Конкурс номер две - разказ!

Ето Увода на историята.

Можеш ли да бъдеш победителят на най-прославеното арена в Кралството - АРЕНА МАГИКА?

Външно Арена Магика не се различава много от останалите арени в страната. Тя е кръгла, със стъпаловидно наредени места около кръгъл подиум, стоящ в ниското, давайки възможност на всички зрители да наблюдават участниците. Това, с което Маджик Арина (както още я наричаха) привлича тълпи чужденци и зяпачи от Кралството, или просто хора, които искат да попилеят час-два, са особените правила на битките. Те се провеждат нощем, на светлината на десетки факли, а денем се преподават уроци по бойно майсторство.
Прекрачваш прага на Арената, точно когато глашатаят, дерейки се, обявява последното записване за Турнира. Бързо се заинтересуваш какво ще получиш при победа. Златна статуетка, статут на почетен гражданин с присъщите облаги, и парична награда, която допълнително те стимулира да се включиш. Правилата са ти обяснени набързо: оръжие само ако си носиш. Битките са предимно с магия. Невладеенето ѝ е почти сигурна загуба, а употребата на магически предмет нерядко може да те спаси от коварна магия. Накратко, всичко е разрешено, освен смъртта.
Е, в редките случаи, когато някой гушнеше чимшира, сорсърите, зачислени към Арената, прилагаха своето умение – нещо, което струваше адски скъпо на собственика Халил Джибриян. Самият той беше потомък на древни персийски дервиши и не веднъж бе заплашвал, че ще спусне противосмъртно заклинание над арената. Само че подобни слухове не пълнеха трибуните, така че той досега не бе изпълнил заканата си. Все пак той беше склонен да плаща – лошата репутация щеше да му струва много повече.

Водя си я Турнирна книга-игра. Нямам особена бойна система, но има Правила, има точки. Като цяло по-важни са логическите и тактическите решения. Има епизоди, които са повече правила, има и епизоди повече литература. Някои избори съм ги обединила, за да не се повтарям излишно. Не знам дали ще предложа голямо развитие на образи. Но всеки си има характерни само за него умения и история. Епилог за всеки герой. И не, това не е опит за кавър на Майстори на меча. Езикът ми е нарочно уличен и не съвсем литературен на моменти. Изиграва се бързо, защото при ограничения а) и/или б) не се очаква нещо голямо по обем. Но може да се преиграе няколко пъти. И все още я пиша...

Арена Магика ми се струва интересна. Има цел - победа в турнира. Има и мотивация и награди. Но тъй като е магическа няма ли да са много разрушителни някои магии - примерно, ако някой реши да призове или направи вулкан и да "изоре" цялата арена ? До колко опустошителни магии могат да се правят на нея ?

Трябва да има някакви ограничения ми се струва, но ти си знаеш най-добре. Можеш да почерпиш информация и от други турнири. Сега се сещам за турнира Тенкайчи - там на всеки финал правят грандиозни и релефодеформиращи неща и показват неземни умения.

Аз, в общи линии, съм готов с пародийката, почвам финална редакция. Трейлър няма да пускам , понеже все нещо ще променя в последния момент. Издавам само заглавието - "Прахосникът от Огнената Планина". Специално за Хамелеона се постарах някои от героите да не говорят литературно, а на бесни диалекти, доколкото познавам диалектите...Иначе е тотална простотия без претенции. 55 епизода, 7525 думи, вкл. номерата на епизодите - значи без тях съм спазил ограничението за думи, нали?
Направих и схема за втори, по-кратък и мрачен разказ, но да видим дали ще има време...

Длъжен съм да предупредя, че за мен (като автор с голям опит, водил съвместно Писателската работилница) диалектите и жаргона са ГОЛЯМО "не". Не че не могат да се използват - но е изключително трудно дори за професионални автори на романи, да речем. Една грешна стъпка - и всичко заминава. При комедията и пародията е по-различно - но не съвсем.

Погледнете двата разказа-игри в брой 1 на Списанието. Ако не друго, те поне отговарят, в общи линии, на изискванията за език, който да НЕ вади читателя от илюзията, че се намира в света, за който чете. Една-единствена жаргонна или диалектна дума не на място - и читателят ви вече няма да е потопен в разказа ви, ами ще си мисли за съответния диалектен регион (Трънско) или за бакшишите на Централна гара.

Така че умната по тая линия. (Това е една от основните грешки на начинаещите писатели.) Литературният език си има предостатъчно думи, за да може да се изрази с тях всичко необходимо. Въпросът е КАК се използва.

И успех с разказите! Тези от тях, които стават за списание, ще си ги видите на страниците му още в брой 2, с хиперлинци и всичко. (Освен ако пак не ви удължат срока.)

Искаш да кажеш, че диалектите (определно най-добрия начин да се наблегне на принадлежността на герой към определена група в пряка реч) са лошо нещо? Да използвани грешно. Но всеки лиературен похват е нож с две остриета

Диалект може да използва някой колоритен герой, който да "раздвижи" сюжета. Но не и всички. Става пренаситено и "уморява" играчът ( читателят ). Всичко с мярка.

Диалектите са обвързани териториално, така че не са особено подходящи, да. Освен ако не пишете за Ловец на караконджули от Муглица, да речем. Голяма част пък от жаргонните и не малко от разговорните думи са обвързани "темпорално" - с определен период. Така че ако не пишете за съвременна България, съветът ми е да използвате само разговорни думи, които вече са били достатъчно дълго в употреба и не могат лесно да бъдат проследени от читателя до период или място.

И последно, има ХИЛЯДИ начини да покажете "принадлежността на герой към определена група". Няма нужда веднага да прибягвате до "рискова дума". Един разказ не може да си позволи да звучи като ваш форумен пост, да речем - освен ако точно това не е темата на разказа.

Както и да е, не би ми и хрумнало да ви натрапвам съвети, ако не ми се искаше да имам по-голям избор от РИ за списанието. Пишете както решите - но поне се замисляйте за казаното по-горе. Убеден съм освен това, че повечето от авторите, които ще участват, и сами имат усет за тези неща - особено тези с някакви творби зад гърба си. Така че и сами си знаете.

[offtopic]- О, зкъпи ми Уейн, защо така зе противиз на една добра идея?
- Защото всички трябва да говорим и пишем на литературен език!
- Кази го на звоите колеги издавазти Пратчет... о! Зветлина!

(познайте с кой разговаря Уейн )[/offtopic]

Тогава - ще пробвам да направя и версия без диалекти и ще пратя двете версии, пък журито да реши коя повече му харесва...

Що не метнеш диалектната насам (или само някакъв откъс от нея) - ако аз не изтърпя диалектите - значи наистина са твърде много

Чак толкова няма нужда, Геймбукър. Аз дори не съм в журито. Засега само Вилорп е сигурен по тази линия. (Аз само ще си подбера разкази за Списанието.) Пък и твоето, доколкото разбрах е пародия, така че там може.

Както и при цитирания от Хами Пратчет. Може би най-големият съвременен писател може да си позволи да използва каквито си прийоми иска. Особено при положение, че в творбите му комедията и пародията са на първо място.

I think you got my point

Май и преработената версия е готова. Съвсем не съм тръгнал да се меря с Пратчет, но току що ми дадохте идея за псевдоним (нали преди време беше популярна тази част от темата) - нека за този разказ да бъда Дзвери Брат'чед.