Аргумент Опен (Argument Open) 2017

Гласувам за Митака, защото говори само истини, защото ще има да ме черпи обяд и защото е по-лесния противник за нататък.
Давай Митак!

Гласувам за Митака,
да е доволен баджанака.

П.П. Освен това очаквам кюфтета от киноа и чихуахуа.

Гласувам за Вилорп, защото съм себичен и защото даде най-много цитата от Жоропедия.

Така - гласовете до тук:

Лисичков - поделен по 1т. за мен и 1т. за Вилорп
Ал Торо - 1т. КБК* постанови че гласът му се поделя между Неделчо и Вилорп
Психо - 2т. - КБК* постанови че гласът му се поделя между Неделчо и Вилорп
Неделчо - 2т. за Вилорп
Зе - 2т. за Митака
Вилорп - 2т. за Вилорп

Моментно класиране:
Вилорп - 6,5
Неделчо - 2,5
Митака - 2 (вероятно ще отпадне защото такъв участник няма)
Клиф - 0

*комисия за борба с корупцията

Щом гласуваш за марулите ще търпиш!

Да говорим за литература в някои книги-игри е малко трудно, особено ако са писани от инженери. Да сте чували за известен писател инженер? Или поет инженер? Е помислете си защо не сте чували... Нищо лично против инженерите като цяло и Ал Торо в частност, те имат своята важна роля в съвременното общество, но в никакъв случай тази роля не е свързана с литературата.

Ако говорим за механика и система Котарака е пипнат, има си добра разклоненост, точната доза шанс и избори, които влияят развитието на играта. Но литература... Млъкни сърце! Трудно може да нарече сбирщината от пиратски и приключенски клишета с щипка еротика (и даже порно ако читателят е малко по-умен и умее да разчита скритите знаци) литература.

От друга страна зад добрата схема в Самсон стои човек, който само за някакви си десетина години успява да завърши ФМИ и сънува блок схеми. Откъм механика и система Самсон не отстъпва на Котарака, в някои отнощения дори го превъзхожда, но нека сега да говорим за литературата.

А откъм литература зад псевдонима написал Самсон стоят две важни имена - Грет Гатлинг е познат на феновете на жанра като приятел и помощник на Колин Уолъмбъри. Самото му присъствие в Самсон вече говори за качество и то за добро качество. Грет Гатлинг не би се включил в проект, в който не вярва. Освен с опита си с книгите-игри Грет Гатлинг е многократно награждаван автор и преводач. За съжаление няма много произведения, но макар и да пише бавно, изпипва всяка фраза, излизаща изпод перото му. Любомир Лисичков пък е най-големият фен на книгите-игри в България (и може би в световния топ три). Но освен това е човек учил сериозно и задълбочено история и литература. Разкостил реториката и синтаксиса. Всяка дума написана от него пасва като дялан камък на структурата на книгата. И третото лице, стоящ зад Самсон е моята скромна персона. Макар и далеч от литературата като изящно изкуство самият факт, че гореописаните хора са ми се доверили в литературния проект Самсон говори добре. Освен това е световнонеизвестен е факта, че имам зад гърба си престижна награда на конкурс Таласъмия за разказ повлиян от българската митология и фолклор отново писан в съавторство този път с най-награждавания и обичан автор на детски книги-игри.

И като стана дума за конкурси нека отбележим, че за разлика от Котарака, който е самиздат, Самсон спечели конкурса Таласъмия за книга-игра през 2015-та година. А това, че конкурсът беше организиран от един от съавторите на Самсон и нямаше никакви други произведения изпратени за него не мисля, че е от особено значение, защото тази книга би отвяла всяка конкуренция, защото стъпва на трите кита - добра история, добра литература, добра игра!

Въпреки че в горното има някакви наченки на критика, тя е доста бледа.

Нека започнем с "Котарака и Абаносовият дракон" на Ал Торо. Не знам дали трябва да отварям книгата, за да я критикувам - то само на корицата има достатъчно материал. Като започнем с тъпото име на автора, което звучи като псевдоним на осемдесетарски порно актьор, продължим през заглавието (колко точно книги трябват на един автор, за да реши как ще се изписва прякора на главният герой?!) и стигнем до неподходящия избор на манга стилистика за корица на пиратско приключение...

За литература, както отдавна е казал изкуствоведът Д. Дафовски, въобще няма какво да говорим. Ако искате литература, защо да четете това, а не Молиер или Бокачо. Отваряме на въведението и какво четем "Когато се събудих, над мен се бяха надвесили половин дузина мъже." На илюстрацията виждаме и жена, обаче. И какво, героят не може да брои до шест ли? Колко са точно тези мъже. И нали трябва да е авантюрист, отрасъл на улицата. Как точно шест човека идват в трюм на кораб до теб (тези не ми изглеждат от най-безшумните) и не се събуждаш? Баба ми щеше да се събуди, да не говорим, че вероятно някой от всичките е бил по-рано там, видял е Котарака, после е извикал другите, които едва ли са се старали много да не вдигат шум.
Ей такива простотии е цялото произведение, не знам дали да чета нататък.

Сюжет генерално няма, това мога да определя в най-добрия случай като поредица от случки. Няма обща идея или някаква цел на героя, той просто е там като на някакъв круиз - вози се и гледа да бодне някого. Впрочем дори и това не е добре направено както трябва, а еротичните сцени са безсмислено прехвърлени в скрити епизоди. За персонажите да не почвам - клише след клише. Имаме добрия капитан, лошия заговорник, полу-комичния здравеняк и някакъв елф - елф... Женските персонажи са най-зле, те са направо обидни и нямат друга роля, освен да са сексуални обекти. По разбирането на автора за "женския" характер мога да предположа, че вероятно е девствен.
Описанията са насилствен напън за литература, по-добре въобще да ги нямаше - когато не владееш нещо, по-добре е да не се опитваш, а и много автори са го казали - трябва да се търси прост и изчистен начин на изразяване. Това важи особено силно за аматьорите.

Със системата е опитано да се направи нещо, но е нещо като нищо. Уменията не се използват еднакво често, освен това играта е прекалено лесна. На "сложния" вариант даже не обърнах внимание, все едно сме 94-та и някой ще хвърля 2 часа заорве и ще води 3 страници дневник. Това и тогава си беше тъпо, ама като нямаше друго... Според мен двойният вариант за игра си е убийство на дървета.

На всичкото отгоре книгата е ужасно къса. Извинявам се, но я чаках 6 години и накрая я прочетох за 25 минути. Айде няма нужда...

В следващия си пост ще обясня защо Самсон е далеч по-добрата книга, защото Клиф Бъртън за съжаление няма неободимите умения да обясни защо това е една от най-качествените книги-игри до момента, в световен мащаб, и мрънка като някоя гимназистка, която трябва да говори за приноса на Христо Ботев към българската литература.

От поста на Торо оставам с впечетлението, че миличкияте се е заблудил.
Торо защитава котарака, Клиф защитава Самсон.
Айде по още един пост и после гласуване.

Гласувам за Торо!

Защото те убеди че в котарака има по-добра литература? Един читав конкурс да има на форума и гледате да го опорочите с гласуване...
Гласувам за Клиф, защото освен че плю по котарака каза, че в Сасмосн е участвал и някакъв Гатлинг, а всички знаме че с дванадесет цеви не се спори.