Да бъдеш, или да не бъдеш кифла (разказ-игра)

Regina писа: писа:

Освен това се опитвам да си обясня дали процесът е обратим, дали средата на по-късен етап би променила нещата и т.н. Да кажем, че ще има възможност за некифленски край.
Иначе си прав, може би трябваше да сменя заглавието. Предложи ми някакво!

"Да бъдеш, или да не бъдеш кифла?"

Асен писа: писа:

Regina писа: писа:

Освен това се опитвам да си обясня дали процесът е обратим, дали средата на по-късен етап би променила нещата и т.н. Да кажем, че ще има възможност за некифленски край.
Иначе си прав, може би трябваше да сменя заглавието. Предложи ми някакво!

"Да бъдеш, или да не бъдеш кифла?"

Приема се единодушно и без гласуване!

Regina писа: писа:

Асен писа: писа:

Regina писа: писа:

Освен това се опитвам да си обясня дали процесът е обратим, дали средата на по-късен етап би променила нещата и т.н. Да кажем, че ще има възможност за некифленски край.
Иначе си прав, може би трябваше да сменя заглавието. Предложи ми някакво!

"Да бъдеш, или да не бъдеш кифла?"

Приема се единодушно и без гласуване!

Йес, станах кръстник на темата !

16 и съм сам воин...сама кифла де... Не съм в групата на "ГолЯмите"...

20 точки и съм ГолЯмА хо- хо- хо :Д /къде е продължението, че нещо не го виждам /

В момента се пробвам да накарам момичето да напише продължението

Трябва! Трябва! То от тук започва интересното в живота на Мимето Дали няма да има обрат, в която и да е част на процеса на окифлянето и каква би била Марийка, ако не стане кифличка

Мисля че идеята е да стане кифла. Ако не успее, просто отпада от играта. А може и да бъркам, все пак отдавна я играх.

Все пак играта се казва "да бъдеш, или да не бъдеш кифла"- това предполага избор между окифлянето и ... нещо друго. Поне такава ми е логиката

Реджина обаче няма мотивация да продължи разказа си

Хм, изглежда няма мотивация изобщо да пише във форума.

Ами през лятото са я скапали от работа и за това не пишеше, а сега си търси нова работа.

Намирането на работа си е проблем, който сериозно може да намали желанието за какъвто и да е вид комуникация ( стискам й/ ни палци на всички, които си търсим работа, скоро да си намерим и да видим продължението)

Така, ето малко продължение. Но уловката е, че това е ако издъниш нещата в Втора част.
За тези, които успешно са минали Втора част, това няма да е особено полезно. За тях е Четвърта част - еп. 138. Но в момента съм се изчерпала на идеи. Ако някой иска да помага - да пише.

Какво може да иска да направи едно 10-11 г момиче с училището си? Какви й са целите?
В Следващата - Четвърта част Мимето ще стане много много лошо момиче!



Част 3 Ново училище



110
Щом си тук значи си изпортил нещата досега! Имаш наказание от 5 точки, които трябва да извадиш от Оценката си!

Мария беше прехвърлена в новото училище точно за втория семестър. Помнеше грешките, които беше допуснала с приспособяването в предишното и този път не ги допускаше. Наляво и надясно разправяше, че майка й е модел. Държеше се като принцеса и очакваше подобно отношение. Разбира се някои й го даваха, други просто не общуваха с нея. Но като цяло беше доволна. Продължаваше да се облича добре и повечето деца гледаха с копнеж нещата, които тя имаше, а те нямаха. Мързеше я да учи, но бавачката й й пишеше домашните и й обясняваше, каквото не е разбрала в училище.
Скоро се търкаляше и последния месец от учебната година. И тогава Мария видя нещо, което силно я впечатли.

Какво? За да разбереш, хвърли зарче.
1 – премини на 111, за да разбереш какво.
2 – премини на 112, за да разбереш какво.
3 – премини на 113, за да разбереш какво.
4 – премини на 114, за да разбереш какво.
5 – премини на 117, за да разбереш какво.
6 – премини на 118, за да разбереш какво.


