Големия изпит - участник в К10

33.

Чува се глас от другия край на тролея:
- Карти и биуети, моля!
Тъй като Луната точно днес е в третия дом и е под особен ъгъл спрямо Марс си решил, че не ти се дават стотинки за билет. Скатаваш се зад една танцуваща мечка (а какво прави тя тук?), но знаеш, че това ще те спаси само за кратко. Лелката с жилетката се приближава застрашително, като ползва ръгби прийом, за да си пробие път.
- Карти и биуети, моля! - обръща се към теб.
- Благодаря, имам си - отвръщаш, правейки се на луд. Но нямаш. Тролеят спира, за да бъдеш принудително изхвърлен навън. Каква случайност! Това е точно твоята спирка.
По ирония на съдбата слизат почти всички пътници и рейсът продължава празен по маршрута си. От тук до университета ти остават четиристотин метра, които трябва да изминеш пеша. Слънцето грее приветливо, а малки птички се гонят в спокойното небе. С свирукане се отправящ към сградата. Отваряш солетки и допиваш някаква биричка, която по неузнаваем начин се е озовала в чантата ти. На десетата крачка обаче се спираш, леко притеснен.
Странно чувство в теб напира…
- Ако притежаваш кодова дума „напор“ - мини на 5.
- Ако притежаваш кодова дума „готов“ - мини на 19.
- Ако нямаш тези кодови думи - мини на 104.

64.

Натискаш спусъка. С крайчеца на окото си вижда как капачката зрелищно изхвърча в краката на пушкаря. Триумфално вдигаш ръце и насъбралата се публиката те аплодира. Прибираш гордо спечеленият двайсетак в джоба. Определено това е най-сладката победа, която си имал напоследък. Вземаш бирената капачка за спомен. Запиши си и финансовите постъпления.
Прибави 1 жизнена точка и мини на 86.

100.

Махваш за здрасти на портиера и се качваш по стълбите. След кратко почукване на вратата, Хадеса е малко изненадан от визита ти, но отваря и те приветства.
Влизаш в стаичката му, която тъне в мизерия. Дори ти се струва, че някакво птиче мъти яйца в топка прахуляк под леглото. Единственото, което се откроява от апокалиптичния пейзаж, е ултрамодерен компютър, благодарение на който Хадеса с хакерските си умения успява да си осигури прилични доходи. Историята ти го трогва и се съгласява да ти помогне, но настоява да му осигуриш флаш-памет, която ще му е нужна за процеса.
Ако разполагаш с флаш-памет или с поне 20 лева, за да купиш такава отиди на 50.
Ако пък по някаква вероятност нямаш нито едно от двете, ще се наложи да се върнеш на епизод 30, докато все още има време.

104.

Това е шестото ти чувство. В теб се появява тревога, а само след няколко секунди усещаш, че нещо се приближава към теб. Поглеждаш нагоре и виждаш как ято гълъби пикират над теб във формация „Ешелон“.
- Р-р-р-мък!- лидерът им издава звучна команда с немски акцент и всички пернати отварят пулсиращите си клоаки, за да те обсипят с „птичи бомби“. Хрумва ти и причината за нападението - докато си вървял проклетите солети са се разсипвали по земята. Виждал си, че на това място минувачите често хранят птиците. Дирята от трохи, водещи към теб, вероятно ги кара да мислят, че са те сгащили да мародерстваш храна от тяхната територия. Няма как да обясниш за недоразумението, затова захвърляш останалите солети и се втурваш в бяг.
Гадинките те следват известно време, но не след дълго се отказват от преследването и се връщат обратно да задоволят неспирния си глад. След като вече не чуваш пърхането на криле зад теб, спираш да си вземеш въздух и да изчистиш лекетата от себе си. Погледнато оптимистично, някои хора казват, че са на късмет.
Случката преди малко кара един далечен спомен изплува в съзнанието ти. Спомняш си как една сутрин чакаше на опашка пред кварталната фурна, когато видя два гълъба на бордюра. Единият от тях чоплеше едно парче захвърлена милинка и го хвърляше на улицата, а другото я ядеше. Очевидно първият беше имбецилен, защото другият му изяждаше всичката храна. След миг се появи кола и смачка хранещата се птица. Не, гълъбът не беше глупав, а беше хладнокръвен убиец, който коварно беше примамил на улицата конкурента си за територия. Гледката те шокира, но по-страшното беше, че гълъбът сега гледаше теб. Не помръдваше. Беше се вторачил в теб с онзи смахнат, непремигващ и студен поглед. Знаеше, че си видял всичко. Ти побърза да влезеш във фурната, но след като излезе от пернатия нямаше и следа. Усещането обаче, че те наблюдава някъде от високо и че те е проследил до вкъщи, за да почуква с клюн на прозореца ти сутрин те влудяваше. Май трябваше да си вземеш котка.
Неприятните емоции ти костват 2 жизнени точки. Запиши кодова дума „аслан“ и премини на 36.

В секцията Дневник накрая на книгата ще можеш да се запознаеш с твоят
дневник, който тъй като си студент, ще е озаглавен съответно студентска
книжка.