За Старата вълна, Новата вълна...и още нещо

Маниякално обцесивна депресия ти е превода.
Втората вълна е самиздат с всичките хубави и лоши неща от тая работа.
Знаеш ли че Бард държи правата на цялата Мега? А знаеш ли че Бард не ги бибипа за КИ и не биха дали да се преиздаде примерно Реката на Колина и не биха издали и нищо ново?
По добре е самиздат отколкото да се занимаваш с алчни чичковци които имат жени и любовници с ботуши за хуляда лева... и търсят подходящ цвят чанти.

Rahvin писа: писа:

Маниякално обцесивна депресия ти е превода.

Мисля, че точният превод е Обсесивно-компулсивно разстройство.

Рахвине, защо трябва да се преиздава точно Реката. ОТ нея аз нямам добри спомени. Вече беше публикувани в Мегаира (по-голямата част), после Колин я публикува наново, при това я разби на три части (или бяха четири?), да не говорим че няма система.
Втората вълна не е задължително самиздат, защото това значи да да кажем че Нед например, не е част от Новата вълна или че Момиче влиза в Бара не е част от Новата Вълна. По-право е да се каже че Втората вълна е дело преди всичко на феновете, а не мощни издателства.
Дали Бард не биха се навили да пуснат нещо ново не се знае. Сиела доказаха , че едно голямо издателство може да се навие да пуска книги-игри, ако вярва че ще има печалба. Проблема, е че трябва автора да е много популярен, за да се навие издателството да го преевжда или да прави книги по негови филми.
Както казах трябва повече да се ориентираме към детската аудитория, вкл. с повече неща в Интернет.
Също така трябва да се опитаме да привлечем женската аудитория.

Това не е пътя.

Отделно и Звездите с нас са Втора вълна. Адори децата знаят, че беше книга недоразумение.
Както и да е.

Аз си държа, пе за мен трябва да има трета вълна. Това което виждам е не лошо ама не ми допада лично на мен.

Аз бях добре посрещнат от Майкъл.

Браво за "протракването". Можеше доста по-остро да се изкажеш.
За другото - ти си знаеш.
Никой никога не ме е уважавал кой знае колко като редактор, аз нямам умения нито да виждам малкото добро, ако се вижда, нито да го вадя, ако може да бъде разкрито. Никога не съм бил и кой знае каква подкрепа на начинаещите.
Писането е трудна работа и за да го правиш добре се иска и его, и умения, и твърдост на характера, така че едно-две остри мнения на стар автор няма как да спрат устрема на някой, който има шансове да напише нещо. А и все пак актуален автор и издател като Торо те насърчи.

Разбирам откъде идваш и нямам лоши чувства. Просто не ми допадна тенденцията, но както спомена и sipko1, едва ли е с лошо. С едно не съм съгласен обаче и това казвам като човек с доста опит в тази сфера - егото не се определя с характеристиката "надменност" или "арогантност", които са две от думите с негативна конотация, които повечето биха използвали в подобна ситуация. Най-важната част е способността егото да бъде преодоляно. Оттам насетне дали ще се получи нещо от този проект и дали имам качествата също влиза в графата "ти си знаеш". В най-лошия случай съм посветил десетки часове от живота си да се науча да пиша по-бързо на клавиатура.

Longshot,

Майсторското при мен беше, че успях да направя впечатление въпреки лошото писане и при липсата на знания за гейм дизайн. Много добре осъзнавах, че съм зле с писането, а и за правенето на игра усещах, че бродя в мрака. За щастие, също толкова добре осъзнавах, че ми трябва нещо, с което да привлека внимание. Затова опитвах много неща и някои се получиха.

Получих доста отрицателни отзиви за "Изпитанието" от поне дузина издателства, преди да сключа договор с Плеяда. Знам, че негативните мнения могат да повлияят зле на някой автор за известно време, но егото на твореца преодолява такива неща.
Не мисля, че DelvingDeeper изобщо ще се замисли дали наистина не му куца логиката на много места, дали всяко второ или най-много трето изречение не му е счупено и т.н. Както сам той казва, има опит в писането и знае някои неща, преодолявал е разни неща... Пробвай да го убедиш, че тези три изречения са за основен ремонт: "След като се изгубиха зад ъгъла Су ме погледна недвусмислено. Зак също искаше да го направи. Наоколо нямаше никой друг освен нас." Не че могат да бъдат написани и по друг начин, който също да е приемлив за него, а че така написани са абсолютно неприемливи.

Един съвет към авторите на проекти е да се опитват да определят какво е онова, което ще накара читателите да харесат творението им. И да могат стегнато да обяснят в какво си мислят, че са силни (или поне полагат усилия да бъдат).
Нещото, което за мен липсва във Втората вълна, е автор, който силно иска да бъде четен и харесан от широк кръг читатели. За някои може да е скромност, за други - арогантност, но авторите от тази вълна ми се струват доста небрежни по отношение на глада към успех. Изключението е Никола Райков.

„Сесията ви е изтекла“ – днешните форумни платформи са ужасни особено след нощна, когато забравиш да натиснеш Ctrl+C преди да публикуваш… Anyhow… Back to re-writing…

Със сигурност няма да успееш да убедиш, който и да било, че изреченията му са за основен ремонт (с което съм съгласен) когато първоначалната ти нагласа е „счупена“. Без да си наясно с мотивацията и начина на писане, няма как да изкажеш адекватно и най-вече полезно мнение, спрямо автора. Би следвало да зададеш някой от следните въпроси освен ако причината за поведението ти не е продиктувана от егото ти.