111
Мария беше в тоалетната, когато чу, как някой тряска вратата на тоалетната. Последваха звуци от борба и писъци. Какво по дяволите става! Мимето се изплаши, че може да влязат при нея. Но не можа да се удържи да надникне. Забеляза две осмокласнички да тормозят едно момиче от нейния клас. Едната я държеше за косата, а другата я удряше в корема. Не разбра причината, но беше силно впечатлена.

Дали Мария да се намеси в полза на детето – на 115; или да остане скрита – на 116.


112
Мария вървеше към училище, когато една лъскава черна кола спря със свистене до входа. От вътре изскочи момиче на около14-15 години, което пооправи късата си черна пола, махна с ръка към колата и клатушкайки се на високите си токчета влезе в училището. Момичето забеляза, че този, който караше колата, беше доста по-стар от момичето. И кой знае защо, веднага направи асоциация на момичето с майка си.

Дали Мария да настигне момичето и да се сближи с нея – на 119; или да си влезе нормално, като всеки ден – на 120.


113
Мария пресичаше улицата до училище, когато един лъскав черен мотор профуча на сантиметри от нея, като едва не я удари. Мария първо изпадна в шок, но после усети как я обзема гняв. Моторът спря със свистене до входа. Мария се устреми гневно натам, тракайки с токчетата си. От мотора слезе момче облечено в кожа. Свали каската и Мария успя да види, че злосторникът е от горен клас, но беше твърде слаб и жилест за да е повече от 14-15 години. Сигурно дори нямаше разрешително да кара този звяр. Косата му беше черна и дълга, до под раменете. Лицето му още пазеше детски черти, но очите му – ярко сини – гледаха с твърдост, примесена с доза циничност. Сега тези очи се забиваха в нея.

Какво да направи Мария?
*Да му се развика – на 121.
*Да му спука гумите – без да я види – на 122.
*Да не му обръща внимание, за да не се ядосва – на 123.


114
Мария преминаваше покрай затворена класна стая, когато чу подозрителни звуци. Напомняха й на звуците, които чуваше понякога от спалнята на майка си – стонове, викове, пъшкания. Наведе се през ключалката и очите й се разшириха, един от учителите чукаше някаква осмокласничка. Момичето беше прословуто със скандалното си поведение, лошите си оценки и беше чест гост в Детска Педагогическа Стая.
След първоначалния шок, Мимето беше обхванато от любопитство.

Дали да направи снимки, за да изнудва после момичето и/или учителя – на 124. Само да погледа – на 125. Или най-добре да се маха, преди да са я хванали, че шпионира – на 126.


115
Мария шумно отвори вратата. Онези се сепнаха, явно мислеха, че са сами.
- Това, което правите е лошо! – каза Мария.
- Не се меси, момиченце! Тя ни е длъжница и не иска да си плати! – изръмжа едното момиче. И двете бяха добре облечени и носеха силен грим.
- Какво ви дължи?
- Онзи ден заля със сок любимата ми блузка Версаче, а сега се дърпа да ми купи нова! – гневно отвърна другото и ритна още веднъж детето на земята.

Какво да каже Мария?
* Това което правите е детинско! – на 127.
* Дрехите, които носиш въобще не са маркови, а китайски копия. – на 128.
* Аз ще платя вместо нея. – на 129.


116
Мария реши да остана скрита. Не беше близка с детето, а нямаше смисъл да си навлича неприятности. След още няколко минути двете момичета си тръгнаха, крещейки грозни заплахи. Мимето запази хлъднокръвие и изчака хлиповете на жертвата да спрат. Чу някой да пуска вода. След това чу биенето на звънеца. Онази най-накрая излезе, а Мария се измъкна, оглеждайки се и влезе в час.
- Мария, закъсняваш. – кисело отбеляза учителката.
- Бях при сестрата, стана ми лошо. – хладнокръвно излъга. Погледът й зашари из стаята и спря върху битото момиче. Въобще не изглеждаше пострадала. Вероятно не беше за първи път. Мария бързо отклони поглед. Реши да пази видяното за себе си.
На другия ден започна да търси двете осмокласнички.

Увеличи Оценката си с 1 точка.
Мини на 130.


117
Мини на 111.


118
Мини на 113.


