Конкурс номер две - разказ!

Вилорп писа: писа:

Вместо да самоубиваш седни и си допиши твоето, че ей го на 19-ти чука на вратата =)

Нека си хлопа, аз пък може и да не отворя.

Редникът от Трета рота
Стояхме пред портата на Смъртта, стояхме и чакахме съдът да се произнесе.
Нищо не можеше да ни уплаши, бяхме изстинали в прегръдката на мрака и безнадежността. Чуха се звуци от презареждане, чуха се стонове на ранени, чуха се вопли, чуха се молитви. Врагът приближаваше – гневен и яростен, ужасът настъпваше.
Прицелих се за стотен път, натиснах спусъка и смъртта се развихри като побеснял ураган. Куршум след куршум, цел след цел, истеричната ми усмивка се разшири, побеснях от отчаяние - „Елате ми, елате ми, скапани Гадове...”
Събудих се плувнал в пот, поредният кошмар, поредната нощ, в която трябваше да преживея страха.

Аз отдавна съм си го пуснал, но ако някой прояви интерес - тук е: viewtopic.php?f=84&t=1686

Хуаранг и Кумихо

Пишман бандита бе видимо посивял от страх, въпреки солидния пласт мръсотия покриващ лицето му.
Е, приятелю, нали искаше парите и оръжието ми – получи ги. Искаш ли още нещо? - попита Ким Ги Су без следа от веселост в гласа си.
Ами, виждате ли господине,ъъъ, май е станала грешка.Ъъъ, такова взехме ви за бандит. Тука, виждате ли, чухме се навъртат такива и, ъъъ, таковата... ами с момчетата решихме да ги посплашим. Ъъъ, така де, да им покажем колко е лошо да се плашат така почтените пътници и хората от селото наблизо. Ама се пообъркахме, май. - останалите закимаха толкова енергично, че щяха да им се схванат вратовете.
Ахаа! Сега разбирам! Значи според вас аз съм бандит, така ли! Долен разбойник! А! - кресна Ги Су.
Нннне! Не, не, не, не,не,не,не! Нищо такова господине, От тревата ннне ви видяхме добре, пък и аз съм късоглед и кривоглед! - отвърна онзи и демонстартивно събра очи сякаш забелязал брадавица на върха на носа си.
Вввижте, изтървахтре си париците, без да искате, ъъъ, моля ви махнете меча, за да ви помогна да ги съберем,а!Моля ви! - главатаря продължи да гледа върха на носа си.
Ги Су отдръпна меча си и онзи се просна на земята да събира жълтиците.
Бяха точно тридесет и две. - информира той паникьосания разбойник.
Отне му точно десет секунди да събере парите, да ги почисти от туфите трева изскубнати в бързината и да ги пусне в кесията му с треперещи пръсти, сякаш монетите бяха нажежени.
Ето, добри ми господине! Заповядайте! Извинете ни още веднъж! Пуснете ни да си ходим сега,а! - каза онзи и започна бавно и внимателно да отстъпва назад. Ги Су го остави да направи две крачки и извика:
Стой!
Онзи се закова на място.
Ти не каза ли, че си кривоглед?
Аммми, аз всъщност гледах настрани господине!- бандита започна да трака със зъби от страх.
Ги Су вече едва се удържаше да не прихне.

