Комикс книги-игри

The Grand Tournament
Текст: Manuro; илюстрации: Gyom; цвят: Damien Gay
Това е лековата история за турнир по бойни изкуства в съвременен фентъзи свят. Състои се от четири битки, а между тях има малки задачки, които да разнообразят историята и да дадат допълнителни цели и предимства на героя. Самите битки са реализирани най-вече чрез избор на техники/действия, а сцените между тях - избор кои локации да посети героят и лутане в тях.

Като цяло това е най-невдъхновената история на Ману, на която съм попадал. Не е лоша, не дразни с нищо, но и не носи кой знае какво - силно непретенциозна в добър и лош смисъл. Играта не ми беше интересна, не видях особена логика в кой да е избор, т.е. тук по-скоро принципът е заучаване чрез преиграване. В това е ок, защото няма как в рамките на едно изиграване да разнищиш всичко.

Визуалната част също не ме грабна - детския комиксов стил не е задължително лош, но пък всичко ми се струва направено набързо, често илюстрациите са доста базови и нямат фон (просто някакъв цвят отзад сложен или много рудиментарен фон). В резултат, това е един от по-слабите интерактивни комикси в GNA серията, който не дразни по никакъв начин, но и няма много какво да предложи.
3-/5

The Dark Mage
Текст: Manuro; илюстрации: Ottami; цвят: Damien Gay

Тук главният герой е тъмен магьосник на мисия да погуби жрица на доброто. Светът е колоритен, безпощаден и интересен; близък до стандартните представи от RPGs и най-вече DnD, но без да липсва креативност. Самият герой е един от нелюбимите ми елементи в произведението - някакъв емо тийн киселяк.

Първият съществен избор в играта е кои 2 от 4 възможни школи да владее героят. В последствие има избори на алтернативни пътища и множество ситуации, в които героят да трябва да се измъкне с избор на правилни магии или друга хитрост. Навсякъде има и избор между зли и недотам зли решения, което кулминира във възможност за алтернативни финали.

Краят като игра и като история не ми беше напълно задоволителен, но не бих го определил като лош - просто други сцени бяха по-добри и имах по-високи очаквания за тук.

Визуално е супер, илюстрациите имат много живец, атмосфера и детайл в тях, а ми допадна много и оцветяването с предимно бледи цветове и разнообразни цветово панели. Нямам богат опит с комиксите да преценя по-обективно, но като лично усещане книжката ми е от любимите във визуално отношение от поредицата.

Има и специален бонус за българите - имената на героите в произведението: Димитър, Иво, Дявол, г-жа Гьошев и т.н.

Като цяло много приятно книжле, едно от попаденията на Ману и GNA.
4.5/5

Сбъркана препратка от 242 май към 234
ПП2 корекции тук: static1.squarespace.com/static/5949e448b...ctedStickerSheet.pdf
Дневници пак на същия сайт.

Space Brigade
Отряд пехотинци е изпратен на мисия в космическата станция Тартарус III, на която научни екипи разработват секретни биологични оръжия от години. Станцията е нападната от извънземни, а нашите герои имат основна цел да вземат важни проби. Допълнително играчите избират една от три възможни допълнителни мисии (макар че мисля е напълно възможно да се справите с всичко в едно разиграване). Всеки от пехотинците си е някакъв персонаж със своята професия и на практика се играе с отряда, макар неговият лидер може да се определи като най-основен герой.
Историята е позната, но супер зарибяваща и има множество различни неща, които се случват на станцията. За да си представите какво представлява, мога да я определя като някакъв микс между "Торнадо 6", "Сектор 49" и... няма да казвам какво още. Напрежението се увеличава качествено чрез игрални и разказвачески похвати едновременно и мога да кажа, че отдавна не ме беше грабвала книга-игра толкова, че да не мога да заспя преди да видя във всеки един епизод (в случая панел) какво се случва - последния такъв случай беше с "Герои".
Действието и атмосферата се изграждат изцяло от визуалната част, текстът е предимно технически (за целите на играта) и тук там диалози. Визуалният стил не ми е любим, в историята няма нищо детинско и може би сериозен графиче стил щеше да ѝ пасва повече, но предвид колко много ми хареса като резултат, няма какво да му търся кусури.

