Коледен конкурс - Битката преди Коледа

Постави ги в конкретика най-добре - предмети, хора. А не мъгляви препратки към миналото на героя

Trip писа: писа:

Друг, по-готин за мен вариант, но и по-труден, би бил умишлено да вложиш елементи от различни епохи.

Тъкмо това е направил - вложил е елементи от различни епохи.

Постави ги в конкретика най-добре - предмети, хора. А не мъгляви препратки към миналото на героя

Музиканта чието име е увековечено в разказа е Ларс Улрих от Металика.
Книгата-игра, от която автора най-безцеремонно и без разрешение е ползвал текст е Тъмната Страна на Земята.

Не разбирам накъде биеш. Смесването на сетинга се прави целенасочено и така, че читателят да няма съмнение, че е целенасочено. Ако споменеш финансова криза и след това ливреи и капан със стрели, човек ще си помисли, че действието се развива през 2010-а, в имението на някой хахо, вманиачен по викторианството, нищо повече. Ларс Улрих, още като го схванах (на 10-ия ред), ми се стори неподходяща закачка като за тежкия морален тон на историята, междувпрочем.

Точно за Тъмната Страна си мислех, докато четях. Но, не разбрах, че си щипнал текст от тази КИ. Трябва да взема назаем заемките от рок банди. Да се готвят Алексия и Дани .

Именно смесения сетинг е много ефектен и създава отмосфера на несигурност, макар 9/10 от читателите да са на друго мнение.

Виж Trip. Ларс Улрих е закачка. Както обясних смесването е целенасочено. Това не означава, че трябва да е очеизвадно, освен ако не съм сметнал, че на читателите, които ще го четат им липсва достатъчен коефициент на интелигентност, за да се досетят сами. Аз уважавам читателите си тук - те са между двайсет и трийсет. И не подценявам интелигентността им. Ако някой е решил, че случващото се развива в имението на вманиачен във викторианството хахо - негова воля. Макар да се съмнявам това да е болшинството от впечатления, които съм създал тук.
Ако искаш ще ти издам и какво си представях аз докато описвах сцените в разказа като място. Страсбург през зимата. Който е посещавал този град по това време на годината ще види приликите. Който не е - нека използва въображението си и то да го отведе на мястото, което му навява асоциации с описанието. Дори адреса на къщата е реален и го има в Страсбург междувпрочем. А в Страсбург и Елзас може да срещнеш и Ларс и Улрих и Хилда като имена.

Ларс Улрих е закачка, а аз изказах обосновано мнение какво мисля за тази закачка. Не разбирам защо трябва въобще да го коментираме. Или си съгласен с мен, че звучи като виц на погребение, предвид тежката драма на главния герой, или не си. На мен ми разваля усещането от атмосферата да се сещам за оплезен датски плешивко, докато чета как сълзите на отчаян мъж се превръщат в солени ледени кристали. Просто е.

Това с коефициента на интелигентност едно, че е като копи-пейст от съседна тема, в която става дума за съвсем друго, и второ, че няма общо с проблема, който виждам в реализацията на текста ти.

Виж. На много от изреченията ти им липсват препинателни знаци. Има тавтологии. Неясен словоред. Как смяташ, ще си играе ли читателят на детектив, та да ти схване лека-полека идеята за неопределеното време и място и за универсалността на Коледния дух, при положение, че има пред себе си доста по-базови пречки? И предвид тези базови пречки, дали няма да помисли липсата на плътно усещане за обстановка за още една грешка, вместо за умишлен ефект?

Също така, всички добри книги, които съм чел, дават в самото си начало някаква представа за света на действието. В самото начало на твоя текст всички препратки, всички до една, сочат към света от последните 4 години. Нищо не им противоречи. Каква точно универсалност и неопределеност трябва да си представям при това положение?

Ами дай да вземем да оправяме тези по-базови грешки, за които няма да споря, а пък похвата да оставим за после,а?
"В самото начало на твоя текст всички препратки, всички до една, сочат към света от последните 4 години. Нищо не им противоречи. Каква точно универсалност и неопределеност трябва да си представям при това положение?" - това е твое мнение и аз го уважавам, но не съм съгласен с него. Аргументите ти тук са твърде повърхностни. Това че споменавам финансова криза веднага се асоциира с наше време, последните 4 години? Откъде - накъде? Човека си е загубил работата, която така и не казвам ясно каква е и това също автоматично препраща към наше време? Само в наше време ли хората губят работата си? Никога преди не се е случвало, или няма да се случи? Не е сериозно, а и подобно генерализиране от рода на всички ще си помислят и всеки ще го разбере така, не е аргумент, който бих приел.
Не знам кои са всички добри книги, които си чел, нито какво е разбирането ти за добра книга. Това обаче, не е книга. Това е разказ-игра. Доста по-кратко произведение от книга. И съгласи се с мен в разказите важат по-различни правила от тези в романите. Сега ако го обръщаме на литературознание можем да си говорим за импресионизъм и експресионизъм, за театър на абсурда и прочее, но това не е целта на заниманието.
Дали похвата тук ти харесва, или не е едно на ръка и си е твое мнение. Няма да го променям заради мнението ти, макар и да го уважавам, колкото всяко друго.
Проблеми с изказа, словореда и подобни базови пречки са това, което очаквам на този етап и това, което бих приел почти безпрекусловно на този етап.
Нищо лично, но границата би била такава, поне на този етап.