Ето и още един откъс


Оставете ме! Проклетници! - чу се изтънял старчески глас. - Не! Не! Не пергамента! Ще го съсипете! Несретници! За какво ви е? Вие едва ли можете да четете!
Сред бурния смях на около десетина мъже се открои един плътен и дрезгав глас.
Така е старче, но пък сигурно е ценен. Ще му вземем добри парици!
Ценен е за мен, не и за вас изкопаеми такива! Дано в следващия си живот се преродите в изтривалки за задници...охххх! - тирадата завърши със жалостив стон.
Я да млъкваш, дядка, че да не стигнеш по – бързо там за където си се запътил!
И вие ще стигнете там, рано или късно, изедници недни, и тогава Буда ще ви съди за изстъпленията ви! Не! Внимателно с колбата!Оххх! Да си счупиш крака дано!
Ако не млъкнеш ще го счупя в твоите задни части, дъртако!
Ким Ги Су изкачи лекото възвишение и стана свидетел на странна и, в друг случай, смешна гледка. Десетина дрипави мъже, въоръжени с подръчни и примитивни оръжия бяха наобиколили един възрастен странстващ монах, който кръжеше около тях и размахваше кокалестите си ръце в безуспешни опити да улови някакъв навит на руло свитък, който онези подхвърляха помежду си. Старчето не спираше да проклетисва, с което периодично си спечелваше по един ритник отзад от най – близкия от мъжете до него

30 епизода дотук и ми остават около 50. Дайте малка отсрочка, а? Няма да съжалявате!

И от мен - част от Увода:


- Да не те е страх? – попита хвърлячът на ножове.
Сгнарк усети очите на всички от тълпата върху себе си. Как?! Нима кралският съдия Сгнарк Намръщения се бои от подобно нещо!
Пронизваше го и погледът на хвърляча на ножове. Той току що го бе повикал на импровизираната сцена, построена от талпи и бъчви, за да мята камите си по него. Разбира се, номерът беше те да се забиват ОКОЛО него. Досега хората, хвърляли оръжия по Сгнарк, винаги са искали да го убият и в момента му беше странно да участва в номер, при който не трябваше да мърда.
Пролетният панаир бе довел много подобни артисти в столицата. Хвърлячът на ножове жънеше небивал успех с шоуто си и около дървените му мишени вече пети ден суматохата и интересът не стихваха.
Сгнарк изсумтя. Какво пък, ще застане пред мишената.

Треперете Автори, феновете настъпват
Много ми харесват "трейлърите", особено хумора на Leidrin. Очаквам с нетърпение разказите.
Аз моето съм го предал, но все пак ще помоля за отсрочка, заради другите участници

Аз пък няма да мога да го завърша навреме.... оказа се по дълго с около 50 епизода, а и нали ще заминавам за Разград. Значи като го завърша ще го намерите в лично творчество.

Иначе ето част от написаното.

Асен от Перелик

- Бързо насам. – Каза младежа на момичето. – Само още малко.
Тя го последва без много да му мисли. Впрочем мисленето не й се отдаваше. В началото си вярваше, че това може да е ефект от загубата на паметта си, но впоследствие се оказа, че наистина е много тъпа. Чиста тулумба – хем сладка, хем куха.
То не че може нещо друго да споменем за момчето. Уж владее свойства да чете мисли, но всеки път като я погледне в очите и усещаше как не може да се концентрира.... А и бе лековерен момък. Все не можеше да повярва, че в гръдната обиколка на жените няма мозък. Колкото и да се втренчваше в тях, колкото и да ги оглеждаше не можеше да усети някаква живинка или мисъл да му каже нещо по съществено.

kiril_ps - благодаря за мнението, само дано и на организаторите да им хареса, та да ми дадат няколко дни отсрочка. Междувременно аз продължавам да напредвам. Стискайте палци.

А-а-а... и "авторите" не мислят да се предават! Ето и от мен. Само откъс от епизод - много са дълги.

Понеже без встъпителната част е малко неясно... игрите, за които става въпрос са по модел на "бордовите", които играхме в клуба. Жанрът е "ненаучна фантастика", имента са норвежки