Системата на игра е от по-сложните (или да го кажем - многокомпонентни) - имаме кодови думи, персонални оръжия и общи предмети (с ограничение за носене), персонални умения на всеки от екипа, морал и бойна система, оценка на основна и допълнителни мисии. Има и много игрални визуални елементи - откриване на предмети и вземане по преценка (добре дозирано, без да се чудиш какво може да е от полза и какво не и да носиш хиляди непотребни боклуци), логически загадки (страхотни, най-добрите в комикс-игра, на която съм попадал до тук, сравними с настолните игри тип ескейп стая), откриване на тонове скрити неща в панелите (окоьоравих се направо, някои са хитро скрити) под формата на номер на епизод, на който да преминеш, отбелязване на звездички от панелите (това е излишно индиректно, предвид че не би следвало да е нещо за търсене, а да ти дава точки "Оценка" за нещо, което си постигнал - не че ги крият, но не ги подчертават, вписани са в картинките и в различен цвят, формат и т.н.; но пък лесно се игнорира, просто не си ги отбелязва човек и толкова). Голяма част от играта е и в избори къде да отидеш, макар че лично аз си минах навсякъде.
Бойната система като цяло е интересна, вместо зар се тегли всеки ход една от петнадесетина карти (които си изрязвате отпреди това, има ги за щастие на сайта им) и тези карти имат разни поразчупени ефекти - например "Ако нямат прикритие нанасяш тройни щети", "Правиш двойни щети, но оръжието на един войник се прецаква" и т.н. За съжаление тя е нещото, което можеше да е по-добре реализирано - въпреки че е разчупена, нямаш никакъв избор в нея и си оставаш просто сметач на тези битки, така че нямаше да е много различно, ако си беше просто зар. А можеше да има някакви консумативи, избори на коя от тези тактики да приложиш и т.н. - за сравнение вижте например битките в Сектор 49, в които имаш избор. За щастие (и моя изненада) битките не са есенцията на играта, много от тях са избежни или с избори и екипировка преди тях можеш да си ги направиш наистина лесни.

Като тегля чертата, това е един от любимите ми комикс-игри дотук. Виждам слабости в него, но честно казано са ми простими всичките. Мога да си представя как на някой ще му дойде тегаво обикалянето или сметките, аз самият спрях да водя битките в един момент към края на играта (защото не ми бяха интересни и така или иначе вече бях решил, че ще разгледам всичко), както и точките от "звездички" по панелите, но за мен силните елементи отвсякъде компенсираха - историята и по-скоро атмосферата, загадките, умело скритите елементи и изследването на локациите.

5-/5

ПП. Някой ако реши загадката на епизод 15, да драсне - само с тази не успях да се справя. Знам какъв е отговорът, но не и как се решава.

Sherlock Holmes - The Beginning
Може би съм я хванал да я чета в неподходящ момент или съм минал по кофти път, но останах разочарован от този брой на Sherlock Holmes. Случаят е само един. Историята не ми допадна толкова, мотивите и действията от тях бяха доста абсурдни, самото разследване не беше интересно. Вкарана е безсмислена и недовършена ретроспекция. Има много пълнеж от рода на безсмислени панели и тягостни салами с много разлистване, раздути сцени и безинтересни преследвания - ходиш след някого, виждаш кални стъпки наляво и въпросът е дали искаш да тръгнеш наляво или надясно - и така 5-6 панела. За кого това е интересно? Като цяло останах с впечатления че авторът се е изчерпал, но спешно е трябвало да докара до някакъв брой страници в срок.

Ключовите за поредицата разпити тук са малко и не дават особено смислена информация, а самото разкритие на случая до някаква степен е дадено постфактум чрез обяснения и реплики на героите след като ги "залавяш" и чак тогава се очаква от играча да напише теорията си. Въобще, много съшита с бели конци история, което, както каза наскоро един приятел, субективно винаги е повече или по-малко така в криминалетата и историите с изненадващ край - тук за мен нещата са по-скоро в посока "как не се прави". Визуално също ми беше една идея по постна и няма много улики, изискващи наблюдателност, особено някакви смислени такива.

Въпреки тази критика на сравнителна база, все пак е една от читавите комикс-игри, има интересна логическа загадка в началото ѝ и тук-там сцени и елементи, приятен визуален стил и текст.
3-/5

Цялостна подредба на GNA:
5 звезди - повечето от серията Шерлок, Space Brigade, The Dark Mage
4 звезди - Captive, Mystery и Loup Garou
3 звезди Lilly van Helsing, Tears of a Goddess, The Grand Tournament, Sherlock Holmes - The Beginning
2- звезди - Your town и Hold up; останалите на същия автор нямах желание да разгледам и не е удачно да ги оценявам

Sherlock Holmes - International
Една от по-средняшките комикс-игри за Шерлок. В нея случаите са три, без да има обща история, която да ги обхваща - убийство в Индия, откраднат диамант в хотел във Френска Ривиера и убийство и грабеж на кораб. В играта има осем пъзела, повечето, които въобще не са вписани към случаите, иначе сами по себе си са ок. За съжаление има и над половин дузина грешки и мисля че поне 2 освен описаните на сайтта на книгата. Най-големият проблем обаче е, че връзката между уликите и изводите тук е много 'лабава и поне на мен ми беше леко, средно и много тъпо като прочетох какви причинно-следстветни връзки си е направил автора. Реално получаваш едни улики и после в решенията виждаш някаква история, която е много косвено и далечно базирана на тях, а същевременно оставя и прилично големи сюжени дупки.