119
На Мария момичето й се стори интересно и тя реши, че ще е добре да се сближи с нея. Тя забърза след нея и успя да я хване преди да влезе.
- Здравей, аз съм Мария. Харесвам те и искам да бъдем приятелки.
Онази само я изгледа пренебрежително и понечи да отмине.
- Интересно ми е, твоите знаят ли, че излизаш със старчоци? – подхвърли небрежно Мимето.
Онази бързо се извърна и процеди ядно:
- Добре, печелиш! Аз съм Моника. Ела да те запозная и с другите от компанията.

Запиши си кодова дума „хала” и мини на 138 от Част 4.


120
Мария просто влезе вътре, както всеки друг ден. Скучните й дни продължаваха. Но лятната ваканция предстоеше. Както и нейният рожден ден.

Извади 1 точка от Оценката си.
Мини на 131.


121
Мария отвърна надменно на погледа му и го наруга каруцарски.
- Ти говедо такова, да ме убиеш ли искаш!
Той също не й остана длъжен:
- Ма, ти патка ли си, че не гледаш като пресичаш?
- Какво да ти гледам, ти ме връхлетя от нищото! Да не ти хлопа дъската нещо?
Сега я зяпаше отгоре-надолу, и обратно, като че беше някакво странно животно.
- Момиченце, как само ме нервиш! Ходи да си играеш с куклите и не ме занимавай!

Как да продължи Мария? Очевидно това беше грубиян, който не се съобразяваше с никой и нищо, и не знаеше как да се държи с красавица като нея.
* Да му скочи на бой. – на 136.
* Да си тръгне, но да спука гумите му по-късно. – на 122.
* Да избегне по-нататъшна конфронтация. – на 123.


122
Мария издържа погледа му без да извърне и без да продума, но й беше ужасно трудно да контролира гнева си. Тя се насили да влезе в двора на училището, а после продължи към класната си стая. Но в едно от следващите междучасия се прокрадна до мотора му, доколкото бе възможно да се прокрадва с високи токчета. Използва една от фибите, с които бавачката й пристягаше косата, и безмилостно я заби в гумата. Свистящият въздух я изпълни със задоволство и тя се почувства отмъстена.

Увеличи Оценката си с 1 точка.
Но дали не я е забелязал някой? Хвърли зар: при 1-3 – мини на 134; при 4-6 – мини на 135.


123
Мария реши да се махне, защото колкото повече го гледаше, толкова повече се ядосваше. С достойнството и осанката на принцеса (според нейните представи) тя се врътна на токовете и се устреми към входа на училището. Пътьом игнорира наглите подвиквания на нахалника:
- Бягай, хлапенце, и не създавай проблеми на по-възрастните от теб!
Не знаеше как, но някой ден щеше да му върне унижението.

Запиши си кодова дума „око” и мини на 131.


124
Мария извади, с потна от вълнение ръка, розовия си модерен джиесем. Любимата й играчка имаше всякакви екстри и 5 Mpix камера, която беше идеална за случая. Тя натисна дръжката и безшумно отвори вратата. Засега не я бяха чули. Вдигна фотоапарата.

Ще успее ли плана й? Хвърли зар: при 1,3,5 – мини на 125; при 2,4,6 – мини на 137.


125
- А, ето какво ги вълнувало днешните деца. – някой изрече провлачено зад гърба й. Мимето стреснато се обърна. Погледът й пропълзя по дългите слаби крака, облечени в тясна черна кожа, тъмната тениска с крещящи надписи, до иронично извитите пълни устни и присмехулно присвитите сини очи на издълженото скулесто лице и тъмната коса, стърчаща в различни посоки. Непознато момче, облечено в черно й се хилеше нагло. – Изчакай някоя и друга година и бате Кики ще те научи!
– Простак! – Мимето го настъпа с тока си.
– Воайорка! – контрира я той.
- Това, което правят не е редно! – изрече смутено тя. Усещаше, че кожата на лицето й пламти, изчервяваше се.
- Е, и света не е идеален. – изръмжа грубиянина и я хвана за ръка.
- Какво правиш! – повиши тон, стресната от рязкостта му.
- Давай да се махаме оттук преди да са се усетили.
Мария преглътна грубия си отговор и се остави да я повлече нанякъде.