„Какво целиш с този проект?“
„Кои мислиш, че са силните ти черти? Кои са слабите ти?“
„Какво смяташ, че ще привлече вниманието на читателите?“

Все неща, които се появяват чак в post №4 (и въпреки това остават незададени, а приемат формата на съвет), а други се опитаха или успяха да попитат в самото начало. Пък и аз си падам по максимата „Не отговаряй на незададени въпроси!“

И като заговорихме за „его“. Начинът, по който си служиш с думата е фундаментално неправилен. Дори и да игнорираш психоаналитичните дефиниции (новите течения гледат по малко по-различен начин), които му дават ясни граници спрямо другите два фрагмента формиращи личността, няма как да повтаряш, че „егото преодолява“. Неговата функция е да брани. Егото е ригидно и неразрушимо. Аз-ът е адаптивен и раним. За да има развитие и промяна трябва да си склонен да се изложиш на атаки без да си обвит в защитен пашкул… Или по друг начин казано… Бягане с препятствия, в което за да преодолееш всяко едно, първо трябва да го закачиш с крак и да се удариш, иначе не печелиш точки и никога не се озоваваш от другата страна. Характеристики като арогантност и скромност не са част от Аз-ът.

Относно успехът на „Първата вълна“. Без да омаловажавам труда и усилията на авторите, които създадоха и утвърдиха жанра и се справиха с редица несгоди… нека бъдем честни. Навремето в България имаше ниша, която успешно беше запълнена от КИ. Липсваха компютри във всеки дом и джоб. Телевизията у нас (особено 92-ра) се гледаше предимно вечер. Нямаше социални медии и YouTube, които да ти отвличат вниманието в леглото, когато приятелите ти си бяха у вас, а радиото беше супер фон за четене. Нощем с книга в ръка на запалена лампа или свещ беше един от малкото начини за развлечение… това и кибритите с голи каки. 90-те бяха правилният момент и правилното място за култивиране на фен база, която до ден днешен се състои предимно от мъже (важно е за по-натам).
Няма как, знаейки тези неща да кажеш, че това което си преодолял тогава като писател е съизмеримо с препятствията в днешно време. Мислиш ли, че поредицата за Демоните (дори и като част от серията за „суперагента“) или „Боговете на Футбола“ биха имали шанс пред NBA и Fifa на EA или Football Manager? Коя от фентъзи КИ би те засмукала по същия начин като King’s Quest или Final Fantasy по онова време? Да не говорим за игри като Witcher 3 и безброй други. Кеф ти Overwatch, кеф ти Subnautica или Transistor, Bioshock… you name it. Огромна част от книгите игри се фокусират върху втората част. Няма две мнения по въпроса, че видеоигрите бият по всички параметри освен литературно, а все по често и там са класи над КИ.

Освен това, без да правя проучване и да анализирам данните, смея да спекулирам, че поне 80% от читателите на КИ у нас са мъже на възраст между 25-40. В глобален мащаб обаче (което се отразява и у нас), дамите доминират в купуването на книги. Макар индустрията да се развива, това до голяма степен се дължи на аудио-книгите и бумът на e-reader-ите. И двата типа на „четене“ са неподходящи за българските книги-игри. Първият по очевидни причини… Вторият, защото нямаме навика и платформата. С два клика мога да си купя КИ от Amazon на английски и да я чета на kindle-а си. Въпреки това много от тях дори нямат интерактивни препратки, което прави преживяването кошмарно за потребителя. КИ като цяло винаги са били предназначени към по-млада публика. Как обаче ще накараш един тийнейджър в България да отгърне кориците на една, когато традиционно той е зает с други неща и шансът да е от мъжки пол и да се намира в книжарница е по-малък?

В днешно време, за да си успешен автор трябва да преодолееш всичко това, като единствената опора е фен-базата култивирана от „Първата вълна“. И въпреки това твърдиш, че „Втората вълна“ са небрежни по отношение глада към успех. Well… Good luck with that!

Понеже направих грешката да изразя емоционално мнение, сега не мога да не отговоря.
Засега ти си един безинтересен анонимен потребител. За някои хора тук може да е хубаво, че си задвижил свой проект за книга-игра и споделяш части от него тук, за други е поредната досада. Като личност си анонимен, като автор си... всеки да си преценява, за мен си дразнещ.

Няма да навлизам в спорове за его-то и аз-ът, не разбирам от тези неща, а може да се окаже, че ти имаш професура в тази област, знае ли човек. Казано простичко, творецът трябва да вярва в себе си и да се бори за възможността да твори. Острите критики могат да му навредят точно толкова, колкото и възторжените възхвали.

Понеже е възможно да си много успял в бизнеса човек, или пък много опитен анализатор, не бих спорил с теб и за това колко лесно е било едно време на авторите на книги-игри и колко е трудно сега. Ще споделя, че едно време нямаше интернет и ми се налагаше да вися с дни в Народната библиотека, за да проучвам разни теми от оскъдни източници, или да търся разни редки книги от познати и да им се кълна че ще им ги върна непокътнати. Компютърът беше скъпо нещо и аз успях да си го позволя едва след като продадох няколко книги-игри и източих каквото имаше в детския ми влог. Та, сигурно за някои неща днес е по-лесно, за други - по-трудно.

Определението за успех също е коварно нещо. Издаването на толкова много броеве на Призвание Герой ми прилича на успех, а в същото време хората, които постигнаха този успех, със сигурност не са забогатели от него. От старите автори на книги-игри нито един не забогатя, макар че повечето от нас се сдобиха с някаква популярност.

Mindcrime писа: писа:

Longshot,
"След като се изгубиха зад ъгъла Су ме погледна недвусмислено. Зак също искаше да го направи. Наоколо нямаше никой друг освен нас."

Абе вие някво фен-порно ли обсъждате?!