Все пак си е фън, има доста какво да се мисли, историйките са ок и визуално е приятна. Добра като за комикс-игра, слаба като за автора CED.
4-/5

2070 е рядък и дори уникален продукт в много отношения. Това е футуристична комикс-игра, която освен това има компоненти на настолна игра, предвидена е за игра от четири играча (полу)кооперативно и има известни ролеви елементи.

Имаме четири героя, които са интересни и различни - шаолински монах, експерт по технологиите, киборг и извънземно. Те са агенти по сигурността, които трябва да проследят крадци на важна и опасна технология. В първото от трите действия (и най-интерсно) се търсят следите им в града; във второто и третото имаме гонка в две локации - няма да издавам отвъд това. Светът като цяло има потенциал, но не е много развит. Историята също не прави много да изгради някакви персонажи, да даде плътност и мотивация на антагониста или въобще каквато и да е дълбочина. По едно време просто приключението свършва; да - с мини-бос, но не - без особена сюжетна развръзка.

В игрално отношение имаме два важни компонента - време и живот, вторият от които е персонален, макар и "аптечките" за възстановяването му да са общи. Има и предмети, които не допринесоха почти с нищо в нашето разиграване (от двама човека). Има и точкуване, което работи на групово ниво и на персонално такова - всеки герой изтегля една от три специфични за него "мисии", на базата на които трупа допълнителни точки. За съжаление играта не предлага особено интересни избори и почти през цялото време те са "пространствени" - накъде да идем сега. Това не дава и много поле за интересни обсъждания, тъй като няма много на базата на какво да се направят те. Може би попаднахме и на по-скучен път и не стигнахме до най-интересните ситуации и загадки. Липсваше и особена вариация, която героите да донесат - редки и козметични разклонения, а в моя случай с монаха - повечето пъти набутващи и водещи до загуба на време или живот.

Като мултиплейър преживяване, за мен 2070 нямаше стойност. Честно казано, по-добре да я бях играл сам. Както казах по-горе, няма много интересни избори, които да се правят съвместно. Отделните мисии са доста безинтересни и не дават някакво интересно поле за това някой да дърпа в определена посока. Моята мисия беше да попадам на епизоди, в които виждам ореолчета над главите на персонажи - напълно неинформирано е кога и къде ще се случи е и като цяло е безинтересно начинание. Честно казано очаквах много повече от гледна точка "коопериране срещу съревнование". Заложена е и някаква концепция да има четец, да си четете собствените реплики и т.н. - нещо, което тотално увисна при нас, а и някак не пасва на идеята, че това е графична новела - все пак основното е да гледаш картинките. А и нали затова има 4 книжки, не една. Всеки си чете на ум със своето темпо и се чакахме на изборите.

По мой вкус, а аз не разбирам много от комикси, 2070 е страхотна. Една от най-добрите от GNA и като линия, и като оцветяване.

Като компоненти, почти всичко увисна и един дневник щеше да свърши по-дорба работа. Макар че компонентите на пръв поглед "блазнят", след изиграване ми изглеждат като самоцел - нещо, което е добавено за да вдигне продукта в друга ценова група, но без това да води до съществени подобрения в изживяването. Животът и времето са чипове със стойности - много по-неудобен вариант от това да е просто "track" за отбелязване, или просто чипове за бройка. Предметите се срещат рядко (взехме един) и беше непотребен. Четирите книжки, които са сигурно на 95% едни и същи, са тотално похабяване на хартия, предвид как скритите елементи и състезателността просто не носят смисъл. И така стигаме до един продукт, който струва много повече, а не дава по-добро (или дълбоко) изживяване от един стандартен GNA.

С извинения към нашия приятел Ману, автора на това приключение, то не е от по-добрите му. Лично аз имах високи очаквания, че ще се насладя на уникален продукт, но в крайна сметка останах с една средна комикс-игра, при която допълнителните елементи - настолна игра с мултиплейър - просто не сработват.
3/5