Ами дай да вземем да оправяме тези по-базови грешки, за които няма да споря, а пък похвътът да оставим за после,а?
"В самото начало на твоя текст всички препратки, всички до една, сочат към света от последните 4 години. Нищо не им противоречи. Каква точно универсалност и неопределеност трябва да си представям при това положение?" - това е твое мнение и аз го уважавам, но не съм съгласен с него. Аргументите ти тук са твърде повърхностни. Това че споменавам финансова криза веднага се асоциира с наше време, последните 4 години? Откъде - накъде? Човека си е загубил работата, която така и не казвам ясно каква е и това също автоматично препраща към наше време? Само в наше време ли хората губят работата си? Никога преди не се е случвало, или няма да се случи? Не е сериозно, а и подобно генерализиране от рода на всички ще си помислят и всеки ще го разбере така, не е аргумент, който бих приел.

При липса на друга информация, препраща към наше време, да. Ти вярваш ли, че има читател, който няма да асоциира мигновено тази твоя финансова криза с нашата си, реална финансова криза? При липса на допълнителна информация, повтарям. Ти не даваш такава. Нека и други кажат какво са си представили. Работата на човека е в предприемаческа фирма - сам си го споменал. Това словосъчетание, "предприемаческа фирма", при липса на друга информация, какво извиква в главата на читателя? Викторианство? Не в твоята, междувпрочем, защото, като всеки автор, нямаш нужния поглед върху собствения си текст.

Разказът-игра има съвсем различна постройка от романа, но описателността и в двете, на ниво изречение и абзац, следва абсолютно едни и същи принципи. Между другото, причината за проблемите със словореда и за проблемите с изграждането на обстановка е една и съща, тъй че нещата не са отделени - и в двата случая много подценяваш какъв ефект може да имат думите върху читателя ти.

Въпросната асоциация не се запазва до края на разказа, нали така? Или бъркам? Това дето като всеки автор нямам нужния поглед върху собствения ми текст ще се направя, че не съм го прочел.
"Между другото, причината за проблемите със словореда и за проблемите с изграждането на обстановка е една и съща" - това докато не ми го докажеш с примери именно от този текст няма да ти повярвам, откровен съм.

В моя случай бъркаш. Недоумявам защо се цупиш за това с автора, универсална истина е и се отнася колкото за теб, толкова и за мен, когато пиша. След минутка ще ти пратя лично с корекциите си по първите 4-5 страници.

Встрани от диалога тук, трябва да призная, че Trip е свършил повече от добра работа като редактор дотук. Приех безпрекусловно над 50% от редакциите, други преработих. Трети ми дадоха идея как да се промени определено изречение в съвсем нов вид. Много малко са нещата, които не приех, поради тенденцията изреченията да се опростяват максимално, което понякога води до загуба на информация, поне според мен.

Радвам се да го чуя.
До февруари трябва да съм подготвил Вълните ІІ - тоя път може да имаме малко по-свестен текст, значи

Хубав разказ, макар чак в края и то само при положителен край може да се каже, че допринася коледно настроение, все пак нали то е идеята. Определено има поука от разказа. Като игра също не е лош и стила е хубав. Готина идея е да има и лош и добър край. Хубавото на лошият край е че би могло да се помисли за продължение на историята.
Имам няколко критики:

Това с кучетата в началото ми е малко нелогично, ако кучетата са обучени няма да ядат от чужди хора, аз дето имах булонка я бях научил на това, а и във виелица такива кучета определено няма да се крият, а дори ще са по-агресивни и нападателни особено ако са в двор, а не на топло. При положение, че са оставени да пазят би следвало да са обучени.

Тези повторения в увода за мен лично са досадни , веднъж, два пъти ама това Никой, нищо се повтори не знам колко пъти, ясно е каква е идеята, но поне за мен е дразнещо. Подобно повторение имаше дори в първият епизод, там със стъпките, поне то може би не трябваше да присъства.

И това в 11 епизод - Можеш да се изкачиш по главните стълби, които са добре поддържани, но осветени –
иди на 32. Или по малките слугински стълби, където цари сумрак, но не са поддържани и по всяка
вероятност скърцат (иди на 42).
Тука това но, според мен е безсмислено, не че разбирам от правопис ( даже съм много зле, то си и личи) ама си мисля, че но се казва когато има предимство и недостатък, тук са описани или само предимства, или само недостатъци. По-скоро би трябвало да е: - Можеш да се изкачиш по главните стълби, които са добре поддържани и осветени иди на 32
Или по малките слугински стълби, където цари сумрак, неподдържани са и по всяка
вероятност скърцат (иди на 42).

Както и това с въжето дето го оставяш за капан, какъв капан? Ти го оставяш за да може да ти помогне по-късно, капан е нещо различно.

Като изключа тези дреболии съм на мнението, че разказа е хубав.