Запиши си кодова дума „асо” и мини на 131.


126
Мария реши да прояви благоразумие и да се махне, преди да са я хванали, че шпионира. Това, което правеха не беше нейна работа, а и да беше, не виждаше как може да го използва в своя полза.

Мини на 131.


127
- Това което правите е детинско! – възмути се Мимето – За един парцал ще пребиете човек.
- К’ви парцали, ма! – тросна й се едно от момичетата. – Тия съм си ги взимала от фирмения магъзин в МОЛа! Я бегай да не заритаме и тебе, че много вземаш да ме нервиш!
Другото момиче продължаваше методично да налага детето.

Извади си 1 точка от Оценката.
Така, това действие не даде резултат. Какво прави по-нататък Мария?
* Казва: „Дрехите, които носиш въобще не са маркови, а китайски копия.” – на 128.
* Казва: „Аз ще платя вместо нея.” – на 129.
* Сбива се с тях – на 132.
* Оставя момичето на съдбата му – на 133.


128
– Дрехите, които носиш въобще не са маркови, а китайски копия. – рече безстрашно Мимето, право в зачервеното гневно лице на едната осмокласничка. – Ето това е Версаче, познава се по тъканта.
- Ама ти наистина разбираш от тия работи. – впечатли се другото и я загледа с интерес. Жертвата използва момента да се измъкне, пълзейки на четири крака. – Искаш ли да пазаруваме някой път заедно, обаче ти ще плащаш, защото ни развали кефа днес.
Мимето не се замисля дълго, а веднага усети добрата възможност да се сближи с тях.
- Защо да не пазаруваме и повече пъти. – изрече тя лукаво. – Аз съм Мария.
- Аз съм Моника, а това е Лиза. Защо не пазаруваме заедно, а и повече. Може да те научим на това-онова.

Запиши си кодова дума „хала” и мини на 138 от Част 4.


129
- Добре, аз ще платя вместо нея. – изрече Мимето без да се замисля. Решението й бе напълно импулсивно, продиктувано от потребността да се сближи с някой. Другите две я изгледаха подозрително, но назоваха доста висока сума, чакайки реакцията на Мимето.
- Добре, ще ви ги дам утре. – дори окото й не мигна. Парите не бяха малко, но лесно щеше да ги измъкне от Жужи.

Извади си 1 точка от Оценката.
Това не беше кой знае какво геройство, но ето че Мимето си намери приятелка. Запиши си кодова дума „къс”. Мини на 131.


130
За да ги намери, прегледа учебното разписание на класовете, обикаляше по коридорите и надничаше в стаите, през междучасията. Най-накрая ги откри. Бяха от 8 „Б” клас. Мария влезе в стаята и сякаш се намери сред стадо пъстри пауни. Повечето момичета сякаш бяха извадени от един калъп – тежък грим, оскъдни дрехи, буйни къдрици. Имаше и няколко, които бяха по-консервативно облечени – приличаха й на мишки сред останалите. Мария ги пренебрегна и се устреми нахакано право към двете момичета.
Те я загледаха с интерес. Имаше защо – беше облечена с маркови дрешки, топ от Манго, пола от Капаска, тъмните й очила бяха Версаче, а токчетата от най-новата серия на Паоло Ботичели. Мимето небрежно остави чантата си Луи Вютон на един от чиновете.
- Знаеш ли я тая?
- Не, но убивам за обувките й! – зашушука се около нея. Но Мимето небрежно зачака, гледайки едно от двете момичета.
- Искаш ли нещо? – най-накрая я запита едно от тях.
- Да, да поговорим.
- Не искам да знам нито коя си и нито за к’во си дошла!
- Да ти разкажа една история, за една тоалетна и две момичета ... – промърмори тихо Мария до ухото й, фиксирайки я тежко с тъмните си очи.
Онази я изгледа отровно. Минаха секунди в тишина.
- Или предпочиташ да я разкажа на директорката...
- Имаш 5 минути. – онази стана и излезе от стаята. Мария я последва.
- Коя си ти и какво всъщност искаш?
- Мария от 1 клас, преместих се тук, защото всички бяха тъпи в старото ми даскало. Но съучениците ми тук са голяма скръб...
Онази погледна към часовника си.
- Искам да стана част от Вашата компания. Това, което направихте онзи ден в тоалетните силно ме впечатли.
- И какъв ми е интереса на мене?
Мимето се усмихма ехидно.
- Ще те науча да различаваш марковите дрехи от евтините имитации, с които се обличаш.
Онази пламна, после процеди:
- Добре! Аз съм Моника. Ще движиш с нас.

