомпонентни) - имаме кодови думи, персонални оръжия и общи предмети (с ограничение за носене), персонални умения на всеки от екипа, морал и бойна система, оценка на основна и допълнителни мисии. Има и много игрални визуални елементи - откриване на предмети и вземане по преценка (добре дозирано, без да се чудиш какво може да е от полза и какво не и да носиш хиляди непотребни боклуци), логически загадки (страхотни, най-добрите в комикс-игра, на която съм попадал до тук, сравними с настолните игри тип ескейп стая), откриване на тонове скрити неща в панелите (окоьоравих се направо, някои са хитро скрити) под формата на номер на епизод, на който да преминеш, отбелязване на звездички от панелите (това е излишно индиректно, предвид че не би следвало да е нещо за търсене, а да ти дава точки "Оценка" за нещо, което си постигнал - не че ги крият, но не ги подчертават, вписани са в картинките и в различен цвят, формат и т.н.; но пък лесно се игнорира, просто не си ги отбелязва човек и толкова). Голяма част от играта е и в избори къде да отидеш, макар че лично аз си минах навсякъде.
Бойната система като цяло е интересна, вместо зар се тегли всеки ход една от петнадесетина карти (които си изрязвате отпреди това, има ги за щастие на сайта им) и тези карти имат разни поразчупени ефекти - например "Ако нямат прикритие нанасяш тройни щети", "Правиш двойни щети, но оръжието на един войник се прецаква" и т.н. За съжаление тя е нещото, което можеше да е по-добре реализирано - въпреки че е разчупена, нямаш никакъв избор в нея и си оставаш просто сметач на тези битки, така че нямаше да е много различно, ако си беше просто зар. А можеше да има някакви консумативи, избори на коя от тези тактики да приложиш и т.н. - за сравнение вижте например битките в Сектор 49, в които имаш избор. За щастие (и моя изненада) битките не са есенцията на играта, много от тях са избежни или с избори и екипировка преди тях можеш да си ги направиш наистина лесни.

Като тегля чертата, това е един от любимите ми комикс-игри дотук. Виждам слабости в него, но честно казано са ми простими всичките. Мога да си представя как на някой ще му дойде тегаво обикалянето или сметките, аз самият спрях да водя битките в един момент към края на играта (защото не ми бяха интересни и така или иначе вече бях решил, че ще разгледам всичко), както и точките от "звездички" по панелите, но за мен силните елементи отвсякъде компенсираха - историята и по-скоро атмосферата, загадките, умело скритите елементи и изследването на локациите.

5-/5

ПП. Някой ако реши загадката на епизод 15, да драсне - само с тази не успях да се справя. Знам какъв е отговорът, но не и как се решава.

Sherlock Holmes - The Beginning
Може би съм я хванал да я чета в неподходящ момент или съм минал по кофти път, но останах разочарован от този брой на Sherlock Holmes. Случаят е само един. Историята не ми допадна толкова, мотивите и действията от тях бяха доста абсурдни, самото разследване не беше интересно. Вкарана е безсмислена и недовършена ретроспекция. Има много пълнеж от рода на безсмислени панели и тягостни салами с много разлистване, раздути сцени и безинтересни преследвания - ходиш след някого, виждаш кални стъпки наляво и въпросът е дали искаш да тръгнеш наляво или надясно - и така 5-6 панела. За кого това е интересно? Като цяло останах с впечатления че авторът се е изчерпал, но спешно е трябвало да докара до някакъв брой страници в срок.

Ключовите за поредицата разпити тук са малко и не дават особено смислена информация, а самото разкритие на случая до някаква степен е дадено постфактум чрез обяснения и реплики на героите след като ги "залавяш" и чак тогава се очаква от играча да напише теорията си. Въобще, много съшита с бели конци история, което, както каза наскоро един приятел, субективно винаги е повече или по-малко така в криминалетата и историите с изненадващ край - тук за мен нещата са по-скоро в посока "как не се прави". Визуално също ми беше една идея по постна и няма много улики, изискващи наблюдателност, особено някакви смислени такива.

Въпреки тази критика на сравнителна база, все пак е една от читавите комикс-игри, има интересна логическа загадка в началото ѝ и тук-там сцени и елементи, приятен визуален стил и текст.
3-/5

Цялостна подредба на GNA:
5 звезди - повечето от серията Шерлок, Space Brigade, The Dark Mage
4 звезди - Captive, Mystery и Loup Garou
3 звезди Lilly van Helsing, Tears of a Goddess, The Grand Tournament, Sherlock Holmes - The Beginning
2- звезди - Your town и Hold up; останалите на същия автор нямах желание да разгледам и не е удачно да ги оценявам