8.
Известно време двамата седят без да продумат. Мари демонстративно мълчи и гледа встрани. Перон е отпуснал клепачи и сякаш се готви да заспи. Мари всеки момент ще избухне.
„Само спокойно! Той нарочно ме дразни… - опитва да се сдържи тя - „Мразя когато прави така!”
- Извинявай задрямал съм - размърдва се след малко мъжът - Моля те да простиш на стареца. Понякога се унасям без причина...
„Да бе, унасяш се, като че не те познавам” - мисли си Мари. - Ако си уморен да дойда по-късно - казва на глас. - „Сега ако ме отпрати ще го удуша… кълна се ще го направя!”
- Ами незнам… ако си полегна малко - започва колебливо Перон, после се разсмива. – Добре! Печелиш! Точка за теб. Хайде седни. – посочва едно неудобно старомодно кресло.
- Защо ме разиграваш така – отпуска се Мари – Изнервяш ме.
- Ставаш все по-сдържана. Преди година щеше да пищиш и да се караш.
- Аз никога не пищя! - моментално реагира тя. - Какви ги разправяш!
- Добре, добре! Извинявай! Нека да те поздравя за чудесните победи… и да се сдобрим.
- Благодаря! - промърморва нацупено - В „Дипломацията” пак се изложих…
- Обаче в „Призоваването” и „Окупация” нямаш равна. Не помня кога за последно съм виждал такъв перфектен звяр. "Зеления Дракон" е съвършен!
- Ами… благодаря ти! - не знае как да подхване разговора Мари - Защо си тук?
- Както винаги право в целта! Искам да участваш в демонстративна среща. Сенатор Вилебергер ще забавлява едни важни гости и иска да си част от шоуто. Вече имаш резервация за „Страмера”.
Няма да слизаш на порт Рикебийон. Приемът ще е на частната яхта на сенатора. Уредил съм совалка, която да те закара право на борда. Ще направите една обиколка около газовия гигант Мьолбрехт. Това е. След три дена те чакам...
- Каква демонстрация? - прекъсва го подозрително Мари - Знам го Вилебергер. Стар извратеняк. Не го харесвам.
- Няма нужда да го харесваш. Сенаторът е важен за мен. Два двубоя, една тройна среща. Без Арбитър. Само „Призоваване”. Ти, Анита „Елф” и новото протеже на сенатора - нея не я познавам. Гледай да не ги разбиеш много бързо, че Вилебергер ще получи инфаркт.
-Ха! Добре де, съгласна съм… ама Анита „Елф”… че тя не може да визуализира без Арбитър.
- Сигурно се е научила - промърморва Перон - Все пак не бъди много самоуверена, не знаеш какво може новата. И Мари… Вилебергер иска да си част от шоуто. Не само от играта... Казах му, че много харесвам татуировките ти…
- Какво-о-о-о… Я чакай! Трябваше да се сетя още като спомена Анита. Тая няма да я бъде! Няма да изляза облечена като кабаретна артистка!
...

Имам 21 епизода, 9000 думи и ми трябва да допиша още почти толкова. Ще опитам да се справя в срок... ама да видим

С включването на Джордж нещата в този конкурс станаха много сериозни.

Аз съм готов с редакцията на моята игра. Утре ще я пратя.
Понеже нямах много време, съм орязал яко литературата. Залагам на игровата част - 92 епизода, много избори, кодови числа и лека фентъзи-крими история с предисловие от голяма моя книга-игра.
Успех на всички!

Ro#i# писа: писа:

Ако се включат участници с титла 'автор', те следва да бъдат в отделна категория. Не върви да ме истипосате до Джордж или Ал Торо и да очаквате някаква интрига.

Да си повторя предожението. Ако не се включи някой друг, чието име свети в черно (бре, интересен израз), там може да сложите и Козия - той е автор под прикритие. В смисъл, автор, на който просто не му пише, че е такъв.

Всъщност, да не ме вземете насериозно. Шегувам се.

Нека бъде battle royale, яко меле, след което да има много и за игране и за... други неща.

Кажете кой ще е в журите, за да знам къде да пращам подкуп. И ако може, споделете какво пият .

Много обещаващо включване на Джордж .

Оттеглям участието си.

hameleona писа: писа:

Оттеглям участието си.

Защо така ?

Айде сега - оттегляш се! Какви са тия работи? Участвай си бе, човек! Това си е литературна надпревара, стига оттегляния!