Запиши си кодова дума „хала” и мини на 138 от Част 4.


131
Рожденият ден на Мимето съвпадна с края на учебната година. Тя го отпразнува, както винаги сама с бавачката. Майка й никога не присъстваше на рожденните й дни. Жужи й оставяше картичка с банален текст, сутрин преди да излезе, и кредитна карта прикрепена към нея. Момиченцето се събуждаше след 10 часа, оставяше се да бъде изкъпано и облечено от бавачката си. Най-често закусваше сладки и чай. След това бавачката я извеждаше по магазините в мола и й купуваше всичко, което момиченцето посочеше. После ядяха торта, отново в мола, гледаха някаква прожекция на 3D в киното и доста по-късно се прибираха. Мария не можеше да оцени колко необичайно е това да бъде сама на рождения си ден. Всъщност почти й беше безразлично. Беше заобиколена от модерни дрехи и скъпи играчки, угаждаха й. Всичко това беше най-близо до щастието за нея. Но винаги го имаше желанието за повече внимание от страна на хората около нея – познати и непознати.

Трябва да вземеш решение за следващото развитие на Мария – дали трябва да подчини училището със сила (мини на 138 от част 4), или й е достатъчно да бъде ухажвана във виртуалното пространство (мини на част 5).


132
Опитът да порицае двете по-големи момичета се оказа неуспешен. Това дори ги озлоби и една от тях бутна Мимето. Момиченцето действа импулсивно и се нахвърли върху нахалницата. Удряше, дереше, хапеше и пищеше. Токовете й даваха допълнителни сантиметри, но все още беше доста по-ниска от другата. Онази не се даваше и я скубеше за косите и опитваше да я рита. Не беше сигурно как щеше да завърши всичко това, ако не бе намесата на една учителка, която явно бе чула писъците и шума. Мимето правилно прецени момента и се разплака горестно. Тъй като беше по-малка, беше възприета като жертвата в случая, героиня опитала се да спаси друго дете. По-големите момичета бяха чести гости на педагогическата стая, затова и учителката не се поколеба да ги изпрати натам и заплаши с изключване. После тя се зае да успокоява малката „героиня”, която послушно притихна в ръцете й, все още подсмърчаща. Но Мимето не пропусна да забележи злобния поглед, който й хвърли едно от момичетата. Щеше да има разплата.

Запиши си кодови думи „зъб” и „къс” и мини на 131.


133
Разбрала, че действията й са безплодни, Мария се измъкна и влезе в час. Малко след нея влезе другото дете.
- Лили, закъсняваш. – кисело отбеляза учителката.
- Бях при сестрата, стана ми лошо. – хладнокръвно излъга детото и побърза да си седне. Погледът на Мария се спря върху битото момиче. Въобще не изглеждаше пострадала. Вероятно не беше за първи път. Мария бързо отклони поглед. Реши да пази видяното за себе си.
На другия ден реши да намери двете осмокласнички.

Увеличи Оценката си с 1 точка.
Мини на 130.


134
Мария се изправи с туптящо сърце и се огледа като подплашена сърна. Не никой не я беше видял. Имаше по-големи ученици, които пушеха в двора (въпреки забраната), ала и те се криеха и й бяха обърнали гръб. Тя побърза да се върне в класната си стая. Беше развълнувана и на тръни до края на деня, сякаш в очакване нещо да се обърка. Когато си тръгваше, много внимателно си събра нещата и като никога предложи на друго момиченце да си тръгнат заедно. Но тревогите й бяха напразни. Моторът го нямаше. Следващите дни минаха спокойно.

Мини на 131.


135
Мария се изправи с туптящо сърце и се огледа като подплашена сърна. Дали някой не я беше видял? Имаше по-големи ученици, които пушеха в двора (въпреки забраната), ала и те се криеха и й бяха обърнали гръб. Тя побърза да се върне в класната си стая. Беше развълнувана и на тръни до края на деня, сякаш в очакване нещо да се обърка. Когато си тръгваше, много внимателно си събра нещата и като никога предложи на друго момиченце да си тръгнат заедно. Ала тревогите й не бяха напразни. Нахалникът стоеше отпред и я чакаше, опрян на мотора. Мимето хладнокръвно го подмина, хванало като в клещи ръката на другото дете. Сърцето й биеше гръмовно в ушите й. Стори ли й се или онзи нахалник я викаше?
- Хей, момиченце, на тебе говоря! Върни се и поеми отговорност за действията си.
Тя не се обърна, а продължи.
- Мария, боли ме, стискаш много силно... – изплака другото дете.
Зад тях се чуха задъхани ругатни и тежки стъпки. Мария усети някой да я сграбчва за рамото и секунди по-късно беше извъртяна към едни гневни сини очи.
- В къщи не са ли те възпитали да отговаряш на възрастните като те викат.
- Спри да ми крещиш! – наежи се Мимето.
- Не крещя, а ти си спукала гумите ми, ще отречеш ли? – беше наврял лице в нея и я удари воня на цигари.
- Ух, вониш ужасно, не се ли къпеш? – изгледа го с погнуса Мимето, а после отговори на обвинението му. – Не знам за какво говориш!
- О, не знаеш ли? – той извъртя театрално очи.
- Н-не – кимна невинно Мимето и го загледа умолително.
Междувременно около тях се бе събрала тълпа. Не беше нищо ново, че побойникът се заяждаше с някого. Но беше нетипично да се заяжда с едно дете. Скоро към тълпата се присъедини и някаква учителка. Момчето бързо усети накъде духа вятъра и се дръпна рязко от нея, но не и преди да й изръмжи:
- Не сме приключили...
Макар и да очакваше отмъщението на непознатото момче, следващите дни минаха спокойно.

Запиши си кодова дума „очи”.
Мини на 131.


136
Мария усети как яростта я задушава, сякаш пелена пада върху очите й. Момиченцето действа импулсивно и се нахвърли върху нахалникът. Удряше, дереше, хапеше и пищеше. Токовете й даваха допълнителни сантиметри, но все още беше доста по-ниска от него. Малките й юмручета се забиваха в гърдите и корема му, но сякаш без особен ефект. Той не се даваше, беше я сграбчил за дрехите и я разтърсваше като чувал, че чак зъбите й тракаха.
Междувременно около тях се бе събрала тълпа. Не беше нищо ново, че побойникът се заяждаше с някого. Но беше нетипично да се заяжда с толкова малко дете. Скоро към тълпата се присъедини и някаква учителка. Мимето правилно прецени момента и се разплака горестно. Учителката като соколица се впусна да ги разтървава.
Момчето бързо усети накъде духа вятъра и се дръпна рязко от нея, но не и преди да й изръмжи:
- Не сме приключили... – после беше отведен от учителката, която мърмореше, че този път ще настоява за изключването му.
Макар и да очакваше отмъщението на непознатото момче, следващите дни минаха спокойно.

Запиши си кодова дума „очи”.
Мини на 131.


137
Ръката й трепереше, докато натискаше копчето на джиесема. Беше я обхванало някакво нервно напрежение, защото ставаше свидетел на нео забранено. Стоновете и пъшкането й лазеха по нервите, но възможността беше златна. Никой не я забеляза, когато малко по-късно притвори вратата и се измъкна.

Увеличи Оценката си с 1 т. Запиши си кодова дума „коз” и мини на 131.

Не ми хареса. Целият разказ почива на налагането на много тежък стереотип, който читателя трябва да приеме за даденост, ако иска да има шанс да изиграе книгата.

Дразнещо е, особено на фона на факта, че и не-кифлите си служат често със същите подли номера, а сред момичетата, които обръщат повече внимание на външността си, има и доста създания, които не отговарят на образа, изграден в разказа.